МИСЛЕНЕ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Това е продължение на разговора за мисленето като човешка дейност от първата ми книга „Пръски от мрежата“. Така се случи, че търсейки в книжарница „Хеликон“ книгата на Янис Варуфакис „ТЕХНО феодализъм“ пред погледа ми попадна заглавието „7 УРОКА за мозъка“ на Лиза Фелдман Барет, изследовател на мозъка, което кореспондира с познанието за  човека и неговата характерна черта мисленето, за което говорят още в древността философи, мислители, Аристотел определя като „зоон политикон“ политическо животно, а по-късно К.Маркс като „съвкупност от обществени отношения“. Във философията се рзделят  две направления кой е демиурга, кое е началото, създателя  на нещата, духът или материята, понятията субективен и обективен идеализъм и материализъм, съответно се формират  идеологиите като например обективният идеализъм с диалектиката, развитието на „абсолютният дух“ на Хегел и материалистическата диалектика на К.Маркс. Богословът Ваклуш Толев говори за духовни вълни, стрелата на Единството, че човек търси в религията хармонията между Небето и Земята с двубоят  между Дух и Материя, идеята извлечена от митологиите на древния човек за божественото, което го е съхранило през вековете и вътрешното вглъбяване в християнството, например у нас „личната църква“ на семейството и душата по време на османското подтисничество, за Христовият кръст символ на диалектическото Единство между Дух и Материя, и Възкресението като победата на Духа, който не създава, а „опложда“ материята. За разлика от църковните отци апологети на простата вяра, знанието е божественото за „добро и зло“, щото злото е неевоюлирало добро. „Прости им господи Те не знаят какво вършат“ изрича Христос разпнат на кръста. Не може да се подмине забележителният  стих на големия немски поет Й.В.Гьоте от „Фауст“:

Написано е тук. „В началото бе слово“

Аз спирам изведнаж. Да почна ли отново?

Не мога словото да оценя дотам,

По начин друг ще го предам

И като че умът намира верен смисъл

Написано стои, в „Началото бе мисъл“

Добре вникни във тоя първи ред,

Недей прибързва отнапред,

Нима е мисълта всемира сътворила,

Не значи ли това „В началото бе сила“?

Ала едвам перото вземам във ръка

И пак съмнение терзае ме сега,

Но ето, че Духът помага ми

И смело пиша Аз

„В началото бе дело“!    

