Преди да започне нещо да се прави
в обществения живот, на писателското, поетично поприще или в индивидуален,
личен план не може да се осъществи замисленото без к о н ц е п ц и я, онова
първоначално на пръв поглед нещо хаотично, но постепенно изкристализирано в ума,
определено виждане, конструкция и съдържание на онази смес от идеи, минал опит и
знания, което ще сътвори бъдещата „сграда“, политика, творба. В това отношение
природата е дала много примери като най-впечатлителен е този на пчелата с
нейната организация, ред и дисциплина и накрая саможертва, но с една цел да
произведе онова, което ние хората ценим
като супер полезна храна – меда. Има някаква невидима нишка, низ от действия и
случайности, които водят до съвсем ралични резултати от първоначалния замисъл, но
в своята съвкупност определят необходимостта
от диалектичното развитие на процесите в реалността. Така се случи и
когато търсих в моята библиотека поетична стихосбирка на Христо Фотев представена
преди години в Д Т „ Адриана Будевска“ с едно негово пожелание изписано в
началото на книгата. Известно е, че той е роден в Истанбул, но винаги
подчертавал, че е гражданин на Бургас. По този повод му споделих, че моите
родители са родени в Истанбул, потомци на македонски българи от Егейска
Македония намерили препитание след въстания и войни, но аз съм роден в Бургас.
Той ме погледна, леко се замисли, усмихна се и написа „На Георги Минчев от
Истанбул“. Прерових доста книги в това начинание и както твърди американският финансов
експерт, философ от ливански произход Насим Талеб, колкото и книги да сме
прочели от лавиците ни гледат повече
непрочетените. Така
пред погледа ми попадна един бисер- „Дневника“ на учения, писателя, бележития
литературен критик Боян Пенев. Във
великолепния предговор проф. Георги Цанев пише, че в процеса на преработката от
автора, книгата търпи изменения, от нахвърляните отделни листи с хронологично
подредени действителни случки от живота, към анализ на обществените порядки,
духовността на времето. Така концепцията на „Дневника“ като литературна творба
по форма и съдържание придобива по-всевобхватен характер включващ различни
аспекти от живота с техния психологизъм, с по-ясна представа за минали събития и
опит за сравнение с настоящето. Например в спомен от 7 ноември 1915 г.
съвременния читател може да намери сходни процеси с днешния ден, за Европейския
съюз и Левицата „...От културата и състоянието на Европа не остана нито следа.
Цяла Европа се превърна в лудница. Спасението на европейските народи е в една
социална революция, а на балканските - в един съюз. Но сега нито едното е
възможно, нито другото. Потребни са нови социални сили, непокварени;
съвременните демократични елементи в Европа се изродиха в шовинизъм и ограничен
национализъм; идеализмът и интернационализмът на социалистите се изпари. Да
отправим поглед към бъдните поколения , в тях е надеждата; на съвестта на
днешното поколение тежат непростими прегрешения“. Историята се повтаря на
по-висок етап в развитието на човечеството, но познанието за миналото включено в мирогледа е твърде важно за
цялостна концепция в управлението като се разкриват и характерните черти на
личността честност, неподкупност, критичност и искреност при оценка на
обществените процеси и поведение. Тези непреходни качества хилядолетия са нравствен
и морален ориентир, духовна същност на нашите възрожденци, които без да щадят
живота си са поели върху себе си мисията за добруване на Отечеството и са приели
словото на апостол Павел „Не сяду я в совете злими и с злодеями......“ Това и
сега е неизпълнимо за много властващи. Ако се вземе развитието на обществения
живот у нас след 10 ноември 1989г, когато започва т.н Преход ще се види, че са
извършени редица промени в политическото пространство, но не е поставен
сериозно въпроса за икономическия преход,
за което по думите на Ал. Лилов вината е на всички политически сили включително
социалистеската партия. След 35 години, постигнали
целта членство в ЕС и НАТО, няма стртегически план за развитие на страната,
цялостна концепция обоснована философски, идеологически, мирогледно, стопански,
с приоритети в интерес на цялото общество освен неуспешният опит на Президентството.
А нима може да има успех това начинание без да се отчита изменената глобална
среда, когато страната се оказва в периферията на колабиралия съвременен неолиберален
капитализъм с всички произтичащи последици. Самата структура на ЕС по вертикала
с отдаване на суверенитета на страните членки на бюрократична власт в центъра
със стремеж за федерализация, се нарушават
принципите на демокрацията, едностранчивост в оценките, двойни стандарти
към отделните страни. У нас се неглежира пряката демокрация-референдумите, участието
на всеки гражданин в процесите касаещи собствения му живот от вътрешен и
международен характер. В политическото и медийно пространство продължава психологическият натиск, зомбирането с клишета
от неясните ероатлантически ценности, подмяна
на основния принцип на ЕС-мира с политики на превъоражаване и подготовка за бъдеща
война с „врага“ Русия, тиражира се налудната мисъл, че за цялата ситуация по
света и унас е виновен Путин вместо просвещение, познание за различните гледни
точки на динамичните процеси, необходимата
информационно-статистистическа оценка къде се намираме в сравнение с другите страни.
