Наскоро медиите съобщиха, че в
БАН е представенa българското издание на книгата на проф. Ахмет
Давутоглу, премиер на Турция „Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в
международните отношения“. На представянето посланикът на Турция подчертава, че
книгата е написана през 2001 година, съдържа философията за формиране
отношенията на Турция с нейните съседи, че съдържанието няма политическо
значение и целта на книгата като философия и идея е как Турция би могла да развива
отношенията си със съседните страни през
21 век. На представянето председателят на БАН отбелязва дълбочината на
разработката и пожелава и у нас да бъде
разработена перспективна позиция на българската външна политика. На събитието
присъстват Лютви Местан, председател на Движението за права и свободи и Симеон
Сакс Кобурготски. До тук добре. Отдавна трябваше да бъде издадена тази книга у
нас. Дали представянето трябваше да се състои в БАН е друг въпрос, защото има
много по- аналитични и ценни книги от научна и практическа гледна точка, които
не намират нужната публичност и признание от такъв характер. Например, през
2010 година на български език е издадена книгата на сръбския проф. Дарко
Танаскович “Неоосманизмът. Турция се връща на Балканите“. Професорът преподава
арабски език и литература, турски език, персийска литература, основи на
ислямската цивилизация, ислям и християнство в редица университети в Европа.
Познат е сред научната общност с над 600 научни и специализирани труда. През
2015 година е издадена „Неоосманизмът. Новата
геополитическа доктрина на Република Турция“ с автор Любен Петров, дългогодишен
дипломат. И двете книги се докосват до съдържанието на труда на Давутоглу.
Както посочват и двамата автори въпреки, че понятието „неоосманизъм“ не се
споменава изрично, това е същността на новата парадигма във външната политика
на Турция. Такава е оценката на много анализтори в опитите да се разбере
съвременното звучене на турската въшна политика от сегашните управляващи, като
програма за обществено-политическо действие и поведение. Това показват
събитията и процесите на които сме свидетели в съвременна Турция. Все повече
губи почва ортодоксалния кемализъм,
който се разтваря в ислямизма като
неразделна част от неоосманизма разбиран като „комплексна макроидеолгическа
платформа, която трябва да потвърди цялостното духовно, културно и политическо
наследство на Османската империя на която приемник е Турция, за да може тя да
играе все по значима регионална и световна роля в международните
дела“/Д.Танаскович/. Особено впечатлява с прецизността си неговата оценка, че
неосманизмът е „опора на идентичността, на амбиции и разсадник на илюзии,
пристанище на завоевателни походи и убежище на разочаровано самозалъгване. Правилното
разбиране на турската външна политика предполага аналитично съобразяване с този
основен твърде дълго незабелязан, пренебрегван и прикриван факт“. Може би
затова посланикът на Турция при представянето на книгата споменава само за
нейното философското съдържание, като идея, а не като програма за водене на
конкретни политики. Сега в борбата срещу Ислямска държава се
открояват като на екран двойствената
политика, онези задкулисни и тайни противоречия, основани на вътрешната борба
между кемализма и новата доктрина на Турция. Посочват се най различни причини
за поведението на Турция, че със
свалянето на руския военен самолет Ердоган чисто човешки е реагирал за
финансовите загуби на неговото семейство след бомбандировките на руската
авиация. За нарушаване на турското въздушното пространаство, за което и Лютви
Местан от името на ДПС с апломб направи заявление в Парламента, което нееднозначно
потвърди зависимостта на тази партия от политиката на нашата съседка. След това
се лансира другата версия, че не могло
да се разбере чий е самолета. Объркването е пълно. Във всички случаи фактите
доказват, че полетът му не е заплашвал националната сигурност на Турция. Докрай обаче се прокрадва нишката, че Турция
няма да позволи с нея да се отнасят като
с второстепенна сила, че тя има права над съдбата над Близкия Изток с подтекст,
че този географски район в миналото е бил част от Османската империя. Това
напълно потвърждава оценката, че Турция е скъсала окончателно с девиза на
Ататюрк “Мир в страната, мир в света“ въплатил в себе си неекспанзионистичното
начало. Новата геополитическа доктрина е в пълен ход . Но както често се случва, теорията не винаги се оказва адекватна на реалността.
