П Р Е Д К О Н Г Р Е С Н О
През погледа на един социалист
Не знам дали трябва отново да се пише „предконгресно“ за кой ли път, но
това заглавие не е изгубило значението си дори в настоящето с новите вълни на
времето. Въпросът е зададен не случайно, защото такива публикации има от много
автори от близкото минало, които отново напомнят за себе си със зaдълбочените си
анализи и правдивост, въпреки изминалите 35 години от началото на прехода,
особено в забележителната книга „ Векът ни видян отблизо“ със статии под
талантливото перо на Стефан Продев,
умело подбрани от издателство „Захарий Стоянов“ за един турболентен период от
политическия живот у нас 1991-98 г. наситен със събития и личности определящи живота
ни, настоящето и бъдещето на „лявото“ у нас потвърждавайки известната максима,
че корените на настоящато са в миналото. Тогава, 1996 година м. декември преди
извънреден конгрес на Социалистическата партия Продев, главен редактор на
„Дума“ пише, че сред социалистите витае страхът от разцепление на партията и
това действително може да се случи защото вече се появяват видими пукнатини. Геополитически
има дясна социална среда, когато отчуждението и идейните различия се подхранват
от новото класово разслоение на
икономическа основа. Ражда се литературния образ за „ червените бабички“ и
„червените мобифони“. Социалното разслоение на обществото видимо се отразява и
за новото състояние на партията и това е „първата пукнатина“. Създават се
идейни течения и платформи, „Обединение за социалдемокрация“- ОСД и „Марксистка платформа“, продължават във
времето идейните различия и дискусии на страниците на „Дума“ за творческото
наследство и как да се разбира Маркс в съвременността, което е „втората
пукнатина“ и има опасност от разцепване
на партията като социалистите открито заявяват да се запази единството на всяка
цена. И „третата пукнатина“ е социалната
същност на Партията, което влиза винаги в конфликт с управлението на държавата.
Споменаваме тези изводи от великолепен анализ преди близо 30 години защото тези
основни „три пукнатини“ във времето
станаха дълбоки разломи в лявото пространство и партията мастодонт се разпадна
на отделни леви формации. Сега отново се говори за обединение и единство и
връщане към корените, но се разбира като механичен сбор с очакването, че с едно
поклонение на „Бузлуджа“ ще се извърши
прелом и връщане доверието на избирателите. Не знам как се получава, но преди
и сега са приети немалко програми на конгреси и винаги след изборен възход и самостоятелно
управление, следва падение. Ако това е
характерно за първото десетилетие на прехода, през второто лявата партия не
може да се похвали със самостоятелно
управление, влиза в коалиция с други либерални формации с компромиси от вътрешен
и външен порядък, стига до незавидните 7.1 % изборен резултат през настоящата
година. Много са анализите и
становищата, но не винаги се приема твърдението, че настоящето има корени в
миналото, например още в началото след промяната на 10 ноемри 1989 г. и първите
избори, където лявата партия печели безапелационно, независимо от огромните
митинги на синята опозиция, в ръководството витае а и дълго време след това
въпроса „А сега накъде“. В сложната обстановка влияят и външни фактори, новата
геополитическа ситуация, перестройката на Горбачов и политиката на Елцинова
Русия както за приемането ни в НАТО така и в Европейския съюз. Това обаче се
отнася за всички страни от социалистическата общност. Казват, че у нас е
засилен „сателитния синдром“, плътно привързани към единият господар Съветския съюз преди, към другия Чичо Сам
сега, но не може да не се отбележи и „българският синдром“ белязал прехода ни с
метастазите до ден днешен на омраза в
отношенията и разрушителния харатер към създаденото от „престъпния
комунистически режим“ според сините демократи с приет закон от Народното
събрание през 2000 г. И ако в началото, на „кръглата маса“ не е поставен
сериозно въпроса за икономическият преход, по думите на Александър Лилов и в
изменението на Конституцията се приема за неприкосновена само частната
собственост, неглижира се и няма конституционна защита държавната (общонародна)
и кооперативна собственост и последващият закон за сто процента приватизация,
лявата партия също е длъжник на българския народ. В конгресни документи е записано „преодоляване
на капитализма“, което означава като първа стъпка свиване ножицата на
неравенствата с приемане на нова данъчна система, прогресивно подоходно
облагане и корпоративен данък. Получава се обратното с приемането на т. н „плосък данък“ от Тройната коалиция“ с
участието на Социалистическата партия, който не е променен досега. При
съвместното управление с ПП„Продължаваме промяната“ съревнованието е кой е
по-по най в социалната сфера, без да се споменава промяна на данъчната политика
като инструмент за преодоляване на
неравенствата. Енгелс бе писал, че опортюнизма означава да жертваш
стратегически цели за моментни интереси. Социалистите са петимни да чуят от своите лидери не само че сме по
принцип против войната, но един смислен, правдив анализ за причините на
конфликта в Украйна какъвто правят Робърт Кенеди – младши, независим кандидат
за президент на САЩ присъединил се към Доналд Тръмп, Жак Бо –швейцарски експерт, дългогодишен
инспектор в ООН автор на книгата „Украйна между войната и мира“ и редица други.
