ТЕОРЕТИЧНА СЛЕПОТА

Може да се каже слепота в мисленето или догматично мислене, характерно с това, че се стреми да прилага готови формули от минал опит за решаване на проблеми в съвременният свят с новите параметри в еволюционното си развитие. Така може да се определи решението на отиващата си администрация на президента на САЩ Джо Байдън и европейски лидери да предоставят на Украйна оръжие за поразяване на цели дълбоко в територията на Русия. Някои анализатори удачно го наричат „схематично“ мислене, характерно за американците, което поставя света пред глобален военен конфликт  с непредвидими последици на основата на високото технологично равнище на оръжията. Изглежда, че  многополюсния свят с нови взаимоотношения между държавите на взаимен интерес в тяхното развитие като бъдещо устройство на планетета не ще може да се осъществи по мирен път, освен ако не надделее здравият разум. В противен случай отново ще го отнесат народите както винаги се е случвало в историята, но сега с една малка подробност. След ядрен апокалипсис  биолгичното развитие на земята да започне отначало, както преди 550 милиона години- твърдение на изследователи, със същества от най-примитивен вид обитавали водите на океаните, дълги пет сантиметра, без очи, с няколко клетки и оскъдна нервна система, без мозък. Като общ предшественик на живота на земята включително и на човека тези същества т.н. „ланцетници“ не се нуждаели от мозък, реагирали на външния свят сетивно с няколкото свои клетки. Ако се пренесем милиони години напред с развитието на други по-сложни организми създали органи за оцеляване се оказва, че най-важната задача на мозъка е оцеляването и предаване на генната информация на следващото поколение като контролира енергийните процеси за съхранение на тялото, подържане на  живота за да може да изпълни и мисията си да мисли,  човека да осъществи социалните си функции за разлика от животинския свят. „Мисля следователно съществувам“ бе казал Декарт, „политическо животно“-Аристотел, „съвокупност от обществени отношения“-Маркс. Оказва се, че от менталното състояние, мисленето на различните култури в света зависи и политиката, решаването на различни проблеми включително за войната и мира. Речта на омразата е вплетена в културата на отделни народи „око за око, зъб за зъб“ и в съвремието, при едни само индивидуалното благополучие, при други ценности са справедливостта и колективния просперитет, в стремежа към печалба се загърбват социалните проблеми. В глобализирания свят наред със създаването на все повече икономически и финансови връзки се развиват и усложнават взаимоотношенията между хората, мисленето е съпроводено с емоции, страсти , желания. В речта преминават мисли обагрени с гняв и  обидни думи дори между лидери на велики държави, създава се напрежение пагубно за нормално състояние на психиката на отделния човек и политическите процеси. Свободата на словото „да е позволено да мислиш каквото искаш и да кажеш каквото мислиш“ по думите на древноримският историк Тацит се превръща в безкрайни взаимни обвинения, преиначаване на истини и откровени лъжи в медиите и обществените институции като встрани остават решаването на жизнени проблеми на обществото. За кратък период у нас са проведени за седми пореден път избори за Народно събрание. Учудващо е, че в началото всички новоизбрани депутати се заклеват да служат вярно и безкористно на Народ и Родина, а след това все едно че нищо не е случило, не са в състояние да решат  елементарния въпрос за председател на Народното събрание и правителство, защото например ПП“Продължаваме промяната“ имат дълбоки „фундаментални“ различия с партия „Възраждане“ едните с евроатлантическите си ценности, другите с русофилски настроения. Парламентарната демокрацията се превръща в „диктатура на мнозинството“ под влиянието на лидерите на партиите. И сега както в миналото личностите в голяма степен определят нашата съдба, заглавие на забележителната книга на проф. Искра Баева с анализ за дейността на 12 политици от близкото историческо минало, предимно леви лидери по време на половин век социализъм и прехода към 35 годишен капитализъм у нас. За характера на социализма и неговият крах има различни определения в зависимост от гледната точка-„реален социализъм“, „административен социализъм“, „държавен социализъм от съветски тип“, „бюрократичен социализъм“, „сталинският тоталитаризъм“, „комунизъм“. Ленин има определение за социализма-„държавно-монополистически капитализъм в ползa на всички“ може да се нарече социализъм. Ричард Улф, изследовател теорията на марксизма приема, че страните от Източна Европа преминават от „държавен към индивидуален капитализъм“. Без да се отрича влиянието на външни фактори основни причини за този преход, реално крах на системата  в една или друга степен, са от вътрешен характер. Съществена причина е мисленето на субекта на управление, идейното съдържание изразено в политиката и нейната реализация. Архитекта на промяната в Китай- Дън Сяопин, след доклада на Хрушчов пред 20 конгрес на КПСС 1956г. и развенчаването на Сталин, има друго мислене „ние ще тръгнем по друг път“, за реформи на основата на марксизма и културните традиции, конфуцианството, даоизма, които не са в противоречие за трансформация на статуквото в съответствие с изменящите се обективни обстоятелства преди всичко в икономиката при силна политическа власт. Сателитният синдром у нас към „големия брат“ се задейства и при „перестройката“ на Горбачов промяната започнала не от икономиката, а от политическата система. Можеше ли да се избегне краха, злополучният ни преход. В историята както е известно няма „ако“, но отговорът е можеше при положение, че в мисленето на политиците от левия спектър управляващи в Съветският съюз и близо половин век у нас, Китай не бе квалифициран като „ревизонистичен“ и преодолян едностранчивият, догматичен прочит на марксизма след кончината на Ленин, плод на сталинските интерпретации и култа към личността. Съзнанието на човека не само отразява обективния свят, но и го създава посочва Ленин във „Философски тетрадки“ конспектирайки „Нуката логика“ на Хегел и визира 16 елемента на диалектиката, закона за единство и борба на противоположностите, които не винаги могат да се определят с формулата „А и не А“ и дуалистичното „Или-Или“ що се отнася до класите-капиталисти и пролетариат с особените отношения между тях.  