Често някои исторически събития
не намират нужното внимание и не се отбелязват в календара , но по своето
значение са твърде важни в цялостния процес на трансформация на една политическа и
социално икономическа система в друга както се случва през 90 те години на
миналия век. Обикновено в общественото
пространство се цитира това време като Преходът. Изписани са хиляди страници и издадени
десетки книги , но това е заглавието на
една забележителна книга с автор Александър Лилов, политически деец по време на социализма, идеолог на промяната известен като Стратега и лидер
на Социалистическата партия. Книгата „ Преходът“ има и това преимущество, че в
нейното съставяне и съдържание участва проф. Искра Баева по теми за дискусия със самият автор , които обхващат цялостно
процесите от това време на глобални изменения в политическият живот на
социалистическата общност. Ще спрем вниманието само на част от книгата, но твърде
съществена за да отговорим правдиво на въпроса какво е началото на прехода за
което твърде малко се споменава като се има превид известната мисъл като
аксиома, че „корените на настоящето са в миналото“.
Преди 35 години се организира т.н. „Кръгла маса“, разговор , дискусия между
политическите сили у нас, за бъдещото политическо и икономическо устройство на държавата след командно - административната
система на „държавния социализъм от
съветски тип“ както официално се нарича и приема. По повод 20 годишнината от това събитие дало начало на
Прехода, на 10- 11 май 2010 г. в Париж се провежда международен
колоквиум „Национална кръгла маса от 1990г.
Основополагащ акт на българската демокрация“. От българска страна в словото на
Александър Лилов се посочва, че тя е организирана по примера на полската Кръгла
маса и нейното значение у нас като Българска кръгла маса е положително, дала
началото на мирен, цивилизационен преход с решаващи стъпки в демократизирането
на българската политическа система. В същото време споделя, че започва „яростна
политическа конфронтация, а в нейния разгар и на криминализирането на
икономическите реформи, на разграбването и разорението на българската икономика“.
Добре известни на обществеността са статистическите данни на международни
институции, но за съжаление все още в някои среди битуват предвзети мнения,
видите ли това е комунистическа пропаганда , че тогава 1990 г.по индекс за човешко
развитие на ООН страната е на 27 място, а сега на 70. Какво може да се отговори,
че в ООН „всички са комунисти“. В политически аспект се приемат важни решения,
за нова избирателна система, за властта на президента дали да бъде само представителна или полупрезидентски
модел, който е подходящ за нашите традиции в културно историческото развитие. Лилов откровенно споделя, че в
икономическо и социално отношение равносметката от прехода е „една тежка
реалност“, икономическата проблематика не е поставена сериозно на Кръглата маса
и всички политичесли партии са в дълг към българския народ. В международно
отношение голям успех е интегрирането ни в ЕС
през 2007 г.,за което принос имат всички политически партии, но социалистите
имат своите колебания по отношение членството ни в НАТО, продукт на студената
война и трябва да се търсят нови решения за колективна сигурност на обединена Европа. Категоричен
е, че българската икономическа и социална драма е в това, че страната е на
последно място по всички показатели за икономическо развитие и жизнен стандарт
в ЕС и че става дума за изоставане в пъти а не в проценти „Преходът върна назад
икономическото развитие на страната и
социалното положение на мнозинството от хората и е необходима НОВА НАЦИОНАЛНА
СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОСПЕРИТЕТ през следващите две-три десетилетия“ .Това основно се
съдържа в словото на Александър Лилов от „високата трибуна на Сорбоната“, както той се изразява, на 20 годишнината от Кръглата
маса. Сега на 35 годишнината констатираме отново незавидното ни равнище по всички
икономически и социални показатели в сравнение с другите страни от ЕС. Измениха
се обективните условия в глобален аспект , оформят се нови отношения между
държавите и съюзи в процеса на утвърждаване на многополюсен свят. „Старите“
политики на колониална и полуколониална зависимост са в конфликт със стремежите
на все повече народи за суверенитет, национално достойнство и просперитет. В
изменената обективно среда е нужно промяна в мисленето на политиците, което за
съжаление не се случва у нас. В предконгресно време Левицата следва да отговори
каква стратегическа цел има и след това стъпка по стъпка да я осъществява. Това,
което е пропуснато тогава 1990г в Конституцията да се допълни неприкосновеност
и на държавната(обществена) собственост, освен на частната както е записано сега,
проблемите за отношенията между капитала и наемния труд, които все повече се
изострят, експлоатацията, неравенствата , „преодоляването на капитализма“,
какъв Европейски съюз искаме Федерален или Съюз на суверенни нации, въпросите
за войната и мира, идейно осмисляне, визия-концепсия на властта, адекватни политически
решения съобразно с изменящият се свят и
избор на хора способни да ги реализират.
И в Библията е казано „ ново вино в стари мехове не става“. Важно условие е политиките да се съобразяват с
нашия „цивилизационен код“ православието и българската азбука, традициите и
обществените нагласи-продукт на историческото ни и културно развитие.
