ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО ВРЕМЕ

Заглавието е следствие прочита на забележителен анализ в “Поглед инфо“ 04.01.2026 г „ Преди катастрофата: когато историята отново се подрежда за война“, интервю на проф. Андрей Фурсов в “ Книжний день Центр“ за близкото историческо минало - ХХ век имащо огромни последствия не само за Съветската страна. Потвърждава се аксиомата „ корените на настоящето са миналото“, че Историческите събития не са само спомени затворени в дебели книги, мървило без следа, а и моменти от процеси в настоящето и бъдещото. Това се случва във всички страни и общества на Запад и на Изток след войни и революции, когато прозират не официалните декларации на политиците, а скритите механизми, интересите на господващата капиталистическа класа. Такова е времето преди и след Първата световна и Втората световна война, когато след Октомврийската революция 1917 г в Русия на политическата карта на света се появява многонационална държава Съюз нз съветските социалистически републики/СССР/. След смъртта на Ленин 1924 г. ръководител на Съветската държава става Сталин в условията на икономическа конкуренция и стремеж за световно господство на капиталистическите държави, „Единният Запад“ е една илюзия. Започва период  на индустриализация на страната на основата на концепцията на Сталин „ изграждане на социализъм в една отделно взета страна“. Не е тайна, че от огромно значение е икономическото сътрудничество със САЩ, които по това време след кризата 1929-30 г също имат интерес от „сделка“за собственото си развитие. В общественото съзнание битува схващането, че Сталин е недооценил обстановката, има излишна подозрителност към всяка информация за нападението на Германия, че се предоверил на лоялността на Хитлер. Задълбоченият анализ обаче показва, че трябва да се има предвид доктрината на САЩ тогава за оказване на помощ в една война на страната станала жертва на агресията и когато в определен момент дипломацията спира военните действия на Запада. И още един извод се посочва, че САЩ имат стремеж за световно господство излизайки от войната като най-мощната държава в икономическо, политическо и военно отношение като при Рузвелт „структурно се възстановява американският капитализъм“. Същевременно Съветският съюз излиза от войната с Победа, висок международен авторитет, системата оцелява, но и  с икономическа разруха. Твърди се, че за шест години 1939-45 г. по време на войната със силната централизация се „слива в едно цяло“ партийният, държавен и стопански апарат, което продължава и след нея вече със сформирана нова номеклатура и „управление без контрол и алтернатива“ , става устойчива структура,създава се „квази класа“. Оценката е, че Победата е начало на вътрешен разпад, системата не се връща автоматично към „нормалното“ преди войната с  манталитета на новата номенклатура „ние победихме сега ни се полага“. Сталин я определя „проклятая каста“ разбирал е, че идва ново време изискващо  промяна, преобразуване на системата. Откроява се обаче твърдението, че тя е създадена  за тези шест години, по време на войната 1939-45 г, а преди това системата е нормална. Не може да се отрече,че тази свръх централизация и начин на управление е родена от необходимитостта, създава се и нова атмосфера, но тя не е само продукт по време на войната. Тогава в този шест годишен период е придобила сурови характерни черти на дисциплина, безпрекословно изпълнение и отговорност в съответствие с военновременните правила, но  процесът има начало много време преди това въпреки в по-лека форма. Например кога партийният апарат не е ръководил, не е имал преднина в управлението пред държавните и стопански структури. Иначе се влиза в противоречие с истинното твърдение, че „корените на настоящето са в миналото“, не   започва всичко  „на чисто“ и историята не е само мъртъв спомен , а продължение. За сталинския период  е изписано много, издадени са книги, публикации  на видни наши учени. Спомням си представянето на фундаменталния научен труд на член кореспондент проф. Стоян Михайлов  „Сталинският тоталитаризъм“ пред Дискусионен клуб при Общинският съвет на БСП Бургас през 2001 г , близо година след издаването. Още в началото на дискусията авторът започна с думите , че книгата е написана от „марксистки позиции“, обхваща широк кръг въпроси на 400 страници ситен шрифт за периода след Октомрийската революция в Русия 1917 г, лениновото наследство,сталинизма, култа към личността и причините за поява на това явление, личностни  характерни черти на Сталин, което дава отпечатък на системата и политиката. Читателят може да получи по-ясна представа за това време и отговор на въпросите за краха на системата, неуспешната „перестройка“ на Горбачов и последвалите промени в социалистическата общност включително