ЗВЕЗДИТЕ

 

В последно време все повече отбягвам да стоя пред екрана на компютъра не само от въздействието върху очите, което не е за пренебрегване, но и от известно разочарование от мнения и съображения, коментари по въпроси от вътрешен и международен характер и не на последно място от отношения, които по една или друга причина не си очаквал. Въпреки всичко, става навик да си свериш часовника в мрежата за поредица проблеми вълнуващи човешкото общество, какво мнение се оформя и е интересно как се интерпретират събитията от най-различни гледни точки, от експерти по вътрешни и международни дела. С това не се отрича и омаловажава мнението, становищата на други хора със здрав смисъл и поглед върху процесите. Учудващо е как понякога по един проблем се получава диалог и дискусия, а в определен момент не можеш да познаеш и се питаш това същия човек ли е. Има разочарование, но ако се погледне философски всичко е в реда на нещата прилагайки закона за единството и противоречията. Иначе светът би бил твърде еднообразен и сив и не би имал прогресивно развитие и  затлачил в тинята на елементарното и едностранчивото още повече ако си спомним мисълта на богослова Ваклуш Толев, че има добро и зло, но злото е нереализирано добро и човек малко се успокоява ,че в бъдеще всичко ще бъде наред и не трябва да се тревожи толкова за недостатъците на другите, а да погледне във всички случаи и себе си, критичност и самокритичност като условие за едно взаимодействие в обществото, където се редуват взаимно изключващи се противоречия  в един момент силно негативни и враждебни след това уравновесени и единни възцаряващи добронамереността, мира и любовта. Всичко това е заложено в отделния човек независимо от професията, която заема и към коя социална стълбица съдбата е отредила да бъде, в научния свят или непосредствено като обикновен физически работник, учител или дипломат. Всеки притежава някакви професионални умения и качества в съответствие с образованието, социализиран в отделни групи и социални слоеве. Веднага трябва да се направи и другият извод, че всички са във взаимодействие един с друг и създават  така нареченото общество не като сума от отделни индивиди без връзка помежду си, а винаги в отношения и взаимна връзка. Трябва да се отчете и другия факт, че по своето съдържание извън образованието и възпитанието, а погледнато повече не от философска а от психологическа гледна точка има най-различни хора и поведение. За някои казват че имат излъчване, „светлая харошая голова“, както се изразява Ленин, приличат на ярка звезда, огряват пространството около себе си и могат да се нарекат слънчеви личности, както казва Ботев за Левски „той става сутрин и пее, студ, дърво и камък се пука  той пак пее“ и е приятно на човек да бъде в такава компания. Има и други приличащи повече на онези звезди, с наименованието  „черни дупки“, които поглъщат енергията не отдават нищо.Това се чувства и в мрежата като стават много по-сложни и тягостни взаимоотношенията и всякакъв опит за регулиране безвъзвратно пропада колкото и да иска човек. Може би са прави онези американски психолози, които твърдят, че има хора родени с такава душевност, определят ги като „отровни ядки“ и впоследствие е трудно се неутрализират негативните процеси дори и попаднали в благоприятна среда. Обикновено се казва че средата определя характера, семейна, работна, както казва поета „в затвора попаднал на хора и станал човек“. Още по вярно е, че характера на човек се оформя в детска възраст и носи със себе си белезите на случилото се през целя си живот или неморална постъпка в по-зряла възраст, която тежи несъзнателно проявяваща се в някакъв вид девиантно поведение. Големи клинични психолози като Зигмунд Фройд и последователите му пренасят психоанализата и теорията си за обяснение на исторически събития и състояния на цялото общество, като например каква е причината в Германия да се получи такова широко движение като фашизма обхващащо не само работнически и средни слоеве, но и интелигенцията в по-голямата си част. Клиничният психолог Карл Густав Юнг, привърженик на колективното несъзнавано, обяснява това