В И Е Н С К А Ф И Л Х А Р М О Н И Я

 

 

В И Е Н С К А  Ф И Л Х А Р М О Н И Я

Празничен новогодишен концерт 2024 година

 

Отново се пренесох в онази атмосфера, която ежегодно оказва своето неотразимо въздействие човек да става емоционално съпричастен към музикалните произведения сътворени от братята Щраус заедно с други бележити композитори в изпълнение на Виенската филхармония. Неволно в паметта ми изплуваха години назад, когато от две големи нотни тетрадки, които са още в библиотеката ми, изпълнявах на един бял акордеон „Баркарола“ валсовете на Йохан Щраус. В детска възраст постигнах  успехи на музиалното поприще, но съдбата отреди друг път за което не съжелявам, у мен останаха завинаги онези характерни черти на  възпитанието което може да даде изкуството и най-вече музиката. Може би и сега това е съществена причина да се очаква с вълнение ежегодното изпълнение в началото на всяка нова година магията сътворена  от оркестъра и неговият диригент в голямата златна зала препълнена с негови почитатели. Всеки разбира,че това което се случва за тези часове в залата се различава от обгръщащата ни навън реалност с нейната турболентност и предизвикателства. Наред с това мислите не могат да не се насочат както към исторически сравнения така и към непосредствения бит във всички части на света, войните в Украйна и Близкият изток, редицата военни стълкновения в Африка и Латинска америка. Ние също имаме принос с едни налудни решения да се заличава паметта чрез унищожаване на паметници с рязане на бронзовите художествени скулптури на съветски войник с вдигнат автомат в ръка заедно с майка и дете и работник олицетворяващи победата над фашизма и нацизма в последната най-кървава война в историята на човечеството отнела над 60 милиона човешки живота. Оказва се в последствие, че това действие е незаконно но продължава скверното, кощунствено дело с една виртуална торта с украса металните части на разчленените от паметника човешки фигури. Задава се обаче следващият въпрос не е ли това само увертюра, психогическа подготовка за други непредсказуеми действия тази турболентност сега да прерастне в начин на мислене и поведение. Авторитетни  художествени творци и хора на науката бягат от отговора какво може да се случи в действителност при едно такова разделение в обществото. Може би това е и целта на извършителите и задкулистните идейни съветници и подстрекатели, както се случва във фашистка Италия и нацистка Германия при Мусолини и Хитлер през миналия век. Дали това се вписва в т.н евро-атлантически ценности. Слушайки и преживявайки с емоционална наслада изпълнението на Виенската филхармония това ни се вижда невъзможно, както навремето се е смятало за невъзможно в просветена и образована Германия да се появят хора способни да задействат технологии за масово унищожение на считаните от тях  „подчовеци“. Има автори, които твърдят, че Потопа е станал в Черно море което преди е било сладководно езеро 7 -8000 години преди Христа, след което е станало разселването из целия Европейски континент  заедно с по-високата култура на българското племе. Надеждата е да се намерят хора здравомислещи в управлението на държавата със стратегическо мислене за съжаление липсващо в определени периоди от близката ни история и сега.