и у нас в сравнение с опита на Китай и редица други въпроси свързани с бъдещето на социализма и комунизма като идеал със съответната  социологическа система призвана да смени капитализма при обективното развитие на глобализацията и съвременния свят. Забележителна книга. Повечето от оценките и изводите за краха на сталинската система и модификациите в другите източно европейски страни съпадат с анализа в публикацята на Поглед инфо и интервюто на проф. Андрей Фурсов, че причините в основата са от вътрешен характер, стремежът на новият елит  за оцеляване на системата с разбирането за  договаряне със Запада и че в политиката може без История, докато САЩ в същото време се стремят към световно господство. За СССР Победата има друг смисъл “победата отвън ускорява кризата отвътре и е начало на вътрешен разпад“. Може да се спори обаче за ролята на идеологията в този процес, което не се споменава, но се оказва твърде важно за краха на сталинската система. През 1992 година се появява книгата  „Срив“ на Александър Яковлев, главният идеолог на „перестройката“ на Горбачов започнала 1985 г оказала влияние и сред другите страни от социалистическата общост.  За това научаваме от една малка книжка „Крушение на духа и морала“ изд. 1994г, всестранен, задълбочен анализ на Стоян Михайлов срещу опитите причините за краха да се търсят не в самата сталинска система, а критиката на Яковлев се отправя направо към Маркс и Енгелс и  теоретичното им наследство. Ще споменем само темата за „ролята на субективния фактор“ и „крахът на сталинския тоталитаризъм от всички 12 теми включително „Вместо заключение: гузна съвест“. Това са важни въпроси, които дълго време се дискутират. Изплува спомена, когато на въпрос в дискусионния клуб през 2001 година защо книгата е озаглавена „Сталинският тоталитаризъм“ отговорът на автора бе, че в управлението и политиката съществено влияние оказват характерните черти на ръководната личност. Историческият опит показва, че лидера събира като във фокус обществените нагласи и очаквания на организацията като  ръководител  и със своето мислене и нравственост може да провежда политики както на съзидание така и на разруха. От психологията е известно огромното значение на способността му за самопознание.  При Сталинската система страната има период на възход, индустриализацията  с високи темпове на растеж, но с изчерпване на екстензивните фактори системата започва да боксува. Влияние оказва грубото администриране, репресиите, премахването на стопанската сметка, изопачаване на Ленинските принципи, за което Солженицин критикува Сталин в своите писма. Преди и сега болшевизма се приравнява със сталинизма  като се пропуска физическото унищожение на ленинските болшевики. И сега видни учени в Русия продължават да твърдят, че са живели при комунизма, а не при сталинската система, че марксизма е причина за краха и развалата на Съветският съюз. Може би трябва да се цитира мисълта на Рой Медведев известен със соите книги и публикации за този период намерила място и в тази малка книжка :“ние не можем, нямаме право да извеждаме сталинизма от ленинизма, да го отъждествяваме с марксизма или социализма“. Тогава и сега се пренебрегва Лениновото теоретично наследство, ‚диалектическият материализъм“ като метод за верен анализ на действителността. Противник  на догматизма Ленин може би затова не се споменава още повече за неговата решителност към промяна на политиката при изменение на обективните обстоятелства, какъвто пример е утвърждаването на Новата икономическа политика /НЕП/.Един въпрос продължава да витае в общественото пространство можеше ли да се избегне краха на Съветският съюз и сталинския социализъм да се трансформира както се случва в Китай. Отговорът сигурно ще прозвучи тривиално: Можеше,ако „перестройката“започнала 1985 г имаше лидер като Дън Сяопин. Горбачов и неговият екип отхвърлят опита на Китай,  докрай се смята за ревионистичен, далеч са от разбирането и приемане огромното теоретично наследство на Маркс, Енгелс, Ленин като практическо ръководсво за верен анализ и оценка на сложния вътрешен и международен живот. И сега в публичното пространство не се споменава за сталинизма и неговите модификации включително и у нас, най-малкото което може да се направи една личност като Сталин да се оцени по достойнство с нейните силни и слаби страни както в Китай се оценя Мао Цзедун - 70% положително 30% негативно. Така се поправят грешките и се върви напред от олигархичен капитализъм  към социализъм в Марксовия смисъл, всяка страна със своя специфика в съответсвие с културно-историческото наследство. Със сигурност ще се укрепи и стратегическото сътрудничество на  Китай с Руската Федерация за утвърждаване на многополюсен свят на взаимно изгодно сътрудничество, за просперитет и мир на планетата.