На 18 юни се навършиха 130 години от рождението на титана на мисълта и делото Георги Димитров. Написах титана и веднага си помислих, че някои отново ще кажат ето пак клишетата останали от тоталитарно време. Независимо от това обаче истината винаги трябва да се казва ясно и точно, въпреки опасенията, че "няма да сме в крак с времето", няма да сме "модерни" според не малко политолози и политически дейци на нашето време.
Но това остава за тяхна сметка. Критичното мислене, каквото има Г.Димитров е рядко явление в историята. Критично от гледна точка на това, че то съдържа в себе си диалектическият подход при анализ на нещата, изисква смелост и мъжество, каквото малцина като Г. Димитров притежават и затова тяхната мисъл и дело ще пребъдат.
130-годишнината от рождението на Г.Димитров е повод да се върнем назад във времето, да се потопим в онази атмосфера на политически борби, на човешки страсти и въжделения, да разберем противоречивият ход на историята, на хора и съдби направили така, че да се разгърне мощно антивоенно и антифашистко движение по него време и по-късно да се създаде антихитлеристката коалиция между държави с различни обществени системи и идеологии. Затова, когато говорим за Г.Димитров, трябва да имаме предвид, че става въпрос за колосална личност от международен мащаб, която не може да се побере в тесните рамки, в които се опитват да я поставят съвременните доморасли конюктурни политици. Та възможно ли е люде, имащи единствено лични користни интереси, обвити в мъглявината за общото благо, стоейки вечерно време самодоволно пред телевизора и самовлюбени се наслаждават на поредните тиради за бърз икономически растеж и благоденствие и в същото време да се извършва безогледна и в много случаи безмислена приватизация, следствие на което голяма част от българският народ е поставен в стресово състояние, да разберат какво например е направил Г.Димитров и продължават да го свърват със Сталинските репресии и лагери, с насилието и антихуманността.
В последно време на страниците на "Дума" се публикуваха редица материали за настоящата годишнина. Интригата обаче се оформи дали Г.Димитров е отровен или не. Дебата в публичното пространство придоби характер на доказване на виновността или невинността на Сталин и Берия.Това стана и своеобразна разделителна линия за правилността на водената тогава политика, като че ли няма други доказани случаи за физическа разправа с видни дейци на международното комунистическо и работническо движение. Сред голяма част от нашата общественост битува едностранчив поглед върху историята и в частност върху личността и делото на Г.Димитров като се вземат отделни факти, изолирани от целият контекст, раздухват се неимоверно и пред погледа на нашия млад съвременник се появява образ, далеч от истината. Но времето отминава и заедно с това бавно, но сигурно заблестява истинското злато сред океана от злоба и ненавист. И отново както казва Енгелс в незаменимата си статия "Ретроградни знамения на времето", написана през 1840 година "...нашите мандарини на регреса ликуват и се готвят да зачеркнат от световните анали три века като нагла екскурзия в забранени области, като трескаво бълнуване и не виждат, че историята се устремява само по най -прекият път към ново сияещо съзваздие от идеи, което скоро ще ослепи със своето слънчево величие късогледите им очи". Това, като че ли е писано в наши дни. Но така е във всяка област на човешкият дух и мисъл.Така е в художествената култура, в музиката и литературата, класическите произведения остават вечно в съкровищницата на историческото и културно развитие.
Бъдещите поколения трябва само да посегнат и да се ползват от тях. В него време Г.Димитров в най-голяма степен прилага този подход. Овладял до съвършенство диалектико логическото мислене, натрупал огромен опит сред работническото и антивоенното движение в Западна Европа през 1929-33 година, като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна, запознал се отблизо и потопил се в европейската култура, той се изгражда като политик на своето време. Той ясно вижда и разбира догматиката и схематизма царящи в политиката на Коминтерна под влияние на Сталиновите постановки за социалдемокрацията като близнак брат на фашизма, за насочване на главният удар срещу левите социалдемоктрати, за "класа против класа", за незабавна революция и съветска власт като единствен начин за победата на социализма и т.н. И това става във време, когато на политическата сцена се появява фашизмът първо в Италия и след това в Германия. През 1933 година във Франция назряват събития, които показват, че такава тактика е погрешна, че тя раединява левите сили и за победата на Хитлер в Германия причината е тази. Запалването на Райхстага от хитлеристите с цел да се обвинят комунистите и се разгроми прогресивното движение довеждат Г.Димитров до Лайпцигският процес станал известен в историята като първият удар нанесен срещу фашизма в Европа и света.
