Този въпрос изплува отново в
съвременния свят, когато анализатори, политолози,
социолози, прависти и философи или хора
в една или друга степен способни да анализират действителните процеси в
света споделят своята гледна точка като съдържание на тяхната психология и
начин на мислене. В последно време се засилва тенденцията да се прогнозира каква ще бъде системата след краха на неолибералния
модел, който в последно време някои автори наричат неофашизъм, с черти на фашизма и нацизма военно
победен преди 77 години, но не и идеологически като се има предвид случващото
се в света. Има издадени и не малко книги и публикувани статии, в които
справедливо се посочва, че капиталистическите отношения са завладели дотолкова
обществата, включително интимния свят на човека, че ще бъде трудно да се излезе
от коловоза и човечеството се настрои към друг начин на
живот много по-справедлив и хуманен. В такъв аспект, когато новото все още не
се е появило реално не може да не се споменава миналото с неговите проявления в
настоящето за анализ на обществените
процеси. Някои съвременни автори свързани с властващите политически елити отхвърлят състояния и
идеологии, при които са живели поколенията определяйки ги като периоди на проваления
марксизъм, комунизъм на Изток, или либерализъм и фашизъм на Запад, които никога
повече няма да се появят. На тяхно място се предлагат различни модели на
основата на религиите, християнството и исляма, на културните традиции и обичаи
на всеки народ и като условие за това се поставя отвоювнето на суверенитета и
националната идентичност, в историята известни като национално-освободителни
движения и борба за свобода. Един път освободени от колониални зависимости, от господството
на чужди хегемонистични сили, всеки народ следва да се развива свободно без
робуване на постулати и ценности чужди на
неговата същност и цивилизационен код,
на исторически наследена култура. Въпросът е обаче, какво е съдържанието на тези
нови модели, кой път води към храма за един общ световен прогрес или ще бъде път
към средновековието. Ортодоксални религиозни водачи например в исляма не
приемат съчетанието ислямски социализъм с мотива, че новият модел трябва
да бъде на основата само на ислямските
закони и традиции. Спорът за това какъв път на развитие да се избере е взел
хиляди жертви в историческото минало на човечеството. Така завършва и спорът,
идеологическата битка в Съветска Русия, когато Троцки и Ленин предлагат Новата
икономическа политика/НЕП/ за разгръщане
на стоково-паричните отношения просъществувала шест години отхвърлена от Сталин
през 1929 година и заменена с командно-административната система с мотива, че не
може да има едновременно капитализъм и социализъм, полу-капитализъм или
полу-социализъм, че антагонизма между класата на капиталистите и класата на работниците
винаги ще съществува и не може да има хармония, дори по-нататък в своите
изявления определя засилване на класовата борба с развитието на обществото.
Това е един вид начин на мислене каква е представата за социализма. Ленин по
този повод има една забележителна мисъл, че „ние трябва да имаме друго виждане
за социализма“. Има основание да се твърди, че Ленин е човека свързал
национално-освободителните движения с
борбата за социализъм, но на практика се утвърждават капиталистически отношения. В действителност
не се получава в изостанали в икономическо и социално отношение страни да се
претворява веднага идеята за социализъм, а има необходимост от преходни
периоди. Затова и в трудовете на Н. Бухарин издадени в Китай през 80 те години на
миналия век се развива теоретично и се предлагат политики как на практика да се
подходи, да се осъществи социализма в изостанала селска страна. Може би е
по-добре да се казва, че има различни видове капитализъм като социална система с
характеристика на обществото до каква степен има чувствителност към социалната
справедливост и разпределението на създаденото богатство с прилагане
съответните икономически и финансови механизми, властови усилия и политики за
намаляне на неравенствата, утвърждаване на други отношения между наемния труд, капитала
и държавата, за което пледира и част от корпоративния мениджърски елит в света,
как в съвременните условия на смесена икономическа структура както е в Китай и
други страни управленските елити ще съумеят да усъвършенстват системата без да
се трансформира в капиталистическа, а ще се запази и развие социалистическия и
характер. Когато се говори за друг модел на социално-икономическо развитие не
може да не се спомене и за идейната насоченост
на основата на християнските ценности на Махатма Ганди/ Великата душа/,
Символът на Индия за национално освобождние. Живял дълго време на Запад и опознал
