РАЗМИСЛИ

 

Колебаех се какво да е заглавието, не защото не може да се напише нещо както обикновено се прави, а защото темата конкретно е за една характерна черта у човека- мисленето. Човек непрекъснато се сблъсква с други хора, взаимодейства си и само с един малък разговор в магазина, кварталната кръчма или  на едно кафе, където разпуска от всекидневното напрежение и по-свободно споделя мислите, мнението си не само за ежедневните битови проблеми, но и за международния живот, събитията по света например дали е война или специална операция провеждана от Русия в Украйна за „демилитаризация и денацифиация“, като обществото е разделено и процеса върви от антикомунизъм преди към повсеместна русофобия сега. От друга страна признанието за духовни и културни връзки между българския, руския и украинския народ. Последните обаче, техните официални представители не искат да бъдат наричани братя с руснаците дори в официални и неофициални срещи у нас искат да общуват не на руски или украински, а на английски език. Учудващо е, че и през летния сезон има  украински туристи, които не желаят да говорят на руски, но да оставим настрана тяхното мислене. Известно е, че нацизма и фашизма през Втората световна война бе победен военно, но не и идеологически. Тази ирационална идеология според идеолозите на нацизма има древни арийски корени. Самият Хитлер казва, че ще отнеме социализма от социалистите, че той е древна арийска германска институция и няма такова нещо като класа, а има каста, а кастата означава раса. Партията е наименувана Национал-социалистическа работническа партия, лично определя и тълкува цветовете на знамето  червеното – социалната, бялото –националистическата идея,  пречупения черен кръст- символ на древната арийска раса, но сменя посоката на пречупването не в ляво, а в дясно. Могат да се посочат много белези от идеологията на  националсоциализма нямащи равни по демагогия и наглост. В началото със знамена, факли, символни знаци и възгласи „Зиг Хайл“/да живее победата/ след това „Хайл Хитлер“ с палежи и погроми. За реализиране на идеологията започва и подготовката на хора фанатично предани на идеята за нейното реализиране, което не се постига за един ден. Така е било в Германия, така става и в европейските страни,  всяка със своя модификация за фашизма. Затова много автори са прави, че специалната операция на Русия за денацификация в Украйна тепърва  ще започне след военните действия и ще бъде продължителен период обхващащ няколко поколения. Само един въпрос витае в пространството можеше ли да не се случи това в Украйна сега да се налага провеждането на специална операция от въоръжените сили на Русия, защото тази крайна мярка има и отрицателни последици, реанимирането на НАТО и засилване активността на международни неофашистки организации по света. Много интересно се получава с „марксизма“ на който главен враг е Хитлер и той приема за икономическата система на нацизма разработката в една книга с автор Федер, където капитала се разделя на лихварски и индустриален и ако последния се освободи от лихварския капитал при условията на патриархални отношения между работници и работодатели Германия ще просперира, което се нарича „социализъм“. В САЩ за  администрацията също врага е марксизма, както и в Русия за съжаление  мислители близки до властта в Кремъл отричат марксизма, който по техните думи вече са преживели в Съветския съюз, но не се признава, че това е деформирания, догматизиран марксизъм-„сталинизъм“. Дано както предвиждат авторитетни автори, вярната оценка на реалната ситуация  ускори процеса за преодоляване на олигархическия и приемане на нов икономически и финансов модел. Историята познава  и други събития, плод на мисленето на политици и лидери от които зависи по какъв път ще тръгне развитието на света. Сега  стои въпроса какъв Европейски съюз трябва  да бъде дали съюз, асамблея на суверенни нации или съюз  със силен център. Още навремето мисленето се разделя едното на Русо за единство на основата на доброволно сдружаване на европейски суверенни държави и другото имперска форма на асоцииране със силен общ център на Хобс, такъв какъвто се опитват да създадат Наполеон и Хитлер. Изглежда ЕС върви към втория тип със силен имперски център. Подобно е и положението в Русия,  сега се критикува Ленин дори се обвинява за разпада на Съветския съюз защото тогава, в онзи исторически момент е наложил мисленето за образуване на доброволен Съюз на свободни суверенни републики, които имат правото да се отделят по всяко време, а не съюз от имперски тип.  