КРИЗАТА

 

Не знам как да започна, от конкретното към абстрактното или обратно. Нещата може би са по-истински в изводите ако от конкретния факт се правят по-обобщени изводи . Със сигурност това е по-верния подход защото преди да оценим глобалното яление човек се сблъсква с конкретни неща от живия живот. Казвайки това обаче не бива да се забравя че липсата на верен анализ за глобалните явления неминуемо води до погрешни изводи за конкретните процеси. Тези размисли са плод на мисли след поредното облъчване от медии на мисли, становища, съображения, изводи особено във Фейсбук електронната платформа при която според изследователи е много по-достоверна за вярната картина от социологическите анализи и допитвания с предимството, че там може да се сподели всичко, което е залегнало по-дълбоко в съзнанието и черпи сила от пластовете на несъзнаваното според авторитетни клинични психолози. На това се дължат и редицата случаи, на които сме свидетели, поведение и мислене на хора, които при други обстоятелства не биха си позволили разкриване на тъмните страни на човешката душа. Сигурно на всеки все по-често се случва да решава някакъв казус или проблем като в началото започва с положителен порив и емоции в намерението си, но в последствие се сблъсква с неочаквана реакция на отсрещната страна било отделна личност, общност или институция. Например в магазина питаш нещо продавача, а получаваш отговор-не виждаш ли. И започва един вътрешен гняв защото поради губост не получаваш нужната информация, но отсрещната страна не мисли така, не може да се постави на твоето място и веригата се затваря. Или да вземем здравна институция приравнена като търговско дружество, където в ъгъла стои безмълвна хипократовата клетва и пред нейния поглед прозира целта за печалба. Златният телец е в основата и на други хуманитарни дейности обявени като услуга. В такава атмосфера на капиталистически отношения инертността е пословична, трудно се преодолява създадения динамичен стереотип в мозъка на човека, остават празни словата не прави на другите това, което може да ти се случи. Но къде такава мисъл във все по-голямото опростачване и егоцентричност в действителността, нежеланието да се дава обяснение, да се помогне в решаване проблема на нуждаещия се. Все по-рядко се срещат хора ведри, спокойни без вътрешно напрежение породени от личните им проблеми, открити да помогнат дори и частично, една емпатия, човечност, съпричастност, която все повече липсва в общуването. Тази неспособност да се поставиш на мястото на другия в създадената ситуация се заменя с обиди, клевети и инсинуации, надменност и високомерие, егоистичност в преследване на собствените интереси, което унищожава всичко дори и малките кълнове на породено доверие. Случващото се в личен план става много по-сериозен проблем, когато се преекспонира на по-високи нива на социалната стълбица, за нормалното функциониране на цели области от социологическата система на обществото. Ставащото в глобалния свят по невидими нишки се отразява и въру психиката на отделния човек, конфронтацията, враждебността, санкциите, войните, непрекъснатото повтаряне от медиите на сензационни новини с негативно съдържание, отрицателна енергия която залива публичното пространство и заедно с нерешените лични проблеми се получава една вълна  на агресивност. Избуява враждебността, реанимира се расовата и етническа  омраза характерно за нацистките и фашистки режими  от миналия век сега проявили се като русофобия най–ярко в Украйна и постепенно разпространила се в страните от ЕС. Тревожното е, че света става все повече разделен. Вместо проблемите да се решават на масата на преговорите и дипломацията, открито се провъзгласява решаването им на бойното поле,  прилагат се двойни стандарти при оценка на едни и същи ситуации с употребата на максимата, че кучето е зло но е наше куче. Един принцип от историята на колониализма, който за съжаление се прилага и в настоящето от водеща страна в света САЩ и държавите от Западна Европа. Нима тези отношения, които са и между хората за необходимостта от справедливост, честност, сътрудничество и взаимопомощ, не се отнасят и за обективно глобализиращия се свят за решаване засилващите се климатични изменения, икономически и финасови кризи периодично повтарящи се все по-често с колапса на неолибералния капитализъм и което е още по тревожно, липсата на сериозни индикации сред политическата класа на водещи държави за вярна оценка на действителните процеси и че света се нуждае от друг социално-икономически модел в полза на мнозиството. Няма все още клинична психична анамнеза омраза ли е, мазохизъм или форма на лудост да призоваваш народите от ЕС да се ограничават дори в хигиенните си навици с цел да се навреди на врага Русия, още повече този призив на лидера на Европейската комисия да се подхваща от  европейски и наши медии както винаги васално услужливи на силните на деня.  Окончателно се сриват всякакви опити за преговори за мир със засилване на санкциите и военнта подкрепа на страните от НАТО в конфликта на Украйна с Русия което се превръща в европейски и световен проблем, с което стрелките на ядрения часовник се преместват все по близо до апокалипсиса. Атмосферата се нагнетява и от повредата на европейския газопровод Северен поток“ свързващ Русия с Германия ако се докаже терористичен акт, което ще измени коренно поведението на участниците в международните дела. И тъй като за пореден път българското общество е в предизборен период не може да се отклони въпроса за кризата на демокрацията, на представителната демокрация, система която се прилага от древноста до наши дни винаги  обслужвала интересите на  политическите елити. Демократичността стига до урните, когато избирателя пусне бюлетината и даде своя глас за предложения от партии и коалиции кандидат за депутат и въпросът с неговия избор приключва. Свидетели сме как след изборите надеждите за положителна промяна избледняват дори се получава точно обратното на очакванията на гражданите. Как може да се нарече това сриване на доверието, предателство, разочарование следствие на което все повече се увеличават негласувалите и дори малкия процент става легитимен за упражняване на властта. Проблемът е, че това се разбира все повече, но не настъпва прелом в мисленето за прилагане на формите пряка демокрация, референдуми, допитвания , друга система за предложения на кандидати за народни представители за различните нива на властта, законодателна, съдебна и изпълнителна. Има и гласове за президентска република като удачна форма на управление в съотвтствие с културно-историческите особености утвърдени в бита на българския народ или най-малкото засилване правомощията на Президента. Наскоро се публикува  „Печеливша програма за управление на България в периода 2022-2О25 година“ в която са залегнали основни направления за развитието на страната с надеждата, че управляващите след изборите могат да приемат конкретни решения за нейното изпълнение, но въпросът е субекта на управление ще бъде ли в състояние да осмисли и след това да има политическа воля за реализирането и. Както често се случва добри разработки и намерения, но накрая без положителни резултат и като оправдания са причини само от вътрешен и международен характер. Кризите се повтарят и се намираме вече повече от тридесет години в един омагьосан кръг, търсим себе си  без светлина в тунела.