с възобновената активност на древно-германският бог Вотан, „Познавах много високо образовани немци, които бяха толкова разумни отколкото смятам себе си или Вие себе си. Но една вълна ги заля и отнесе тяхната разумност, а когато поговориш с тях си принуден да признаеш, че просто са нямали друг избор. Една необяснима съдба ги бе сграбчила, а за нея не може да се каже, че е била вярна или грешна. Това няма нищо общо с рационалната оценка, то е просто история“. В една от лекциите си пред двеста лекари в клиниката в Тависток в Лондон през 1935 година споменава, че „психологията не е религиозна вяра, а само гледна точка и ако се настроим към това човешки бихме могли да се разберем като хора“ и продължава, че „очевидно има хиляди хора, едни търсят изпълнение на желанията, други - осъществяване стремежа към власт, а трети искат да виждат света такъв какъвто е и да оставят всичко на мира. Аз признавам, че някои хора имат сексуални, а други-друг вид потребности. Моят проблем - казва проф.Юнг - е борбата с могъщите чудовища на историческото минало, с голямата змия на хилядолетията, с бремето на човешкия дух. Има хора които движат историята и други които си строят къщичка близо до града. Случаят Мусолини /Бенито Мусулини фашисткия лидер на Италия по онова време/ не се решава само с това да се каже, че имал комплекс за власт. Той се занимава с политика и за него това е на живот и смърт“. Ако се огледаме около нас сигурно в този образ ще се вместят и наши съвременни политици, а и за  войнстващия характер на някои за снабдяване с още повече оръжия за Украйна под обвивката за мир и скорошно спиране на военните действия и както Премиера  призовава всеки български гражданин да предостави една заплата за тази цел. Естествено всичко не може да се обясни с психологическите нагласи на личността, но заедно с отчитането на други интереси може да се получи по-пълна картина за действителното състояние на нещата. Развитието на процесите в света налагат на партиите и политиците да  правят анализи за случващото се по света и у нас за да не се получава така, както споделя в един пост във Фейсбук известен политик, че ние гражданите на Европа не проумяваме няколко видими неща и изрежда проблемите. Дошло е време интелектуалния ни елит да спомогне за „проумяването“ на гражданите за което не се съмняваме, че има тази способност, но засега не го прави, а „строи-както казва проф. Карл Юнг- къщичка близо до града“. Сигурно както се развиват нещата няма да е достатъчно да се правят само анализи а и конкретни стъпки, защото се оказва, че в много случаи събитията ни изпреварват и ставаме не само свидетели, но и потърпевши. Икономическите войни, санкциите, увеличаването на инфлацията и повишаването на цените почти на всички стоки на пазара са вече непосилно бреме за много граждани. Ако продължаваме с враждебната реторика и действия спрямо Русия и други велики сили, васално услужливи на силните на деня от Западния свят без да се отчитат исконни национални интереси и суверенитет, да не се съобразяваме и вярно да анализираме реалностите могат да ни се случат още по сериозни неща. Светът преминава от едно състояние на хегемонизъм на САЩ към многополюсност с всички произтичащи от това последствия и промяна във вътрешния и международния живот и всякакво заиграване на политиците ще има пагубни последици за страната и гражданите независимо съзнават, проумяват или не ситуацията. Може да се напомни на Премиера, че Русия не е само бензиноколонка както Хитлер навремето смяташе Съветският съюз като колос на глинени крака. Известно е как завърши всичко това, но се оказва, че историята не е учителка и всичко се повтаря в най-ралични варианти и нюанси на друго равнище по спиралата на времето, но последствията сега могат да бъдат много по-страшни защото светът е на друга по-висока технологическа основа, не е както по време на опиумните войни преди векове. За съжаление това не се разбира и от наследниците на Британската Източно-Индийската компания, крупните индустриалци и банкери в САЩ и Западна Европа, част от англоскасонския свят, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.  

