Световната икономическа криза обърна погледите на изток към Китай, към китайско чудо.Това дава повод за размисъл както за миналото, така и за настоящето и особено за бъдещето. Задаваме въпроса кои са тези обществени условия, където човек става по-добър, въпрос, който задава още през 30 те години на миналия век един от последните болшевики академик Струмилин...Споменах думата болшевик и не мога да отмина проблема, който е отдавна на вниманието на историци, философи, политолози, а именно за връзката между болшевизъм и сталинизъм. Този въпрос според мен е непосредствено свързан както с политиката на китайското ръководство довела до kитайското чудо, такаи с процесите в комунистическото движение, в часност и в Б С П.
През 80 те години на миналия век на страниците на сп.”Вопросьi философии” се публикуваха интересни материали като този на Стивън Коен.От българска страна фундаментален труд озаглавен „Сталинския тоталитаризъм” написа от марксистки позиции Стоян Михайлов. Наскоро Александър Лилов написа две статии за Трайчо Костов и Кръстю Раковски.в сп. ”Понеделнк”. Тази дискусия ту затихва, ту се засилва, но смятам, че тя и сега е на дневен ред, защото все още няма нужната яснота, което се отразява на политиката на левите сили, на цялостната политическа атмосфера в обществото. Това се чувства и в публикациите на леви автори и в медийната ни политика. Не се споделят и публикуват и други гледни точки. Например да вземем темата за Китай. В статията на Серж Алими „Пекинският консенсус” във в-к”Монд дипломатик” от 4 февруари т.г., се поставят основни въпроси, за ролята на Китай в световната икономическа криза и въобще за модела ,който се изгражда там за кого е привлекателен. Има автори, които смятат, че Дън Сяо Пин е предвиждал по-голямо равновесие между труда и капитала. От публикации в печата е известно, че към края на живота си той е смятал, че не е направил всичко както би искал Маркс. Може би китайския мъдрец е предусещал, че прекалените неравенства могат да нарушат тънката граница между общото и частното и в определен момент онова второстепенно намиращо се в сянка да придобие първостепенно значение. По този начин казано на политически език ще се загуби социалистическия характер в развитието на Китай. За сега се казва, че китайското ръководство вижда проблемите и методично ги решава за да не се случи това...
Китайското чудо изисква да сложим други очила за да видим под друг ъгъл историческите събития.включително и по въпроса за болшевизма и сталинизма. Нима Дън Сяо Пин не отхвърли по същество това явление определено в теорията като сталинизъм и по-късно неосталинизъм, догматичните интерпретации на Мао. Не съчета ли Дън марксизма с китайското Дао т.е естествения път на развитие на нещата. Китайското чудо не е ли пример за правилността на Лениновия Н Е П и ако тази политика не бе прекъсната от Сталин, а бе продължена нямаше ли успехите да бъдат много по-големи и сега да говорим за „Руското чудо”и руския народ, а и всички ние да имаме друго качество на живот, такова каквото мечтаеха руските болшевики.По друг начин щеше да се напише историческия процес.
Учудващо е, че определящи се за леви автори наред с възхищението си от съвременен Китай продължават да говорят за марксовия догматизъм, а не за догматизирания марксизъм, определят целия период от 1917 до 53 година за болшевишки като го сравняват с наи-грозните престъпления на сталинизма ликвидирал елита на Болшевишката партия. А какво да кажем за неосталинизма.
Можеха ли реформите в Източна Европа да станат още през 50 те и 60те години на миналия век? Какво ретроградно и несоциалистическо имаше в програмните искания на унгарските и чехските работници? В Полша работниците обвиняваха Лех Валенса, че е предал интересите им,а той се оправдаваше, че те не били достстъчно настоятелни
за преминаване на предприятията към работническо самоуправление... Сега, когато
историка изследва тези процеси се вижда,че всички признаци за промяна по пътя на реформирания социализъм са били налице. Не носехме ли и ние на манифестации само
портретите на Маркс без да се разбира и прилага неговия метод за анализ на действителността, материалистическата диалектика. Б С П и българските антифашисти трябва да се гордеят, че оше през 60 те години се намират личности като Бенджамин Варон и другарите му, които поставят въпроса за промяна, а Георги Найденов утвърди в практиката нови форми на управление на икономиката,които дават забележителни резултати.. Известно е как завърши всичко. Не е ли това основната причина за
рухването не на идеята както някои казват, а на т.н. реален социализъм. Големият икомомист Джон Гълбрайт навремето бе казал, че не може да се даде целия Маркс на комунистите.
