Светът клокочи, като вулкан.
Казват, че този век няма да прилича на миналия. Дълбоко се съмнявам. Едно от
основанията за това е, че системата от
ценности, които създаде неолиберализма бавно, но сигурно отива в историята.
Неговото многопосочно въздействие в обществото, в икономиката, финансите,
културата, образованието, здравеопазването цялата т.н „непроизводствена сфера“
се отразяват на поведението на всеки. Глобалните процеси определят живота и на
отделния човек. Затова тази несигурност и страх се предават и на поколенията,
като всеки си задава въпроса така ли ще живеят нашите деца и внуци. Опасенията
, че и те ще бъдат принудени да живеят в тази система поражда дълбоко
безпокойство.В този свят на все по –голям хаос всеки търси корените си по
думите на акад. Лихачов. Неолиберализма като философска основа не може да
отговори на обективните изисквания на времето. На пръв поглед като че ли няма
изход от ситуацията. Уж нормални хора , а се вършат абсурдни неща. Защитавайки демократични ценности създават колосално
напрежение в света, което взима човешки жерви. „Пуситата“ скандализирали цяла
Русия с непристойните си изяви ги награждават и определят като борци за мир,
без да се замислят за последствията върху морала и нравствеността. Прилаганият
стандарт за оценка на нещата е очевидно порочен , но минава незабелязано без
особени скрупули. Като че ли се плъзгаме по повърхността без да се виждат
дълбоките течения на историята. Очевидни истини не се признават от политиците и
повечето медии. Новините ни заливат с катастрофи , неблагополучия, показват ни
сърцераздирателни случаи. Говори се против агресията и насилието , а мозъка на
човека непрекъснато се бомбандира с негативини примери. Виртуалният свят се взима
за реалност от много млади хора. Човек изкуствено се откъсва от
действителността , като в тази атмосфера на несигурност, на липса на доверие,
той не може да вземе решение за собствената си съдба. Да вземем пресен пример с
АЕЦ“Белене“. Веднаж се казва, че
стойността му е 22 млрд. лева. Други опонират с 6-7 милиарда. Дали има проект
или не . Един път се решава да се строи след това се отхвърля. Последно се
посочва, че този проект е много опасен и даже „съветски“ учени навремето са
били против строителството. Сега следва различни експерти да информират народа
за ползите и вредите. Умува се какъв да бъде въпроса , по който ще се гласува.
Сезира се конституционният съд правомерно ли е да се иска референдум по този
„специфичен“въпрос, като се изразява съмнение в компетентността на избирателя.
Никой не анализира поради каква причина са събрани 700 хиляди подписа като над
500 хиляди са признати с положителен отговор за стрителството на централата.
Народът имплицитно чувства, че тази централа стратегически е нужна на страната
и е далеч от дребните сметки на политиците. След повече от двадесет години е
останало още чувство на гордост от миналото. Клишето за “ лошият комунизъм“ не е изтрило от паметта индустриализираната
страна с хилядите специалисти , че България е била много по- близо до Европа
отколкото сега като членка на ЕС. Защото
след няколко години, ако не се построят нови енергийни мощности нацията ще се
лиши и от тези високо квалифицирани специалисти, атомни физици инженери и
техници, които имаме сега. Защото през тези години на прехода чуждите ивестиции
в голямата си част не отиваха в стратегически направления, във високи
технологии. Защото се превърнахме в обслужваща нация на високотехнологичните народи.
Затова логично е българина да иска да се съхрани, да покаже, че той има
потенциал да се нареди сред първите не
само на математически олимпиади. Това ще покаже със сигурност референдума и ще
обърка всички кабинетни и котерийни сметки.
Някои ще кажат, че отново ще
обслужваме интересите на Русия, на руските олигарси. Ами тогава да не
признаваме и освобождението на България от османско робство защото по него време
руското царско правителство е имало свои интереси, за излаз на проливите. В
историята няма само черно и бяло. Когато се съчетават интересите тогава има и успехи. Върху това неизменно влияние оказват
историческите и културни взаимодеийствия през вековете. Трябва ли да се
отказваме от тази обща нагласа между два от народите на славянският свят. Пречи
ли ни или ни спомага това за нашия просперитет . Това, че сме в
евроатлантическите структури ни най малко трябва да ни спира да осъществяваме
всестранни връзки с всички държави на равноправни начала. Това изисква
историческата переспектива.Такава е и политиката на развитите държави в Европа.
