В началото на 2015 година медиите съобщиха, че
президентът Обама няма да участва на празненствата в
Москва по случай 9-ти май , Денят на победата, за която принос имат и САЩ
като съюзници на Съветския съюз срещу хитлеристка Германия по време на Втората
световна война. Наскоро медиите
информираха, че Ангела Меркел също няма да вземе участие в честванията. И за да
не остане света с впечатление, че фрау Меркел подкрепя новия фашизъм се съобщава,
че на следващия ден 10 май, тя ще положи венец на гробницата на
незнайния войн заедно с руския президент Владимир Путин. След Обама и
Меркел. Със сигурност може да се каже, че и други европейски и световни лидери няма
да участват в тържествата с мотива, че това е в отговор на „агресията“ на Путин
срещу Украйна т.е ако САЩ бяха осъществили контрол и над стратегическия Крим,
както това стана над останалата част/ сега без Донецк и Луганск/ с помоща на новите
олигарси в Киев, взели властта чрез
преврат с подкрепата на неонацистки групировки, Русия отново щеше да бъде в „семейството на
народите“,а Путин
щеше да бъде най- добрия президент. Но това не се случи. Започнаха санкциите
диктувани от САЩ. Очите се затвориха за зверствата на наказателните отряди, частните армии,
включително и чужди наемници над мирни жители в Източна Украйна. Без сериозен коментар
от Берлин остана налудничавото изявление на украинския министър-председател
Арсений Яценюк, че Съветският съюз е нападнал Украйна и Германия. На
тържествата по случай 70 години от освобождението на Освиенцим от Червената
армия не бе поканен президента Путин. Ако подходим диалектически всичко това
има и положителна страна. Все повече хора по света ще разберат и ще си задават
въпроса, защо се случва така, кое е в генезиса на тази политика да не се
признават исторически истини?. Държавни глави да отказват посещение в Москва за честването
на 9-ти май. Да не искат да склонят глава пред загиналите 13 000 000 съветски
войници и офицери, пред милионите жертви на най- жестоката война в историята на
човечеството. Още повече, че преди пет години германският канцлер участва в честването
на 9-ти май в Москва, където имаше и
представителни военни части нa НАТО и на
Червения площад прозвуча „Одата на радостта“- химна на обединена Европа. Тогава,
преди пет години. Какво се измени за това време? Сега политици и натовски
генерали под път и над път обвиняват Русия за всички злини, американски медии я
слагат на една плоскост с “Ислямска
държава“. Демонизира се Путин и
руснаците се обвиняват, че са сбъркали посоката, „разбират само от позиция на
силата“./Леон Панета, бивш шеф на ЦРУ/. Здравият разум е потресен. Като че ли
не САЩ, а Русия има военен бюджет
по-голям от този на всички държави взети заедно и неимоверно увеличение на
военното си присъствие с 622 бази по света. Не САЩ, а Русия води войните в
Ирак, Либия, Сирия,Афганистан , бомбандира Белград, организира „цветни
революции“, насила сваля неудобни
режими, поддържа въоръжени групировки с неонацистка идеология в Украйна. И
всичко това с една цел – завладяване и
използване на природните богатства. Не напомня ли това политиката на „жизнено
пространство“ на Хитлер. Известният философ от руски произход Александър
Зиновиев посочва, че новия хегемон САЩ приеха щафетата от Хитлеристкия райх. На 25 февруари 2015 година Руската академия
на науките провежда в Москва международна дискусия с участието на учени от цял
свят за да се даде отговор на въпроса,
защо САЩ се обявиха срещу Русия и не спазиха договореностите между Р.Рейгън и М.Горбачов
след края на студената война? В аналитичния доклад на американският политолог Пол
Крейг Робъртс „Неоконсервативната заплаха в международните отношения“ могат да
се откроят следните моменти във философията на неоконсерваторите
в САЩ , основа на тяхната политика:
- Неоконсерваторите провъзгласиха
„Краят на историята“ т.е конкуренцията между социално-икономическите системи е
завършена, не съществува. Историята е избрала „американския демократичен
капитализъм“. САЩ носят главната отговорност пред света поръчана от историята.
Маркс е сгрешил. Бъдещето не подлежи на пролетариата , а на Вашингтон. Неоконсервативната
идеология издига статута на САЩ до уникален уровен на „изключителна страна“, а
американския народ има висш статус на „незаменима нация“. Необикновената
демонизация на Путин, лъжи и двоен стандарт, възраждане призрака на ядрена
война. Тази заплаха от ядрена война се подържа от повечето от членовете на
Конгреса, големите печатни и електронни средства за информация, мозъчни
центрове и само отделни въпреки и авторитетни учени и политици се
противопоставят, но те нямат реална възможност да въздействат на сегашната
политика./като Стивън Коен/. Ако една страна се явява „изключителна“, то
другите са неизключителни. Ако една нация се явява „незаменима“, то другите
народи следва да са заменими. Цинизма е , че САЩ не разглеждат техните агресии
в Близкия изток и по света като агресия, а като „историческа мисия“ и поради
това е нужно свръхдържавата да няма конкуренти, съперник в света, какъвто бе
СССР. „Враждебна сила“ за САЩ са всички страни, които имат независима политика,
Русия, Китай, Иран и т.н.
