Така е устроен човек, трябва му отдушник да споделя с някой и не винаги улучва точния човек дали ще го разбере, но отива на обществена баня, както казва А.П. Чехов за да разговаря или във влака разкрива свои тайни пред непознати, което не прави с лекаря или адвоката си. Католическата църква е измислила изповедта за да се отърси човек от греховете, психическото напрежение което му тежи като воденичен камък. Такава роля има и Интернет освен да не се чувства самотен в индивидуализирания все повече свят като място за споделяне на ментално равнище дори с виртуални приятели. Това ново работно място както го наричат залепени за екрана на компютъра дотолкова е обсебило човека , че дори чисто биологични нужди като храненето и съня остават на заден план. Интернет стана повече от социологическа агенция защото може да оперира с по-голям обем данни, информация което дава много по-вярна картина за процесите в обществото и нагласите на хората. Затова толкова строго се следи от всякакви служби и дигитални корпорации, които във всички случаи използват получената инфрмация за свои бизнес интереси и контрол над поведението на човека за което говори и Едуард Сноудън в книгите и публикациите си. Независимо, че това е обществена тайна съвременния човек е станал вече част от този компютаризиран свят, излива душата си и се вижда, че има всякакви хора добри и лоши, надменни и високомерни, зли и садистични и понякога с удивление се разбира колко е сложен човек със събрани в него емоции и страсти, ученост и неграмотност, как се разминават научни титли и образованост с нравственоста и доброжелателността като два бряга на една река както се пее в песента. Наскоро един известен културен антрополог, не се знае по какви подбуди, може би за да е по-оригинално и весело, обрисува метафорично една кръвожадна ситуация като сравни младите политици управляващи с малки прасенца пред заколение, като коледни гозби и след това с едно благородство им дава шанс да се поугоят във времето преди да ги заколят. Да се чуди човек на тази садистична нагласа, но тя не е необяснима ако се сетим за клиничния психолог, психоаналитик Зигмунд Фройд. Жестокостта няма цвят ако проследим историята от древността до наши дни, как например след Освобождението режима на Стамболов вкарва в затворите и разстрелва русофили, поборници, люде жертвоготовни, нравствени с висок морал, чисти като сълза, родолюбци с една цел да се задоволи егото и с мъст да ги накаже за техните възгледи и дела. Може ли някой да отмине с лека ръка и опровергае написаното от Антон Страшимиров за фашистката диктатура „Клаха народа както турчин не го е клал“, или периодите след това на отмъщение за извършени зверства и изстъпления потъпкали човечността. Оказва се, че жестокостта няма цвят и се възпроизвежда периодично в нашата история. Сега тя става по-завоалирана и префинена, с давление повече върху психиката но също толкова категорична и безпощадна към личността както в миналото. Естествено идва отново съпротивата и всичко се извършва чрез борба и необходимост с една цел да възтържествува истината и кръга се завърта. Някои ще кажат, че е трудно да се определи истината, че всеки има своя истина което е вярно ако се прилага критерия за собствената камбанария. В действителност, както казват философите истината е една, няма две или три истини, въпросът е какъв е метода за доказване. Известен е разговора между двама велики мислители Гьоте и Хегел кой е начина за определяне на истината като знаем историческите факти. На този въпрос на Гьоте, Хегел отговаря че това е диалектиката като метод. Следващият въпрос е а не могат ли обективните факти да се манипулират. Отговорът на Хегел е възможно е, но трябва да имаш болен дух. Изглежда, че съвременния свят е осеян с хора с болен дух. След дълговременни протести и няколко избирателни кампании времето отреди управлението на страната да бъде поверено на млади хора с друга визия и подход за решаване на проблемите. Образовани и теоретично по-добре подготвени, някои с известен успешен опит в бизнес делата, но същевременно неопитни в управлението на сложна социологическа система каквато е държавата. Това проличава като на екран и в изказванията на млади депутати пред Народното събрание и медиите от новото движение-партия „Продължаваме промяната“. Естествено опонентите, опозицията и недобронамерени хора използват тази неопитност, раздухват неимоверно и предричат крах в управлението. Това разбира се трябва да бъде и звънец, сигнал към управляващите да се готвят много по-добре особено за публични изяви защото както казва народа и малките камъчета обръщат колата. Но думата не е за това, а за това че е тъжно хора с претенции за интелигентност и образованост, които са убедителни в други случаи сега да лепят етикети, използват елементарни идеологеми и изрази като „Харвардските комсомолци“ или оцветяват всичко с „червения“ ужасен цвят като все едно бягат като дявол от тамян, говорят нелепости и не че ще спрат кораба набиращ скорост с вятъра на промяната. Потвърждава се обаче, че е слаба човешката памет, бързо се забравя поведението и потоците от слова „характерни за подземния свят“ на доскоро управленци овластени от народа с висши длъжности в държавата, които бяха наречени и държавници както пише в универсалните книги. Сигурно формално е така, но тази дума държавник има по-всеобхватен смисъл, като например какви са резултатите, а положителното не тежи в сравнение с недостатъците следствие несъобразяване с реалностите и липсата на реформи през дългогодишното им управление. По този повод за цвета и резултатите се изкушавам да споделя една случка която е показателна в много аспекти. Обикновено вместо пяна по-често ползвам крем за бръснене и не знам защо, може би продавача ме познава и иска да ме изпита, има питане с какъв цвят искам тубичката, син или червен защото някои имали предпочитания. Интересно, но за негово учудване казах че няма значение и предпочетох синият цвят. С този казус какво да избира се сблъсква всеки, цвета на опаковката или съдържанието, важно е както е казал китаеца мъдрец котката да лови мишки. Може би трябва да прелистваме по-често страниците и четем една друга мъдра книга Библията, където на въпроса по какво да ги познаем човека-бог отговаря: по делата ще ги познаете.
