Поводът
да напиша долните редове бе статията на Васил Проданов във в-к „Дума“
Протестите: нова битка на дясното срещу лявото“ 28 юни т.г.Уважавам професора и
учения В. Проданов за неговата гражданска доблест и позиция в анализите касаещи
държавния социализъм и конкретни събития
от живота, които не съвпадат с конюктурната политика. Но сега е време , когато
личността е свръх чувствителна към оценките на събитията в които всички сме
въвлечени. Затова в интерес на истината искам да споделя и мое мнение. Вярно е,
че протестите са нещо ново за нашата българска действителност, но те бяха
неизбежни след 23 годишен „преход“. Смятам, че те не са само срещу една партия
и коалиция, а са следствие на негативни натрупвания през тези години от
провежданите политики в които активно участва и БСП. Посочвам конкретно БСП,
защото тя се идентефицира с лявото, но поведението и в редица случаи не може да
се оцени като такова. Така е и в този случай с избора на Д. Пеевски
за шеф на ДАНС. Това действително беше повод за юнските протести, но само с
посипването на главите с пепел е илюзия
да се мисли , че проблема е решен. Поводът вече го няма, но това не е в
резултат на самовглъбяване и дълбока мисъл, на собствен вътрешен катарзис в
ръководството на столетницата, а е в резултат на външен натиск. Каквато и
квалификация да им дадем, каквито и оценки да даваме на хората от протеста
трябва да се признае положителното им въздействие за отмяната на това по думите
на Проданов „безобразно назначение“. Още повече обстановката се усложни и с
други непрозрачни назначения в центъра и по места. Излишно е да споменавам, че
всичко това са процеси, а не еднократни актове. И това се разбира не само от
протестиращите , но и т.н мълчаливо мнозинство. Спор няма, че гневът на хората
се използва от тези досега притихнали сили, които извършиха криминалния преход,
но въпроса е кой отпуши бутилката? И най – после има ли някой да носи
отговорност за случилото се? Определени хора от ръководството на
социалистическата партия отново рутинно завоалират това и удавят в многословие
и софизми същността на нещата. И отново ни изправят пред „врага“, говорят за
какво ли не , но избягват въпроса за доверието. Има ли срив или не. Зам. председателка
на Народното събрание публично заявява,
че вече е по-добре да се казва истината.
Министър на транспорта за да оправдае назначение се позовава на подкрепата на
еврокомисар, което не е вярно, за което еврокомисаря иска извинение. Знаем много добре за моралния
образ на дясното, но и лявото не е имунизирано срещу лъжата и
безнравствеността. Нима „червените бабички“ са носители на тези явления? Или
това са „червени мобифони“ по сполучливата метафора на Стефан Продев, който за острото си справедливо перо бе мразен от десницата, но и недолюбван от среди на
левицата. Казва се , че БСП е най –демократичната партия. Тогава как да си
обясним, че 80 депутата от КБ гласуваха „за“ кандидатурата на Д.Пеевски.
Психическа травма ли получиха или бяха подведени от С.Станишев като решиха
въпроса за минимум време без обсъждане на други кандидатури. След това се извиняваха за „грешката“. Някои признаха,
че са се омърсили и апелираха да не се докосват до тях. Но това не е първото
покаяние на депутати и членове на ИБ. Високомерието и липсата на чуваемост се
практикуват от дълго време в БСП. Така бе по време на Тройната коалиция с
въвеждането на плоския данък, гласуването „за“ от депутати, които и сега са в парламента от КБ,
на предложената от Иван Костов
декларация за възродителния процес, на
закона приравняващ разузнавачи работили за България с доносниците. Сега
не се гледа с добро око на всеки изказал открито мнението си за министри от
правителството на Орешарски и за самия министър-председател. Споделям
констатацията на В.Проданов, че“Проблемът, погледнат от ляво е промяна в
икономическата система, което обаче и на ум не идва на протестиращите и от
което бягат като дявол от тамян тези, които стоят зад тях“. Може би тук не
трябва да виним толкова протестиращите, колкото тези, които използват обществената
енергия отново за лични и корпоративни интереси. Можем да зададем този въпрос и
към БСП. Смята ли екипа на Станишев, че с козметични мерки в социалната сфера ,
каквито са намеренията на правителството на Орешарски ще се решат проблемите?
Досега не сме чули той да се посъветва и с леви икономисти , които имат не
малко добри разработки и предложения за цялостна промяна на финансово-икономическата
система в страната, която може да започне от сега, а не с презумцията с втори и
трети план. Смятам , че за този олигархичен капитализъм на който сме свидетели
причината е липсата на действена левица , открита за диалог към собствените си
членове и симпатизанти, към обществото без да му налага идеи, политики и
назначения предложени от други политически сили, които нямат нищо общо със
защита на общото благо. На времето Ленин
бе казал, че партията трябва да изразява това, което народа съзнава. Сега
народа много повече съзнава, но живота показва, че няма политическа реална сила
да канализира обществените настроения и надежди. Въпросът е ще има ли
автентична антиолигархична левица? Съмнявам се , че заглавието на статията на
В. Проданов е изцяло вярно. Вярно е само по отношение оценките за дясното. Статията
не визира и конкретно БСП. Така
необходимия задълбочен анализ за състоянието на лявото очаква своя автор. Ако
това се направи ще имаме много повече надежда за по-добро. Но не е късно и това
да се случи във времето, в публикуването на една следваща статия на известния
учен.