Но и във фашисткият затвор Г.Димитров отново анализира поитическата обстановка в Европа, в комунистическото движение и идва до извода за изработване на нова политика, съобразена с новите условия. Във формирането и прилагането на тази нова политика е величието и нравствената сила на Г.Димитров, което смятам, че стои в страни от погледа на редица автори и не намира подобавашо място в публичното пространство, защото докато в Лайпциг врагът е ясен и е насреща, сега сред "своите" се изискват неимоверни усилия, воля и смелост да се опълчиш, както казва самият Димитров пред седмият конгрес на Коминтерна, срещу "вкоренени пороци" в дейността на комунистическите партии. Съществена крачка във формирането на тази нова политика има писмото на Г.Димитров до Сталин за методите на работа и политиката на Коминтерна. Ето какво предлага Димитров за обсъждане: Първо: Правилна ли е квалификацията за социалдемокрацията като социалфашизъм.
Второ: Правилно ли е да се смята във всички случаи социалдемокрацията като главна опора на буржоазията.
Трето:Правилно ли е да се смятат левите социалдемократи за главната опасност.
Той поставя още въпросите за обединение на левите сили без предварително поставяне като условие хегемонията на комунистическите партии. В изборите да се издигат най-достойните от левите сили кандидати. Да се отива на широка коалиция с центристки партии и движения. Г.Димитров иска критично да се осмисли съчетаването на борбата за демокрация с борбата за социализъм с оглед на тяхната неразривна връзка. Да се прилага диференциран подход към всяко политическо движение, към кадрите, решително да се отхвърли схематизмът и догматизмът в теорията и практиката. Изводът, който той прави е "масова работа, масова борба, масова съпротива, единен фронт, никакви авантюри". Всяка от тези думи е изстрадана на дело. Това звучи актуално и днес. Сега, когато пред света стоят въпросите за справедливо разпределение на богатството, за глобализацията и проблемите свързани с нея, за преодоляване на неолибералната идеогия и свързаните с нея политики, за екологията и опитите да се налага със сила нов световен ред финасовата диктатрура, която заплашва демокрацията изисква отново да се обърнем с лице към огромното теоретично наследство и практическа дейност на Г.Димитров, неоценим капитал за поколенията.
Европейското ни настояще и бъдеще не може да съжителства с варварско отношние към антифашистката съпротива, към личността и делото на Г.Димитров.Това трябва да стане разделителна линия за истински демократизъм, да стане нравствена норма, по това да се оценя стойността на политическите партии и движения. Известна е мисълта, че който не се поучава от историята е обречен да я преживее отново. Близката ни политическа история показва, че нашите беди в голяма степен са в резултат от липсата на значими политици , които имат способността вярно да оценят действителността и да вземат адекватни политически решения.
В мрака на времето потънаха безвъзвратно редица политици. Това не се случи с Г.Димитров. Даже най - злите му врагове от хитлеристкия райх /Х.Горинг / съжеляваха, че той не е от тяхната партия. Както големият икономист Джон Гълбрайт казва за Маркс, че не може да се даде целия на комунистите, така и Георги Димитров ще остане в историята като най-обичания, известен и уважаван деец на световното комунистическо и работничвско движение, признат от най-светлите умове на човечеството, по- съвременен от всякога.
В последно време на страниците на "Дума" се публикуваха редица материали за настоящата годишнина. Интригата обаче се оформи дали Г.Димитров е отровен или не. Дебата в публичното пространство придоби характер на доказване на виновността или невинността на Сталин и Берия.Това стана и своеобразна разделителна линия за правилността на водената тогава политика, като че ли няма други доказани случаи за физическа разправа с видни дейци на международното комунистическо и работническо движение. Сред голяма част от нашата общественост битува едностранчив поглед върху историята и в частност върху личността и делото на Г.Димитров като се вземат отделни факти, изолирани от целият контекст, раздухват се неимоверно и пред погледа на нашия млад съвременник се появява образ, далеч от истината. Но времето отминава и заедно с това бавно, но сигурно заблестява истинското злато сред океана от злоба и ненавист. И отново както казва Енгелс в незаменимата си статия "Ретроградни знамения на времето", написана през 1840 година "...нашите мандарини на регреса ликуват и се готвят да зачеркнат от световните анали три века като нагла екскурзия в забранени области, като трескаво бълнуване и не виждат, че историята се устремява само по най -прекият път към ново сияещо съзваздие от идеи, което скоро ще ослепи със своето слънчево величие късогледите им очи". Това, като че ли е писано в наши дни. Но така е във всяка област на човешкият дух и мисъл.Така е в художествената култура, в музиката и литературата, класическите произведения остават вечно в съкровищницата на историческото и културно развитие.