РАЗМИСЛИ

 

Колебаех се какво да е заглавието, не защото не може да се напише нещо както обикновено се прави, а защото темата конкретно е за една характерна черта у човека- мисленето. Човек непрекъснато се сблъсква с други хора, взаимодейства си и само с един малък разговор в магазина, кварталната кръчма или  на едно кафе, където разпуска от всекидневното напрежение и по-свободно споделя мислите, мнението си не само за ежедневните битови проблеми, но и за международния живот, събитията по света например дали е война или специална операция провеждана от Русия в Украйна за „демилитаризация и денацифиация“, като обществото е разделено и процеса върви от антикомунизъм преди към повсеместна русофобия сега. От друга страна признанието за духовни и културни връзки между българския, руския и украинския народ. Последните обаче, техните официални представители не искат да бъдат наричани братя с руснаците дори в официални и неофициални срещи у нас искат да общуват не на руски или украински, а на английски език. Учудващо е, че и през летния сезон има  украински туристи, които не желаят да говорят на руски, но да оставим настрана тяхното мислене. Известно е, че нацизма и фашизма през Втората световна война бе победен военно, но не и идеологически. Тази ирационална идеология според идеолозите на нацизма има древни арийски корени. Самият Хитлер казва, че ще отнеме социализма от социалистите, че той е древна арийска германска институция и няма такова нещо като класа, а има каста, а кастата означава раса. Партията е наименувана Национал-социалистическа работническа партия, лично определя и тълкува цветовете на знамето  червеното – социалната, бялото –националистическата идея,  пречупения черен кръст- символ на древната арийска раса, но сменя посоката на пречупването не в ляво, а в дясно. Могат да се посочат много белези от идеологията на  националсоциализма нямащи равни по демагогия и наглост. В началото със знамена, факли, символни знаци и възгласи „Зиг Хайл“/да живее победата/ след това „Хайл Хитлер“ с палежи и погроми. За реализиране на идеологията започва и подготовката на хора фанатично предани на идеята за нейното реализиране, което не се постига за един ден. Така е било в Германия, така става и в европейските страни,  всяка със своя модификация за фашизма. Затова много автори са прави, че специалната операция на Русия за денацификация в Украйна тепърва  ще започне след военните действия и ще бъде продължителен период обхващащ няколко поколения. Само един въпрос витае в пространството можеше ли да не се случи това в Украйна сега да се налага провеждането на специална операция от въоръжените сили на Русия, защото тази крайна мярка има и отрицателни последици, реанимирането на НАТО и засилване активността на международни неофашистки организации по света. Много интересно се получава с „марксизма“ на който главен враг е Хитлер и той приема за икономическата система на нацизма разработката в една книга с автор Федер, където капитала се разделя на лихварски и индустриален и ако последния се освободи от лихварския капитал при условията на патриархални отношения между работници и работодатели Германия ще просперира, което се нарича „социализъм“. В САЩ за  администрацията също врага е марксизма, както и в Русия за съжаление  мислители близки до властта в Кремъл отричат марксизма, който по техните думи вече са преживели в Съветския съюз, но не се признава, че това е деформирания, догматизиран марксизъм-„сталинизъм“. Дано както предвиждат авторитетни автори, вярната оценка на реалната ситуация  ускори процеса за преодоляване на олигархическия и приемане на нов икономически и финансов модел. Историята познава  и други събития, плод на мисленето на политици и лидери от които зависи по какъв път ще тръгне развитието на света. Сега  стои въпроса какъв Европейски съюз трябва  да бъде дали съюз, асамблея на суверенни нации или съюз  със силен център. Още навремето мисленето се разделя едното на Русо за единство на основата на доброволно сдружаване на европейски суверенни държави и другото имперска форма на асоцииране със силен общ център на Хобс, такъв какъвто се опитват да създадат Наполеон и Хитлер. Изглежда ЕС върви към втория тип със силен имперски център. Подобно е и положението в Русия,  сега се критикува Ленин дори се обвинява за разпада на Съветския съюз защото тогава, в онзи исторически момент е наложил мисленето за образуване на доброволен Съюз на свободни суверенни републики, които имат правото да се отделят по всяко време, а не съюз от имперски тип.  