„Духът помага ми“. Велик е Гьоте! Често  в разговори и дискусии за да се докаже правотата се употребява известния израз в марксизма „Битието определя съзнанието“, но се пропуска допълнението, че „съзнанието е относително самостоятелно“. То е относително самостоятелно, но не идва някъде отвън, а е продукт на човешкия мозък. Еволюиралият мозък на човека през хилядолетията е мрежа, но за разлика от Интернет има, както доказва науката, 128 милиарда неврони, които генерират съзнание, осъществява се   взаимодействие между електрически сигнали и химически реакции чрез мозъчни центрове непрекъснато до смъртта. Ако даден център е увреден поради заболяване, депресия, деменция, травма, се разстройва цялата мрежеста система, нормалното функциониране се подържа от химически вещества като серотонин и допамин и чрез сетивата мозъкът получава информация, невроните изпълняват, решават различни задачи,  управляват  телесните процеси, енергийното състояние, емоциите, възприятията, паметта, страх и болка, множество различни психически функции, зрителни, езикови. Изследванията показват, че мрежовата структура на мозъка е комплексна сложна система способна да сътвори съзнание, мислене-теоретично, абстрактно, креативно, творческо, да извършва анализ и синтез от простото към сложното включвайки в настоящ анализ минал опит, причинно-следствените връзки, способност да прогнозира бъдещо състояние. Еволюиралият мозък на съвременния човек не би могъл да създава алгоритмите на Изкуствения Интелект ако не се отличава от този на човека от древността със своята много по-голяма сложност и комплекстност. Прогнозиращата способност на мозъка дава възможност да променяме средата в която живеем, социалната среда създадена от миналите поколения, от други преди нас и съвременните технологии могат да спомагат за повече положителни отколкото отрицателни последствия, да се променя живота на хората към по-добро, което може да извърши само човека като мислещо същество. Науката потвърждава, че това е свързано с емоцията, импулси които минават през сърцето, което доказва  взаимната връзка между всички органи на човешкото тяло, но като главен комплексен координатор и съхраняващ енергията е мозъка имащ способността да обобщава и трансформира физическите дейности в психически процеси. Взаимодействието с другите хора укрепва мозъка, семейна среда, приятелски кръг, отношенията на работното място, думите могат да променят нагласите, вижданията , мнението, гледната точка според К.Г. Юнг е психология, която се променя. Затова е важен диалога при решаването на проблемите, за опазване на природата, бедността, неравенствата, които все още не са на нужното внимание, оказва се, че се изразходват повече финансови средства за неутрализиране на отрицателните последици отколкото за предотвратяване на причините например за демографската криза, неграмотността, заболяванията. За разлика от животните човекът създава реалната социална среда, неговият мозък е способен да общува, комуникира, изследва,усъвършенства се, създава култура, която не загива след неговата смърт а продължава да влияе дори върху генетичната преопределеност в историческото развитие на човечеството. Човешкият мозък създава и провежда политиките, които могат надграждат и променят съществуващата социална среда за благополучието на хората, създаване на необходимите условия за нормално развитие, хранене, подслон, медицинско обслужване,образование, за мира и войната, всичко от което зависи съхранението на живота. Това е великото преднаначение на човешкият мозък. Може би затова учени занимаващи се с изследванията на мозъка за  комплимент употребяват „Харесвам твоя мозък“. Владимир Улянов/Ленин/ е харесвал и употребявал израза „ Светлая харошая голова“. Развитието на технологите достига до разработване алгоритмите на Изкуственият Интелект /ИИ/с което се изменя цялата парадигма на социалния живот. Променят се обществените отношения, наред със старите се употребяват нови понятия за да характеризират