Бъдещите поколения трябва само да посегнат и да се ползват от тях. В него време Г.Димитров в най-голяма степен прилага този подход. Овладял до съвършенство диалектико логическото мислене, натрупал огромен опит сред работническото и антивоенното движение в Западна Европа през 1929-33 година, като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна, запознал се отблизо и потопил се в европейската култура, той се изгражда като политик на своето време. Той ясно вижда и разбира догматиката и схематизма царящи в политиката на Коминтерна под влияние на Сталиновите постановки за социалдемокрацията като близнак брат на фашизма, за насочване на главният удар срещу левите социалдемоктрати, за "класа против класа", за незабавна революция и съветска власт като единствен начин за победата на социализма и т.н. И това става във време, когато на политическата сцена се появява фашизмът първо в Италия и след това в Германия. През 1933 година във Франция назряват събития, които показват, че такава тактика е погрешна, че тя раединява левите сили и за победата на Хитлер в Германия причината е тази. Запалването на Райхстага от хитлеристите с цел да се обвинят комунистите и се разгроми прогресивното движение довеждат Г.Димитров до Лайпцигският процес станал известен в историята като първият удар нанесен срещу фашизма в Европа и света.
Но и във фашисткият затвор Г.Димитров отново анализира поитическата обстановка в Европа, в комунистическото движение и идва до извода за изработване на нова политика, съобразена с новите условия. Във формирането и прилагането на тази нова политика е величието и нравствената сила на Г.Димитров, което смятам, че стои в страни от погледа на редица автори и не намира подобавашо място в публичното пространство, защото докато в Лайпциг врагът е ясен и е насреща, сега сред "своите" се изискват неимоверни усилия, воля и смелост да се опълчиш, както казва самият Димитров пред седмият конгрес на Коминтерна, срещу "вкоренени пороци" в дейността на комунистическите партии. Съществена крачка във формирането на тази нова политика има писмото на Г.Димитров до Сталин за методите на работа и политиката на Коминтерна. Ето какво предлага Димитров за обсъждане: Първо: Правилна ли е квалификацията за социалдемокрацията като социалфашизъм.
Второ: Правилно ли е да се смята във всички случаи социалдемокрацията като главна опора на буржоазията.
Трето:Правилно ли е да се смятат левите социалдемократи за главната опасност.
Той поставя още въпросите за обединение на левите сили без предварително поставяне като условие хегемонията на комунистическите партии. В изборите да се издигат най-достойните от левите сили кандидати. Да се отива на широка коалиция с центристки партии и движения. Г.Димитров иска критично да се осмисли съчетаването на борбата за демокрация с борбата за социализъм с оглед на тяхната неразривна връзка. Да се прилага диференциран подход към всяко политическо движение, към кадрите, решително да се отхвърли схематизмът и догматизмът в теорията и практиката. Изводът, който той прави е "масова работа, масова борба, масова съпротива, единен фронт, никакви авантюри". Всяка от тези думи е изстрадана на дело. Това звучи актуално и днес. Сега, когато пред света стоят въпросите за справедливо разпределение на богатството, за глобализацията и проблемите свързани с нея, за преодоляване на неолибералната идеогия и свързаните с нея политики, за екологията и опитите да се налага със сила нов световен ред финасовата диктатрура, която заплашва демокрацията изисква отново да се обърнем с лице към огромното теоретично наследство и практическа дейност на Г.Димитров, неоценим капитал за поколенията.
Европейското ни настояще и бъдеще не може да съжителства с варварско отношние към антифашистката съпротива, към личността и делото на Г.Димитров.Това трябва да стане разделителна линия за истински демократизъм, да стане нравствена норма, по това да се оценя стойността на политическите партии и движения. Известна е мисълта, че който не се поучава от историята е обречен да я преживее отново. Близката ни политическа история показва, че нашите беди в голяма степен са в резултат от липсата на значими политици , които имат способността вярно да оценят действителността и да вземат адекватни политически решения.
В мрака на времето потънаха безвъзвратно редица политици. Това не се случи с Г.Димитров. Даже най - злите му врагове от хитлеристкия райх /Х.Горинг / съжеляваха, че той не е от тяхната партия. Както големият икономист Джон Гълбрайт казва за Маркс, че не може да се даде целия на комунистите, така и Георги Димитров ще остане в историята като най-обичания, известен и уважаван деец на световното комунистическо и работничвско движение, признат от най-светлите умове на човечеството, по- съвременен от всякога.
