ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

 

Това е заглавие, което стоеше дълго време на вниманието като тема за следваща публикация, но както често се случва не винаги се намира верния подход какво трябва да включва, да се открои онова което най-добре свързва миналото с настоящето, историческите факти със съвремието, кое е главното и същественото от широкия спектър на изследване. Колебанието идва дали само историческите факти са достатъчни за да се обяснят явленията или е необходимо да помогне и литературата за което съм писал в уводните думи  на втората ми книга  „Бързеят на времето“, че един художествен образ или мемоарен трактат могат да осветлят събития като допълнение към фактите на академичната наука за да се открои по-добре и се разбере историческата истина. Съвестната публицистика не би се отказала от такъв подход да спечели доверие, като се потопи в духа на времето /по Хегел/, което за съжаление все по-рядко се среща в комерсиализирания ни свят. Удоволствие е да се четат наши и чужди автори, журналисти,  които не спестяват истината въпреки политическата конюнктура, не робуват на егоистични лични и групови интереси. Често залагайки  собствената си кожа стават неудобни за издатели и главни редактори, собственици на медии, уволнявани и съдебно преследвани, дори с лични заплахи за физическо унищожение  не намират необходимата законова защита. В историята винаги се създават и сили на съпротива, с което не се губи вярата в справедливостта, надеждата че не всичко е загубено и ще възтържествуват исконни нравствени и морални норми заложени в историческото развитие. Едно от най-важните неща, когато се говори за история и съвременност е да се помни като аксиома, че  настоящето има корени в миналото, което не се споделя дори от хора на науката, които смятат че трябва да започнем на чисто, без да замърсяваме настоящето с минали събития. Това е удобно и за политическата класа да обсебва в свой интерес историята и селектира всичко което не отговаря на нейните интереси. Въвлечени във водовъртежа на избирателни кампании вече две години в общественото пространство, малко е да се каже никак, не намират място проблеми архиважни за съществуването ни без решаването на които е невъзможно постъпателното ни развитие, което е свързано и със спомняне на минали събития. Маркс допълвайки Хегел твърди, че историята се повтаря два пъти един път като трагедия и  втори път като фарс, но и тогава трагичното не изчезва, видоизменя се и винаги напомня за себе си в настоящето, например  с хипер инфлацията, фашизма, войната и опитите за нов световен ред през 20 те и 30 години на миналия век в САЩ и Германия и борбата на съпротивителните сили в една среда на крах на икономиката и нормалния социален живот, което напомня сегашното състояние на колапс на неолибералния модел заложен през 80 те години на миналия век, признание и от представители на глобалния капитал провеждащ ежегодните си срещи в Давос. В основата на тези събития тогава и сега са едни и същи архитекти, банкерите от Уолстрийт и Лондонското Сити, „онези с пурите“ по образния сполучлив израз на мой познат. Непосилните репарации за Германия след Първата световна война, отнемането на колонии и територии, паричната политика водена от Великобритания от сили имащи план за глобално господство води до невиждана инфлация, когато един хляб е еквивалент на милиони марки, сполучливо изобразено с една снимка на германец с количката пари. В такава среда  се ражда нацизма. Малко се говори обаче за съпротивителните сили в онзи период от Германия, САЩ и Русия след Октомврийската революция от правителството на Ленин, приетият договор за сътрудничество между Германия и Русия в Рапало Италия през 1922 година под ръководството на външните министри на Германия Валтер Ратенау и на Съветска Русия Георгий Чичерин като се дава глътка въздух с опрощаване на  дълговете и отказ от териториални претенции, икономическо сътрудничество и добронамереност в отношенията между двете страни. Хитлер и нацизма не би бил във възход ако Германия бе под управлението на генерал Курт фон Шлайхер подкрепящ договора от Рапало, съперник и последно препядствие на Хитлер към канцлерския пост. За този период историята