Написах това заглавие като си
спомних тази притча не само по отношение на правния свят за казуса с двойното
гражданство на Кирил Петков, бивш икономически министър от служебното
правителство на президента Радев, завладял медии и станал хит в публично
пространство, но и повод за множество коментари и оценки касаещи правовия ред и
основния закон Конституцията, въобще за спазване на законността като гаранция
за справедливост и регулиране отношенията между отделния човек и държавата, за
една стабилност и хармония в обществото. Може би стимул за размисъл е темата и
проблема, който винаги стои особено в правораздаването винаги ли прилагането
закона съответства на справедливостта, нравствеността и морала и не трябва ли
тези критерии да бъдат едно цяло, в единство
съдържащи се в законовия акт. Спомням си, когато кандидатствах в
Софийският университет "Св. Климент Охридски"преди години, имах желание да бъда в правния факултет,
където след третата година се изучава и морско право като продължение на
висшето ми образование от Военно-морското училище във Варна. Тъй като бях приет в Историческия
факултет, а исках да се прехвърля, имах среща с декана на правния факултет и
съм запомнил неговите думи да започна в
Историческия факултет и след една година да подам молба за прехвърляне в Правния
като не ще губя нищо, ще се изучава също историята на древен Рим, което в много
отношения касае и правото. Проблемът бе, че въпреки и полезно се увеличава обучението с една година и стават шест години.
Видя ми се много и останах с Новата и най-нова обща история и втора специалност
философия в Историческия факултет за което не съжалявам, но остави следа
несбъднатото желание. Така стои също и въпроса с изучаването на философията и
правото. Правя тези малки отклонения защото не е без значение универсалната подготовка за да се решават по възможно
най-справедлив начин сложните проблеми които поднася живота. Много са случаите,
когато правораздаването е изправено пред дилемата законност и справедливост, да
се решава само по каноните на правилата на правните норми или по-всеобхватно по
съдържание и същество, да се откроят по ясно мотивите за едно или друго
действие или бездействие в цялостната оценка на поведение на фона на
обществения интерес, като се има предвид презумцията, че обективния свят, живият
живот е непрекъснато изменящ се и е по сложен от приетия преди закон, който
малко или много ограничава и във времето не може да не търпи изменения и
допълнения. Пример е Конституцията в която следва да има промени не само за
утвърждаване на демокрацията в съдебната система, но и по редицата проблеми в
социалната сфера за повече гаранции, в икономиката за връщане на
конституционната защита на държаваната и обществена собственост неглежирана в приетите
допълнения и изменения на Конституцията от 1991 г. В съответствие с тази основна правна рамка през 1992 г е приет
Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия без
ограничение до пълна стопроцентова приватизация. На основата на философията,
мантрата за лош стопанин, държавата се освободи от задълженията си и се
създадоха условия за корупция и безогледен грабеж с разрушителни последствия за страната на
което сме свидетели. Няма да се открие топлата вода, че правният свят е
изпълнен със съдебни решения с невъзвратими отрицателни последици за дълги
години. Една от причините затова, което се признава от не малко учени юристи,
изследователи е неумението да се вниква в духа на закона, от какъв характер е
евентуално нарушението, да се съобразява буквата на нормата с историята и
философията на нещата, която има за предмет единството между частното и общото,
форма и съдържание, взаимовръзката и преливането им едно в друго, всестранното
обсъждане на проблема с цел по-нататъшно положително развитие в защита на
обществения интерес. Да се надяваме, че Конституционния съд ще бъде на висотата
на съвременната юридическа наука, ще има предвид всички обстоятелства и
основания довели до казуса за двойното гражданство, поведението, действията и решенията
на бившия икономически министър от
служебното правителство на президента Румен Радев.