по-добре измененията в отношенията между труда и капитала, между самият капитал „стар“ и нов. Водещ при съвременния капитализъм става „Облачният капитал“, новият господар при който пазарът се заменя с феод, а печалбата с рента, добре познати понятия от феодализма ако се прилага функционалния подход в историческото развитие на човечеството, първобитен, робовладелски, феодален строй, капитализъм, социализъм/комунизъм/. С новите технологии могат да се решават множество задачи, например за минути да се преведат пари от единият край на света до другия като се заобикалят банките посредници, предприемачите/капиталисти/ стават зависими, васали на Облачните капиталисти, собствениците на алгоритми, увеличават се новите пролетарии и „крепостни“ във феода, „онлайн пазар“ е достъпен само за клиенти срещу солидно заплащане, няколко хиляди евро, и подписване на договор с потребителя да не променя феода. Такъв случай наскоро бе публикуван във ФБ. „Капитализмът загнива като се развива“, това бе написал навремето Ленин, но се оказва, че това развитие не води автоматично до крах на капиталистическата система и утвърждаване на нови социалистически отношения. Както твърди Янис Варуфакис в книгата си „Техно феодализъм“ спасяването на банките през 2008-9 година с огромните финансови средства отпуснати от държавата някои успяват да вложат като солидни инвестиции и стават собственици  на новите технологии, капитализмът се трансформира, определя се с нови понятия и отношения на властване на новия „Облачен капитал“. Новите капиталисти-облаколисти, на пръв поглед спасяват капитализма, същевременно става уязвим много повече с нарушаването механизмите на системата, трансформацията на печалбата в рента и пазара във феод като се увеличава властта и личното богатство/ яхти, недвижими имоти, огромни суми в офшорни зони/ на  собствениците на новите технологии. Същевременно се свиват инвестициите в производството и инфраструктурата, разделени, атомизирани, експлоатирани обедняват широки слоеве от населението, което  създава условия за дълбоки кризи, но и по-големи възможности за обединение на наемния труд, разширяване на неговия терен за сметка на капитала. Без да сме прекалени оптимисти във времето на промените, но развитието както учи диалектиката е неибежно и е възможно трансформация на капитализма както твърди Бранко Миланович, дългогодишен експерт в Световната банка, в книгата си “Само капитализъм“ „....частният капитал да престане да е доминиращ или наемният труд да загуби значението си. Възможно е благодарение на новите типове технологичен прогрес, производството в малък мащаб организирано от самонаети индивиди или малки групи хора работещи със свой собствен капитал и кредитирани с преференциални лихви от държавни банки да стане стандартен начин на производството. Или може да има други комбинации, които ще маргинализират капитализма такъв какъвто го дефинират Маркс и Макс Вебер“. В Европа и света вече има хиляди  малки и средни фирми, много по-големи фирми, където собственици на капитала са трудовите колективи. Някои ще кажат, че това не се отнася за нас тъй като проблемите са други в сравнение с развитите държави, но въпросът е че тази нова организация на производство е практически осъществена, дава своите положителни плодове и е конкретна стъпка към социализма на 21 век. Всяка страна  има свой път на развите в съответствие с историческото си и културно наследство, но ще има и нещо общо, универсално за което пише Маркс. За съжаление бедата на левиците в Европа и у нас е, че отхвърлиха огромното теоретично наследстово на класиците, в редките дебати не се чува реалността в която съществуват неща определени с понятия като капитал, наемен труд, експлоатация, справедливо разпределение на създаденото богатство, за постижения се смятат временни успехи в социалното дело в съюз с други партии за сметка на стратегическите интереси на „лявото“, което винаги ще съществува заедно с „дясното“ в условията на капитализма.            

