А СЕГА НАКЪДЕ ?

 

    Колебаех се как да озаглавя публикацията след многолюдните протести на 10 декември 2025 година в София и всички големи градове на страната. Този сакрален въпрос се задава неведнаж след началото и впоследствие във времето на злополучният ни преход. Някои казват, че нашият преход към демокрация и нова система на управление е завършил с приемането ни в ЕС. Формално може, статистически и по документи да е така, но реалността е друга нагледно изразена с избухване гнева на хиляди, не само от млади хора залели площадите. Тези протести напомнят за началото на демократичните промени у нас преди 35 години от 1990  година на миналия век с огромните надежди за цялостно преустройство на политическата система и истинска демокрация, да се даде по-голям простор на самоуправлението, зачитане волята на народа за просперитета на страната. Хубави постановки и в документите на управляващата тогава политическа сила БКП , останали обаче без практическо изпълнение или както по-късно се изразява един от лидерите на управляващата партия, че народа е „искал повече социализъм“. Може и така да се тълкува, но още тогава се задава и въпроса от спечелелите първите демократични избори „А сега накъде“. Ако се приложи известната максима в Историята, че корените на насточщето са в миналото ще се види, че по основни въпроси за просперитета на страната особено в икономическата сфера не са били на нужното внимание за един смислен диалог, потънал в  атмосфера на антагонизъм и омраза между политическите сили с отрицателен  резултат и потърпевш мнозинството от българският народ . Затова свидетелства и словото на Александър Лилов на колоквиума в Париж, посветен на 20 годишнината от „Кръгалата маса“, произнесено от високата трибуна на Сорбоната, както той се изразява, че икономическата проблематика не бе на нужното внимание и политическите сили тогава /СДС и БСП/ са в дълг пред българският народ. В новата демократична Конституция от 1991 година и подзаконовите актове се утвърждава неприосновеност само на частната собственост и 100% приватизация, държавната/ общонародна/ собственост не намира Конституционна защита, въпреки че в развитите европейски държави има 30-40% държавна собственост. Пагубно за българското земеделие се оказва формулата „земята в реални граници“и прословутите  „ликвидационни съвети“ срещу кооперативните стопанства, разрушаване на икономическата база на българското село. Встрани остават проблемите за успешно развитие на българската наука като производителна сила в икономиката, планирането за цялостно развитие на икономиката и данъчната система в условията на капиталистически отношения. През времето на Прехода стратегически цели на политическите сили са приемането на страната в ЕС и НАТО без допитване за волята на суверена, народа чрез референдум. И сега стратегическа цел на управляващото мнозинство  ГЕРБ, БСП ,Има такъв народ, е приемането ни в Еврозоната като панацея за просперитет. Застинали в статуквото с мантрите за евроатлантически ценности управляващите остават глухи за измененията в глобалния свят и самият ЕС създаден като мирен се превръща в милитаризиран проект и подготовка за война с Русия за което се предвиждат стотици милиарди за въоръжаване оказващо отрицателно влияние върху формирането на държавните бюджети и социалните програми. В такова състояние се оказва и бюджета на страната с предложенията за нов непосилен дълг наред със загуба на паричен суверенитет в условията неблагоприятна икономическа и финансова среда в ЕС и държавите в еврозоната. Всичко това събуди гнева на гражданите и от протест по повод бюждета, протеста премина под лозунга за Оставка на правителството като във фокус се събират както нерешените проблеми от криминалния ни преход с тези от настоящето, арогантността и наглостта на откъсналите се от избирателите си народни избранници. И ако Оставката е на дневен ред както винаги и досега малко дори никак се говори за бъдещи политики и избор на компетентни управленци с морал и нравственост за което са петимни гражданите. Назряла е необходимостта държавата да има Национален план за развитие 15- 20 години, промяна на избирателния закон със засилване на мажоритарното начало и контрол на обществото за изпълнение обещанията на неговите избранници. След изборите пред новата политическа класа стои  реалистичен анализ на измененията в глобалния свят, към какъв ЕС се стремиим-федеративен или Съюз на суверенни нации каквато е тенденцията. Важно е теоретичната мисъл, философията на анализа за съвременните проблеми да бъдат с вярна теория, в светлината на материалистическата диалектика която носи името на Маркс, но не с предубеденото мнение на „догматизирания марксизъм“, модифициран вариант на  сталинската концепция за социализма наложен и у нас официално признат от академичната общност като „държавен социализъм от съветски тип“. Например в книгата „Залезът на империята“/Еманюел Тод/ се споменават автори икономисти от американските университети, които признават като причина за увеличаващите се неравенства свободния обмен, огромните печалби на притежателите на капитала от една страна и свиването на трудовите доходи, стагнацията в заплащането. Ако прелистим страниците на Историята, през 1849 година Маркс в реч пред Демократичното дружество в Брюксел анализира блестящо утвърждаването на свободната търговия/свободния обмен/ като причина за увеличаването на неравенствата и ускорявнето на социалната ревоюция. Прилагането на метода на Маркс вярно осветлява и съвременното развитие на капитализма в книгата на Янис Варуфакис“Технофеодализъм“ ролята на „Облачния капитал“, собствениците на „алгоритми“-господствщите технологични гиганти, които експлоатират както традиционния капитал така и увеличаващите се наемни работници и същевременно се създават условия за обединение срещу новия паразитен капитализъм превръщащ печалбата в рента и пазара в подчинение и диктат. Това са реални процеси в света и само „теоретичната слепота“ и неспособноста за практически решения плод на предвзети мнения и минал опит от периоди на възход и падение на политически и управленски системи на които сме свидетели. И ние можем да бъдем активни участници, приемем „Манифеста“ на  Движението за демократична Европа DIEM 25 основано във Виена. Протестите показаха, че обществото се нуждае от реформи във всички сфери на социологическата система. Дано след Оставката на правителството се изберат хора с нужната компетентност, родолюбци, честни, радетели на обществения интерес, да отговорят адекватно на историческата необходимост. Очертава се нов, своеобразен преход и Историята показва, че характерните черти на личността дават отпечатък на процесите в политиката и управлението и не трябва да се пренебрегват с лека ръка.