АМЕРИКАНСКИЯТ "МАЙДАН"

 „МАЙДАН,“площадът на независимостта в Киев, столицата на Украйна. През м. февруари 2014 г. на този площад има кървави сблъсъци. Насила е свален законно избрания президент В. Янукович. От тогава той става синоним на безпрецедентни безредици с човешки жертви. Засилва се  конфронтацията на т.н.“ Западен свят“ с Русия. Смяташе се , че в държавите, които създадоха условия и подкрепиха това, подобни  вакханалии не могат да се случат, защото там има правов ред  и утвърдена демокрация. Но ето , че се случиха  и то в цитаделата на демокрацията  САЩ. Тъмните сили , които бяха в основата на украинския „майдан“ и редица „революции“ по света не се поколебаха да организират  подобни протести в собствената си държава и то срещу току- що законно избран президент  още не встъпил в длъжност. Европейските  лидери в Германия и Франция, Европейската комисия, официални представители на НАТО, пледират за предварителна среща за да формират обща позиция и да „покажат на новия президент на САЩ коя е Европа и  разберат дали той ще се съобразява с нея“. Това звучи достатъчно ултимативно , ако не и смешно. Но няма какво да се учудваме, като знаем с каква арогантност  бе пренебрегнат демократичния протест на гръцкия народ срещу „остеритета“. Оказва се , че изборът на Доналд Тръмп за президент бе черезвичайна изненада за онези олигарси, които искат да  запазят статуквото и са готови да пренебрегнат вота на пробладаващата част от американския народ. Америка вече не е същата. Досега много хора смятаха, че там няма движение, всичко бе покрито с идеята за“ американската мечта“. Имаше отделни трезви гласове от всички политически сили , но те бяха заглушени в общия хор за изключителността на американската нация и месианската и същност , което се родее с фашизма. Сега завесата се вдигна. Изборът на Доналд Тръмп ни връща  назад във времето, когато Франклин Рузвелт става президент, в годините на „голямата депресия“ от тридесетте години  на миналия век. Тогава той успява да проведе „новият курс“ с приемане на редица закони в интерес на американските граждани. Сега Доналд Тръмп също има намерение, видно от предизборните му речи, да ограничи на законова основа патологичните неравенства. САЩ да се превърнат в нормална просперираща велика държава без излишни претенции за хегемонизъм,  равноправен участник в световния търговски обмен, отнасящ се с уважение към всички,  без заплахи и военни интервенции, да възвърне изгубеното си морално лидерство в света. Има ли условия това да се случи? Безспорно светът сега е друг. Развиха се нови икономики на основа на нови технологии. Светът стана много по-взаимно свързан, утвърждава се новата парадигма за многополюсен свят към която се ориентират повечето държави  при зачитане на суверенитета и културните традиции на отделните народи. Здравият  разум говори, че е немислима ядрена война. Наред с това се равиват и други процеси, т.н. Ислямска държава се обявява срещу цивилизацията, унищожава вековни паметници на културата, човешкият живот е подвластен на религиозни догми разминаващи се кардинално със съвременността. Избуяват регионални конфликти, идеологически „изми“, „стратегически дълбочини“  с претенции за вождизъм над народи и територии завоювани с огън и меч преди хилядолетие. В Европа,  олигархични интереси не се свенят да разпалват омразата и ненавистта, да подкрепят неонациски политики отдавна заровени след кръвопролитната Втора световна война. В тази нова ситуация  ястреби олигарси и „партията на войната“ в САЩ спретнаха  американския “майдан”. По всичко изглежда, че промяната в САЩ за която гласува по-голяма част от американския народ ще бъде съпътствана с яростна съпротива. Може да се проточи във времето и да не се изпълни в пълния си обем програмата на новия президент или, ако не направи  отстъпки, да се отстрани физически, което няма да бъде прецедент в американската история. Историческият опит на човечеството показва, че новото се е утвърждавало след  поредица от революции. Сега в САЩ то си пробива път все още по мирен начин, независимо от опитите този процес да се насочи по пътя на насилието. Това зависи и от европейските лидери , сред които за сега няма индикации, че се ръководят от разума. Дано бъдещето опровергае тази констатация. След изборите, в проучване на проправителствения вестник „Вашингтон пост“  74 процента от американците признават легитимността на новоизбрания президент. Въпреки това организаторите на протестите искат тяхното засилване включително до встъпването в длъжност на новия президент, деня на инаугурацията на 20 януари 2017 г. След това не се знае как ще продължи американския „майдан“.Очевидно е , че новия управленски елит ще има по пътя си много подводни камъни, да преодолява наслаганите  в съзнанието на хиляди американци ирационални клишета следствие на лъжите и изкривяване на истината от продажните медии, епигони на гьобелсовата пропаганда. В резултат на това те не познават и не са в състояние да разберат проблемите на собствената си страна по думите на известния американски историк Стивън Коен. Това се използва от онези задкулистни сили, които имат интерес да запазят статуквото и привилегиите си за още по голямо обогатяване, като неглижират националните интереси.     

