ЗВЕЗДИТЕ

 

В последно време все повече отбягвам да стоя пред екрана на компютъра не само от въздействието върху очите, което не е за пренебрегване, но и от известно разочарование от мнения и съображения, коментари по въпроси от вътрешен и международен характер и не на последно място от отношения, които по една или друга причина не си очаквал. Въпреки всичко, става навик да си свериш часовника в мрежата за поредица проблеми вълнуващи човешкото общество, какво мнение се оформя и е интересно как се интерпретират събитията от най-различни гледни точки, от експерти по вътрешни и международни дела. С това не се отрича и омаловажава мнението, становищата на други хора със здрав смисъл и поглед върху процесите. Учудващо е как понякога по един проблем се получава диалог и дискусия, а в определен момент не можеш да познаеш и се питаш това същия човек ли е. Има разочарование, но ако се погледне философски всичко е в реда на нещата прилагайки закона за единството и противоречията. Иначе светът би бил твърде еднообразен и сив и не би имал прогресивно развитие и  затлачил в тинята на елементарното и едностранчивото още повече ако си спомним мисълта на богослова Ваклуш Толев, че има добро и зло, но злото е нереализирано добро и човек малко се успокоява ,че в бъдеще всичко ще бъде наред и не трябва да се тревожи толкова за недостатъците на другите, а да погледне във всички случаи и себе си, критичност и самокритичност като условие за едно взаимодействие в обществото, където се редуват взаимно изключващи се противоречия  в един момент силно негативни и враждебни след това уравновесени и единни възцаряващи добронамереността, мира и любовта. Всичко това е заложено в отделния човек независимо от професията, която заема и към коя социална стълбица съдбата е отредила да бъде, в научния свят или непосредствено като обикновен физически работник, учител или дипломат. Всеки притежава някакви професионални умения и качества в съответствие с образованието, социализиран в отделни групи и социални слоеве. Веднага трябва да се направи и другият извод, че всички са във взаимодействие един с друг и създават  така нареченото общество не като сума от отделни индивиди без връзка помежду си, а винаги в отношения и взаимна връзка. Трябва да се отчете и другия факт, че по своето съдържание извън образованието и възпитанието, а погледнато повече не от философска а от психологическа гледна точка има най-различни хора и поведение. За някои казват че имат излъчване, „светлая харошая голова“, както се изразява Ленин, приличат на ярка звезда, огряват пространството около себе си и могат да се нарекат слънчеви личности, както казва Ботев за Левски „той става сутрин и пее, студ, дърво и камък се пука  той пак пее“ и е приятно на човек да бъде в такава компания. Има и други приличащи повече на онези звезди, с наименованието  „черни дупки“, които поглъщат енергията не отдават нищо.Това се чувства и в мрежата като стават много по-сложни и тягостни взаимоотношенията и всякакъв опит за регулиране безвъзвратно пропада колкото и да иска човек. Може би са прави онези американски психолози, които твърдят, че има хора родени с такава душевност, определят ги като „отровни ядки“ и впоследствие е трудно се неутрализират негативните процеси дори и попаднали в благоприятна среда. Обикновено се казва че средата определя характера, семейна, работна, както казва поета „в затвора попаднал на хора и станал човек“. Още по вярно е, че характера на човек се оформя в детска възраст и носи със себе си белезите на случилото се през целя си живот или неморална постъпка в по-зряла възраст, която тежи несъзнателно проявяваща се в някакъв вид девиантно поведение. Големи клинични психолози като Зигмунд Фройд и последователите му пренасят психоанализата и теорията си за обяснение на исторически събития и състояния на цялото общество, като например каква е причината в Германия да се получи такова широко движение като фашизма обхващащо не само работнически и средни слоеве, но и интелигенцията в по-голямата си част. Клиничният психолог Карл Густав Юнг, привърженик на колективното несъзнавано, обяснява това с възобновената активност на древно-германският бог Вотан, „Познавах много високо образовани немци, които бяха толкова разумни отколкото смятам себе си или Вие себе си. Но една вълна ги заля и отнесе тяхната разумност, а когато поговориш с тях си принуден да признаеш, че просто са нямали друг избор. Една необяснима съдба ги бе сграбчила, а за нея не може да се каже, че е била вярна или грешна. Това няма нищо общо с рационалната оценка, то е просто история“. В една от лекциите си пред двеста лекари в клиниката в Тависток в Лондон през 1935 година споменава, че „психологията не е религиозна вяра, а само гледна точка и ако се настроим към това човешки бихме могли да се разберем като хора“ и продължава, че „очевидно има хиляди хора, едни търсят изпълнение на желанията, други - осъществяване стремежа към власт, а трети искат да виждат света такъв какъвто е и да оставят всичко на мира. Аз признавам, че някои хора имат сексуални, а други-друг вид потребности. Моят проблем - казва проф.Юнг - е борбата с могъщите чудовища на историческото минало, с голямата змия на хилядолетията, с бремето на човешкия дух. Има хора които движат историята и други които си строят къщичка близо до града. Случаят Мусолини /Бенито Мусулини фашисткия лидер на Италия по онова време/ не се решава само с това да се каже, че имал комплекс за власт. Той се занимава с политика и за него това е на живот и смърт“. Ако се огледаме около нас сигурно в този образ ще се вместят и наши съвременни политици, а и за  войнстващия характер на някои за снабдяване с още повече оръжия за Украйна под обвивката за мир и скорошно спиране на военните действия и както Премиера  призовава всеки български гражданин да предостави една заплата за тази цел. Естествено всичко не може да се обясни с психологическите нагласи на личността, но заедно с отчитането на други интереси може да се получи по-пълна картина за действителното състояние на нещата. Развитието на процесите в света налагат на партиите и политиците да  правят анализи за случващото се по света и у нас за да не се получава така, както споделя в един пост във Фейсбук известен политик, че ние гражданите на Европа не проумяваме няколко видими неща и изрежда проблемите. Дошло е време интелектуалния ни елит да спомогне за „проумяването“ на гражданите за което не се съмняваме, че има тази способност, но засега не го прави, а „строи-както казва проф. Карл Юнг- къщичка близо до града“. Сигурно както се развиват нещата няма да е достатъчно да се правят само анализи а и конкретни стъпки, защото се оказва, че в много случаи събитията ни изпреварват и ставаме не само свидетели, но и потърпевши. Икономическите войни, санкциите, увеличаването на инфлацията и повишаването на цените почти на всички стоки на пазара са вече непосилно бреме за много граждани. Ако продължаваме с враждебната реторика и действия спрямо Русия и други велики сили, васално услужливи на силните на деня от Западния свят без да се отчитат исконни национални интереси и суверенитет, да не се съобразяваме и вярно да анализираме реалностите могат да ни се случат още по сериозни неща. Светът преминава от едно състояние на хегемонизъм на САЩ към многополюсност с всички произтичащи от това последствия и промяна във вътрешния и международния живот и всякакво заиграване на политиците ще има пагубни последици за страната и гражданите независимо съзнават, проумяват или не ситуацията. Може да се напомни на Премиера, че Русия не е само бензиноколонка както Хитлер навремето смяташе Съветският съюз като колос на глинени крака. Известно е как завърши всичко това, но се оказва, че историята не е учителка и всичко се повтаря в най-ралични варианти и нюанси на друго равнище по спиралата на времето, но последствията сега могат да бъдат много по-страшни защото светът е на друга по-висока технологическа основа, не е както по време на опиумните войни преди векове. За съжаление това не се разбира и от наследниците на Британската Източно-Индийската компания, крупните индустриалци и банкери в САЩ и Западна Европа, част от англоскасонския свят, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.