Какво ни завеща Александър Лилов

За да отговорим на този въпрос трябва да проследим живота на личността, нейните стремежи и дела. А делата на Лилов не са малко и не са за пренебрегване с лека ръка. Колкото повече време минава, толкова по-ярко се открояват не само творческите му постижения, но и нещо много важно, което в голяма степен липсва у не малко настоящи политици, чувството за дълг, отговорност и най вече  за морал. Защото тази нравствена категория не е нещо отделно, изолирано, частично, а просмуква цялостната личност, проявява се дори в дребните неща. Обикновено сме свикнали да характеризираме човека като  оценяме негови постижения в една област, но рядко ни идва наум, че за тези постижения стои цялостната личност, нейната духовна същност в основата на което е нравствеността. Със своето творчество Лилов може да се сравнява със световно известни учени. Само да вземем неговата теза за „Диалогът на цивилизациите“ антипод на една друга постановка на Самюел Хънтингтън за „Сблъсъкът на цивилизациите“. Така, че първо той ни завеща да ценим и развиваме теорията, като условие за добра практика. Когато споменаваме думата диалог не можем да не отбележим, че това е може би същността на Лилов. Дори и в най-трудните моменти на враждебност и яростно противопоставяне той се е стремял към диалог. Въпреки всичко  пръв е подавал ръка независимо от мястото което заема.С висока култура и интелигентност не се е подхлъзвал да подражава на  поведението на опонента. Искаше да има чуваемост и в БСП. Това е втория  жалон по който трябва да се сравняваме. Защото диалогът предполага личност способна да загърби високомерието , чувството за превъзходство,    всезнайковщината.Тази личност разбира , че добронамереността и уважението към мнението на другия е залог за напредъка във всяко дело. Това бе алфата и омегата в поведението на Ал.Лилов. И не само това . Отговорността той приема не само на думи, но и имаше мъжеството да я материализира в дело. Не се страхуваше да назовава нещата с истинските им имена, да признава допуснати слабости и грешки независимо, че това касае и самия него. В книгата „Преходът“ читателят може види огромната заслуга на Лилов за мирно протичане на прехода. Същевременно с пределно откровение той посочва, че на „кръглата маса“ икономическата проблематика не бе поставена за обсъждане както подобава. „ Като оглеждам нашата „кръгла маса“ днес, след двадесет годишна дистанция, и от високата трибуна на Сорбоната виждам, че тя можеше да даде повече на България като глас на разума в онези трудни години. Особено в една сериозна дискусия за предстоящото развитие на икономическия преход. Липсата на такава дискусия е голяма слабост на кръглата маса“.  /стр.177,178/. Сега след двадесет и четири години, когато България е най-бедния член на ЕС отново политическата класа, интелектуалци подписали „Харта 2013“ българските „тинк танк“, програмни директори на институти за развитие на демокрацията и пазарна икономика отново отбягват основния въпрос, за  промяна на икономическата основа на обществото. Това е третия голям жалон, по който трябва да се води Левицата и БСП.     Не се случи така да имам преки контакти с Ал.Лилов, но имах възможността достатъчно дълго време   да оценя  влиянието , което той оказваше с цялостната си личност. Когато медиите съобщиха за неговата кончина в интернет пространството се появиха уважителни, искрени съболезнования дори от негови най-яростни опоненти.Имаше и такива, които правдиво посочват, че с него от редиците на Лявото си отива още един голям теоретик и в БСП остава само чемшира. Може би това е оценка оцветена с черни краски, но тя  показва , че без теория, идеологическа цел, е твърде вероятно Партията да затъне в тресавището на прагматизма в политиката,  да бъде в услуга на една или друга групировка пренебрегвайки обществения интерес. Лилов бе доловил тази тенденция и решително  се противопостави като заедно със свои съмишленици основа лявото крило в БСП, идейно течение което приобщи много социалисти и симпатизанти. Може  определено да се каже,че   масата членове и симпатизанти на социалистическата партия идейно и емоционално са в действителния ляв спектър. В сравнение с началото на прехода сега много повече са и журналистите, учените и политиците, които  с теоретичните си анализи и предложения в една или друга степен изразяват  своята съпричастност с Лявото,ратуват  за отказ от неолибералните постулати, промяна на статуквото, за повече справедливост и солидарност, намаляне на неравенствата, прозрачност и участие  в управлението.  Това, което искат и редица неправителствени граждански организации и движения. За тези положителни процеси в  не малка степен заслуга има и  сп.“Понеделник“   гл.редактор на което бе Ал.Лилов. Дано  продължи живота на списанието, като важен теоретичен орган на Левицата в България с международно признание. Убеден съм, че Българските социалисти могат да дават и в бъдеще своят съществен принос в теорията на левите движения в Европа и света, а защо не и в практиката към социализма на бъдещето. Това в което Ал.Лилов като политик, учен и човек  дълбоко вярваше и завеща на поколенията.