Такава следва да бъде и с нашите съседи. Не е тайна например, че Турция наред с
икономическият си възход се стреми да бъде изразител на волята на народите от
бившата Османска империя, да играе все по- голяма роля в геополитиката между
световните сили. Тази доктрина наречена неоосманизъм е с поглед в миналото, а
не в бъдещето. Това на основата на равноправието ли е ? Управляващите все
по-често трябва да си задават този
въпрос. Очевидното присвояване на
исторически факти от нашата история от Македония, стремежът да се изтрие
историческата памет все по-често се използва за заличаване идентичнистта на
българския народ. Има още много примери,
които показват, че преди всичко и най вече политиците, които се готвят да
управляват след парламентаените избори през следващата година трябва да имат
знанието по тези въпроси, за процесите в глабализиращият се свят и съответно да
намират адекватни политики и предприемат
действени мерки. Неглижирането и инерцията, която сега съществува води стъпка
по стъпка към заличаване на историческата памет особено сред младото поколение
увлечено от компютаризацията в бита и егоистичната парадигма на неолибералната
философия . Сега с избирането на Станишев за президент на ПЕС се увеличават
шансовете на БСП за по- голямо влияние в българското обшество. Смятам обаче,че
това е само условие за промяна на политиката. Ако продължава практиката да няма
чуваемост на предложенията на социалистите и симпатизантите, на
неправителствените организации, много скоро ще се пропусне още един момент за
активизиране на избирателите и приобщаването на колебаещите се към левицата. Не
трябва да се стои и на мотива, че с неговия избор вече няма никакви проблеми
при оценките за политиката на Тройната коалиция или за признаването на
антифашистката съпротива у нас, още повече за обективна оценка на Европейските
социалдемократи за периода на държавния социализъм. Президента на ПЕС тепърва
трябва да се доказва със своите дела . Хората се умориха от обещания и не
вярват в илюзии, които дълго време се предлагат за консумация. Не е сериозно на
въпроса кои са съюзниците на БСП да се отговаря , това са хората. Кои хора? Ако
се имат предвид рапърите и Мишо Шамара, подкрепата и участието в гей парадите или
за привличането на младите хора да правим нескопосани изказвания от рода да
сравняваме социалистическата кауза с болестта Спин, тотално сме се объркали. Защитата на тази кауза има други измерения в
скалата на ценностите и на първо място каква ще бъде политиката в икономиката,
финансовата и социална сфера. В предизборната ни програма ще бъдат ли включени
конкретни неща за типа данъчна система, изтичането на капитали, каква част от
печалбата облагодетелства чужди икономики. Ще се променили корпоративния данък от
10% за фирмите и физически лица. Икономически растеж може да има, но как и по
какъв начин ще се намалят неравенствата, разликата между печалбите на капитала
и заплащането на труда . Какви стимули ще се приложат за развитие на нови
технологии и увеличаване на заетостта. Ще се промени ли съотношението между
преки и косвени данъци и намали ДДС за най употребяваните стоки и услуги. Ще
има ли необлагаеми ниски доходи и облагаеми на свръх богатите както се случва
сега в Европа и света. Кога най- после БСП ще издигне лозунга за действителна
равнопоставеност на всички видове собственост, но не само на думи , а да се
гарантира от Конституцията, за качествено безплатно здравеопазване и
образование, като се отмени абсурда болнични заведения да бъдат третирани като търговски
дружества. Сега се търсят финансови
средства само от европейските фондове и
чужди инвестиции. Няма я ролята на държавата за развитие на икономиката, поради
което 2/3 от приходите в бюджета са от данъци а само 1/3 от икономиката. Затова
управляващите се чудят с какъв данък допълнително
да се обложат гражданите. Преодоляването на настоящата световна криза изисква други решения. Бележити представители на световната
икономическа мисъл като Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман и редица други правят
блестящи анализи и предлагат други решения различни от неолибералните догми.
Наши български икономисти Иван Ангелов, Чавдар Николов и други също имат друго
виждане за преодоляване на кризата, за развитие на икономиката и подобряване
живота на хората. Но както винаги се случва, лявата и всяка друга мисъл различна
от пазарния фундаментализъм е охулена и определяна като „малоумна“ / финансов министър С.Дянков/.
Тя не е чуваема за съжаление и от
определени ръководни среди в БСП. Вече има и примери като Исландия, където се постъпва по коренно различен начин и има
забележителни успехи, но това не се популяризира. При това положение лявата
вълна за която се говори че идва може да
ни залее , но не само че няма да ни
издигне , но е твърде вероятно да ни удави. Историята дава рядък шанс на
левите в Европа, на новоизбрания президент на ПЕС, да върнат доверието на
избирателите. Но това става с дела, с кардинална промяна в политиката, за което
има всички обективни предпоставки. Избори могат да се спечелят и да участваме
във власта в различни коалиции, както се е случвало и досега, но по-важното е
какво следва след тях за да не се окаже отново, че БСП и повечето партии от ПЕС
управляват , но какво от това. В този случай реанимацията ще бъде много
по-трудна и продължителна.
Георги Минчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар