Не знам дали това заглавие отразява реалностите в политическия живот на който всички сме свидетели и участници, но вероятно ще отрази част от настоящата действителност, която събужда надежди за един по-качествен живот след тридесет годишен „преход“. Няма да сме единствените, които определят българския преход като време през което избуяха различни цветове не само на повърхността в политиката но и засегнаха дълбоко целия икономически и социален организъм, което е повод обществото да е петимно за една по-голяма справедливост и жизнен стандарт, за по-голяма увереност в утрешния ден и преспективи за развитието на всеки. Независимо от различните тълкувания на протестите за промяна няма да бъде пресилено ако те се оценят в техния генезис като порив, както сега се казва за промяна на статуквото. Дори се стига дотам отделните партии участвали през този период в управлението на държавата да се определят като статукво и поради това не бива да имат глас в решаването на проблемите на обществото. Времето обаче властно показва, че всичко е в движение и изменение, процесите не могат да се отстранят и се отрежат като с нож. Нагласите на избирателите, които дълго време са гласували за определени политически сили не могат да се променят веднага, преосмислянето на позициите на всеки е процес във времето, може да се каже отново преход в съответствие с новите реалности и ще бъде несправедливо и пагубно да се създава атмосфера на отхвърляне вместо приобщаване за участие в промяната, която обективно е неизбежна. На този фон се появява и една нова формация с визията да продължи промяната, носители на която са министри от служебното правителство назначено от Президента и то на ключови министерства, на икономиката и финансите. Тяхната популярност се дължи не само на личностното им излъчване на малкия екран с тяхото образование и поведение, но и с нещо много по-съществено. За първи път от много години на т.н преход се показа огромната роля на държавата в защита интересите на всички с разкриване на редица корупционни практики, тема болезнена за обществото, което обедини голяма част от гражданите и събуди надежда за нещо по-добро. Наред с това започва и една друга страница характерна за всяка нова политическа формация, като какви цели си поставя и на каква теоретична, идеологическа основа. Като се споменава „идеологическа“ обикновено има нещо отблъскващо и вероятно изникава въпроса отново ли ще се занимаваме с идеологии и разделяне на обществото. Може би затова новите лидери за сега не употребяват думата идеология или теория и насочват вниманието към прагматично решаване на проблеми, общоприети без конкретна обвързаност политики, например „защо трябва да се приватизира нещо което работи добре“, впечатли лекцията за „повишаване на жизнения стандарт“ и как да се постигне това в съвременния свят или провеждане на политики с „десни средства“ да се релизират „леви цели“. Някои анализатори определят това като „дървено желязо“, други от по-сериозна идеологическа гледна точка като възобновяване и прилика с политиката на безпътния „трети път“ на Тони Блеър от близкото минало на лейбъристката партия във Великобритания. Това тяхно изявление може да се анализира и от друга гледна точка в по-широк аспект с предлаганите политики на глобалния капитал и неговите представители Клус Шваб, изпълнителен председател на световния икономически форум в Давос, заложени в книгата „Капитализъм на заинтересованите“ т.е в решаването на проблемите на съвременния капитализъм да вземат участие всички, корпорациите, капитала и наемния труд в управлението на производството и разпределението на печалбата, за по-голяма справедливост, защита екологията, въобще определяне като цел включително и на държавата повишаването на жизнения стандарт и сигурността на всеки. Тези намерения, вече подкрепяни от лидери на световни корпорации, могат да бъдат във всяка лява програма независимо, че се предлага не преодоляване на капитализма, а да се мотивира по–голяма активност за нова капиталистическа глобалната икономическа и финансова система, тъй като настоящата е в сериозна криза и е пред колапс, за нова посока без да се робува на постулатите на миналите провалени политики на неолиберализма. Ако се проследят процесите в историята с дилемата „капитализъм-социализъм“ ще се види, че в новата икономическа политика на ленинските болшевики /НЕП/ в началото на 30 те години на миналия век, просъществувала близо шест години в Съветска Русия, 1922-29 г. се утвърждават стоково-паричните и пазарни отношения под контрола на държавата. Това се случва и в Китай след реформите от 1978-79г. Промените продължават досега върху основата на една смесена икономика, държавни и частни компании и финансов блок под контрола на държавата, които имат една обща цел просперитета и издигане качеството на живота. Тази система е известана като „социализъм с китайска специфика“ или характеристики. Може да се определи и като един „преход“ от капитализъм към социализъм, което по думите на китайския реформатор Дън Сяопин ще продължи дълго време около сто години. Други автори, като Бранко Миланович американец от сръбски произход, дългогодишен водещ икономист в Световната банка, преподавател в различни университети, в книгата „Всичко е капитализъм“ определя съвременната капиталистическа система не само доминираща, но и единствена в света с различните и разновидности, нарича системата в Китай „Политически авторитарен капитализъм“ постигнал за кратък период забележителни икономически и социални успехи в сравнение с „асоциативния капитализъм“ на Запад с препоръката към слаборазвити страни да приемат тази система за по-бърз икономически растеж и социален просперитет. Неговите прогнози за бъдещето на капитализма са, че обществата в тази система са пропити от стоково-парични отношения, че е невъзможно те да излезат скоро от този коловоз и да се преодолеят, ще се задълбочават и дори ще обхванат интимните лични отношения в семейството. Дали това ще се случи не се знае. Американският социолог от японски произход Франсис Фукуяма също бе прогнозирал либералната демокрация, като върха в развитието на човечеството, единствената система и края на историята, но това не се случи. Историята е по-хитра по думите на Ленин. Сега задачата пред китайското ръководство е да се отговори на въпроса какво става с човека при „социализъм с китайска специфика“ за преодоляване на елементите на консумативно поведение и хедонизъм, като се запази и развие по-нататък социалистическия характер на промените в Китай и като инструмент китайският лидер Си Дзинпин посочва „непрекъснато подмладяване“ на теорията, трансформация и изменение на политиките в съответствие с реалностите от развитието на китайското общество. Такива мисли навяват и предложенията с „десни средства за леви цели“ на новата формация, движение „Продължаваме промяната“. За такава промяна, не с машината на времето, интуитивно се пренасяме в бъдещето със силата на познанието, което действително ще се случи, както прогнозират в своите анализи за необходимоста от ново обществено устройство редица световно известни, признати представители на науката. Може би сега се създават условия да се направят първите стъпки дори за малък, но реален просперитет на страната и благото на българскте граждани. Печално ще бъде обаче тази нова формация да остане в политическия живот и историята само като свеж полъх и нейните образовани и както сами се определят почтени членове и ръководства да пропилеят общественото доверие, което получават с политики и обяснения от всякакъв характер, но не на основата на определена теория основана на обективно отразяване на процесите у нас, ЕС и глобалния свят, а да се сведат до просто, ограничено, елементарно хитруване. Надеждата е това да не се случи за пореден път на което сме свидетели. Обикновено хората сравняват настоящето и предвиждат бъдещето на основата на своя минал опит и информация, което по думите на американския философ и финансов експерт Насим Талеб често води до погрешни заключения и изводи катастрофални за самият човек, още повече що се отнася за обществото и онези които провеждат политики за решаване на неговите проблеми.