Отхвърлянето на Маркс не е ли причина сега европейските социалисти и социал демократи да не могат да отоговорят на въжделенията на 60 процента от европейците за
промяна на статуквото. Б С П не свива ли влиянието си и губи избори след избори. Динамичният стереотип на отрицанието на Маркс така се е утвърдил в съзнанието, че щом споменем името му веднага ни се казва,че не е актуален тъй като е творил преди 150 години. Даже не се вслушват в наскоро приетото становище на Ватикана,че сега за преодоляване на икономическата криза, трябва да се използуват изследванията на Маркс. Какво още трябва да се случи за да не се робува на идеологеми ,наложени от ограничени умове. Ученият има една задача, обективно и безпристрастно да изследва процесите, без предвзето мнение да упражнява своята критика. Друг такъв критичен метод освен марсисткия за сега не е открит.Но за това е необходимо още едно условие, честност.Това качество, което Маркс определя като основно у човека.
През настоящата година светът отбелязва 65 години от победата на антифашистката коалиция над хитлерова Германия, решаващ принос за което има Съветския съюз. И отново ще се намерят хора, които ще тръбят,че победата не трябва да се чества в Москва защото тя е извоювана от Сталинска Русия. На тях можем да отговорим, че по него време този въпрос не е стоял пред Чърчил и Рузвелт, не че не са знаели за състоянието на съветското общество. Комунистите от западните страни също са знаели това .Руският войник, който знаеше по-добре от всеки друг състоянието на своето битие и изнесе на своя гръб цялата тежест на войната, имаше моралната сила и разбра по думите на Ханна Аренд,че фашизма е по-голямото зло. Целият прогресивн свят се обедини срещу него, за да запази доброто у човека,съвременната цивилизация. И сега е показателно,че на парада на победата в Москва участваха представителни военни части на страни от Н А Т О и наред с марша на победата на червения площад прозвуча одата на радоста, химна на обединена Европа. Тази истина не я разбра или не искаше да я разбере робувайки на личните си интереси само нашата десница, затова България е единствената страна, където антифашистите не са признати за участници във Втората световна вoйна. И още нещо, руският войник влизаше в бой с името на Сталин, но под знамето на Ленин. Това ,което революцията от 1917 година даде на руския народ под ръководството на болшевиките не можеше да се изтрие от сталинските репресии. Притиснат от обстоятелствата самият Сталин извади от затворите маршали и генерали, които оглавиха Съветската армия и извоюваха победата. Може би това щеше да се случи и в икономиката за промяна на управлението, защото моделът бе изчерпил възможностите си за развитие, още повече, че непосредствено преди войната редица стопански ръководители на крупни предприятия поставят въпроса за прилагане на нов стопански механизъм, който да засили личната заинтерисованост. Но обективните обстоятелства, започването на Великата отечествена война изискваща централизирано управление провалят тези възможности. Победата на 9 ти май бе условие за утвърждаване на демокрацията ,но в същото време нереформираната сталинска система оказа своето въздейстие и върху бъдещото развитие на Източно Европейските страни. Последвалата система, сега невежи и злонамерени хора я представят за комунизъм и като продукт на марксизма. Но всичко идва с врвмето си. Човечеството натрупа ценен опит и поуки по пътя на своето социално освобождение, от Парижката комуна от 1871, през болшевишката революция 1917 година ,държавата на благоденствието в Западна Европа и реалният социализъм след Втората световна война, до Китайското чудо сега.. Как ще се развива по-нататък историческия процес ние можем само да прогнозираме в най общи линии. Но едно е сигурно, че комунистическата идея въплатила в себе си исконните човешки въжделения за социална справедливост и хуманизъм винаги ще мобилизира хората в борбата им за по-добър живот.
Уважаеми читателю,
Посочените по-горе проблеми вълнуват не малко социалисти и симпатизанти, антифашисти , хора , участвали в социалистическото строителство, млади членове на БСП .
Те са актуални и пораждат много дискусии в обществото. Тяхното все още недостатъчно осветляване и популяризиране се използува от недобросъвестни автори за злостни антикомунистически кампании, които интерпретират историчските факти тенденциозно и заразяват публичното пространство с мистични обяснения за историческите процеси. Всичко това ми даде повод да споделя свои мисли по посочените проблеми, което надявам се ще даде известно обяснение, но мисля,че ше даде и тласък за по-нататъшна дискусия. още повече,че предстои конгрес на Партията, кьдето се надявам да прзвучи един задьлбочен всвстранен анализ за реалното сьстояние на БСП и политиката , която трябва да провежда, за преодоляване на капитализма , както е записано в нейната програма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар