В общественото пространство вече половин година се коментира случващото се у нас и все повече изклистализира мнението, че протестите имат лява същност, но са облечени с десни одежди/Б.Ламбовски, в-к"Сега"/ или са десни идеологеми/В.Проданов/.Оказва се кабинета "Орешарски"въпреки, че е с мандат на БСП не е от "червени боклуци", защото половината министри и самият министър -председател са някогашни дейци на СДС, мнозина от министрите са безпартийни, няколко са от ДПС, социалистите- министри се броят на пръстите на ръката./Т.Коруев,в-к "Дума"/.Очакването е този кабинет да "защити" лявото с приемането на конкретна, мащабна, радикална програма за мандата, а и след него.Тази програма да включва както исканията на протестиращите за промяна на статуквото, така и на левите избиратели, които искат същото. Казвам на протестиращите, защото смятам, че не може да се отсекат с разделителна линия февруарските протести от тези през лятото.Те взаимно се преливат, въпреки десните изблици на омраза характерни за началото на "прехода". Има ли съмнение в разработването на такава програма?. Само ще споменем, че самият министър-председател в свое интервю посочва, че не може да се изпълнява програма на БСП, защото тя не е спечелила повече от 50% от гласоподавателите. Тази програма би следвало да включва например преразглеждане на договорите с "Марица 1, и 3 ", на концесиите, приемането на пакет от данъчни закони с оглед намаляне на неравенствата,стимулиране на българското производство, създаване на равновесие между труда и капитала, участието на държавата в инвестирането и създаване условия за нови производсва с висока добавена стийност, ,връщането на публичните услуги в собственост на общините и под граждански контрол включително национализирането на дейнoсти , които не са постигнали ефективност с предаването им в частни ръце т.е първенстващо място в приоритетите да заема принципа за общественото благо. Някои от политолозите като Е.Дайнов смятат, че статуквото може да се промени само с отстраняване на недъзите в съществуващите институции, свиване на корупцията до приемливи граници без да се променя икономическата основа, защото това било марксистко мислене, което според него не е актуално. Това иска да внуши и т.н Харта подписана от повече от шестдесет интелектуалци. Това защитават и множеството български "тинк тенкове", програмни директори и членове на неправителствени организации.В действителност всички се опитват да наложат определена форма за да променят отношенията без да се променя съдържанието . Не беше ли така и в началото на прехода, когато икономическата политика не бе поставена подобаващо за обсъждане на "кръглата маса".Резултатът след 24 години е потресаващ. Дори не бе приложен напълно и плана "Ран Ът", където имаше и положителни неща например в здравеопазването и образованието, подготвен по инициатива на А.Луканов с презумцията, че ще се постигне национално съгласие между политическите сили. Това не стана тогава и се съмнявам, че ще стане и сега, като имам предвид пренията по актуализирането на бюджета, разломите които дълбаят в снагата на българсото общество ежедневно настоящите две основни политически сили ГЕРБ и БСП. Не изпадаме ли в същата ситуация както в началото на демократичните промени. Маркс има един знаменит израз, че историята се повтаря първо като трагедия и втори път като фарс. 24 години след демократичните промени прилагане на конкурсното начало при назначаване на ръговодни кадри е в сферата на илюзиите. Не е ли това една от съществените причини да се назначават и сменят само по партиен признак шефове на отговорни държавни служби от които зависи съдбата на цял народ. Докъде ще доведе това всеки може да си направи извода .Много от тези млади хора , които не намират реализация у нас ще търсят друга държава, където има установени по-справедливи правила, ще загърбят носталгията за сметка на достоен живот. Смятам, че това дебело трябва да се подчертае в програмата на БСП и правителството, наред с всичко останало, за да имаме действена Левица отговаряща на нуждите на времето.
