Това е заглавие на новата книга, близо 600 страници, на трима известни автори,
авторитетни учени Искра Баева, Димитър Денков и Боян Дуранкев, за историята,
философията, икономиката на България за периода 1923 -2024 г. Споменава се, че след
близо пет века Османско владичество българинът е съхранил език, вяра, душевност и
заедно с това е придобил отрицателни черти за бъдещия просперитет. Уводните
думи впечатляват с готовността за приемане на аргументирани и други гледни
точки, което дава свобода да споделят мисли за една ползотворна дискусия. В
книгата хронологичния порядък започва с историята и завършва с икономиката може
би защото самата научна дисциплина, с конкретни цифри и данни от много наши и
световни статистики, има по голям доказателствена сила в публичния спор. И
трите раздела обаче независимо от хронологията дават великолепна възможност за
по-цялостен обзор съвременният читател да намери истини, които са били „ бели петна“ в неговото познание и
мислене за събития и случки интерпретирани досега в академичната наука и
литература. Някои ще кажат, че е било
по-добре да започва или завършва с философията като наука, първа межу равни, за
да се види червената нишка на мисълта, идеологията, мирогледа и възгледите на авторите,
които могат да се определят като леви или неутрални
пречупени през собствен поглед. В една книга не може да се обхване широката
палитра, богатството на един комплекс от мисли, емоции и действия,
характерни за човека особено за
овластени личности, които със своите характерни черти дават отпечатък за едни
или други политики с влияние на обществения живот и бъдещето, например времето за
възстановяване на българската държава
след Руско-турската освободителна война 1877-78 г и след това, когато се
сравнява българското развитие със съседни страни. Известни събития и факти
придобиват по-ясни контури и разбиране, Берлинския конгрес лятото 1878 г с
разкъсването на България като не се осъществява етническото единство според
Санстефансия мирен договор, Съединението собствено дело на революционните
дейци, акцентиране върху необоснованите репресии
срещу редица интелектуалци станали жертва на преврата от 9 юни 1923 г и последвалите
кървави сблъсъци след атентата в църквата „Св. Неделя“ 1925г. Решението на
управляващите за участието в Първата световна война и последвалото Войнишко
въстание, погледа назад в историята към
Балканските войни, двете Национални катастрофи, което доказва още веднаж , че миналото не остава без
последствия в настоящето и бъдещето. Не са спестени разногласията в
Комунистическата партия след преврата на 9 юни за съвместни действия със
Земеделския съюз и между Коминтерна за провеждане на Септемврийското въстание
1923 г, закъснялата оценка на комунистите за
преврата на 19 май 1934 г като „военно-фашистки“, забраната на партиите подхранващо желанията и
днес като панацея за добруване въпреки, че тогава реалността е друга „Едната
България парфюмирана, Другата окъсана“ по думите на личния съветник на Царя
Любомир Лулчев. С обективен поглед е оценката за нескончаемият спор дали у нас
е имало фашизъм или не с констатацията, че след преврата и в резултат от
променената външна среда, фашизма в Италия и нацизма в Германия, Царят успява
да запази властовите си позиции, управлява еднолично без собствена партия, провеждат
се избори независимо от орязаната, „куха парламентарна демокрация“ без партии и
с приемат допълнения към ЗЗД/за защита на държавата/ и нови профашистки закони
ЗЗН/за защита на нацията / създават се подобни обществени организации, но не се
допускат до властта крайни привърженици на фашизма и нацизма. Важно събитие за
бъдещето е присъединяването към „Тристранния пакт“ съюзът с нацистка Германия,
фашистка Италия и Япония- 1 март 1941 г. Като съюзник българските войски
окупират настоящи територии, бивши български земи в Югославия и Гърция. Царят
става „Обединител“, което и сега се тиражира от медиите, но се оказва,че това е
временно в началото, а окончателният статут за присъединяване на новите земи се
решава след края войната, което не е в наша полза. След нападението на Германия
на Съветския съюз започва антифашистката съпротива, създава се НОВА-
партизански отряди, сега отречена с поругани паметници и изтрита памет за герои антифашисти. През 1942 г у нас започва
осъществяване идеята на Георги Димитров за „Народния фронт“ в борбата срещу фашизма, широко
обединение от различни слоеве на обществото като се създава „Отечествен фронт“ упражняващ властта на 9 септември 1944 г.
