Това е позната фраза, особено за миналите поколения живели при „държавния социализъм от съветски тип“, както е сега определението от научни среди. Съвременното поколение може и да не я познава, кога, как и от кого е произнесена, при какви обстоятелства и световни катаклизми. Но това е друга тема. Важно е, че и сега автори я употребяват като анализират съвременната действителност, глобалните процеси на които всички сме свидетели и потърпевши. Има понятия на велики мислители, които времето не заличава, защото отговарят на действителни процеси, адекватни са на реалностите и много по-добре обобщават случващото се. А нали това е стремежа, да се направи вярна картина без което не е възможно да се постигнат и целите които си поставяме. Откроява се една мисъл намерила трайно място в дискусиите, че проблемът е липсата нова идеология която да е адекватна на съвременността, че формационната система на марксизма е твърде линейна и е остаряла. Вярно е, че понятията също следва да се изменят в съответствие с измененията в обективния свят, в новата обстановка и новите проблеми, но е вярно също така, че във всяко ново нещо има зърна от старото положително което трябва да се запази, като тяхното отричане води до грешни изводи и резултати. Често отричането се отъждествява с критичността, въпреки известното , че именно тя води до прогреса. Така е било във всички сфери на социалния живот, науката, политиката и т.н. Например материалистическата диалектика, теорията която носи името на Карл Маркс, не е сътворена изведнаж, не е дошла някъде отгоре, отвън а има за основа цялата история на философията, критично анализирана от всеки мислител през вековете, като в определенията идеализъм и материализъм с които основно се разделя, може да се намери диалектиката, вътрешното развитие на нещата, основа за разбирането на обективния свят. На някои може да се стори това твърде отвлечено , но ако се погледне в същността ще се види голямата практическа стойност за обяснение на случващото се. Наскоро във ФБ се появи една кратка информация на проф. Васил Проданов, за което заслужава адмирации, че на сайта на Световния икономически форум в Давос събиращ всеки януари през последните десетилетия световната капиталистическа олигархия и водещи политици е публикуван списък от седем книги, които всеки трябва да прочете ако иска да разбере съвременния свят като на първо място е посочена книгата на Фридрих Енгелс „Положението на работническата класа в Англия“. Известно е, че в редица университети в САЩ и Западна Европа се изучават произведенията на Маркс и Енгелс. Забравя се обаче и рядко се споменава, че двата теоретични стълба в политиката на Китай са марксизма и конфуцианството. Тук не става въпрос за прилагане на дефиниции и формули от миналото за обяснение на съвременността, а творческо прилагане на тяхната философия. Както посочва Ленин в неговите „Философски тетрадки“ проследявайки историята на философската мисъл, Маркс не е написал книга „Науката Логика“, но целия анализ на „Капиталът“ е пропит от диалектиката, логиката на Хегел, започвайки от началото с едно основно звено- стоката, продължавайки и завършвайки накрая с отношенията между хората в системата на капитализма с извода, че тази система в своето развитие е обречена да загине. Такъв извод правят и редица съвременни учени, философи и икономисти проследявайки историческите събития като се започне от революциите в Нидерландия и Англия през 17 век, конфликта между Краля и Парламента, премине се през Френската буржоазна революция - 1789 г, Американската революция, войната за независимост 1775-1783 г., Октомврийската революция в Русия-1917 г. и до днес. Във всички от тези конфликти и революции си пробиват път нови отношения и въпреки частичните реставрации след тях на минало статукво, много неща от революционния плам остават в живота, процесът не се връща в самото начало. Може да се отвори една скоба и да се каже, че сериозните, големи фундаментални промени носещи на знамето си революциите не идват отгоре и не могат да се обяснят само с интересите на господстващите групировки, а са действия отдолу, на мнозинството от народа. Поводът може да бъде съвсем незначителен от рода на известаната фраза“ Като няма хляб да ядат пасти“, но причините са по-дълбоки и комплексни. Преди време за неизменен постулат се приемаше мисълта за края на историята, че човечеството е стигнало границата на развитието в рамките на капиталистическия свят и не може да има изменения, нови конфликти и противоречия разрешавани с революционни движения. Оказва се, че това не е така, на Изток и на Запад на повърхността излизат проблемите, които са породени от системата, но парадокса е, че тя вече не може да ги разреши без да се промени. Сигурно това се разбира от властимащите , въпреки призивите да се чете произведението на Енгелс, но само с това едва ли ще се решат проблемите „отгоре“ от финасовия, политическия и корпоративен елит, който има интерес да наложи нов глобален ред, Глобално зануляване, както се нарича. Повече