Навремето академик Дмитрий Лихачов бе казал, че държавата на българите е държава на духа. Той е имал предвид, че независимо от дългогодишното робство близо два века византийско и пет века под османска власт сме се запазили като народ, съхранили сме обичаи, вяра и култура, която сме пренесли до наши дни, което не са могли да направят други народи при много по благоприятни обстоятелства. Може би това е за сметка на някои други качества на преклонение, снишаване, както обичаше да казва един известен партиен и държавен ръководител, който също не бе пощаден от вълната на промяната. В народната памет обаче остана завинаги максимата за преклонената главица и сабята която не я сече. Но не затова е думата, а за свободата на духа на отделната личност в наши дни. Естествено много неща от миналото имат проявление в настоящето, но въпросът е какво и колко е минало и каква част е настояще и може ли сега постепенно да преодоляваме отрицателното и не създаваме ли и сега условия за ограничаване на свободата на духа. Ако се проследят редицата публикации в медиите у нас, като се започне само през настоящата година с последователните изборни кампании за народно събрание и президент и се стигне до оценките за новите „партии на промяната“ ще се види, че публичното пространство е разделено на различни сектори с определени групи от журналисти и последователи за едни или други личности, представители на партии организации и движения всяко от които защитава определени цели не винаги безпристрастно с обективна оценка, а само черно и бяло, не отразява полутонове и нюанси, които действително съществуват в реалния свят. Рядко някой ще направи анализ като се подчертае положителното и наред с това отрицателното, всичко това което е в действителност. Често изводите се правят за отделната личност и се отива към групата и цялото общество и обратно оценките от обществото се пренасят за групата и отделната личност. Това са съвсем различни неща, защото не се отчита, че личността не може да съществува сама за себе си, а винаги е във взаимодействие с други хора като накрая се получава нещо съвсем различно от първоначалните оценки за отделния индивид и общността. Може би авторите на тези разнопосочни анализи, различни мнения, са поставени в такива условия, но на читателя се налага да проследява публикации нямащи обща допирна точка отделени са с китайска стена, непримирими от двете страни на барикадата. Тук нямаме намерение да анализираме причините за това, които могат да бъдат от най-различно естество, финансови, властни, психологически нагласи, емоционално пристрастяване и други, но във всички случаи не може да се каже че имаме свобода на духа. Обикновеният читател чувства това и не случайно търси онези автори, които в най-голяма степен са свободни духом да отразяват събития и процеси неизкривени от предвзети и наложени от други мнения и оценки било от представители на властта или от академичната общност. Животът е по сложен и динамично изменящ се и една оценка и мнение преди време дори и да има известна истинност някога, в онзи момент, в настоящето тя е съвсем друга защото е друга и обективната действителност, а има развитие положително или отрицателно на самата личност. Това често води дори и от искрени автори до дълбоки заблуждения самоограничаващи духа, с една лично наложена автоцензура. Свободата на духа изисква да имаш и смелост да остояваш мнение, становище, анализ независимо че може да изгубиш нещо в съвременния свят, служба, битови удобства, привилегии, отлъчване от групата и средата в която дълго време си живял, финансови загуби и дори живота си. Казваме живота си и се сещаме за нашите възрожденци, духовното ни освобождение започнало от българската общност в Цариград, заточенията на видни наши духовници и жертвоготовността за спасение на българския род. Така стои въпроса и с други наши будители, революционери от историческото ни минало рискувайки живота си за общото благо, като и на знамето бе записано „Свобода или смърт“. Та нима духът за свобода не е този който обединява мало и голямо без разлика в социалната стълбица за отхвърляне на чужда власт. На въпроса на Пашата след ареста на Тодор Каблешков, от чорбаджийски род, по време на априлското въстание какво липсваше, че са вдигнали въстание той не споменава икономически лични изгоди, а само една дума Свободата. Това са жалоните на историческото ни развитие, когато става дума за общността, нейното оцеляване и просперитет. Въпросът за свободата е в основата на революционните движения след което човек постепенно става все по-свободен, от притежание на робовладелеца, премине се през феодализма и крепостничеството, буржоазните революции. Френската буржоазна революция е под знамето за свобода, равенство, братство, но нито едно не е осъществено в действителност. Оказва се, че и при капиталистическите производствени отношения между капиталист /предприемач/ и наемен работник, свободата е само онзи воал който прикрива експлоатацията, същността на системата която Карл Маркс анализира в „Капиталът“. Влезе ли като работник и служащ в коя да е компания и фирма човек се оказва в атмосфера на наложена власт с което трябва да се съобразява за изпълнение на задачи и поведение, става идентичен с изискванията на работодателя дори в облеклото и начина на говорене, пропит с корпоративната