ПИСМО НА ЕДИН УКРАИНСКИ ПАТРИОТ

Писмото е коментар по повод на интервю на журналистката от“Гласът на Америка“ Фатима Тлисова с д-р С.Бланк  озаглавено „Украина- Россия -Запад-Конец иллюзий“. Като американски експерт по международните дела,  в оценките и анализите на д-р Бланк ясно се открояват стремежите на „ястребите“  в политиката на САЩ за засилване на санкците срещу Русия, които меко казано са неадекватни на съвременното развитие на света  в началото на ХХI- ви век. Тези оценки не са далеч от политиката на действащото правителство на едни други олигарси в Украйна, дошли на власт с помощта на неонацистки ултранационалистически организации със заплахи и призиви за физическа разправа  първо с комунистите и еврейската общност  и с всички, които не споделят техните възгледи. Може само да се съжелява, че това не се санкционира от т.н „международна общност“, което възражда сенки от злокобното минало на ХХ век. Коментарът в писмото показва и една друга гледна точка , която споделят много хора , но тя не намира място в дневния ред на медиите у нас. Информираността е основен принцип за нормалното функциониране на всяка демокрация, затова си позволявам да го публикувам  в моя блог автентично на руски език.         

Имя:: Микола

14.03.2014 09:05

Письмо украинского патриота.

“Я завидую Россиянам, я завидую этим “кацапам” и “москалям” Я завидую их Олимпиаде и их армии, у меня много знакомых, есть и родственники в России. И я вижу, как они меняются и растут. Они верят своему Президенту. Они верят в свою армию. Они гордятся своей великой историей, своими достижениями и победами.

А это же была наша общая история…и победы и достижения. Еще вчера. Они примирились с собой. Они наплевали на боготворимый нами Запад. И они идут дальше и развиваются, чтобы не говорили нам по нашим телевизорам и на наших форумах. И я понимаю, что это мы теряем, а не они. Мы становимся слабее, а они сильнее.

И как бы мы громко не кричали “Слава Украине!” этого уже не остановить.

Совсем недавно, мы ехидничали, когда у них была Чечня. А сейчас чеченцы уже не меньше русские чем сами русские. Они готовы биться за свою возрождённую и Великую страну, частью которой они являются. И уже чеченскими батальонами пугают нас. Как это произошло??? Они же убивали друг друга еще вчера. А причина проста, чеченцы смогли вспомнить, что они русские, и что они часть Великой страны и Великого народа.

Мы злорадствуем когда у них теракты и катастрофы. А они преодолевают их, раз за разом и становиться сильней! Хотя против них весь мир! Они падают и снова поднимаются. Стоят и лыбятся, только сплевывают кровь сквозь зубы.

А мы кричим, что это они рабы, что скоро они развалятся, нефть упадет, а НАТО нападет и на них обрушатся очередные кары. А ведь они – это же мы! Мы плюем в свое отражение. Сами в себя.

Нам нужно обязательно вспомнить, что мы- единое целое. И когда мы начнем это понимать и осознавать, придет то чувство, когда то бывшее в наших предках. Чувство внутренней силы, надежды, веры и гордости за то, что мы тоже русские.

И не важно кто наши предки: украинцы, татары, евреи, буряты или узбеки. Не важно- кто мы по вере, католики, православные, мусульмане или иудеи. Это не главное. Главное то, что мы – русские! И мы- часть Великого народа и Великой страны.

