Както светкавицата озарява небосвода и разсейва тъмнината, така премина
по света интервюто на Тъкър Карлсън с Президента на Руската федерация Владимир
Путин, разсея стелещата се информационна мъгла обвила общественото пространство
и събуди света. Не по-малко силно е последвалото интервю, само след няколко дни,
на международна среща в Дубай, където
американският журналист отговаря на многобройни въпроси и човек не може
да не се възхити на професионализма, високата култура, искреността, откритото
без излишни думи и заобикалки споделяне на онези чувства и мисли, на онзи
американски патриотизъм довел до реализация на интервюто с Руският държавен глава. Както
съобщават медиите, впечатленията на Путин за журналиста са като „опасен човек“,
който последователно прилага своя тактика, търпеливо изчаква неговите отговори
въпреки пространното изложение върху историята на Русия, не се получава и „остър диалог“, за което е имал готовност. Оказва
се, че провеждането на смисленото интервю с Руският президент с една
добронамереност, което не се среща често сред западните журналисти особено сега в напрегнатата международна обстановка,
с правдивото информиране на американското общество за реалните процеси в света
и преодоляване на заблудите, повърхностните оценки и мнения завладели
публичното пространство, не без помоща на повечето медии в страната, става
много по-опасно за дълбоката държава, партията на войната в САЩ. Неволно си
спомняме за бележити личности от американската история, които са жалони за
поколенията със своя патриотизъм и дела като Франклин Д. Рузвелт избиран три пъти за президент оставил
неизлечима следа с политиката на „новият
курс“ през 30-те години на
миналия век и нова структура за сигурност в света заедно с другите велики сили
след Втората световна война. Когато сме свидетели на прояви на фашизъм и нацизъм, реабилитиране на символи, рушене на
паметници на антифашистката съпротива, възвеличаване на бивши отявлени нацисти
главорези представяни за национални герои аплодирани от съвременни парламенти,
омаловажаване ролята на Съветският съюз за победата над фашизма, например в
София унищожаването на паметника на Съветската армия, заличаване паметта за
милионите жертви и опитите за утвърждаване на подобен ред в Европа и света, твърде актуални са думите на Франклин Рузвелт тогава срещу онези движения и организации в САЩ ратуващи
за нов глобален порядък, че „това не нито нов, нито ред“. С впечатляващ
патриотизъм са пропити публикациите на американският политически анализатор Пол
Крейг Робъртс бивш зам. министър на финансите при президента Р.Рейгън с
откритите писма до Руският президент, че руснаците забравиха поуките на Маркс
за капитализма и предупрежденията за военни конфликти с Руската федерация. Забележителен
е приносът на Робърт Кенеди - младши за организирането на световно движение за
здраве и свобода, срещу локдауните, ваксинационните паспорти, редицата
ограничения на свободите на гражданите, корупционните практики, използвани по време
на вирусната пандемия „Ковид 19“ за извличане на огромни печалби от
фармацевтичните компании, здравни институции и корпорации, частни фондации за
което сега се водят съдебни дела. Това са
само някои примери на американски патриоти, а има и много други, учени от университети,
обществени дейци, художествени творци, които не спестяват истината, не правят
компромис със съвестта си. Когато запитали К.Маркс кое качество най-много цени
у човека отговорът е „честността“, необходимата лична характеристика за реална
оценка на обективно изменящия се свят при което се признават появилите се нови данни на познанието и се върви от относителна към абсолютна
истина. В този процес вземат участие все повече хора от различни слоеве всеки
със свой минал опит и идейни възгледи, но променйки мисленето си според новите
реалности в света, отдават сили и средства за утвърждаване на общочовешки
ценности, мира и сътрудничеството. Видно е за всеки непредубеден, че
обективната глобализация не търпи изкуствено наложени санкции, насилие и войни,
политики на хегемонизъм от минали времена. Това се опитват да обяснят Тъкър
Карлсън и американските патриоти въпреки мрачните тонове в политическия живот.
Все повече народите проумяват случващото се, издигат искания в защита на
правата и справедливо заплатен труд, достоен живот „жълтите жилетки“ във
Франция преди време, сега протестите на фермерите обхванали цяла Европа. След
санкционните политики на ЕС големи фирми в Германия не издържат на
конкуренцията и преместват производството в други държави. Прави са онези които
смятат, че времето за решения се сгъстява и това, което не е решено за десетилетия сега може да се осъществи за един
ден както по време на Френската революция от 1789 г. Конвента решава за една
нощ с мнозинство онова за което има разногласия между политическте сили дълго
време. В това глобално преустройство за утвърждаване на многополюсен свят самият
капитал търси своето място както се твърди в изследвания на учени с израза „капиталът
срещу капитализма“. Какво ще се случи бъдещето ще покаже,“историята е по-хитра“
пише Владимир Улянов, във всички случаи обаче независимо от забавяне или
връщане назад за определено време, наред с националната идентичност, суверенитет
и развитието на технологиите, продължава да стои въпроса за отношенията между наемния труд и капитала като основно
противоречие в съвременния свят- 99% срещу 1%. Светът се движи по тази орбита
за което писа Маркс и сред учените марксисти и немарксисти философи и социолози
няма кардинални различия в изводите, че съществуващата неолиберална
капиталистическа система не може да отговори адекватно при решаване проблемите
на динамично развиващият се свят и ще бъде заменена от друга по-справедлива
обществена формация. Във време на глобални промени, както показва историята, се
появяват и лидери, които събират в себе си очакванията, разпознават знаците на
историята и водят народите към
просперитет. Достатъчно е само да се проследи историята на Руската федерация
след разпада на Съветският съюз и ролята на Владимир Путин. Светът стана по- светъл след интервюто на Карлсън,
но както се получава и в природата след светлината идва тъмнината. Ден след
това услужливите западни медии на властимащите
завъртяха отново колелото на инсинуациите и омразата към Русия и нейният
президент с „убийството“ на руският опозиционер Алексей Навални излежаващ
присъда за корупция, а не по политически причини както се вижда от интервю със Скот Ритер, друг американски
патриот добре запознат със сагата „Навални“. Смъртта на един човек се превръща
в политика. Популяризират се познати сцени с една единствена цел утвърждаване в
съзнанието русофобски настроения и
нагласи на омраза както навремето Третият
Райх се подготвя за война. За разлика от онези времена обаче все повече хора си
задават въпроса в „чий интерес е всичко това“ и всеки може сам да намери
отовора като съвестно се проследи историческият ход на събитията. И това няма
да бъде краят на историята с неолибералния капитализъм както твърдеше амариканският
социолог от японски произход Френсис Фукуяма, впоследствие отказал се от собствените си твърдения. Отново
ще се появяват все повече „светкавици“, ще озаряват пътя на човечеството в обективно
глобализиращият се свят, което изисква други политики на мир и сътрудничество,
суверенитет, свободни нации от колониални зависимости и натиск, действителна демокрация.