- Пол Крейг Робъртс още завява, че
неоконсерваторите даже надхвърлят рамките на доктрината на Збигнев Бжежински,
която остава политика на „сдържане“, а не както е сега на световна хегемония на
САЩ. В Украйна се подкрепят неонацисти, бандеровци. Финансират се
неправителствени организации/НПО/ в ОНД,Китай, за да се изтласка Русия, а след
това и Китай. Стремежът е да се нарушат икономическите връзки между Русия и
Европа. Санкциите са за да се привлече Европа към САЩ./Трансантлантическия
договор за търговия и инвестиции/. В неоконсервативната доктрина има само една
велика сила САЩ и друга не се допуска.
- Ще бъде стратегическа грешка да
се смята неоконсервативната доктрина като нереалистична. Действително
доктрината е нереалистична, но тя може да доведе до световна война. Проблемът
е, че в по-голямата част от световната общественост, съзнанието на
хората е обладано все още от несъществуващите добродетели на САЩ. Вашингтон има
възможността да контролира информацията /разкритията на Едуард Сноудън, Асандж
– Уикилийкс/
- В края на доклада си П.Робъртс
казва, че в следващите дискусии ще посочи и какво трябва да се направи за да се
противодейстава и ограничи влиянието на тази неоконсервативна идеология?.
На този въпрос се търси отговор
още на първата международна конференция след Втората световна война проведена в
Женева на през м. септември 1946 година с участието на видни учени. Тогава,
както и сега след седемдесет години,
стои отново въпроса защо човечеството допуска идеологията на фашизма да завладява
масите , да се превърща в държавна политика? Втората световна война опроверга
мислители, които смятаха, че европейския дух на просветена Европа ще бъде
сигурна бариера омразата да не надделее над разума, справедливостта и хуманизма.
Остава да се приеме тезата на Георг Лукач обобщена от Етиен Тасен/“Дискурсът за
Европа“ стр.200,201/ която е актуална и днес, „... 2)Военната мощ на фашизма
беше унищожена , но не и идеологическата му мощ. 3)Фашизмът не е нахлуване на
варвараството в Европа, а тържество на ирационалните и аристократични доктрини.
4)Премахването на фашизма минава през разбиране на четирите корена на днешната
криза, а именно: а)криза на демокрацията, б)криза на идеята за прогрес, в)криза
на вярата в разума, г)криза на хуманизма. Недостатъкът на хуманизма е в отказа
на необходими за осъществяването му методи. 5)Само реалната мощ на народа може
да победи силите на фашизма“. Като имаме предвид случилото се през 20 век,
когато фашизма и нацизма вземат връх в Европа и оценяйки сегашната външна политика
на ЕС, справедливостта изисква да се приеме и тезата на Жан Старобински, че „
Анти – Европа е в Европа, а не извън нея“/пак там стр.192/. Ще надделее ли Европа над анти-Европа? Може да
се каже и по друг начин. Ще участват ли активно народите при определяне политиките на ЕС или те ще останат в плен на
съществуващата бюрократична вертикално иерархична система? Ще се утвърждават ли
в света нови политики за преодоляване на прекалените неравенства, които все
повече се увеличават най-вече в САЩ и са основна заплаха за демокрацията, както доказват Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет в книгата си „Патология на неравенството“. Ако Европа не се освободи от американска опека
, много е вероятно нейната територия отново да бъде място на глобален военен сблъсък
с непредвидими последици. Вече се
увеличава военното присъствие на НАТО в страните от Прибалтика и Източна Европа,
включително България, които помощник-държавният секретар на САЩ по
въпросите на Европа и Евразия Виктория Нюланд определи като прифронтови държави.
По-голяма част от медиите копират американските средства за информация, които в
началото на 21 век, припокриват дейността
си с възгледа на нацисткия министър на пропагандата д-р Гьобелс, представйки си
„пресата като огромна клавиатура на която свири правителството“. Технологичният
напредък се използва за информационно затъмнение. Светът не познава такова
изопачаване на истината, манипулиране на фактите, отвличане на вниманието от
жизнено важни въпроси на обществото. Животът изисква народите да разберат
заплахата от хегемонистичните нагласи на САЩ, основани на ирационалната неоконсервативна
идеология родееща се с идеологията на фашизма и нацизма през 20 век, от
експанзионистичните егоистични стремежи на управляващите елити. Крайно време е
да се говори за Европа на нациите , за прилагане на политики основани на други принципи, на
сътрудничество между тях, а не на конкурентния
модел „Германска Европа“, който дезинтегрира ЕС и не работи за превръщането му
в един силен съюз, опора на мира и просперитета на народите. Русия има друга философия за устройство на
света, за многополюсен свят. Тя е в Европа и не може да се отстрани насила от
европейските и световни интеграционни процеси. Има една малка надежда, заложена
в Декларацията от Минск-2, за общо пространство за свободна търговия от
Антлантика до Владивосток. Дано тя се реализира по скоро във времето в действена
политика на ЕС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар