С П О М Е Н

Колебаех се дали да споделя този спомен и реших, че трябва да го споделя не заради самия него а защото е свързан със събития от настоящето, може би и със събития в бъдещето. Той е от времето, когато в публичното пространство ежемесечно излизаше великолепното списание “A – SPECTO” списвано от невероятен журналистически екип с главен редактор Калина Андролова. Както е известно списанието бе забранено от колониалната ни администрация под давлението на получило печална слава сред широката публика „Посолството“. Тогава мой добър приятел нарече списанието „лайкучката“на българската журналистика. Споделям това защото по същото време се случиха и други неща имащи отношение в настоящето. Прочетох в бургаската преса, че в салона на Тракийското дружество ще се проведе дискусия по икономически проблеми отношенията между работодател –работник и всичко свързано с труда в най-общи линии с участието на експертен екип от синдикалната организация „Подкрепа“. В началото леко се смутих защото „Подкрепа“ бе известна в началото на прехода с нейният лидер ветеринарният доктор К.Тренчев с яростния си антикомунизъм и освобождаването по факса на стопански ръководители от периода на т. н комунизъм. Въпреки това интересът ми се засили още повече защото дълго време бях председател на дискусионният клуб на социалистите от общинската организация. Изкачих се по стълбите на горния етаж и се озовах в една неголяма зала с около 30-40 човека. Представиха и лекторите, млади хора включително Ваня Григорова настоящият кандидат за кмет на столицата. В същия момент в залата се появи млад човек и с бързи крачки се отправи към задните редове където бях и аз. Водещият обяви, че това е Калин Първанов също от екипа. Бях чувал за него много добри неща, познавах публикациите в неговия блог на левите социалисти и в списание A -SPECTO  и реших, че наред с виртуалното би било редно да се познаваме на живо и се представих. Както очаквах отношението бе естествено, дружелюбно и спонтанно като приятел от фейса. Има и хубави неща, които се случват едно общение и добронамереност, които не изчезват  а се потвърждават и в реалния свят, което дава  нов стимул и надежда че тепърва доброто и здравият разум ще надживее невежеството и злонамереността. Дискусията започна, изказвания и съображения, въпроси и отговори от екипа. Отношение взе и младият бизнесмен Живко Табаков сега кандидат за кмет и водач на листата на“Левицата“ в Бургас както се казва неведоми са пътищата господни. Направи ми впечатление вещината и конкретиката с която си служеха младите експерти от „Подкрепа“ за отношенията работодател и работник- изпълнител в една реална обществена среда просмукана от новият модел на стопанска дейност характерен за капитализма. В същото време не се употребяваха известни понятия от теорията на Маркс като експлоатация, собственост на средства за производство, наемен труд и ако се разбираше тяхното съдържание политкоректността на времето надделяваше. Затова взех думата и в края на дискусията споделих своята гледна точка, че няма нищо неудобно да се споменават тези понятия от марксовото теоретично наследство признато от научният свят в Европа и редица университети в света. Както бях написал по-късно в една публикация „Епистоларно наследство“ намерила място в книгата ми „Пулсът на времето“на въпроса към ръководителите на МЕГА проект преди години с издаването на 100 тома и разкриване на 135 хиляди страници от творческото наследство на класиците, от Кралската академия на науките в Нидерландия и Берлинско-Брандербургската академия, няма ли по този начин да се налее вода във воденицата на марксистите-ленинци от сталинският период отговорът е, че от значение е само принципа да се деполитизират и деидеологизират изследванията на Маркс и Енгелс до вчера повече въпрос на политическа вяра, днес да се осмислят в светлината на науката и предмет за анализ да стане духовният свят на двамата учени като допълват , че през първото десетилетие след смъртта на класиците няма причина и повод да се оспорва научният им принос. Когато това равнище на научно развитие след това се догматизира намаляват научните компоненти в техните възгледи, появява се разкол между марксизма-ленинизма, станал страж на политическа вяра и свободната наука изледваща наследството на две изтъкнати личности. Тогава при тази дискусия с екипа на „Подкрепа“ нямаше време да се постави този въпрос и се направи задълбочен анализ като се популяризира сред широката общественост. И ето сега при кампанията за местни избори на властта Ваня Григорова за първи път от 30 години излезе от обичайното русло и се даде публично отговор на въпроса „А сега накъде“ зададен в началото на прехода, от времето на Петър Младенов до наши дни, повтарян неведнъж и от други лидери на социалистите с липсващ адекватен отговор. Изглежда е дошло време за истинска промяна не на думи, а с конкретна програма и виждания   за структурни изменения и усъвършенстване на управлението на процесите в интерес на мнозинството от гражданите. Това вече се случва в европейски страни, където лявото заема своето достойно място в защита на обществения интерес. Първата голяма крачка у нас е направена. Преди шест години на корицата на списание A – SPECTO има забележително послание все едно че е написано днес - „ТРЯБВА ДА БЪДЕТЕ ПРОМЯНАТА, КОЯТО ИСКАТЕ ДА ВИДИТЕ“. Това вече е реалност, която следва да се развива в бъдеще.