Читателите сигурно се досещат, че
не става въпрос въобще за това състояние
наречено война, за което особено младите поколения научават от
историята. Човечеството е преживяло от древността до наши дни безброй войни винаги
на по-висок етап в съответствие с технологическото развитие с милиони жертви, например
през Втората световна война с над 60 милиона - 27 от които от Съветска Русия и след това в края на
войната хилядите загинали от атомните бомбардировки на САЩ над японските
градове Хирошима и Нагасаки. Могат да се посочат още редица примери и въпреки
това има автори и за съжаление учени, че това е нормално състояние, неразделна
част от човешката история и не трябва много да се тревожим, а да посрещаме
спокойно и това ще продължи в новите условия срещу световната олигархия,
истинските подпалвачи на военните конфликти. Може би се пропуска един момент,
че една гореща война в съвременността, в ядрения век може да унищожи човечеството
и няма да има победител, което е въпрос на размисъл, способност която не всеки има.
Става въпрос за настоящата война в Украйна, наречена в началото Специализирана
военна операция за демилитаризация и денацификация, спасяване от унищожение на етническите
руснаци в Донбас и Луганск и политиките на управляващите в Украйна след
преврата през 2014 г. възпитание на омраза срещу всичко руско и реална
подготовка за военни действия срещу Руската Федерация. Но колкото повече
времето минава ясно се открояват основните причини посочени във великолепното
интервю на бившият разузнавач ген.Тодор Бояджиев от 15 октомври т.г по БНР в
рубриката „Говори сега“ където казва, че
за руснаците това не е война за възстановяване на Съветския съюз или за връщане
на територии, а за независимост. За някои това може да е странен извод, но ако
проследим същината на нещата в тяхното развитие ще се окаже така, че това не е
война с Украйна, а война на Русия в Украйна със Западните държави, които имат
съвсем други цели. Ще цитираме част от това забележително интервю със своя
анализ, включващ не само този въпрос, а по-цялостен поглед предшестващ ситуацията: „Преди 30 години Западът наложи на руснаците колониална система
и в Русия възникна колониална култура. Русия трябваше да стане суровинен
източник, а не като велика сила и именно от това сега руснаците правят опит да
се откачат. За съжаление се опитват да го направят по военен път. Отказаха им
да преговарят. Просто не им оставиха избор“. Няма да правим анализ защо се
стигна до тази крайна мярка за защита, ще споменем само, че след краха на
Съветския съюз новите властимащи в Русия в резултат на криминалната революция не
разбират или не искат да разберат двуличието на онези, които дълго време наричат
„партньори“ и считат свои наставници американските експерти. Може би войната ще
принуди да се промени стопанския и финансов модел на създадения олигархически
капитализъм. Ако обърнем поглед в историята през вековете Русия винаги е била
цел като суровинен придатък, добре описана в книгата на Борис Кагарлицкий „Периферийная
империя“, новото издание 2020 г. включваща и процесите от 90 те години на
миналия век и след него. За да разберем настоящето трябва да погледнем в
миналото, когато колониалната система се налага още в началото при
утвърждаването на капиталистическите отношения през 17-18 ти век и Русия не
прави изключение да остане своеобразен остров без да е включена в
икономическото развитие на света. Не може да се оцени вярно ситуацията ако не
се приложи материалистическата диалектиката, измененията в сферата на културата
и съзнанието да се обяснят с технологичната модернизация и географските
открития през 15-16 век, когато се раждат новите капиталистически сили в
Европа в лоното на феодализма и стремежът е не само богатство за самото него,
а натрупване на капитал за развитие на производството, причина за
вълнообразното развитие на страните от Изтока и Запада, както се случва
възходът на Китай и ислямския свят в древността, а следващият период възхода на
страните от Запада, Холандия, Великобритания с нейната Ост-индийската компания властвала и
колонизирала света. Векове след това нейните наследници се опитват да прилагат
колониални политики и експлоатират природни богатства на завладени територии от
периферията, което става и сега в
съвременния свят. Следвайки марксисткия анализ царска Русия е имала всички
белези на периферна държава търгуваща със Запада предимно със суровини
обогатявайки управляващите, което е видно и сега в Русия и Украйна въпреки огромната промишлена материално-техническа
база наследена от Съветския съюз. Перестройката на Горбачов окончателно приобщи
социалистическия свят към световната капиталистическа система като периферия
към центъра, бившите метрополии от колониалната епоха. Не е тайна, че с това
западните общества преодоляха кризата на капитализма започнала в началото на 80
те години на миналия век, след това кризата 1997 г. отново криза 2008-9 г.,която
не е преодоляна досега. Трябва да си зададем въпроса не е ли това причина тези
вътрешни противоречия на системата да се
решават с външен военен натиск, санкции и заплахи, което не може да се обясни
само с теориите за цивилизационния избор
и самодостатъчността дори на големи
държави като Русия нито с поетичната мисъл
„Умом Россию не понят и аршину общим не измерит“, която често се цитира
без да се прави опит историята на Русия да се разбере в контекста на световната
история. Сталин се опитва да продължи с
елементи от самодържавието и имперско величие откъсване на страната от
световните икономически процеси с формулата за някаква самобитност, строителство
на социализма в една отделно взета страна за времето реалистична, но в бъдеще поражда
редица конфликти и репресии по причини породени от измененията на
икономическата ситуация в света и не води до продължителна устойчивост на системата,
която отново се връща в лоното на световния капитализъм, но при много по-лоши
условия отколкото по време на царска Русия по оценката на авторитетни
изследователи. Може да е парадоксално и да не се приема основната причина, че в
Сталинска Русия от марксизма бе изтръгната научната му същност, взема връх
политическото без да се анализират задъбочено реалните процеси в обществото обяснени
само с марксистки лозунги. Същите процеси се развиват и в другите страни от
социалистическата общност, което следва техния крах, без да споменаваме и
целенасочените опити за подривна дейност на глобалния капитал. След
развала на Съветския съюз, когато вече
не бе официална идеология марксизма бе окончателно отхвърлен не само в Русия
и бившите социалистически страни, но и
от левите партии и движения в Европа, което е основна причина влиянието им да
се свива като шагренова кожа, но това не прави впечатление, а се търсят
всякакви обяснения далеч от реалностите. Стои
въпроса възможно ли е отново ситуацията да се разреши с откъсване от
световната капиталистическа система, която очевидно е в колапс и ако остане
непроменена света и отделните държави да нямат светъл лъч за просперитет, още
повече да ги постигне пожара на световна война или това откъсване ще придобие
обединение на страни в съюзи като Евразийския съюз и други с нови финансови и
икономически институции и политики в интерес на всички. Историческият опит учи,
че разковничето за успех е заедно със себе си да преобразуваш и външната среда,
нов стопански модел в отделните страни и съюзи и промяна на глобалната система.
Военният конфликт на територията на
Украйна носи същите послания за преобразуване на световния икономически и
финансов ред, който да отхвърли старите колониални политики на грабеж на
природни ресурси, което храни системата на капитала. Може би новата система ще
се роди без световна война, което не е характерно за минали исторически периоди
и пред възможността от ядрен апокалипсис да се ограничи само до военния конфликт
в Украйна. Светът не стои на едно място, все повече народите се събуждат и се
разбира кои са основните причини за галопиращата инфлация и обедняването, засилване на противоречията в
обществата включително и САЩ породени от интересите на онези 0.01% срещу интересите
на мнозинството от гражданите. Да се надяваме, че ще се намери верния път за
мирен преход като обективна необходимост за което са нужни и политически лидери
с реална оценка на ситуацията в света.