Уважавани професори от левия спектър у нас пригласят на мантрата за „агресора“
Русия политкоректната среда заедно с медиите като не се споменава, че „агресора“
Русия има право в съответствие с Хартата на ООН за правата на човека да защити
етническите руснаци в Украйна, Донбас и Луганск, от унищожение от собствената
им държава и че след студената война Запада не е спазил приетите обещания НАТО да не се разширява до границите на Русия
като това е условието и за обединение на
Германия. Не са спазени и ангажиментите на Франция и Германия като гаранти на „Минските
споразумения“ за регулиране на кризата. Нещо повече оказва се, че това време на
протакане след преврата 2014 г в Украйна се използва за подготовка на военен
конфликт срещу Руската Федерация. И когато на въпроса към нашия социалистически
министър на външните работи дали с посещението си в Киев първи не легитимира преврата
на неонацистката хунта, отговорът е потресаващ, че при подобен случай ще направи
същото. В общественото пространство се е утвърдила идеологемата “комунизъм“ за
миналия период, който никога не е съществувал, същевременно леви интелектуалци и социалисти от
академичните среди твърдят, че това е една
утопия, без да се уточнява, че комунизма като момент от историческото
развитие предполага напълно осъществима нова обществена социологическа система.
В една публикация не е възможно да се посочат множеството фактори, които влияят
на социалистите и избора на гражданите, но не може да не се спомене значението
на идейното мислене на лидерите и
характерните личностни черти, което дава отпечатък на цялостна политика. Дълго
време като пример бе Тони Блеър водача на лейбъристите във Великобритания с
неговия „среден път“, десния социалдемократ Герхард Шрьодер и Шулц в Германия. Лидери на
Социалистическата партия приемат идеологията „няма ляво няма дясно“ прагматизма, споменават че са „социал либерали“ и не се
интересуват от данъчната политика, въпреки
че заемат най-високия пост в държавата. През 2006 година по инициатива на Ал.