капиталистическата действителност той също има за цел не само Свобода и
национално освобождение, но и борба срещу безогледната експлоатация и грабежа
на природни ресурси от Западните държави, че техническия напредък не трябва да
бъде самоцел а тясно свързан с духовното израстване на нацията, да се спазват
традициите и историческите културни ценности, целта е преди всичко възпитанието на нравствени
качества, духовното извисяване на народа. Още тогава, 20 те години на миналия
век определя Европа като изгубила християнския си облик и предала се на
Сатаната. Много от религиозните и водачите на национално-освободителните движения
живеят дълго време в капиталистическия свят, познават отношенията в основата на
които са парите, върховенството на златния телец, унищожаването на морала и
ценността на човешкия живот и затова се обявяват за един нов модел на
обществото без отрицателните последствия, загубата на човешкото у човека и за
отсраняването на тези сатанински порядки обръщат поглед към поученията и
каноните на религиите, които могат да завладеят масите с една нова енергия
която ще промени статуквото. Някои от тях сигурно познават марксизма в една или
друга степен и се обявяват срещу експлоатацията и униженията която системата
упражнява върху човека. Съвременни автори също
не отхвърлят възможността в новите теории, като „Четвъртият път“ на Александър Дугин, да заемат достойно
място някои от констатациите на марксизма за капитализма. Но нещата в теорията
не се развиват по-нататък или ако се развиват това е в обратна посока към минали
времена. Една от причините затова е погрешната оценка за историческите периоди,
повсеместната употреба на идеологемата „комунизъм“ характеризираща сталинския
период в СССР и държавния социализъм, като модификация в страните от Източна
Европа. Някои дори за доказателство посочват като факт от действителността личния
си живот като преживели комунизма-марксизма. Може да се зададе въпроса могат ли архитектите на новите теории да създадат успешен социално-
икономически модел призван да смени неолибералния капиталистически без да се прилагат
основни универсални постановки на марксизма, да се анализират процесите без помощта на материалистическата
диалектика носеща името на нейния създател Карл Маркс. От много автори се
споделя че той е и ще бъде незаобиколим фактор за вярно обяснение на
обществените процеси от миналото, настоящето и прогноза за бъдещето, доказал
способността за верен анализ на основата
на факти от действителния живот. Когато предложили на Маркс да напише статия по
даден въпрос отговорът е, че няма информация, конкретни факти. След Френската
буржоазна революция 1789 година на чието знаме са написани нейните цели-
равенсто , братство свобода, когато нито една от целите не е постигната, Маркс
предлага за анализ нов метод с помощта на материалистичесвката диалектика връх
в развитието на философската мисъл, която още тогава завладява умовете на
прогресивната интелигенция. В писмо от 16 март 1860 година Жени фон Вестфален-
съпругата на Маркс му съобщава че в руското общество се приема много добре неговата
книга „Към критика на политическата икономия“ на лекции в Московския
университет. Известният американски икономист проф. Ричард Улф в свои лекции
споменава, че той става последовател на творчеството на Маркс посредством негов
преподавател руснак. Преди перестройката на Горбачов в Съветския съюз има
теоретични разработки под ръководстото на акад. Абалкин как да се преструктурира
икономиката от командно- административна към пазарна като се запази
социалистическия и характер. У нас също
има предложения в Левицата в началото на Прехода за преминаване на
собствеността на средствата за производство в трудовите колективи и осъществяване
на икономическа демокрация. Такива предложения има и сега от водещи икономисти
в света за промяна на отношенията между труда и капитала с постепенното
преодоляване на наемния труд, освобождаване от господството на капитала на
творческите сили у човека, основна постановка в марксовата теория. Това не се
осъществява от т.н. „Перестройка“, когато политическият елит приема модела на неолибералния капитализъм на Рейгън и Тачър, на
теоретичните постулати на Милтън Фридман
и чикагските момчета. Сега има възможност като се има предвид колапса на
капиталистическата система и ставането на многополюсния свят да се премине към
нови хоризонти, за нов обществен порядък основан на справедливостта, нравствени
и морални норми, културни традиции и суверенитет заедно със система основана на
действителна демокрация и в частност на икономическа демокрация, за което има и
реални постижения в света и солидни теоретични разработки доказани във времето.