Един въпрос, който вълнува обществото и днес е защо Съветският съюз обявява
война на България на 5 септември 1944 г при положение, че не са прекратени
дипломатическите отношения с Хитлерова Германия и м. август 1944г България
обявява неутралитет. Във вътрешен план
се приема профашистко законодателство /ЗЗД и ЗЗН/, но е колеблива външната
политика на Царя и правителството като “символичната война“ срещу САЩ и
Великобритания става етикет за оценка от съветската дипломация, че всичко у нас
е символично. Богдан Филов в „Дневника“си отбелязва, че е притеснен от
вероятността съветските войски да преминат през България за да гонят германски
войскови части, което е един от мотивите заедно с примери на нарушен
неутралитет за обявяане на войната. След преврата в София на 8 септемри
вечерта, на 9 септемри 1944 г. по Националното радио Петко Стайнов бявява този
ден за „Ден на Свободата“. Започва нов период в историята на България, участие
в Отечестваната война срещу нацистка Германия, премахване на профашистките закони
и организации, съд на виновниците за Втората световна война според
Споразумението за примирие, решенията на Ялтенската конфренция и действията на
СКК/Съюзната контролна комисия/, създаване условия за стопански и социален
напредък на страната. През 2000 година периода 1944-1989г е обявен за „престъпен
комунистически режим“. Дали е вярна тази оценка може да се докаже само с научен
обективен анализ, който непредубеденият читател може да намери в книгата. За
началото на този период има достатъчно факти
и данни да се твърди, че с участието в Отечествената война 1944-45 г и
антифашистката съпротива България не губи територии и преживява национална
катастофа както в миналото след Балканските и Първата световна война. Попаднала
в „съветската сфера на влияние“ това дава отпечатък на политическото и икономическо
развитие. Скоро предложената от Георги Димитров „народна демокрация“/смесен тип
икономика и политически плурализъм/, различна от съветската диктатура на
пролетариата отстъпва място на съветската формула и нов турболентен период, политически сблъсъци в
самите и между партиите, укрепване властта на Отечествения фронт, парламентарни избори с избран
министър-председател Кимон Георгиев и първи референдум, след който страната
става Република. Не ни отминава и „студената война“ между Изтока и Запада след
речта на Чърчил във Фултън 1946 г с метафората „Зад желязната завеса“. Всичко това
предпоставя икономическото и политическото ни развитие окончателно в съветската
сфера на влияние с периода на „сталинизма“ и след смъртта на Сталин, разведряването
и „живковизма“ у нас, съветската и българската „перестройка“ с неосъществения друг подход, реформите да започват от
икономиката както опита на Китай след срещата на Т.Живков с Дън Сяопин. За
разлика от други страни Преходът у нас започва със сто поцента приватизация на
държавната собственост с приетия закон от 1992г в съответствие с новата
Конституцията приета от Велико народно събрание 1991г като се неглижира и няма
конституционна защита държавната/общонародна собственост/, създават се условия,
юридическа рамка за криминалния ни преход. Популяризира се мита, че държавната
собственост във всички случаи е лош стопанин, не се споменава например за ролята на планово начало в икономиката и държавната
собственост още при Цар Борис III с образуване на“ Държавно параходно дружество“- Варна с неговият Указ от 1943г и мотива, че само
„държавата чиито средства са достатъчни може да обзаведе нужното число кораби,
които да задоволят стопанските нужди на страната“. През социалистическия период
създаването на „Български морски флот“е 56 пъти по-голям по регистров тонаж и
62 пъти по товароподемност, България е призната за морска държава. Подобно е
развитието във всички сектори на народното стопанство, социалната и културна
сфера, по индекс на ООН за човешко развитие през 1990 г България е на 27 място в света/ сега 70/, в
първа /от три групи/ на високо развиваща се индустриална държава и достига
средно европейско равнище, увеличен БВП 7,5 пъти и население близо 9 милиона, с
икономически растеж средно за периода 4,69%. В Източна Европа, според
