РУСКАТА ДУША ДА НАМЕРИ ОПОРНИ ТОЧКИ

 „Ние руснаците сме хора като всички други“. Под това заглавие във в-к „Русия и България“ от 25 април 2013 г. е публикувано интервю на журналиста Валерий Вижутович с академик   Юрий Пивоваров. Можем само да благодарим за съвместния проект между  в-к“ Дума“ и „Росийская газета“, който предоставя на читателя богата информация за Русия и света. От беседата разбираме, че сега на руското общество  липсват обединяващи духовни идеи, изключва се патриотизма, а и те не са необходими на съвременното общество според академика, че без такава спойка живеят повечето европейски народи. Пространно се обяснява  как Русия се е развивала исторически от дълбока древност от Петър Велики, премине се през съветската система до наши дни. По отделните теми сигурно има и други мнения, които вестникът вероятно ще публикува. Може да се посочи, че за развитие на демокрацията като фундаментална идея, от изключително значение е културно-историческото наследство на съответната страна т.е необходимостта от достатъчно на брой опорни точки. Например, във Франция те са десет, а в Африка са една или две, може някъде и да  няма такива. Трябва да се изследва въпроса, колко са в Русия и какво трябва да се направи тези точки да се увеличават. Споменава се  за ролята на личността и нейния морал за развитие на духовността и обществото , като се акцентира на личността на Ленин. Мнението на академика е, че „ленинският  тип личност“ е нанесъл много нещастия на страната. Ленин се определя като човек със „сатанинска енергия и воля.. един ужасен продукт на руската култура“. Прави се извода, че „Ако  иска окончателно да оздравее, да стане нормална страна, Русия трябва да изтръгне от себе си образа на Ленин“. И за да смекчи малко тона  посочва, че той не зачерква и демонизира личността на Ленин, но към него се отнася като към“ много сериозна и все още жива заплаха“. Когато човек чете горните редове се сеща, че това може би се отнася за една друга личност наречена Йосиф  Джугашвили, а не за интелектуалеца Владимир Улянов, който световно известни съвременни мислители като проф.Имануел Уолърстейн определят като  значима личност в руската история, която следващите поколения ще оценят по достойнство. Удивително е как ще се изтръгне без да се зачерква дадена личност от историята. Сигурно нещо в превода не е точно, защото иначе в тази интерпретация има повей от сталинизма, не да се обясняват и се поправят грешките,  а да се „изтръгва“. Имам чувството, че  в руската историография продължава да не се изяснява задълбочено в широка дискусия ролята на Ленин и Сталин,  разликата между болшевизма /ленинизма/ и сталинизма, което не получава нужната публичност. Струва ми се, че без тази дискусия още дълго време руската душа, а и не само тя, няма да намери  опорните точки за единение и морален стимул за напредък. Самопознанието е условие, но за верен анализ в съвременния свят не може да не се вземат под внимание и постиженията на чужди изследователи. Преди „перестройката“ съветски професори и академици  обясняваха, че социализма в Съветският съюз има свое вътрешно развитие и пренебрегваха постановката на Ленин, а и на български автори като академик Николай Ирибаджаков, че за да победи социализма е нужно производителността на труда да бъде равна или по-голяма от тази на най-развитите страни в света. Това струва скъпо не само на руското общество , а  и на света.