В противен случай е възможно по ирония на историята човечеството да се върне към феодализма или в началото на капитализма,
което ще бъде катастрофа, да не споменаваме и възможността за унищожителна
ядрена война която би заличила живота на земята. Вместо тази зловеща
перспектива още сега е възможно с техническите достижения и част от огромните финансови разходи
отделяни за въоръжаване да се решат
климатичните и социални проблеми разтърсващи света, например отново след хилядолетия
да бъде озеленена пустинята Сахара, което радикално ще промени климатичния
баланс на планетата към по-добро без увеличавсащите се горски пожари, сух
климат и наводнения, на които сме свидетели, решаване въпросите с недостига на питейна вода и енергията
станали проблем и в Европа, ликвидиране на бедността. За целта обаче е
необходимо обществените системи да бъдат настроени към нов стопански модел с промяна на съществуващото социално-икономическо
съдържание не към конфронтация, а за сътрудничество и взаимопомощ, както вътре
в отношенията между стопанските субекти така и вън в международния обмен, което
изисква обективното развитие, единството в многообразието на глобалния свят,
както казват китайците хората да осъзнаят, че са „Общност с обща съдба“, фраза намерила
място и в резолюция на ООН за правата на човека. Ноам Чомски в свой анализ
споменава, че Универсалната декларация за човешките права на ООН с текстовете
написани от комисия по инициатива на Елеонор Рузвелт съдържа три компонента с
равен статус гражданско-политически, социално-икономически и културни права, но
за съжаление се отхвърля втория компонент социално-икономическите права особено
яростно при президента Рейгън и Буш, че те са „ мит“ или както заявява тогава посланика на Рейгън в
ООН Джейн Къркпатрик, че са „нещо като празен съд в който могат да се наливат
неясни надежди и очаквания“. И така-пише той- Къркпатрик се присъединява
към съветския посланик Андрей Вишински който
е съгласен, че това е само „набор от набожни фрази“. За съжаление и сега този
втори компонент социално-икономически права се заобикаля и ако се споменава не
се реализира в политиките на управляващите. Това е може би и разликата в
подхода на радетелите за многополюсен свят Китай и Русия да се стремят към нови
отношения със страните на взаимно изгодно сътрудничество и общ социално-икономически
напредък без поставянето на политически условия заробващи страните, каквато е
практиката на Международния валутен фонд спрямо желещите да получат кредити. Вместо
хищническо ограбване на природни ресурси, увеличаване на финансови задължения и
незачитане на човешките права характерни за колониалните политики на западните
държави, Обшият дом изисква друго мислене и политики, каквито са стремежите на по-голяма част от човечеството. С
риск да не задържа необходимото внимание ще продължа като си позволя да използвам една сполучлива форма употребена
в мрежата, да наречем словесен шарж, защото допълва и по-цялостно отговаря на въпроса
„нужен ли е марксизма“, един хипотетичен разговор от отвъдното между Карл
Маркс, социалиста утопист Робърт Оуен, Владимир Улянов/Ленин/ , Мао Цзедун и
Чан Кай-ши по случай 100 години от създаването на Китайската комунисическа
партия /ККП, 1921 г./. Робърт Оуен и Чан Кай-ши могат да се определят като
опоненти на Маркс, Ленин и Мао. Първо започва Чан Кай-ши като поздравява Мао със
стогодишнината на ККП и задава въпрос какво се постигна след като са го изтласкали от континентален Китай, че сега Китай
действително напредва и се превръща в най-голямата сила в света, но
същевременно има крещящи неравенства, много богати бизнесмени и капиталисти, работещи
бедни и ако целите са били само икономически то и Гоминдана/неговата
политическа сила/ би свършил тази работа. Отговорът на Мао е, че очевидно Китай
следваше да се развива по социалистически път на основата на
марксистко-ленинските принципи. Ленин допълва, че в страната трябваше да се
развият производителните сили и натрупа първоначален капитал под ръководството
на Комунистическата партия като сравнява с неуспеха на неговия НЕП/Новата
икономическа политика/ в Съветска Русия, че това което е заложил, екипът му не
е успял да развие и утвърди, че след
него резултатите са положителни, но не съответстват на по-големите възможности
за социално-икономическото развитие на страната. Маркс уточнява, че е бил уверен
в оценките си за капитала и същевременно с Енгелс не са били сигурни как ще се
употреби излишъка, принадената стойност и докато средствата за производство,
земя, ресурси и технологии са собственост на отделни хора това ще оказва
влияние върху държавата, ще има и крещящи неравенства. Обръща се и към Ленин с порицание,
че неговият екип не е постигнал дълговременен успех и е допуснал ционистко-капиталисическата
клика, едрия капитал в определен период да организира двете световни кървави
войни и предизвика световен пожар. Посочва, че от 1848 година до настоящия момент десетки ревоюционери са имали
желание да изградят социалистическо общество, но са получили средни резултати и че единствено ККП е
издържала изпитанията на времето като ръководна сила на държава с 18% от
населението на света, 19% от световния брутен вътрешен продукт на база
покупателна способност и сега се празнува тяхната невероятна упоритост, но че все
още са в началото, първа стъпка в утвърждаването на социалистическото общество.