Дребнотемието замества сериозния диалог и дискусия за приоритетите на една концепция
за период 15-20 години. В началото на века основна цел на политическите сили у
нас бе членството в ЕС и НАТО, приобщаването към „златния милиард“. Сега е
резонно да се направи равносметка, обективен анализ какво спечели страната и
бългаският народ и какво загуби, как се изпълниха приоритетите. Изградено ли е национално
самосъзнание в мисленето, единение на народа за постигане цели на една концепция за власт и управление в полза на всички,
или с утилитарния принцип “възможното добро за възможното повече хора“, условие
за което е правдивото осъзнаване на процесите във вътрешен и международен план.
Постигнато ли е нужното равнище на подготовка на управленци способни за
качествено изпълнение на задачите на основата на демократичен избор чрез
справедлив конкурс без партийно оцветяване и лични пристрастия. От особена
важност е отговорността на медиите към обществото да бъде облечена в законова
форма както в тяхна защита от посегателства на собственици, така и за нравствено
етичния кодекс на тяхната дейност в полза ценностите на българската душевност и
народопсихология. Архиважна за цялостното развитие е стопанската политика на
страната за взаимно изгодно сътрудничество с всички държави, независима
финансова политика подвластна само на избрано по демократичен път правителство.
Приемането за парична единица „еврото“ и смяната на българския лев е крачка към
окончателна загуба на суверенитет с непредвидими в бъдеще последици, за което
имат горчив опит други страни. Обществено полезна власт не може да има ако
управлението няма грижа за генофонда и демографската политика каквато криза има
в страната. От повече девет милиона сега след 35 години статистиката показва,
че сме под шест милиона и половина с тенденция намаление, сериозна заплаха за
съществуването и просперитета на българското общество. Не може да има ефективно
управление без да се отчита колективното несъзнавано, цивилизационният ни код, православието
и българската азбука, с което сме свързани с Русия в културно-историческото наследство. Православната ни църква скоро отбеляза
1160 години от покръстването при княз Борис I-Михаил и 1170 г от създаването на българската
азбука. Отрицателно е отношението на повечето българи към новата „сглобка“ ГЕРБ
, БСП-Обединена левица и ИТН за участие на страната в „коалицията на желаещите“
под диктовката на Великобритания в подкрепа на неонацистка Украйна в конфликта
с Русия, още повече без да се отчитат първопричините и сложността на проблема,
за което вина имат Франция и Германия- гаранти за изпълнението на „Минските споразумения“.
Обяснението за тези политики е васалното поведение, което съпътства управляващите
неведнаж в историята. Оказва се, че сега включително „Б С П Обединена левица“ са
в общия хор дирижиран отвън, приемат за основен приоритет политика срещу „агресора“
Русия и като заплаха всичко руско, култура, изкуство и каквото се сетите. Това
е съвременната „концепция“ за просперитета на България наложена от Брюксел. Няма
истинско познание за историческото миналото, има идейно и психологическо
зомбиране, враждебно поведение във всяка област на обществения и стопански живот,
във външните отношения с Руската Федерация. След 80 години от Победата над
фашизма сме свидетели на опити за милитаризация и расова омраза характерни за
Третия Райх на Хитлер военно победен, но не и идеологически-извод от среща на
европейски философи в Женева след Втората световна война. Разумът отново
отстъпва независимо от милионите жертви и страдания. Ръководни политици в ЕС изопачават
историята, внушават, че причината за всички беди- умирането на Европа е вън, а
не вътре в нея. На великият немски философ Хегел е мисълта, че
световно-исторически събития и личности се повтарят в историята два пъти, с
допълнението на Маркс- един път като трагедия, втори път като фарс. Фарсът е
съпроводен с политики далеч от истинността и реалностите на динамично
изменящият се свят, което не са способни да провидят или не искат да признаят чиновниците
от Европейската комисия и набедените у
нас политици с васален синдром. Концепцията
на европейско равнище е засилване на
дигиталния, електронен контрол, политиката на Европейската централна банка да
осигурява 800 милиарда евро за въоръжаване за сметка на социалните програми и
реалната икономика. Очевидни са симптомите на кризата в развитите западно
европейски държави и западащата империя САЩ–цитаделата на глобалния капитал,
увеличаващите се социални неравенства, колосален дълг спрямо брутния вътрешен
продукт, очевидно проиграният военен сблъсък с Русия на територията на Украйна.
Историята на капитализма показва, че при изчерпване на политическите и
икономически средства-санкции и ограничения за решаване на проблемите остава
военният натиск, започва с информационно-пропагандна и подготовка за нова
война. Дали глобалният западен капитал ще прибегне до това последно средство времето
ще покаже. Има обаче съществена разлика сега от минали времена 17, 18 и 19 век,
Първата и Втората световна война през 20 век, с новото технологическо равнище и
икономическо развитие. Повече от половината страни в света имат друга концепция
за просперитет на основата на суверенитет и взаимно-изгодно сътрудничество, която
все по-ясно се очертава в многополюсния свят и бъдеще на човечеството.
