На 18 юни се навършват 138 години
от рождението на Георги Димитров. Написах това и веднага си помислих за
реакцията на наши и чужди автори, медии и титуловани научни работници, способни
да удавят в клевети и повърхностни, едностранчиви оценки живота и делото на
една ярка личност в историята призната от най-светлите умове на човечеството.
Но няма какво да се учудваме. В периода на т.н преход, период на безвремието,
както сполучливо го определи известния политически анализатор и философ
Валентин Вацев в излязлата наскоро негова книга „Хроники на безвремието“ всичко
може да се случи, от игнориране и преиначаване на действителни факти и събития,
до откровени лъжи и инсинуации. Всеки грамотен човек може да си обясни случващото
се. Кога ли историята не се е употребявала
да обслужва интересите на
властимащите в съответствие с политическата конюнктура. Красноречиво доказателство
е отношението към антифашистката съпротива, когато образовани и наглед
интелигентни хора обясняват, че у нас
не може да се говори за такава, защото е нямало фашизъм и накрая нагло
препоръчват от висотата на олимпийски мъдреци и ментори да се „оправяме“ т.е да
бъдем в лоното на лъжите и неграмотността, преобладаващо съдържание на
духовната атмосфера на съвремието. И тъй като тези хора са чели много, претендират за висока образованост и са твърде
съвременни няма да им попречи да прочетат още малко в „Българските философи
като критици на фашизма,
националсоциализма Антология посветена на 75 годишнината от Победата,
Димитър Цацов“, може да се изтегли от Интернет. На корицата като
лого е „окото“ на Гео Милев, но и тук инсинуациите нямат граници с твърдението,
че те комунистите са го убили, или версиите за жестокото убийство на Министър-председателя
Александър Стамболийски. Могат да се посочат още редица примери. Напоследък управляващи
се надпреварват да цитират Гьоте за да докажат правотата си. На определението на Хегел ,
че диалектическия метод е този с
който може да се открие историческата истина Гьоте задава въпроса, че нещата е възможно да се манипулират. Отговорът
на великия немски философ е, че това е вярно, но при условие, че тези хора имат болен дух. Оказва се, че вече 30 години у
нас шества този болен дух , който характеризира нашия „преход“ и за съжаление
продължава. Има една мисъл, че когато се махне калта заблестява златото. Така е
и с Георги Димитров. Известен е Лайпцигския
процес, неговата достойна защита, дала силен тласък за разгръщане на европейското и световно антифашистко
движение, определението му за фашизма. Но сред широката общественост в сянка остават
усилията му за промяна в политиката на левиците срещу това ново явление в Европа, фашизма на
Мусолини в Италия и националсоциализма на Хитлер в Германия. Тогава битуват постановките
на Сталин, че социалдемокрацията е
близнак брат на фашизма, винаги е опора на буржоазията и левите
социалдемократи са главната опасност. Трябва наистина да имаш мъжество и
смелост в онова време да се опълчиш срещу „своите“, срещу догматиката,
„вкоренените пороци“ в комунистическото движение по израза на Георги Димитров. Неговите
призиви за масова съпротива и борба без никакви авантюри, за обединение на
всички демократични сили и днес се
оказват в основата за успешни политики, с което заслужава признанието, че е
по-съвременен от всякога. Без да се потопят в
духа на времето и отчитат всички обстоятелства сега се дават
едностранчиви оценки, на килограм. Всеобща болест става
нагаждачеството и продажността, злонамерените и обидни кавалификации за Георги
Димитров, афишират се предимно неговите „предателства“, за Септемврийското
въстание 1923 г., опитите за създаването
на Балканска федерация с Титова Югославия и записването на българите като
македонци, дори такъв въпрос от битов характер като употреба на алкохол. Продължава
да се твърди, че той е дясната ръка на Сталин и не е направил необходимото за спасяване на
българските комунисти от репресиите и т.н. Райхминистъра на Германия Гьоринг на
Лайпцигския процес се опитва да го уязви и публично го обвинява в сексуална
разпуснатост, на което отговорът на Димитров е подобаващ, че той все пак е мъж, с което
косвено напомня за половата принадлежност на управляващите и получава овациите
на публиката. Но същия този министър не
му пречи след процеса, при посещението си в затвора Моабит да признае, че той
би се радвал такъв борбен човек като
Димитров да членува в тяхната партия.
Изглежда Гьоринг е разбирал диалектиката много по-добре от някои
настоящи политици и определени фашизоидни групи, които лепят само етикети и прилагат
едностранчив прочит на историята. Избягва се да се споменава например защитата
на българския народ, квалифициран като див и варварски, с думите на
Димитров че когато Карл V е говорил на
немски само с конете си в малка България учениците на Кирил и Методий
разпространяват славянската писменост. Сталин
с присъщата си подозрителност също не може да не признае достойната защита на
Димитров пред Лайпцигския процес с думите: „ Къде досега сте крили този
балкански лъв“ и запазва мълчание, когато Георги Димитров е в основата за промяна
на политиката в борбата против фашизма на
Седмия конгрес Коминтерна през 1935 г. Този нов повей има конкретни
измерения за антифашистката съпротива и у нас със създаването на Отечествения
фронт през 1942г, основан от няколко партии и не само комунистите „марионетки на Сталин“ са във
властта на 9-ти септември 1944 г. Самият министър председател Кимон Георгиев е
от друга политическа сила. Забравя се, че в основата на тези процеси е Георги
Димитров. За съжаление всичко това е
обвито с мълчание и от наследниците на тези партии. Основателно се твърди, че Димитров
със своето самостоятелно мислене и дейност е недолюбван от Сталин и дори болен в
края на живота си, когато е на лечение в санаторима „Барвиха“ край Москва, не
спестява своето мнение като влиза лют спор с него. Медицински изследвания на
мозъка и част от косата показват завишени
показатели на живак, неколкократно повече от нормалното, с което е
твърде достоверна хипотезата, че той е отровен. Сигурно и в бъдеще ще продължат
коментарите и оценките за Георги Димитров. Ще се откриват нови факти и доказателства,
ще се интерпретира по друг начин, по- пълно и всебхватно неговия живот и
дейност. С разрушаването на Мавзолея, премахването на исторически факти събития
от учебниците някои смятат, че ще лишат поколенията окончателно и безвъзвратно от историческата
истина . Но и това, което има като архиви и документи хвърля достатъчно
светлина всеки съвестен изследовател да даде категорична оценка, че Георги Димитров не
е само минало, а много от неговото творчество и дело са и ще бъдат в полза на
човешкия прогрес, че това не може да се вмести само в местните рамки, а има и международно
значение.