  

Б А Т А Л Ь О Н „2 0 0“

 

Отново се чества 9 май, Денят на Победата и Ден на Европа. На 8 май рано сутринта през 1945 година в Берлин, Карлхост в сградата на военно-инженерното училище, където преди се подготвят младите техници на Вермахта, се подписва Акта за безусловна капитулация на Германия в присъствието на представители на четирите съюзни държави Съветският съюз, Великобритания, САЩ и Франция маршал Георги Жуков, главният маршал на британската авиация Артър Тедър, генерал Карл Спаатс, адмирал Бероу, генерал Деларт дьо Тасини.             След подписването на капитулацията от фелдмаршал Кайтел упълномощен от гросадмирал Дьониц, новият президент на Германия, маршал Жуков се обръща към съюзниците с кратко слово, че на съветските войски се падна великата чест заключителното сражение да щурмуват Берлин. На 50-та минута след 24,00 часа на 8 май заседанието е закрито, започва първият мирен ден и само часовите пояси и с решение на Върховния съвет на Съветските републики 9 май е Ден на Победата. Не е случайно, че този ден е определен от европейските лидери и за Ден на Европа. През 1950 година в провъзгласената Декларация от френският министър на външните работи Роберт Шуман, за създаването на Европейската общност се повдига идеята за политическо сътрудничество между народите на Европа за които войната става немислима. Някои забравят, че това е победата над нацизма и фашизма, над „Третият Райх“ просъществувал само 12 години, но донесъл на човечеството най-ужасната в историята война с милиони загинали, опостушени градове и села, неописуеми страдания. Неслучайно тази дата чествана и от съвременниците има дълбок смисъл, но историята има собствен ход като оповергава сентенцията, че е учителка на народите. В противен случай не биха се случвали събития на които сме свидетели отново да се реабилитират символи и героизация на нацистки и фашистки водачи, ирационални идеи и се осъмва с поругани, разрушени паметници на антифашистката съпротива, да се приравнява вината за Втората световна война между Хитлерова Германия и Съветския съюз, уеднаквяване на символите „сфастиката и петолъчката“, европейски политици да призовават проблемите и международните дела да се решават не със средствата на дипломацията, а на „бойното поле“, русофобията да замества антисемитизма. Това провокира отново да се припомнят историческите факти без предвзети мнения, а с правдив анализ, в една забележителна книга на известния   журналист Кирил Янев „Хитлер умря в 3.30 часа“ издадена през 2015 г., плод от множество архивни документи и лични срещи с видни пълководци и участници в събития  довели до Победата. Има обаче епизод от края на войната за който не се споменава често, но по своето значение остава завинаги в аналите на историята и ще се помни от поколенията. Това е периода май-юни 1945 година, когато се сформира „Батальон 200“ за участие в парада на Победата на 24 юни 1945 година на който наред с военните пълководци, маршалите на Съветския съюз е представена и България с участието на единствения чужденец генерал Владимир Стойчев командващ Първа българска армия в състава на Трети украински фронт. Сформирането на този Батальон имащ за задача да бъде носител на 200 пленени знамена на „Третия Райх“ започва в началото на м.май. Разказът за това знаменателно събитие е на Василий Иванович Скипенко, работник стругар в завод от уникалното приборостроене, фронтовак, преживял войната, скромен, сладкодумен разказвач, който със спомените си допълва архивните документи заедно със стотици писма и справки на други участници от неговия полк в състава на дивизия „Дзержински“. Участниците в този анонимен Батальон за първи път научават за задачата си, когато на поредната репетиция Жуков ги нарича  „Победители“. Трофейните пленени знамена идват направо от Германия и е нужно да се изберат онези, които „представляват“ моща на Вермахта, завоевателната политика на „Третия Райх“, от покоряването на Париж, Белград, Атина, окупацията на Белгия, Холандия, знаме Номер 1 е личният щандарт на Адолф Хитлер. Денят на Парада е слънчев, но вали ситен, топъл юнски дъжд, кремълският часовник отмерва 10.00 часа, портите на Спаската кула се отварят и на бял кон излиза маршал Георги Жуков, който приема рапорта на маршал Рокосовски. Всички единадесет сборни полка имат тържествени транспаранти, само Батальон 200 е анонимен, фоторепортерите недоумяват що за поделение е това със снажни, изправени, с богатирска осанка воини и мълвата носи, че това са сигурно отличници в строевата подготовка. Сборният батальон е без тържествени транспаранти, но със свалени до земята пленени знамена, тежки с позлатени орнаменти и знаци обходили и развявали се из цяла Европа. Дефилират сборните полкове, музиката гърми, часовникът отмерва времето и в 10.30 часа музиката рязко спира, чуват се 80 барабанни удара, напрежението расте, телата настръхват и със спуснатите знамена под ръмящия дъжд тръгва Батальон 200. Първи полита на земята щандарта на Хитлер, този който бе готов преди четири години за парад в Москва, трупат се грамада, една печална купчина знамена пред Мавзолея на Ленин. На трибуните се виждат второчените погледи, пребледнелите лица на чуждестранните гости, което не може да се забрави. Площадът ехти, това е победа над символите на злото. Чистото знаме носи със себе си светлината, дава порив и енергия за тържеството на любовта и доброто у човека. „Печална купчина“ знамена, само така могат да се определят символите на „Третия Райх“ омърсени с кръвта на милиони, жертви на омраза и расова ненавист, стремеж за милитаризация на икономиките и жизнено пространство, колонизация и ограбване на държави за сметка на народите. „Батальон 200“ изпълни мисията си да покаже на света повелята на Историята, светът бе свидетел и чу грохота на падащите знамена, падението, величието и предупреждението. Вечерта на 24 юни в Кремъл, на тържеството по случай Победата, Сталин ше вдигне тост за здравето на ония обикновени хора от всички отрасли, на науката, стопанството, военното дело, онези „низши чинове, които са основата и държат върха“, тази спойка която спечели войната. В сюблимни моменти и диктаторите са осенени от прозрения и вярна оценка на действителността.    

 

Ч О Г Л А В Д Е Н

 