американския изследовател на марксизма Ричард Улф, е станала смяна от „Държавен
към Индивидуален капитализъм“ за разлика от други възприети наименования „административен, бюрократичен, държавен
социализъм от съветски тип“ или „Сталинов тип“ характеризиращ по-добре
системата и властта с израза на Лев Троцки “Вие не търсите
диалектиката, но тя ще ви намери“, в публичното пространство най-често е
употребата „комунизъм“. Крахът настъпва
с политически решения без икономическа обосновка, идеологическа нищета с
прилагане на остарели формули от минал опит, „теоретична слепота“ на БКП за бъдещето на социализма, конфронтационната
нагласа на лидерите на СДС стремящи се към властта, нежеланието за диалог с
„бившите“, липсата на сериозен подход на политическите сили участници на „Националната
кръгла маса“ за икономическото развитие на страната. Оказва влияние и
„сателитния синдром“ прилагане „перестройката“ на М.Горбачов-промяна на
политическата система пред икономическите реформи като дълго време се задава
въпроса „А сега накъде“ въпреки редицата
алтернативни подходи, разумни теоретични разработки за повече социализъм и
истинска демокрация останали без политическа подкрепа. В книгата, живота на
няколко поколения се анализира през призмата на идеите за националното,
социално, интернационално/предимно евроатлантическо/, отделени в „Три Българии“/Царска,
Народна република и Република България/, всяка с доминация на една от трите идеи, които
оказват влияние в диалектическо единство персонифицирани в личности и
политически организации. Въпреки глобалните процеси се доказва, че българите успяват
да съхранят народност и духовна същност и всяко следващо поколение, независимо
дали ни харесва или не, стои на рамената на миналите, надгражда нещо
положително в авторитарна среда, която е белег не само на социализма. На някои процеса
може да изглежда бавен и несигурен, но
историята има други измерения. Важно е да се разкриват и решават
обективно възникващите противоречия, за което личността трябва да има познание
и възможност свободно да разгръща творческите си сили, утвърждаване на
действителна демокрация, в която доверието днес е разколебано. Важно е
възпитанието и усъвършенстване средата на живеене –икономическа, политическа,
социална, да не се забравя „цивилизационния
ни код“ с приемане на православието и създаването на българската азбука преди
повече от хилядолетие, което се чества наскоро от Православната църква, но често
е встрани от програмите на медиите и
политическата класа, а за някои е пречка за
просперитета ни. В словото по случай честването на 24 май 2025г прозвучава
твърдението, че поради езика имаме
разделено общество, а не мисленето, идеологията, съответно политиките за значението
на национално, социално, интернационално. Съдържанието на „И ний сме дали нещо
на света“, българската азбука, писменост и
книжнина, укрепва единението „държавата на духа“, най-древната култура запазила
се в Европа/Дмитрий Лихачов/, за отстояване на суверенитет в бурното море на все
по-агресивните стремежи на залязващата система на неолибералния капитализъм за
експлоатация на природни и човешки ресурси стремящ се към подготовката на нова война,
която ще се различава от минали по технологичното си равнище и унищожение. Следващите 100 години, които започват от днес,
политическата ни класа следва да има стратегическа цел и приоритети-национални,
социални, демографски, запазване на генофонда, държавата да създава условия за
развитието на всички, възпроизводстово на населението, възпитанието и
образоването, психическото, физическо здраве и заедно с вътрешните проблеми се
участва активно в международните дела, движението за демократична Европа DIEM
25, Европейски съюз структуриран не
по вертикала, а в една Асамблея на суверенни нации. Условие за развита цивилизация е изграждане на
мироглед вярно оценящ измененията в обективната действителност и политики за решаване
на проблемите в съответствие със специфичните за нас ценности без чужда намеса, икономиката и финансите да обслужват
обществения интерес. Настоящото благоденствие и прогреса в бъдеще изискват
истинен, обективен прочит на миналото, какъвто виждаме във великолепния научен
труд „Един български век“.
