Колебаех се какво заглавие да напиша за да съответства на съдържанието на публикацията, защото ситуацията около нас е такава, че е комплекс от минало, настояще и надежда за по-добро бъдеще. Случващото се в международен план не може да не се отразява и на вътрешните проблеми още повече усложнени от опустошителна ковид криза отнела не малко човешки живота. Да не говорим за конфликта между близки нам страни и народи които някои наричат война, а други военна операция, но и в двата случая съпроводена с украински бежанци търсещи подслон в други държави. Между тях се чувства разделението в украинското общество между заможни и не толкова заможни, но със самочувствие изискващо желание за настаняване с нужните удобства, може би защото повечето от тях са били почиващи през лятото на българското черноморие. Когато пиша тези редове времето е слънчево, но със силен студен вятър и „ бели зайчета“ навътре в морето, което на морски език означава, че морето е твърде бурно. Този пейзаж се допълва от време на време със шум от самолети от близкото летище Сарафово край Бургас. Потопен в информацията от медиите за военния конфликт в Украйна, човек си представя, че освен граждански това може да са и военни самолети. Такова чувство се появи и по време на американските бомбандировки над Белград преди години, когато за първи път почувствахме полъха на войната. Не е далеч от реалността да си помислим всичко това, като се имат предвид непремерените изказвания на министър председателя Кирил Петков, че ние не членуваме в НАТО, а сме самото НАТО т.е сме безгласна буква и неведнъж се повтаря мантрата за колективна отбрана срещу агресора Русия, което предполага засилено присъствие на военна техника и жива сила в подкрепа на отбранителните ни способности и съответно декларациите на Русия, че ще отговори реципрочно на заплахата за нейната националната сигурност. Знае ли човек какво може да стане в тези размирни времена, когато по всичко личи че ще има дълъг период в борбата за глобално надмощие между настоящият хегемон САЩ и привържениците на многополюсният свят Русия и Китай. Но да не се увличаме много по прогнози, защото не се знае какъв лебед ще се появи, черен или бял, с положителен или отрицателен знак. Във всички случаи обаче трябва да се има предвид случващото се в историческото минало защото е вярно, че няма нищо ново под слънцето, но е вярно също така, че случващото се в настоящето носи белезите на миналото но на по-висок технологичен етап от развитието на човечеството, което предопредля и бъдещето ще го бъде ли или не. Наскоро прочетох един пост във фейсбук в който се апелира да се спре геополитическата надпревара, като опасност за човешкия живот, Европа и света, като се споменава за един Алфа ястреб-водач на военизираните ястреби. Сигурно се има предвид ястребите на военно промишлените комплекси, конкретно войната в Украйна и отговорността на САЩ и Русия. Ще споделя своя гледна точка като се основаваме на информацията, която получаваме от анализатори и медиите, поглеждайки в миналото. От историческите факти е видно, че операция „Барбароса“ е кодовото название на плана на „Вермахта“, германското военно върховно командване на Хитлеровия райх, за нападението над Съветския съюз през миналия век-1941 година. Наименуван е на Фридрих Барбароса, средновековен германски владетел който според митологията ще спаси Германия. На 22 юни Германия напада Съветският съюз, като Хитлер нарушава подписания договор за ненападение между двете страни от август 1939 година. Когато Рибентроп, външният министър на Германия, връчва нотата на 22 юни сутринта, Молотов външен министър на Съветския съюз отговаря, че те не са дали повод за обявяване на войната. Действително стопанските взаимоотношения включително и във военната област до този момент са на взаимно сътрудничество. През 30 те години Сталин дори смята, че Германия има право да заеме своето достойно място в света след несправедливия Версайски мирен договор след Първата световна война, поставящ германският народ в унизително положение със заробващи икономически клаузи. Това се споделя от много политици и изследователи още тогава с обобщението, че Европа е отново пред подготовка за нова война, което се случва след 20 години. Няма да се спираме подробно на усилията на Съветския съюз за колективна сигурност в Европа и преговорните процеси провалени от Западните държави Англия и Франция, което напомня и за настоящите провалени т.н. Мински споразумения за разрешаване кризата в Украйна. На границата със Съветския съюз са в готовност 159 немски дивизии, 42 съюзни, 3.9 милиона войници, огромно количество военна техника. Оформени са три основни армии Север, Център, Юг за превземане на Ленинград, Москва и Киев. До последния момент Сталин не дава повод и смята повече от донесенията за нападение за дезинформация, като забранява всякви действия, които биха усложнили обстановката. Това може би е причина в началото на войната германската армия да завоюва значителни територии и множеството жертви военни и цивилни от съветска страна. Това напомня за настоящата ситуация в много по-малък мащаб за струпването на украински войски и техника на границите с народните републики в Донбас и Луганск обявени след проведени референдуми. След проведен референдум в Крим над 97% са за присъединяване към Руската федерация, но това не пречи да се обвинява Русия, че е анексирала, насилствено