Започна с времето, не въобще с времето, а с метеорологичната прогноза. Събота е 20 април 2024 година. Вали вече цял ден и това не предразполага към радост и положителни емоции. Психолози твърдят, че човек ако се  усмихва насила се отразява и на вътрешното му състояние. Съмнявам се, още повече че освен хаоса в държавата породен не само от глобални причини, но от глуповини и недомислици на недорасли политици с решения плод на мислене не след задълбочен анализ, а ей така да решим пък ще видим какво ще стане, което излиза скъпо и прескъпо след време и то не на гърба на този взел решението, а на други хора и според сполучливия израз на американският политолог, философ и финансов експерт от ливански произход Насим Талеб не отговарят за последствията, не  „залагат собствената си кожа“. Изглежда са ампутирани от мисълта да провидят какво ще се случи накрая на азбуката, когато кажат първо „А“ и то не само в практически смисъл, а и в духовен, психически дали ше се създаде климат обединяващ и стимулиращ или омраза и разделение на общността, подозрителност и „врагове“ без никакво основание водени единствено от мнението, становището на началството. Другата гледна точка, мнението на „инакомислещите“ както се изразяват по интелигентно се приема като нещо недопустимо. Няма да правим по­­-задълбочен анализ защо се получава така, но има достатъчно примери от историята всеки да направи извод за себе си. Един пример, който породи този пост е решението на НС на БСП от 25 февруари 2024година за провеждане на предсрочна конференция на социалистите от общинската организация в Бургас. В това отношение сме побратими със социалистите от градската  организация в София, но за разлика от тях имаме други неясни „прегрешения“ никъде неупоменати дори на проведената в този дъждовен ден Общинска конференция. Оказа се, че това е само „техническа“ конференция за избор на Председател и Общински съвет. Бяхме двама делегати от нашата организация и още с влизането в   ДТ“Адриана Будевска“, където трябваше да се регистрираме ми поискаха личната карта сигурно по указания свише да няма опити за чужди елементи. Кой знае. Добре, че гарантираха за мен други делегати познавайки ме като един от „динозаврите“ нали така се изразяват някои млади политици. От този момент започна чоглавото време и продължи след дълга процедура в съответствие с устава на партията, избор на нов Председател и избор на Общински съвет. Нямах намерение да се изказвам, но провокираха съображения продиктувани от здравия смисъл, още повече в зала с 300-400 места присъстват 43 делегати от 68 предварително избрани от организациите, в сравнение с други конференции, което събуди у мен една скверна мисъл не далеч от реалността, че отново участвам в подобно събитие случило се преди 34 години, когато останалите няколко човека в огромната сграда сега съдебна палата, закрихме Общинската организация на БКП в Бургас. Споделих още, че това решение на Националния съвет на БСП волно или неволно раздели социалистите и като участник на срещата в София подкрепям  учредяването на движение „Бузлуджа“ за обединение на левите сили у нас. Оказа се обаче, че за някои делегати това е равносилно на „врага с партиен билет“. На излизане от залата една делегатка мимоходом ми подхвърли „как са бузлуджанчетата“. Човек може да махне с ръка, но се замислих как може въпреки и порочен стил на работа на национално равнище, необмислени решения налагани властово без диалог с другата страна в спора, може да се просмуква надолу до отделния човек и става поведение. Един друг глас в залата по време на изказване на делегат изразявайки несъгласие с решението на националното ръководство, прозвуча агресивно, че това изказване, несъгласие е поръчково и въпросът е кой го е поръчал. Без коментар! Вечерта във ФБ четем, че предният ден по предложение на ДПС и ГЕРБ и със съдействието на БСП, Народното събрание е приело  Закон за изменение на Закона за инвестициите, с което се разрешава на всеки инвеститор да поиска и придобие имоти и вещни права върху собственост на държавни предприятия без търг или конкурс по данъчна оценка, езуитско решение, без да се приватизират предприятията стават една “куха структура“ без собственост. Тъй като наскоро станаха изменения в настоящата Конституция като се ограничиха правата на Президента относно служебните правителства, неволно минава мисълта за едно друго изменение на Конституцията от 1991 г - 112 години след Търновската Конституция, с което единствено частната собственост става неприкосновена и от конституционна защита се лишава държавната (общонародна) собственост. Оказва се, че злополучният ни преход продължава, но това не е предмет на дискусия в българското общество. Казват, че „прехода“ ни е режесиран отвън, от чужди сили и сигурно такъв е режисьора, но за тази сюрреалистична среда в която живеем причината не е отвън , а вътре в нас народопсихологията с дълбоки корени в миналото. Та така, това е положението „другарки и другари, дами и господа“, харесвам този израз на уважаван от мен професор написал великолепната книга “Критическа психология на Българската история“.                               