свидетелства, че след победата на Шлайхер през 1932 година Хитлер е в депресия, готов за самоубийство, но съживен от будна кома с финансовите инжекции на Уолстрийт става канцлер през януари 1933 година, използва като повод умишления палеж на Райхстага,  обявява извънредно положение и  започва вакханалията, потъването на Германия в нацистката нощ. Никому неизвестния ефрейтор става Фюрер на германския народ осигурил подкрепата на нацистката партия от индустриалния капитал с обещанието за милитаризация и големи печалби. Както в Европа се създават условия за възхода на фашизма  така и в САЩ по време на голямата депресия 1929-33 година  почвата е благоприятна с увеличаване на безработицата над 30 %, загубени спестявания, срив на производството и галопираща инфлация. Популярни стават ирационалните идеи, като Хитлер търси причините в  еврейството, расата с неговото „няма класи има раси“, а в САЩ и Канада е на мода евгениката, определянето на хората на пълноценни и непълноценни по биологичен признак. В пресата се тръби, че корпоративния фашизъм е решение на всички икономически проблеми. Когато трябва да се реши въпроса за глобалната власт на фашизма кризите са повод да се увеличи властта на независими от правителствата централни банки, националните държави да се лишат от възможност да регулират паричната политика. Това се случва тогава, случва се и сега с опитите за централизация на финансовата система, приемане на еврото като единна парична единица. Историята показва, че когато фашистките движения губят инициативата и съпротивата надделява се прилагат други мерки, тероризъм и убийства. През юни 1922 година е убит Валтер Ратенау архитекта на договора от Рапало след това забравен не се реализира, убити са редица германски политически активисти от тайни терористични организации паравоенни нацистки формирования. Извършва се опит за покушение срещу Франклин Д. Рузвелт през 1933 година за неговият стремеж да ограничи финансовият капитал и ролята на банкерите в политиката, банките да функционират като институции за възхода на икономиката в интерес благосъстоянието на народа, а не на спекулативния капитал и олигархията. Звучи съвременно нали. Рузвелт го спасява  случайността, но  със сигурност това убийство щеше да промени хода на историята, което се случва след неговата смърт през април 1945 година. Подобна е съдбата на президента Уйлям Хардинг подкрепил през 1920 година търговското споразумение между  САЩ и  Съветска Русия за милиарди долари, радетел на добронамерени отношения с готовност да признае Съветската държава, умира през 1923 година  според хипотезата след консумацията на „лоши стриди“ без да е направена аутопсия. След „легалния преврат“ в Германия е отстранен генерал Шлайхер и на ход е диктатурата на Хитлер като в периода до 1934 година,“ноща на дългите ножове“ и след това са убити стотици германски патриоти. Безброй са примерите и в съвременността, убийството на президента Джон Кенеди през 1963  година като причина, без да се афишира официално, конфликта с Военно-промишления комплекс и намерението му държавата да придобие правото да печата зелените банкноти/доларите/ а не частните банки на Федералния резерв. Не сме далеч от мисълта, че  Муамар Кадафи бе убит с инвазията на НАТО в Либия защото предвижда да изгради нова регионална валута. Убит е чилийският президент Салватор Алиенде, по-рано Патрис Лумумба. Стотици са опитите за убийството на кубинският лидер Фидел Кастро и други политически лидери, да не споменаваме Нелсън Мандела и други осъдени на дългогодишен затвор борци за национално освобождение от Африка, Азия и Латинска Америка. Запазена марка са опитите за преврат и назначаване на васални правителства изпълняващи безпрекословно волята на финансовия капитал. Известни са саботажите на Уолстрийт  срещу „Новия курс“ на Рузвелт, стремежът на „Американската лига на свободата“ за нов световен ред и участие в глобално фашистко правителство  и по този повод фразата на Рузвелт „ някои говорят за нов световен ред, но той не е нито нов нито ред“. Ако се пренесем в съвремието в общественото пространство също се говори за нов световен ред, за „нулиране на историята“ глобалната власт на финансовия капитал и хегемонията