Изглежда е трудно да се преодоляват стериотипите без да се вниква в конкретната ситуация в миналото, духа времето, за което от съществено значение е прилагането на диалектическия метод  според Хегел за открояване на истината или материалистическата диалектика на Маркс за оценка на реалната ситуация. Въпросът може да се постави и в настоящия момент за оценка на ситуацията в света  от политическите сили  у нас. Разбира ли се до какво може да доведе едно войнстващо мислене с една подкрепа с оръжие и прочие на режима в Украйна, който по всички белези обслужва интересите на глобалния хегемон САЩ и при положение, че има маса доказателства за изстъпления на неонацистки групировки с международни участници, с мълчаливото съгласие и бездействие на управляващите за тероризиране на институции и граждани изразяващи  друго мнение и критика на провежданите политики. Дори Цар Борис Трети навремето споделя вътрешното си негодуване от депутатите в Народното  събрание, които с възгласи „Ура“ приветстват обявяването на „символична война“  срещу САЩ и Великобритания с думите „да не бяха викали толкова“ и  както се развиват събитията в последствие е имал  основание за това. Изводът е, че повечето от политиците са скарани с диалектическото мислене и проницателност за прогнозиране дори в най-общи линии на политики не само за момента, а със стратегическо значение. В този смисъл се изкушавам да цитирам една мисъл на бележития български философ проф. Добрин Спасов от книгата му „Догматизъм и антидогматизъм във философията“: „.. В тези времена на необозрими „лавини от информация“ сигурно по-силно ще започнем да усещаме потребността от интелектуализация и на образованието, разбрана между другото като създаване на умение за логично подреждане на наличните знания, за извеждане на неизвестното от известното – умение, което ще си остане най-добрия начин на плуване сред вълните на информационния потоп... Иначе не може и да бъде, щом логическото мислене като познание чрез „силата на интелекта“ е специфично човешко достояние, същност на нашата способност да предвиждаме ненастъпилото бъдеще, да откриваме забравеното минало, да осъзнаваме невидимото – необходимо условие да се трудим, да бъдем хора“. Цитатът е малко по-дълъг, но си заслужава да се вникне по-дълбоко в него защото той разкрива същността на човека като мислещо същество, една от неговите най-характерни черти заедно с редица други, които са предмет на философите за определение на Човека от древността до наши дни. В дигиталната ера в която живеем изследователите, философи, социолози, политолози имат на разположение планини от данни, същевременно много трудно може да се намери зрънцето истина за научни открития. Въпреки това хипотезите и прозренията за бъдещето, вероятното сбъдване се оказват по-сполучливи посредством информацията получена от интернет, която преди това е била скрита и недостъпна дори след проведени анкети и социологически проучвания. Свидетели сме на невиждан интерес от милиони хора към информацията в социалните мрежи Фейсбук, Гугъл и т.н., както се казва алгоритъма и софтуера знаят повече за тебе отколкото ти самият. Четенето от различни сайтове предполага и по-богат избор на различни гледни точки в съответствие с нагласите на потребителите. Оказва се, че Фейсбук много повече обединява отколкото разделя, защото хора с различни политически виждания и убеждения, като приятели в сайта, споделят различна информация, която предполага да се погледне от друг ъгъл на нещата. Повечето от приятелите в мрежата не се познават визуално, но имат допирни точки по възгледи и предпочитания, на ментално равнище намират в много случаи общ език по отделни проблеми, създават се предпоставки за диалог и дискусия, която в зависимост от равнището и разбирането взаимно ги обогатява. Има и психологическа страна, когато човек ежедневно работи и живее в една еднообразна среда често различна от вътрешното му „Аз“ се стреми да намери отдушник за съпричастност и споделяне в мрежата по теми които го вълнуват, става по-открит и откровен с характерните си черти, които при други обстоятелства остават скрити и не би споделил мнението си дори в анкети или социологически изследвания. Може да се случи и обратното да има стремеж да показва само по-добрата си страна не истинското „Аз“, а показност за непрекъснато благополучие и щастие като подтиска негативното. Не е тайна, че тези скрити нагласи се използват за създаване на нови сайтове в унисон с търсенията  и желанията на потребителите. Случва се твоето вътрешно „Аз“ да не съответства на външното „Аз“ на приятелите в мрежата, но чувството че човек не е сам подтиква да се включва в общия хор,  да преодолява несъзнателната враждебност породена от инертността и минал опит. Всичко това е основание да се използва големия по обем информационен поток синтезиран в кратки публикации и коментари във Фейсбук, което ще бъде предмет надявам се на друга книга. Понякога хората едно мислят, друго казват и трето вършат. Такава е сложната система наречена Човек, но във всички случаи като критерий за истинност остава практиката. Затова и в  „Библията“ е казано по делата ще ги познаете.