ЗА „ЧЕРВЕНИТЕ ЛИНИИ“

В последната ми книга „Пръски от мрежата“,издадена миналата година‘, има публикация „Нищо ново под слънцето“един разказ за писмата на Плиний млади, литератор, народен трибун,юрист, сенатор в Римската империя по времето на император Нерва(96-98 г.) когато по думите на Тацит е позволено да мислиш каквото си искаш и да кажеш каквото мислиш. След близо 2000 години отново пред съвременните общества стоят  проблемите за информацията и дезинформацията за фалшивите новини, създават се организации за следене и забрани на свободното слово. Отново има „червени линни“със заплахата ако не се съобразяваш да бъдеш отлъчен,наказан, порицан. В човешките общества винаги е имало червени линии, например в морала и нравствеността, в поведението на отделната личност и колективни органи и организации, които ако се нарушат се създава непоносима психологическа атмосфера и срив на всяко усилие за решаване на реалните проблеми, огледален пример е Народното събрание с т.н Сглобка. Още по-непродуктивно е когато висши началства като от върха на Олимп се рапореждат за безпрекословно изпълнение на решения от други подвластни  органи и организации. Това би имало  обяснение при тоталитарните и авторитарни режими при едни други времена на Изток и на Запад, което води и до физическо унищожение на „инакомислещите“ с етикети като „фракции“ и „вътрешни опозиции“. Да се чуди човек, че това са изрази не на закоравели  възрастни „бетонни глави“ или още по-съвременно „динозаври“, а на млади хора, за което преди време бях написал  коментар сравнявайки ги с един герой на Трендафил Акациев „ синее се над мойта шапка, мъгливо е под нея“ . С коментари обаче такива личности , още без съществен принос към обществото, не се стряскат особено. По-тревожно е положението, когато“червени линии“ се използват за политически цели или за задоволяване егото на властимащи като Национални съвети, изпълнителни бюра като под формата на колективни органи са способни да унищожат всичко под себе си, дори малките успехи за изплуване от блатото. Някои казват, че е виновен демократическият централизъм, но по-вярно е, че проблема е повече в централизма и липсата на демократизъм, диалога, дискусията. Последните събития достигнали до нас от медиите е сагата с Градската организация на социалисите в столицата и Националният съвет на БСП. Икономисти повечето от десния сектор,твърдят че създаденото богатство горе на върха от шепа милиардери се просмуква надолу и така се решава проблема с бедността. Има нещо вярно, че държавата става по-богата, но остават неравенствата в обществата дори се увличават както показват изследванията. Нещо подобно се получава и със стила на ръководствата на върха на пирамидата просмукващ се надолу по иерархията с конкретен пример ,когато преди няколко месеца социалисти от Бургаската организация поеха инициатива да се възобнови общинският Дискусионен клуб. Всичко бе уточнено, когато изведнъж се разрази истинска буря,че има “фракционна“ група, правят се списъци, вълнение голямо. Така се получава, когато е нарушено доверието и се има за пример националното ръководство. Проблемът е по-голям, нима не се знае и разбира, че Преходът започна от „Кръглата маса“ 1990 г, без да се подценява нейната ролята за демократизацията на страната, но още тогава са пресечени „червените линии“за което Александър Лилов има доблеста да признае в словото си на колоквиума в Париж през 2010 г., по повод 20 годишнината създаването и, цитирам дословно от книгата „Преходът“: „Като оглеждам нашата Кръгла маса днес след двадесет годишна дистанция, и от високата трибуна на Сорбоната виждам, че тя можеше да даде повече на България като глас на разума в онези трудни години. Особено в една сериозна дискусия за предстоящото развитие на икономическия преход. Липсата на такава дискусия е голяма слабост на Кръглата маса“. Не е ли съществена причина и следващите години липсата на сериозен диалог и дискусия не само сред социалистите за кардинални проблеми, но и с други политически сили и със сигурност ще бъде по-полезно ако не се смятат за врагове. Ноам Чомски има една мисъл, че партиите и движенията имат две направления електорална и стртегическа политика, които трябва да се съчетават и да не се пренебрегва едната за сметка на другата като особено пагубно е да се неглежират стратегическите цели както се получи с лявата партия останала само с абривиатурата си социалистическа.                  