      

НЕ ИЗБИРАЙТЕ "МАЛКИТЕ ХОРА"

Преди изборите за Президент на 6 ноемри2016 г, публичното прстранство е изпълнено с анализи и прогнози за качествата на кандидатите за бъдещ президент на страната. За това какъв трябва  да бъде той, евроатланик или проруски настроен. Основно това са двете измерения , които се предлагат от политиците овластени от съответните партии, инициативни комитети и организации. Има и реалистични гласове, че новоизбраният президент трябва да провежда балансирана външна политика в съответствие с бързо променящия се свят, за да отговори на националните интереси. Това не съумя да направи досегашният държавен глава. Причините, които се посочват са много , от лични интереси до неподготвеност. Но рядко се споменава, да не кажем никак, че това е преди всичко „малък човек“, характеристика на който дава социалния психолог проф. Дончо Градев във великолепната си книга „ Властта на малкия човек“. Това не се отнася само до настоящият президент, а въобще за „малките хора“ , които се срещат на всички равнища в обществения живот. Особено разрушително е за обществото, когато „ малкият човек“ е овластен, получил е карт бланш да въздейства върху процесите, да изразява мнение и позиция в съответствие със своите морални норми или да приглася на онези световни сили, които сами са си избрали да ги наричат „ партия на войната“, не на разбирателството , а на конфронтацията, като преиначава безспорни истини и става глашатай на лъжата. Такива случаи има не малко в световната история, когато велики умове стават жертва на посредствеността. Така се случва и с големия психоаналитик Вилхелм Райх заплатил с живота си в САЩ с великолепният анализ за малкия човек в книгите си „ Чуй малки човече“ и „Масовата психология на фашизма“. Потресаващ е факта, който се цитира в книгата на проф. Градев, че в следвоенна Америка, през 1956 г в Ню Йорк са изгорени  произведения на Вилхелм Райх в изпълнение на съдебно решение, включително „Масовата психология на фашизма“- психологически анализ на възхода на Хитлер. Екземпляри от тази книга са изгорени и по време на нацистка Германия. Човечеството познава не само мракобесния период на Маккартизма в САЩ през петдесетте години на 20 век, но и изстъпленията на сталинизма в Съветския съюз и възхода на Сталин към властта, физическото унищожение на   творчески умове на болшевишката партия за което е писано не малко. Нима сега в нашето съвремие „малки хора“ не са начело на САЩ и ЕС . Как да си обясним например последната среща на НАТО във Варшава и общото комюнике, което по своя дух не отстъпва по лъжи и инсинуации с нотата, която връчва нацистка Германия на ръководстото на Съветския съюз на 22 юни 1941 г., още повече, че това комюнике е подписано от лидери на демократични държави. В него  не се говори за държавния преврат в Украйна извършен от явни неофашистки организации, за непрекъснатите бомбандировки над  градове и села в източната част на страната, където загиват мирни жители. Обвинява се Русия за агресор, че е „анексирала“ Крим, а не се споменава, че НАТО  е разширило границите си към Русия и от 1700 километра преди 25 години, сега е само на 170 километра от Петербург. Има ли основание Фидел Кастро да обвинява Обама , че при посещението си наскоро в Япония не се е извинил за бомбандировките над Хирошима и Нагазаки? Защото, тогавашното ръководство на САЩ добре е знаело какво се прави и какви последствия ще има. Сега големия демократ Тони Блеър се извинява, че е  станал причина за войната в Ирак ,като е излъгал за „намерените“ химически оръжия и готовността Садам да ги употреби. Подобно е положението и с войната в Либия. Всички сме свидетели за последствията на тази политика. Какви са тези хора ? Демократи ли са или гледат само личният интерес, като загърбват безцеремонно всякакъв морал и почтеност . Как да ги наречем , ако не „малки човеци“ по сполучливия израз на Вилхелм Райх. Не са ли „малки хора“ и онези които им пригласят в общия хор от ненавист към друго мислещите, които имат собствено мислене и достойнство да казват истината. Могат да се задават стотици въпроси и да се търсят отговори на действия и поведение, да се характеризират и обясняват процеси и събития, както от периода на авторитарното ни близко историческо минало, така и по време на т .н. „преход“. Нормално мислещият  човек, с неизкривен морал, само може да се удивлява на сътвореното от „малките хора“. В г.Обзор ми разказаха , че по време на т.н. „тройки“, съвети за ликвидиране на „комунистическото“ селско стопанство сътворени по време Филип Димитров като министър-председател, не са пожалени и са изклани кравите и въпреки молбите, ликвидаторите не са пожелали дори да се издои млякото.  Сигурно има и още по- мерзки случаи на решения  на управници. Как да определим поведението на онези депутати гласували  закон , който приравнява външно разузнаване с доносничеството, разузнавачите с доносниците?. Още по-лицемерно е ,че депутати от левицата гласували за този закон след това изпращат поздравителни писма до онези, които са потърпевши. Естествено отговорът ще бъде мълчание изпълнено с презрение. Или да дадеш своят глас въпреки, че си против  по съвест и убеждение, единствено защото така иска Началството заради властта. Можем да бъдем свидетели и в бъдеще на проявления на тази  Чумна болест, носител на която е малкия човек . Въпросът е може ли да се противостои на налудничавото поведение ? Това зависи от общите усилия на всички ,които са запазили в себе си самостоятелното мислене , съхранили са исконни морални добродетели на които се крепи българското семейство и ценности ,които са неподвластни на политическата конюнктура. Динамичното време сега налага политиците да имат по-голяма отговорност да   изберат и предлагат такива управленци, които с действията и решенията си  да не заслужат името „малък човек“.