е присъединила Крим и да се нарича агресор. Сега в декларациите на НАТО думата агресор заменя „болшевизъм“ употребявана в Третия райх по времето на Хитлер. Под мотото борба срещу болшевизма тогава се криеха истинските цели на германският капитал за завладяване на територии и експлоатиране богатствата на Съветска Русия. Хитлер бе обещал на германските корпорации огромни печалби със засилване на милитаризацията на германската икономика. Светът си спомня големите битки през Втората световна война, една от най-кръвопролитните с огромно значение за изхода на войната тази при Сталинград /Волгоград/ с превземането на който Хитлер се опитва да прекъсне основния път, връзките на Москва и снабдяването с Петрол и суровини. С евентуалното приемане на Украйна в НАТО това може да се случи и сега, заедно с обстрел на руска територия с модерни ракетни системи от много по-малка дистанция което не позволява за съответен адекватен отговор на Русия. Казва се може да се случи като се има предвид създадената идеологическа среда в Украйна след 1991 година, утвърждаването на омраза към всичко руско, което през 2014 година води до преврат и свалянето на законно избрания президент Янукович, сформирането на открити нацистки организации, героизирането на нацисти, обявяването на Степан Бандера, сподвижника на Хитлер за национален герой, а руснаците за подчовеци заслужаващи физическо унищожение проявяващо се на практика в обстрела на мирното население в Донбас и Луганск с хиляди жертви. Може би се е имало предвид унищожението от украинската армия на това в болшинството си рускоезично население за използване на териториите за добиване на природен газ каквито залежи са открити със сателитни снимки от космоса. Всичко това а сигурно и други фактори например откритите американски лаборатории за изледване на вируси като биологично оръжие са дали основание за превантивна военна намеса на Русия с цел „демилитаризация и денацификация“ за разлика от подхода на Сталин преди нападението на Германия на 22 юни 1941 година. Можеше ли това да не се случи, ако бяха взети комплексни мерки още в началото на отделянето на страната от семейството на съветските народи. В историята няма ако, но въпреки това не могат да се оправдаят политиките на Елцин и Горбачов и след тях безхаберието на олигарсите в Русия и Украйна към проблемите на обикновените хора, които в болшинството си заявяват, че ще продължат дружеските отношения с Русия. Големите неравенства, корупцията от низови до най-високи нива, несвоевременното категорично заявяване на „червените линии“ на партньорите от западните европейски страни и САЩ създават атмосфера на недоволство, което се използва от чужди сили за “цветните революци“ и омраза към Русия и руския народ. Събитията в тези големи страни се отразяват на отношенията в Европа и света, включително и у нас, стават своеобразен лакмус за конфронтация и разделение, ненавист между народите, възкръсват мрачните времена на американския маккартизъм и съветски сталинизъм от миналия век на европейска почва с всевъзможна цензура на словото и различното мнение, анатемосването, обругаването, забраните за изяви на известни творци на културата и науката, „гонене на вещици“ в 21 век, което граничи с идиотизъм и повтаря най-тъмните страници в човешката история след нацизма и фашизма. Затова можем да се съгласим с призива да се заровят томахавките на ястребите за глобално противопоставяне, но с условието да се откроят причините водещи до тази ситуация за което историята дава обилен материал и може да послужи за изводи и обединение за отстояване на действителна демокрация, която не е дадена завинаги, а изисква постоянни усилия и борба. Светът е в процес на динамични изменения не само с дилемата хегемония на една страна или многополюсен свят, а нещо също толкова съществено, като утвърждаването на нова икономическа и финансова система, което предполага отхвърляне на неолибералния капитализъм довел до колапс както се изразяват и крупни представители на глобалния капитал. Но идва и следващия въпрос новата система, която ще замести старата в чий интерес ще бъде, запазването на властовите позиции на съществуващата олигархия или действителна демокрация обхващаща цялата социологическа система включително и в икономиката и производството предполагаща освобождаването творческите сили на човека. Някои могат да кажат, че това е в сферата на фантазиите, като виждат как принципите на капитализма за печалба са завладели всички сфери на обществения и личен живот. Реалният анализ обаче показва, че тази нова система не само има кълнове, но е действителност в икономически развитите страни Китай, САЩ, Испания, Великобритания, Франция, където хиляди работници и служители не само участват в управлението, но и са колективни собственици на капитала в малки, средни фирми и големи корпорации , които успешно се конкурират в света. Преминаването към многополюсен свят предполага и други форми на стопанска дейност съобразно културата и историческите традиции, народопсихологията във всяка страна с цел по-голяма справедливост при разпределение на създаденото богатство от труда и капитала. Това може да бъде и действителна крачка напред в борбата срещу войните, огромните финансови средства, които сега са в интерес на военно-промишлените комплекси, ястребите и партиите на войните да бъдат в полза на мирното развитие на човечеството.