култура. Самоограниченията които сам си налага следствие на необходимостта е с една цел, по- голяма сигурност в замяна на риска от освобождаване и преминаване в друга социална стълбица в редиците на безработните. Сега след всяка икономическа и финансова криза, когато се сливат и окрупняват компании, съкращават се работни местта, намалят се възнагражденията, властва принципа разделяй и владей, неимоверно нарастват неравенствата, сигурността изчезва. Всеки се страхува да не изгуби нормалния ритъм на живот, финансовата си обезпеченост. На някои може да се стори странно , но е видно че тази система където властва култа към златния телец, парите, се произвеждат различни робовладелски форми, ограничаваща свободата и творческата инициатива. Този процес се засилва в световен мащаб особено с вирусната инфекция „Ковид -19“ с последвалите ограничения т.н локдауни довели до срив на редица производства, последствия за целия спектър от материалния и социален живот. Същевременно в този предизвестен хаос компании предимно от дигиталната сфера, крупни търговски вериги и корпорации увеличават печалбите си , преразпределят се активи и богатства. Страхът се стеле навсякъде, от политиците страхуващи се да кажат някоя дума която не е в съответствие с наложеното поведение в даден съюз или организация до отделния служител във фирмата превърнал се с манталитет на роб. Най-парадоксално е, че създателите и проводниците на колабиралата неолиберална капиталистическа система сега се опитват да построят нова, но отново за сметка на други като се стремят да запазят властническите позиции, увеличат печалбите и богатството си чрез прилагането на удобна за тях политическа и стопанска система чрез още по-голямо ограничаване свободите на гражданите. Съвременните високи технологии дават възможност на малък елит от политици и корпоративни собственици с помощта на управленческия слугинаж, да осъществяват тотален контрол и създават навици у човека за още по-голямо отчуждение и прекъсване на естественото взаимодействие между хората като се ограничават производствени и социални дейности превръщат съвременния живот в ново робство, дигитална диктатура с безогледна експлоатация. В умело използваната криза, като вирусната инфекция SARS-2 наречена пандемия Covid-19 се прилагат предимно административни мерки от институции, а не решения в резултат на открит, без цензура научен спор, смята се ваксинирането с различни ваксини с неизяснен достатъчно ефект и времева продължителност като панацея за решаването на проблема, периодично се появяват една, две, три, четири, а сега се очаква пета вълна с нов щам на вируса с прозход Южна Африка, издават се т.н „зелени сертификати“ като индулгенция за работа и участие в обществения живот. Целият този процес и случващо се ни навежда на мисълта за реалните предупреждения на редица автори от медицински среди и политически лидери, че и след „пандемията“ ще останат редица ограничения на правата и свободите вместо утвърждаване на здравословен начин на живот и засилване на имунната система чрез пълноценна екологична чиста храна и здравна профилактика, добавяне на необходимите витамини и минерали. Но това едва ли може да се постигне при една система основана на печалбата проникнала навсякъде включително за здравето на човека. Успокоително е, че тези въпроси все повече стоят на вниманието на народите, политически организации и лидери за обединение около каузата обществата да имат друга цел в дълголетното историческо развитие на човечеството, свободата на духа и разгръщане на творческата същност на човека. Светът вече е многополюсен. В речите на лидерите на другите два световни центъра Китай и Русия в Давос и Валдай се предлагат политики на взаимност и сътрудничество за решаване назрелите проблеми на света. Въпреки това администрацията на президента на САЩ Джо Байдън, както съобщават медиите, предвижда на девети и десети декември 2021 година да се проведе „Среща на върха на демокрациите“ в която са поканени сто и десет държави без Китай и Русия. Отново се противопоставят „демокрациите“ на „автокрациите“, но не само в политически аспект, но и в идеологически, на ценностни системи. Не се знае какво ново ще представят „мозъчните тръстове“, но отсега е видно опита да се обединят държави около западното, предимно американско разбиране на демокрацията и правата на човека и вероятно, това разбиране ще бъде съпроводено с послушание от страните и както досега ще се осъществява със съответни санкции и диктат. Изглежда предстои глобално разделение на ценности от една страна Свободата на духа и създаване на условия за разгръщане на творческия потенциал на човека и от друга Западния Глобален дух на конфронтацията и стремеж към диктат. Във всички случаи обаче последна дума ще имат народите които ще прозрат, че зад мантрите „демокрация и права на човека“ наднича грозното лице на един нов дигитален тоталитаризъм, властването на малък глобален капиталистически елит с егоизма за обогатяване за сметка на други и ще се участва още по-усърдно в движението за истинска демокрация в Европа-DIEMA 25, глобалното движение Здраве и свобода, за обединение на суверенни нации на основата ценностите на културно-историческото развитие на всеки народ, за справедливост, запазване на човешката същност, против войните, за мир в света.