от очевидно е, че с измама, лъжа и манипулации този елит може да унищожи всичко прогресивно постигнато от човечеството с неимоверни трудности и лишения, кървави въстания и революции, за да се задоволят личните и класови интереси. А може да използва и други средства добре познати от историческото минало, насилие, психологически и физически терор. Но светът не може да стои неподвижен както им се иска на някои, дали чрез избори, масови протести или революции промяната е неизбежна, въпреки услужливостта на повечето от медиите и редицата консервативни теоретици с аргумента че човек е несъвършен, алчност и егоизъм са същността на неговата природа и в него е заложено да вярва в божествения ред. Идват и следващите въпроси какво и в каква степен ще се промени. Прогнозата на социолози системни анализатори /Имануел Уолърстейн/ е, че промяната е неизбежна, като капитализма ще се запази 50%, но и толкова ще бъде нещо ново, ще се създаде некапиталистическа система относително демократична и относително егалитарна. Също коя ще бъде тази вече некомандваща, но организираща сила, изразител на недоволството. В Европа и света се случиха и се случват сериозни вълнения, стачки и демонстрации с цел промяна следствие на което управляващите са принудени да правят известни отстъпки за решаване на социалните проблеми. Но въпросът за промяна на статуквото остава. Не е за учудване, че Левиците не успяват адекватно да отговорят. Да вземем само горепосочения пример за предложението олигархията от Давос да си направи труда да чете Енгелс. Огромното теоретично наследство на класиците остава встрани от политиките на левиците. Тоталната идейна безпътица е заменена с т.н „културен марксизъм“, опори се търсят повече в социални групи с джендър нагласи и идеология, в културната идентичност, но не и в наемния труд в производството и услугите, където вече се изменя и характера на труда познат от индустриалното общество, увеличават се хората заети във високите технологии, които са в класацията на наемния труд. Това се отнася и за други слоеве, лекари, учители, социални работници и редица други които се чувстват по- близо до работническата класа по начин на живот, както показват изследванията. Летните протести у нас също показаха идейна и организационна безпътица. Протеста с лозунга за промяна се ограничи основно до оставките на Премиер и Главен прокурор и заглъхна, постигнаха се частични, повърхностни резултати. В политиката няма „ако“, но в тази турболентна среда можеше да се популяризират от Левицата някои основни въпроси които да ориентират младите хора, че има реална алтернатива на статуквото и тази алтернатива касае всички онеправдани от злополучния ни преход. Сега се задава едно ново предизвикателство което е видно, но още няма нужната публичност ясно да се открои основния виновник за хаоса- западните упадъчни елити и техните слуги включително и у нас. Задачата на Левицата е да обедини левите организации и движения, демократичните, патриотични и национално отговорни сили за изработване и изпълнение на Национална програма за развитието на България в рамките на Европейския съюз, а заедно с това за промяна на самия ЕС, за неговото демократизиране каквато задача си поставят редица движения в Европа, за хоризонтално изграждане и пряко участие на гражданите в решаване на проблемите. Това предполага да се вземе под внимание и необходимостта от преразглеждане на основните договори от Маастрих и Лисабон, нова финасова структурна реформа с цел всяка страна в съответствие с икономическото си развитие да управлява паричната си политика, банките да не се превръщат в обменни бюра и обменниците на пари, спекулантите да трупат несметни богатства за сметка на мнозинството. Още по време на Парижката комуна в далечната 1871 г. основна грешка е банката да остане извън контрола на гражданите. Може да е учудващо, но и сега е така с техния статут за независимост. Това е действителността утвърдена от световната финансовата олигархия, въпреки усилията на редица правителства за промяна. Общественият интерес изисква да се укрепват връзките между европейските граждани, властта в управлението на ЕС да не се засилва по вертикала, а да бъде една асамблея представляваща равноправни народи за икономическо, социално и културно сътрудничество. На някои това може да се стори несвоевременно и стават апологети на официалните тенденции за развитие на Съюза за една общност със засилени властови лостове на центъра. Заедно с това всички сме свидетели на такива на пръв поглед неочаквани изменения в света, които се реализираха пред очите ни за съжаление предимно за разруха. Така поне се случи у нас. Надеждата е, че след всеки такъв период на упадък идва период на възход, на съзидание. Без да сме пророци, световна история показва, че Колелото на историята въпреки всичко продължава да се върти, бавно но сигурно се движи по своя път понякога не само линейно, като остава след себе си руините на конструкции построени от стари догми, а техните носители захвърля в забвение.