МАЙДАН

Колелото на историята се върти и спря за момент на Майдан, площада на независимостта в Киев, събрал като във фокус палитра от събития, чиято вярна оценка е крайно необходима за провеждане на нови политики не в интерес само на единия процент, а на 99% от човечеството. Естествено наши и международни медии различно оценят случващото в Украйна  съобразно тази разделителна линия. В историята има много събития свидетели на които са площадите.  В Хавана, Фидел Кастро държи многочасови речи пред хиляди участващи в митинги в подкрепа на кубинската революция. На площадите в Съединените щати, Испания, Италия и редица други държави,   участниците в движенията на „Възмутените“, „Окупирай Уолстрийт“, антиглобалистите надигат глас за един нов свят. Като цяло   набира скорост една нова лява вълна за промяна на неолибералното статукво. В началото на ХХ век света също бе свидетел на народни движения и революции за утвърждаване на нови отношения в обществото.  Червеният площад в Москва е свидетел на Октомврийската Велика революция, която създаде условия за социално и национално освобождение на редица народи  и реши задачите на буржоазната революция, като премахна  феодалните порядки ограничаващи свободата на човека. В други държави тези нагласи за промяна бяха използвани от  демагози с друга идеология, като фашизма и нацизма в Италия и Германия, които превърнаха естествените патриотични чувства в омраза към другите народи   с  цел, да завладеят техните богатства и ги експлоатират жестоко. Площадите в Европа помнят както началото така и края  на тази мракобесна идеология, както  площада в Милано помни обесването на Мусолини от италианските партизани. Символи на признателност са и паметниците на антифашистите, на руския войник за неговата жертвоготовност в спасяването на хуманизма и доброто в света. В градивния период след Втората световна война, независимо от студената война се създава „държавата на благоденствието“ в Западна Европа. В Източната част „реалният-държавният социализъм“ за кратък период създаде завидна материална база и социална сигурност, за което говорят статистическите данни на ООН. Но Колелото на историята не спира до тук. Новите поколения искаха повече свобода, демокрация и социална справедливост. На Запад се появиха събитията от 1968 година за нови отношения, срещу експлоатацията и неравенствата. На Изток сталинско- авторитарната система вече не можеше да отговори на новите очаквания. Светът отново бе пред прага на промени. Сега се говори, че в студената война е победил Запада и по конкретно Съединените щати с неоибералната доктрина на Рейгън. Само след двадесет и пет години историята показа, че това е кардинално заблуждение. Както показват данните, за тези години човечеството претърпя неимоверни лишения и страдания, ликвидирани са редица социални завоевания. Единият процент притежаващ по-голяма част от световното богатство, безпрепятствено ограбва националните природни ресурси и труда на милиони. Увеличават се неравенствата както в самите, така и между отделните държави. Това сочат анализите и статистиките на международни институти и известни икономисти от САЩ,ЕС,ООН. Разделителната линия вече не е само Изток -Запад . Проблемите в една или друга степен са единтични, независимо от спецификата в една или друга страна. В тези условия отново има широко поле за демагогия.  Омразата  е в основата на поведението на ултранационалистите.  Манипулациите достигнаха невиждани размери. Голяма част от медиите формират  общестени нагласи в интерес на крупния капитал. Светът е в стоманения обръч на глобалните финансови пазари. Възраждат се най-уродливите сенки от миналото. Всичко това се видя на Майдана. Неспособността на олигархическата власт на Янукович да решава проблемите на хората, загрижена само за собственото си благополучие. Борбата между олигархическите кланове. Използването от неонацистки организации на обществените очаквания за своите цели. Както  тогава в началото на ХХ век, когато фашизма бе отгледан от крупния капитал, така и сега един век по-късно управляващите неолиберали в Европа и САЩ  не искат да признаят очевидния факт, че новото правителство в  Киев е на  власт не след проведени демократични механизми,а след вандалските противоконституционни действия на ултранационалистически групировки. Първите му закони и намерения  ясно показват, че то ще бъде в плен на техните идеологеми и политики. Трябва да си силно депресиран и скаран с морала да не се вижда това. Ситуацията много наподобява както тази , когато западните държави омилостивяваха Хитлер с безпринципни отстъпки в ущърб на народите и демокрацията, а Чембърлейн  размахваше един договор пред английския народ и убеждаваше, че мирът бил спасен. Тогава целта бе на всяка цена агресията на Хитлер да се насочи към Съветския съюз, към заграбване на природните богатства на руската земя. Събарянето на паметниците на Ленин на Майдана се представя като бунт срещу Сталинова Русия. Не за първи път политиката на основателя на Съветската държава се приравнява с политиката и престъпленията на режима на Сталин.  За това състояние на нещата определена е вината и на съветската историография , която не можа или не искаше да разграничи болшевизма от сталинизма, както направиха западни автори като известния американския учен,  историк проф.Стивън Коен. В интерес на истината и сега има трезви гласове в американската политика, но те имат малко влияние. Както  често се случва заслепението, липсата на дълбока мисъл не може да предвиди закономерния факт, че  бумеранга поразява този , който го е хвърлил. Това  със сигурност ще се случи и сега, защото  е още по-опасно в съвременните сложни интеграционни връзки, провежданата политика на най- развитата държава в света- САЩ да  има двойнствен характер, да бъде от позиция на силата, на еднополюсния свят вместо на диалог и сътрудничество. Тази велика страна участваща в разгрома на фашизма по времето на Франклин Рузвелт днес е съвсем различна, както в провежданата вътрешната така и във външната политика.  Колелото на историята няма да спре на Майдана. Историческото развитие изисква прилагането на нови политики, за което пледират  знаменити американски автори политолози, икономисти, учени, което съхранява надеждата, че  е реалистична  възможността  Щатите да намерят своя нов път за  просперитета  на американския народ  и на света .  Така и Русия няма да се втърдява, а  ще създава повече опорни точки за утвърждаване на демокрацията,  преодоляване на олигархичния модел и авторитарните наслоения от миналото. ЕС ще намери себе си без да подражава и кланя на никой, ще разгърне потенциалните си възможности за предоляване на сегашната бюрократична  система на вертикално управление и нейната замяна с хоризонтални връзки на основата на широкото участие на гражданите в европейските дела. Пазарният фундаментализъм ще отстъпи място на нова икономическа и финансова система, която няма да бъде в интерес само на онези, които са на върха.  Малките държави, като нашата, ще бъдат равноправни във всяко отношение и ще се отхвърли колониалната им зависимост от глобалния капитал. В Европа и света не ще има или ще бъдат ограничени до минимум условията за възраждане на стари и формиране на нови мракобесни идеологии използващи въжделенията на народите за по-добър живот. Но докато дойде това време актуални ще бъдат думите на чешкия публицист Юлиус Фучик,  написани непосредствено преди екзекуцията му от нацистите през 1943 година,  „Хора, обичах Ви, бдете“.