Тази книга е озаглавена „Фюрерът
умря в 3.30 часа“. Авторът е известния журналист Кирил Янев. Стотици книги са издадени за
Втората световна война, за нацизма и нацисткия елит, за хората ръководили
Третия райх. Но рядко може да се намери по-вълнуващо с доказателствена сила повествование като
написаното от Кирил Янев. И това не е само от факта , че книгата е въз основа на стотици репортажи , архивни
документи събирани последователно много години, разкази на видни съветски
военачалници и обикновени войници ,
автентични писма на техни близки, преживели огромни страдания на пръв поглед
непосилни за човека. Въздействието, което оказва книгата на читателя е не само
от неопровержимите факти, но и личната
позиция на автора стараещ се да изследва въпросите от всички страни даже и
нелицеприятни за политиците. Може да се каже , че такава книга трябваше да бъде
написана и да намери публичност . Защото и сега седемдесет години от победата над
фашизма сме свидетели на груби фалшификации, изопачаване на факти и събития с
цел подрепа политиката на съвременните американски и европейски „ястреби“ не
научили нищо ново, за които с пълна сила се отнасят думите на покойния философ
Джордж Сантана, че „ Тези , които са неспособни да помнят миналото са осъдени
да го преживеят отново“. И не само това . Често се забравя ,че както в
отношенията между хората , така и между държавите има една категория, която се
нарича морал. На някои може да се стори това твърде абстрактно и отвлечено сред
комерсиализирания свят в който живеем. Но ако се замислим по-дълбоко той , морала
, е в основата на нашите решения. По него може да се съди не само за отделния
човек , но и в по-широк план , за политиката и за тези които я провеждат. Ще си
позволя да цитирам само части от интервюто на Кирил Янев с генерал Телегин. На
въпроса : „ Четете ли мемоарите на германските генерали? Какво мислите за тях?
Как ги преценявате?“, генерал Телегин отговаря: „ ....Чета ги с интерес ..и често
ме поразява едно обстоятелство: как тия хора от знатни родове, с високо
образование, със светско възпитание и маниери приемат една престъпна доктрина и
и служат сляпо, превръщайки войната в занаят. Дори заговорниците на 20 юли 1944
година, с малки изключения, не изпитват погнуса от делата на Хитлер. А просто
се възмущават от неговото дилетанство и крайно лековат волунтаризъм във
военните дела. И слепота и глухота за уроците на историята виждам във всичко
това. Какво се чудим тогава, че националните катастрофи при тях са толкова
чести“. Прочитайки книгата човек не може да не се замисли и си зададе въпроса,
защо сега в двадесет и първи век след тези огромни страдания, които е преживяло
човечеството има политици, които искат да решават възникналите проблеми отново единствено
от позиция на силата, чрез война. Разумът повелява, че сега голяма световна
война е немислима при съвременните ядрени оръжия. Но се допуска, че може да се
убиват хора и с конвенционални оръжия. Не сме ли свидетели на локалните войни
следствие на което стотоци хора загиват, хиляди напускат родните си места и
търсят спасение във все още мирните държави. Казвам все още, защото тези народи,
които са преживели на собствена територия последствията от война трудно могат
да бъдат излъгани и да се подведат към политиките на омраза, както навремето нацизма бе издигнал като свое
знаме расовата теория за чистокръвните арийци, за което се издават удостоверения от специализирани клиники в
Германия. Когато по него време има цяла индустрия за производство на
смъртоносен газ с който се умъртвяват милиони, или от кожата на хора се правят
абажури. Нима човечеството не трябва да има памет за това? И коя бе тази сила
която прекрати това варварство? Действително не може да се намери по-силна
дума, но тази човеконенавистна идеология не беше ли приложена в политиката на
Третия райх? Може ли всичко това да се покрие с пепел? Едно от уникалните
свойства на човешкия мозък е да си задава въпроси на които се търси правдив
отговор. Такива отговори могат да се намерят в книгата на Кирил Янев. Тези
отговори ни водят и към съвременността. Те са и предупреждение срещу всички
онези овластени от народите политици, които с лека ръка обвиняват неоснователно
и преднамерено Русия за агресор, тази Русия, приемник на Съветския Съюз , народите
на който с огромни жертви и страдания спасиха света от една ирационална
идеология в разрез с всякаква хуманност и здрав разум. Забравят , че е
съществувала антифашистка съпротива в Европа и света включително и в нашата
страна. И вместо да издигнат като пример
за висок морал и национално достойнство участието ни в Отечестевната война и поклон пред хилядите
загинали войници и офицери, техните имена са в забвение. Може би трябва още
веднаж да се спомене историческия факт, че единствения участник чужденец в парада на победата в
Москва наред с маршалите на Съветския Съюз е Българският
генерал Владимир Стойчев. С това може да се гордее всеки народ и да бъде
пример за висок морал и отговорност. Каква е тази пълна индеферентност от
ръководствата на Европейския съюз към явленията
на неонацизма в редица страни като
Прибалтийските държави, където се предлагат и вземат решения не само
оневиняващи престъпленията на фашизма , но и издигащи в ранг на национални
герои отявлени убийци? За крайно десни партии
е престижно да се възвеличават участниците в „ескандроните на смъртта“
на бивши есесовци в Естония , Латвия, Унгария. В Украйна, преклонението пред бандеровците,
украинските фашисти, превърна страната в Бандеристан, с войната в Донбас и Луганск
срещу собствения си народ, ежедневно целенасочено под артилерийски обстрел са
мирни граждани със загинали деца, с малтретиране и политически убийства на
опозиционери, със забранителни списъци на определени книги, филми , на всичко, което не е в унисон с политиката на властващите.
