Няколко думи

Във в-к Дума от 16 декември 2011г.под заглавие „Пак дамла за българите”екс министъра на транспорта Петър Мутафчиев справедливо посочва редицата проблеми създадени от сегашното управление, което стигна до приватизация на части от БДЖ. Но това веднага навежда на мисълта за приватизацията на също така голямо и важно за страната предприятие като Параходство БМФ преди три години. Така, че приватизацията т.е преминаването на собствеността от държавна в частна не е нещо ново и не едно правителство провежда подобна политика, опирайки се на конституцията, където за съжаление не е гарантирана неприкосновеността на държнавата собственост, както това е направено за частната. Нима БМФ не бе „златната кокошка”, която сега вместо в държавната хазна „златните яйца”, разбирай огромна част от печалбата, отива в частни джобове. В този смисъл няма съществена разлика между сегашната политика и тази на тройната коалиция, където водеща бе БСП с министри социалисти.
Още повече ,че както сега така и тогава подхода при съкращенията на работниците се оказа един и същ. Какво пречеше например при приватизацията на БМФ държавата да
запази не 30% а основния пакет, за да има решаващ глас при провеждане на морската
политика и разпределение на печалбата. Тогава преди три години работниците нямаха подкрепата не само на синдикатите,но и на държавата. Министрите социалисти не проведоха елементарен социален диалог с новите собственици в защита на работещите, което стана причина да се подходи арогантно, като се скъса колективния трудов договор, където се упоменаваше, че всеки съкратен ще получи справедливо обезщетение съобразно тудовия стаж във фирмата. Смятам, че това е само една част от причините
БСП да загуби доверието и да не спечели парламентарните избори през 2009 година.
Тези неща нямах намерение да ги споменавам , но сега ни предстоят нови парламентарни избори , а до сега не виждам промяна в анализа на ситуацита, в подходите и мерките, които трябва да се предприемат, за да се върне доверието на избирателите в БСП и да има действителна лява алтернатива на сегашното неолиберално управление.Това може да се постигне не само с нови управленски програми с нова философия, но и с популяризирането и провеждането им от нови лица необвързани с минали решения.