Изглежда е трудно да се преодоляват стериотипите без да се вниква в конкретната ситуация в миналото, духа времето, за което от съществено значение е прилагането на диалектическия метод  според Хегел за открояване на истината или материалистическата диалектика на Маркс за оценка на реалната ситуация. Въпросът може да се постави и в настоящия момент за оценка на ситуацията в света  от политическите сили  у нас. Разбира ли се до какво може да доведе едно войнстващо мислене с една подкрепа с оръжие и прочие на режима в Украйна, който по всички белези обслужва интересите на глобалния хегемон САЩ и при положение, че има маса доказателства за изстъпления на неонацистки групировки с международни участници, с мълчаливото съгласие и бездействие на управляващите за тероризиране на институции и граждани изразяващи  друго мнение и критика на провежданите политики. Дори Цар Борис Трети навремето споделя вътрешното си негодуване от депутатите в Народното  събрание, които с възгласи „Ура“ приветстват обявяването на „символична война“  срещу САЩ и Великобритания с думите „да не бяха викали толкова“ и  както се развиват събитията в последствие е имал  основание за това. Изводът е, че повечето от политиците са скарани с диалектическото мислене и проницателност за прогнозиране дори в най-общи линии на политики не само за момента, а със стратегическо значение. В този смисъл се изкушавам да цитирам една мисъл на бележития български философ проф. Добрин Спасов от книгата му „Догматизъм и антидогматизъм във философията“: „.. В тези времена на необозрими „лавини от информация“ сигурно по-силно ще започнем да усещаме потребността от интелектуализация и на образованието, разбрана между другото като създаване на умение за логично подреждане на наличните знания, за извеждане на неизвестното от известното – умение, което ще си остане най-добрия начин на плуване сред вълните на информационния потоп... Иначе не може и да бъде, щом логическото мислене като познание чрез „силата на интелекта“ е специфично човешко достояние, същност на нашата способност да предвиждаме ненастъпилото бъдеще, да откриваме забравеното минало, да осъзнаваме невидимото – необходимо условие да се трудим, да бъдем хора“. Цитатът е малко по-дълъг, но си заслужава да се вникне по-дълбоко в него защото той разкрива същността на човека като мислещо същество, една от неговите най-характерни черти заедно с редица други, които са предмет на философите за определение на Човека от древността до наши дни. В дигиталната ера в която живеем изследователите, философи, социолози, политолози имат на разположение планини от данни, същевременно много трудно може да се намери зрънцето истина за научни открития. Въпреки това хипотезите и прозренията за бъдещето, вероятното сбъдване се оказват по-сполучливи посредством информацията получена от интернет, която преди това е била скрита и недостъпна дори след проведени анкети и социологически проучвания. Свидетели сме на невиждан интерес от милиони хора към информацията в социалните мрежи Фейсбук, Гугъл и т.н., както се казва алгоритъма и софтуера знаят повече за тебе отколкото ти самият. Четенето от различни сайтове предполага и по-богат избор на различни гледни точки в съответствие с нагласите на потребителите. Оказва се, че Фейсбук много повече обединява отколкото разделя, защото хора с различни политически виждания и убеждения, като приятели в сайта, споделят различна информация, която предполага да се погледне от друг ъгъл на нещата. Повечето от приятелите в мрежата не се познават визуално, но имат допирни точки по възгледи и предпочитания, на ментално равнище намират в много случаи общ език по отделни проблеми, създават се предпоставки за диалог и дискусия, която в зависимост от равнището и разбирането взаимно ги обогатява. Има и психологическа страна, когато човек ежедневно работи и живее в една еднообразна среда често различна от вътрешното му „Аз“ се стреми да намери отдушник за съпричастност и споделяне в мрежата по теми които го вълнуват, става по-открит и откровен с характерните си черти, които при други обстоятелства остават скрити и не би споделил мнението си дори в анкети или социологически изследвания. Може да се случи и обратното да има стремеж да показва само по-добрата си страна не истинското „Аз“, а показност за непрекъснато благополучие и щастие като подтиска негативното. Не е тайна, че тези скрити нагласи се използват за създаване на нови сайтове в унисон с търсенията  и желанията на потребителите. Случва се твоето вътрешно „Аз“ да не съответства на външното „Аз“ на приятелите в мрежата, но чувството че човек не е сам подтиква да се включва в общия хор,  да преодолява несъзнателната враждебност породена от инертността и минал опит. Всичко това е основание да се използва големия по обем информационен поток синтезиран в кратки публикации и коментари във Фейсбук, което ще бъде предмет надявам се на друга книга. Понякога хората едно мислят, друго казват и трето вършат. Такава е сложната система наречена Човек, но във всички случаи като критерий за истинност остава практиката. Затова и в  „Библията“ е казано по делата ще ги познаете.