Лилов се учредява Обединение на левите социалисти - „ляво крило“, което бе
отговор на одесняването на партията. След неговата кончината „лявото крило“
престана да съществува с мотива, че какво е това в една лява партия. Сега при
ръководството със 7.1 % изборен резултат, се откроява т.н „ляв консерватизъм“ в
съответствие с новата консервативна
вълна в Европа. И ако в близкото минало
в дискусиите участват съзвездие от видни учени като професорите Добрин Спасов, Чавдар Добрев, Петър Емил Митев, светла им памет, издава се
теоретичното списание „Понеделник“, „Ново време“с главни редактори и автори на
публикации са философи, политици и учени, в „Дума“ като журналисти са
талантливи, идейни личности като Велислава Дърева и Велиана Христова, отдадени
на новото начало заложено от главния редактор Стефан Продев, сега всичко това е
вече история и отекло в канала, „отрязана е идейната глава“ в ръководството на
Социалистическата партия. Личните интереси и стремежа за власт надделяват над
идейността, откриват се всевъзможни фронтове и битки, отлюспвания, изключвания
от партията като ехо от миналото. Още в началото на прехода след вътрешен
преврат е изключен Тодор Живков, по късно Георги Първанов, последните осем
години се отстраняват с лека ръка не само старите -„динозаврите“, определение
на млади политици, но и млади хора с презумцията срещу наследстеността, за
„чистотата“ на партията. Стратегическата цел се разбира само борбата срещу „модела“
ГЕРБ, но не се посочва модела на Левицата, освен срещу паралелната държава,
олигархическите структури, корупционни практики, кои са стъпките напред в
икономиката и финансите, за демокрация на работното място, колективна собственост
на капитала и нова социалистическа организация на труда. В миналото има опит
стопани да бъдат трудовите колективи, но за съжаление остава само опит. Няма диалог, дискусията става забравено
понятие, за възникнал етичен или друг спор
в самата партия арбитър е гражданския съд. Колективните органи стават
оправдание за взети погрешни решения от лидера и малка група около него, една практика
останала от авторитарно време и ако се вгледаме внимателно няма да бъдем далеч
от истината, че плачевният резултат от изборите 7.1 % е краят на един стил на
работа познат в историята като „сталинизъм“ в по- мек вариант приложен у нас.
Така, остават „твърдите ядра“ в голямата си част емоционално привързани,
използвани от партийни ръководства за политики и укрепване на властта си със
съмнителна способност за осмисляне какво означава съвременното ляво в Марксовия
смисъл, идеите заложени от Димитър Благоев/Дядото/ при основаването на
партията на Бузлуджа. Без такъв анализ
не могат да се очакват чудеса само с еклектичното, механично Обединение на леви
формации без ясна идея и стратегическа цел. Не на последно място реална оценка
на организационното състояние, привеждането му в съответствие с изменените
условия в бита на младото поколение , технологичните промени, електронното
общуване и т н. Младият човек е петимен
да знае истината за миналото и случващото се в настоящето, за справедливост и
патриотизъм , което може да му даде една обновена Социалистическа партия способна
да бъде не хегемон , а център за обединение на всички действително демократи за
бъдещето на страната. Привличане в ръководните органи на нови лица с познания,
морал и нравственост като първопроходците на социалистическата идея, не само
оценка по външни белези младостта и атрибути „папионката“, които впоследствие намират адекватното си политическо поприще. Лъжата
ерозира доверието, когато се казва, че един куршум не е изнесен за Украйна или
талантлив журналист член на ръководството, водещ в дебат, без да взима
отношение, внушава че е висок демократизъм в партията да се приемат равностойно
истината и лъжата като се знае от Логиката във филисофията, че от две съждения
едното е вярно. Социалистическата партия може да има съществен принос за
обновен Европейски Съюз, каквито стремежи и тенденции има, превръщането му в една
национална асамблея на страните за демократична Европа основана на
сътрудничество и взаимопомощ, икономическо и социално развитие за всички. Духът
на времето, ситуацията в лявото пространство предполага провеждането на един
съдържателен конгрес даващ енергия и импулс, надежда за творчество и дела. Разломът
в Социалистическата партия обаче се задълбочава и след оставката на Председателя
К. Нинова. Бившите нейни сподвижници
нарекли се „Ново ръководство“ ще подготвят
и проведат конгреса, но това вероятно
няма да се случи преди парламентарните избори през м.октомври. Хаосът не е само идеен, но и организационен
особено за Бургаската организация след решението на Националния съвет от 25
февруари 2024 г. за провеждане на извънредна общинска конференция, което Контролната
комисия впоследствие отхвърли, но остана в историята като „фалшивата
конференция“ задълбочила кризата в Общинската организация. Потвърждава се още
веднъж, че „твърдите ядра“ могат да бъдат манипулирани от Централни ръководства
с организационни похвати и властови стремежи. Дали с предстоящия конгрес ще започне необходимото обновление в лявата по
своята същност партия бъдещето ще покаже.