на САЩ под воала за правата на човека и демокрацията. Свидетели сме на финансовата помощ, милиардите долари и евро от радетелите на „евроатлантическите ценности“ от САЩ и Европейския съюз, на онези сили с неофашистка идеология получили достъп до властта чрез преврат през 2014 година в Украйна станала държавна политика. Оказва се, че подготовката на случващото се сега в тази страна е започнала отдавна особено след отделянето от Съветския съюз  и всичко е било под фалшив флаг включително и приетите Мински споразумения с гаранти Франция и Германия, което е причина за крайните решения на Руската Федерация да обяви през март 2022 година специална военна операция за денацификация и демилитаризация, която за съжаление се съпътства с хиляди жертви от двете страни. Печално е, че ЕС се включва в този злокобен хор на яростна русофобия сравняваща се с омразата на нацистите към евреите в годините на Втората световна война. След краят на войната идеята за нов световен ред отново се възражда на основата на плана на Хитлер и Мусолини за Европейска общност като федерация на всички нации. Първият председател на Европейската комисия е Валтер Халщайн /1958-67г./ нацист- юрист, архитект на правната рамка на новата Европейска общност. Тайният щаб към НАТО,  мрежата „Гладио/Gladio/, меча на Европа  е сформиран в Париж още преди  официалното обявяване на организацията през 1949 година, по-късно центърът на тази  структура се премества в Брюксел и сега  могат да се видят в действие тези паравоенни формирования на територията на Украйна. Резолюциите на Европарламента за равнопоставеност на вината заедно със Съветския съюз за Втората световна война чрез грубо изопачаване на историческите факти, наскоро обявяването на Руската Федерация за спонсор на тероризма и деветия поред пакет санкции срещу нея, агресивното говорене и създаване атмосфера на недоброжелателност с призивите от официалния представител на Европейския съюз отговарящ за външната политика  проблемите да се решават на бойното поле говорят, че нищо старо не е забравено и нищо ново не са научили наследниците на метрополиите, останали сега само с отломки от колониалните си империи. Не могат да се обяснят по друг начин опитите на Еврокомисията да налага преразглеждане на т.н Истанбулска конвенция и по всякакъв начин да се заобиколят  конституционни решения на легитимни органи на суверенни държави. Оказва се, че денацификация и демилитаризация, дълбоки реформи е нужно да се проведат в самия ЕС услoвие за неговия просперитет чрез създаване на съюз и структури не по вертикала  а по хоризонтала, не федерация по плана на Хитлер и Мусолини,  а асамблея на суверенни нации с възможността за собствена парична политика, което предполага отхвърляне на единната валута еврото и договорите от Маастрих и Лисабон облагодетелстващи определен вид икономически политики, изгодни за определен вид групови интереси по думите на известния френски икономист, финансист Фредерик Лордон. Паметен, в отрицателен смисъл, ще остане в историята израза на финансовия министър на Германия, че демокрацията не може да променя договори, по време на лявото правителство на „Сириза“ и хилядните демонстрации с гръцкото Охи/не/ на убийствените реформи предложени от Тройката /Международен валутен фонд, Европейска централна банка, Европейска комисия/. Сближаването и сътрудничеството между народите може да продължи като се разширят възможностите на съществуващите и създадат нови органи в културната и образователната сфера, за разпределение на финансовите средства и увеличаването им за инфраструктурни проекти, преодоляване на дълбоките диспропорции в развитието на отделни райони, решаване сериозните проблеми на анклавите от емигранти в почти всички развити страни от съюза. Социологически изследвания показват все повече дълбок разлом между политиките на управляващите, нуждите и желанията на мнозинството от европейските граждани. Това са архиважни проблеми, които следва да бъдат на вниманието на левиците на местно и европейско равнище. В противен случай Европа ще се превърне в придатък на Американската империя, каквито са тенденциите и ще се повтори историята  с Британската империя на смяна на местата със САЩ, нейна бивша колония.