Капиталът да господства и експлоатира наемния труд, а работническата класа да защитава своя интерес като промени статуквото, освобождава се и отхвърля иерархическата стуктура за реализиране на целите си. С подобни формули не се изяснява и разрешава противоречието как и кога възниква капитала и частта принадена стойност, която присвоява капиталиста, дали само в труда или само в обръщението при продажба на произведената стока. С диалектическия метод Маркс доказва в „Капитала“, че принадената стойност се получава не само в обръщението, но и в производството, защото работната сила е специфична стока и има свойството  в процеса на труда да създава допълнителна стойност над тази, която притежава капиталиста закупил работната сила. Смяната на една обществена система с друга, новите производствени отношения не могат да се утвърждават с „декрет на народа“ както отбелязва Маркс по време на Парижката комуна 1871 година, а трябва да се даде простор на онези елементи  развити в недрата на старото буржоазно общество, преминаването на собствеността и организацията на производството да се осъществява от „работнически асоциации“. Преди половин век Дън Сяопин бе казал на своите съпартийци, че ще бъдат необходими сто години за преход към социализма. Това прозрение се сбъдва в Китай и до средата на 21 век може да има „хармонично развита социалистическа държава“ по думите на комунистическия лидер Си Дзинпин. Обективното развитие на глобалния свят изисква леви политики и необходимоста от субективен фактор за реализацията им. Ленин посочва, че трябва да имаме друго виждане за социализма с развитие на икономическите отношения, прилага НЕП /нова икономическа политика/ просъществувала пет години след неговата смърт и административно прекратена през 1929г, държавната собственост се утвърждава като единствен белег на социализма. И леви автори днес твърдят, че крахът на социализма- „комунизма“ е крах и на марксизма, а не на „сталинизма“- идейна мисъл и политика на догматично интерпретиране теоретичното наследство на класиците, наречена на името на Сталин след неговата кончина. Лев Давидович/Троцки/ има забележителна мисъл обръщайки се към управляващите в Съветска Русия, че те не търсят диалектиката, но тя ще ги намери. Така стана за съжаление и у нас. Руски автори твърдят, че Солженицин е репресиран за това, че в писмата си от фронта е критикувал Сталин за „изопачаване на ленинизма“. Това схематично мислене, едностранчивата идейна конструкция и решения не са патент само на левите. Метастазите се виждат и днес в политическия, икономическия и обществен живот, когато мотивите са само политически без всестранен анализ на икономическите и социални последствия. За първи път 112 години след Търновската, в новата Конституция от 1991г различните по вид собственост са неравнопоставени, само частната собственост е неприкосновена, държавната /общонародна/ е лишена от конституционна защита. В началото на прехода основната цел бе смяна на обществената система чрез безогледна 100 процента приватизация. „Ликвидационните съвети“ унищожават икономическата база в селското стопанство, както става и в индустрията, митичната борба срещу „комунизма“ довежда до настоящата икономическа разруха и последвалите отрицателни процеси във всички сфери. Изкушавам се да цитирам великолепната мисъл на известния финансист Янис Варуфакис за неолиберализма и марксизма, бивш финансов министър на Гърция от лявото правителство на СИРИЗА в книгата му „Техно-феодализъм“: „Нито нов, нито либерален, неолиберализмът е безинтресен миш-маш от стари политически философии. Като теория той има толкова общо с реално съществуващия капитализъм, колкото марксизма има с реално съществуващия комунизъм“. За определен период при екстензивно развитие реално съществуващия социализъм-„комунизъм“ създадава условия страната да бъде на 26 място в света от близо 200 държави/сега на 70 място/ според индекс за човешко развитие на ООН, но наред с това приоритета на административния подход пред икономическата необходимост за промяна в политиките, плод на догматиката в мисленето характерно за онова време, полага основите за бъдещия му крах. Теорията на марксизма изисква съобразяване на конкретните политики с изменящата се обективна действителност и възникналите диалектически противоречия в икономическите отношения да се разрешават като нито се неглижират нито се разгарят. Когато Ленин след революцията от 1905 година в Русия спорейки с опонентите си на остров Капри, които смятат мисленето като психофизическо състояние на човека и ролята на мозъка само да възстановява нарушеното вътрешно биологично равновесие в организма, задава въпроса признават ли, че философията на марксизма е „диалектическия материализъм“, същността на теорията която носи името на Маркс. Този въпрос може да се зададе и сега на политиците от лявото пространство за критичен аналитичен прочит, правдив разказ за миналото, настоящето и стратегическа визия за бъдещето. Слушаме от представител на „новото ръководство“ на Социалистическата партия, че те не са против капитализма, а само малко за неговото подобряване и си спомняме как  през целият преход след 1989 година се задава въпроса, който не е загубил смисъла си и днес „А сега накъде“. Марксизмът не отрича капитализма като закономерна обществена формация на по-висок етап на развитие, прилагайки функционалния подход в историята, но у нас се получи периферен неолиберален капитализъм с още по-големи кризи, неравенства вътрешни и външни сравнение с държавите от ЕС, духовно опостушаване, нравствена и морална деградация в обществото. В този смисъл отговорността на Левицата е още по- голяма, но стратегическата цел  е премахване на наемния труд, вертикалната, иерархическа структура и господството на капитала, за разгръщане творческите сили на човека чрез утвърждаване демокрация на работното място. В света, на Запад и на Изток, вече има много фирми-кооперативи на работници и служители участници в производството, но и колективни собственици на капитала, които имат не малко успехи и са елементи на социализма на бъдещето.