Илюзорни се оказаха политиките на Давутоглу за „нулеви проблеми“със съседите.
Илюзорни са и идеите за някакви
исторически права на Турция на Балканите, Северна Африка, Близкият изток,
Кавказ и Средна Азия, като приемник на Османската империя. С неоправданото
сваляне на руския самолет управляващите в Турция прекрачиха „червените линии“,
с което показаха, че не е изживяно войственото, агресивно поведение характерно
за периоди от миналото хилядолетие. Скритите помисли излязоха наяве и показаха
грозното си лице. Погребани са доверието, толерантността и уважението, основни
принципи между държавите в съвременността. Впечатляват думите на гръцкия
премиер Алексис Ципрас за сваления руски военен самолет на наскоро проведената среща между ЕС и Турция
във връзка с членството и в ЕС и кризата с „бежанците“. За това , че турски
самолети често нарушават въздушното пространство на Гърция над Егейско море той
казва: „ За щастие нашите летци не са така нервни както вашите към руските“. Продължаването политиката на българските управляващи
на сервилничене и снишаване пред очевидни предизвикателства ще ни струва скъпо. Скъпо ще струват и
компромисите на ЕС за бъдещето на Европа. През 1683 година османската експанзия
бе спряна пред вратите на Виена. Сега Европа се „откупи“ с 3 милиарда евро,
финансови средства за „бежанците“, карта използвана умело от турските
управляващи. Европейски политици, Германия с Ангела Меркел обещават
редица стъпки за приемането на Турция в ЕС и същевременно предприемат
мерки за укрепване границите на Съюза. Въпросът
е, ще се разделят ли окончателно с илюзиите или ще повторят „втори Мюнхен“,
както бе преди Втората световна война? Сега може и да няма Трета световна война,
със сигурност ще бъде военно победена и Ислямска държава, но радикалният ислям
остава. Остава и неоосманизмът, като геополитическа доктрина на Турция. Зариването
на главата в пясъка няма да помогне. Той първо трябва да се познава, за да не се
сеят илюзии. В Русия се разделиха с илюзиите след свалянето
на руския военен самолет, гибелта на пилота и терористичният акт с граждански
самолет погубил живота на 224 души. Франция също се раздели с илюзиите след терористичния
акт в Париж със 130 жертви и стотици ранени. Всеки почтен човек не би премълчал и подменил
очевидни факти, че Турция на думи е против тероризма, а на дело, става
съучастник на Ислямска държава. Освен за финансови облаги не скрива, че има и някакви
права да защитава „тюркмените“ в Близкия изток. Почтени политици има във всяка
страна . Но те понякога не могат да променят политиката, както се случва в САЩ, където управляващите смятат за свой
главен враг Русия и робуват на максимата „ Знаем, че е кучи син, но той е наш “.
Дано всичко това не се обърне срещу нас.
Изключена ли е вероятността да станем отново „Източна Румелия под васалитета на
султана“ ? На този въпрос следва да отговори българската „Стратегическа
дълбочина“. Но засега няма такава. Мислители, историци и философи твърдят, че в
прогреса на човечеството няма само постъпателно развитие напред, а има и
периоди на регрес, когато общественото съзнание изостава значително от
историческата необходимост. Ще стъпи ли човечеството в ново средновековие, за
което сега има не малко симптоми, с терористичните актове, неонацизъм и
политики на хегемонизъм? Това зависи от политиците, но в най- голяма степен от
народите, от волята и действията на всеки, за формиране на широки протестни
движения срещу насправедливостта и неравенствата, среда, където намират почва идейни течения и политики
от „умерени“ като неоосманизма до радикалния ислям. В речта
си пред Федералното събрание на Руската федерация на 3 декември, Президентът
Путин остроумно определи ситуацията в която сами попаднаха управляващите в
Турция с израза „За да ги накаже Аллах им взе разума и разсъдъка“. Ситуацията
не може да се определи като изолиран случай, а преди всичко като следствие от последователно
провежданата геополитическа доктрина, неоосманизма.