Оценката му за Чан Кай-ши е, че не е разбира от идеология, а само от богатство
и власт на основата на един национализъм. Робърт Оуен с остри думи към Маркс му
задава въпроса не се ли срамува от кръвопролитията на революциите и неговите
революционери за да се стигне само до първа стъпка на марксисткия социализъм в
Китай. В отговор Маркс задава контра въпроси
защо в историята няма случай, когато социалисти и социалдемократи са на власт
да са изградили социалистическо общество и сам отговаря, че тяхната идеология
се основава само за подобряване на капитализма, на състрадание и смелост, но
няма научен анализ, като за пример сравнява Китай и Индия, когато и двете
страни започват едновременно градежа на новата държава след победата на
национално освободителните движения през 50 те години на миналия век. В Китай сега
по-голяма част от населението води качествен живот по всички параметри
образование, здравеопазване, заетост, доходи, разходи на домакинство, свободно
време, продължителност на живота и т.н.,което е целта на социалните революции и
ако не възникват пречки по този път те могат бъдат да бъдат мирни без
кръвопролития. Сравнява с Индия какво е постигнала социал-демократическата партия
след три десетилетия, като сега при неолибералния капитализъм 2/3 от
населението е „плебс“, печелят на ден по един долар на човек и същевременно
индийската буржоазия трупа богатства. Ленин се обръща към Оуен с думите, че
капиталистите не са се променили, а социалистите, социалдмократите, анархо-социалистите
са станали лакеи на капитала и ако искат
да са успешни в бъдеще трябва да подкрепят един антикапиталистически фронт. Капиталът подкупва
и държи общественото мнение чрез медиите в рамките на глупави дискусии, като
замъглява истинските причини за състоянието на нещата, изопачават се понятията и значението на демокрацията,
капитализма, социализма, комунизма. Известно е, че натрупаното богатство от
колониите през 15, 16, 17 век се превръща в капитал през 18 век.
Капиталистическата финансова система се утвърждава първоначално в
Холандия/Нидерландия/, в Амстердам се създава първата в света фондова борса и
към края на 19 век капитала се превръща в глобална сила. Може да се продължи
разговора с други въпроси например как се
получава така, че при световни кризи каквато е пандемията Ковид 19/Covid 19/ милиардерите се
увеличават и 162 крупни милардера имат
богатство колкото на 50% от бедните
слоеве в света. Сега призивът на глобалния капитал, след като се признава
колапса на неолибералния капитализъм, е да се изгради друг вид „капитализъм на заинтересованите“ и се намали
населението на Земята, защото 20% имат паразитно съществуване и не работят за
него. Задачата на левите партии е наемния
труд да получава дължимия дял от приходите като
за успеха на едно социално движение за промяна статуквото и системата е нужно
не само смяната на определени политически личности както става у нас, а
приемането и прилагането на идеология за вярно изследване и оценка на
дейтвителния живот, причините за
състоянието, за което може да способства познанието, но не като се отхвърля, а
като се използва огромното теоретичното наследство на класиците на марксизма.