Редица държави, сред които и България, при гласуването вместо да приемат
категорично резолюцията на ООН за
осъждане героизацията на фашизма и националсоциализма и техните
символи, са се въздържали, а САЩ и
Канада даже гласуват против тази
резолюция. Приемат се закони,
които приравняват фашизма с „комунизма“
независимо от това, че вече са публикувани солидни анализи на
авторитетни учени опровергаващи
тази очевидна манипулация, целяща да
прикрие престъпленията срещу човечеството. Книгата на Кирил Янев дава повод и
за други размисли предмет на други анализи, за ролята на Сталин и сталинизма
като практика и политика, за неговите
корени и проявлене, за разликите между фашизъм и сталинизъм, между болшевизъм и
сталинизъм и отношението към творчеството на К.Маркс. Тези проблеми не намират
нужната публичност. В историята няма само черно и бяло, както искат да я
представят агитаторите на съвременните „ястреби“ родеещи се с Гьобелсовата
пропаганда. Необяснимо е мълчанието и липса на адекватни действия и от
страна на ПЕС и либералните формации.
Както преди много години, още в началото, когато фашизма и нацизма като
идеология намира почва в културна Европа
и промива сънанието на милиони , така и сега отново ставаме свидетели на
подценяване на тази опасност с прилагането на неолибералните догми, политики създаващи
предпоставки за икономически кризи, които се случват все по често. И отново
Германия , която сега е в центъра на
паричната политика, съответно има и политическата власт, дърпа надолу европейската икономика. „
Хроничният излишък на търговския баланс на Германия лежи в основата на всички
проблеми на Европа“ /Патрик Чованек, списание „Форин полиси“/. Типичен пример е
и отношението на преговарящите от ЕС с гръцкото правителство на Алексис Ципрас.
В поведението на преговарящите от името на кредиторите проличава фанатизма на есесовците от времето на Хитлер
само че вместо черни униформи сега са с бели якички. Маските паднаха.
Европейските народи видяха истинското лице
на съвременния финансов капитализъм, който няма друга цел освен да
изсмукава жизнените сили на народите за по-големи печалби. Отхвърлиха се
принципите на демокрацията , сътрудничеството , хуманизма, основните стълбове на
които се крепи ЕС. Трябва нещо да се промени. Много икономисти предлагат тези
излишъци в Германия от над 200 милиарда евро , които са за сметка на другите
страни от еврозоната и периферията на ЕС, където е и България, да се инвестират
в икономиките на страните от ЕС, а не да служат за даване на кредити. Нима за
да излезе от кризата в която се намира капитализма е нужна световна война и човечеството задължително трябва
да преживее нови по-големи ужаси и страдания? Но сега може да се случи и да не
ги преживее, а да се самоунищожи. Не може човек да не се безпокои за бъдещето,
когато следи предизборната кампания на кандидатите за
президент на САЩ, където в същността си речите са от рода : „Ще им покажем на
тях /руснаците/, Кои сме ние, нали Бил“. Фраза от неоконсервативните среди на
американската политика, овладели администрацията и медиите. Дано се намерят
политици с разум, морал и политическа воля за промяна, както навремето се
създаде антихитлеристката коалиция между САЩ, Великобритания и Съветския Съюз от
„Тримата големи“ Ф.Рузвелт, У.Чърчил и
Й.Сталин. Тези размисли поражда забележителната
книга на Кирил Янев.