ХОЛОКОСТ

Това е заглавието  на една малка книжка с едно подзаглавие „Къде беше Бог?“, която преди години бях прочел, но сега отново събуди интерес с автор Артър Кац претърпяла четири издания в САЩ преведена на български език. Холокоста това последователно изтребление на евреите в Европа  отново става предмет за оживени дискусии по повод случващото се в международния живот, военните стълкновения между Израелци и Палестинци с  безброй жертви. Темата е болезнена и сложна както самият автор споделя близо двадесет години след това събитие когато са унищожени шест милиона евреи в нацистките крематориуми потресло  света, дори потърпевши автори по чудо останали живи не са взели перото да опишат този планиран геноцид над еврейския народ. Как да се обясни Холокоста, този сакрален въпрос вълнува вече десетилетия за което са написани безброй  статии, издадни книги от много автори всеки със своя гледна точка обясняващ случилото се. Хората на академичната наука поставят в основата теоретичното мислене, идеологията на националсоциализма, расовата теория, непълноценните хора, подчовеците, стремежа за жизнено пространство, завладяване богатствата на други страни, целта за свръхпечалби на едрия капитал от една милитаризирана икономика и както твърдят нейни представители са смятали Хитлер за временно явление и след преодоляване на икономическата и социална криза, хиперинфлацията след Първата световна война  нещата в  Германия да се нормализират. Без да отричат социално-икономическите причини много автори анализират случилото се от психологическа гледна точка и ролята на възпитанието на човека от кърмаческа  до израстване на личността в зряла възраст както твърди Алис Милер в книгата си “В началото бе възпитанието“ и обръща внимание на т. н „черна педагогика“ на насилие , физическо и психическо малтретиране на децата приела масов  характер в повечето немски семейства станала норма при оформяне характера на личността като пример за нормално поведение да се смята изграждането на „силният човек“ сдържащ емоциите си и не проливащ сълзи, не проявяващ  съчувствие и емпатия следствие възпитанието чрез забрани, когато детето е възпрепятствано да прояви собственото си АЗ без да има възможност за споделяне онова, което го вълнува. В нездравословната психическа атмосфера се формира  малкия човек с онези отрицателни черти, които се проявяват в бъдеще в неговата зрялост, необоснована омраза към другия, насилието, чувството за отмъщение и несъзнателно поведение стигащо до престъпление като се възпроизвежда онази  потисната енергия от неговото детство. Това показват  изследванията и при анлиза на психопрофила на  Адолф Хитлер. Не бихме поставили този въпрос ако историята не потвърждава, че характерните черти на личността преплетени с идеологията дават своя отпечатък в политиката и управлението на обществените процеси и дела. Обобщавайки изследванията на редица автори клинични психолози, психоаналитици,  психотерапевти и собствени анализи, авторката Алис Милер стига до изводи с отговор на въпроса „ у кого е вината“ за злочестата съдба на престъпниците с присъдата на обществото, затвор или смърт, още повече що се отнася до Хитлер и обкръжението му за престъпления срещу човечеството довели до Нюрнбергския трибунал като посочва  последователно събития от живота на германският Фюрер. Адолф расте  в една напрегната атмосфера не само от нестабилното психическо състояние на майката Клара Пьоцл, която за кратко време губи трите си деца, но най-вече от тежката атмосфера в семейството създадена от неговият баща, на насилие и страх, на покорство пред волята на господаря, където не е позволено да се противоречи и сподели. Дори след смъртта на бащата,  майката със страхопочитание минава пред наредените му за пушене лули. Вече възрастен тази атмосфера от детството и създадените навици по-късно се трансформират в диктаторски черти за безпрекословно изпъление, мълчаливо приемане на всичко, в противен случай физическа принуда. Това потискане на собственото АЗ и в послушание на принципи и норми изисквани от родителите без да са преработени от самата личност са възпитавани поколения подрастващи в немските семейства, съществена причина за бъдещото поведение за приемане на Фюрера  като баща,  водач на нацията. Големият клиничен психолог Карл Г. Юнг привърженик на колективното несъзнавано споменава, че тогава една вълна в основата на на която е древният Бог Вотан завладява германското общество и дори високо интелигентни хора негови познати се превръщат в нацисти. Освен Бог Вотан като архетип, за това състояние сигурно съществена причина е и ролята на възпитанието. Една жена например след като прочела „Моята борба“ на Адолф Хитлер  научила за престъпленията на евреите лихвари  и ги намразила защото експлоатират бедните. Влияние върху детската психика оказват и слуховете в обществото въпреки недоказаните подозрения  за еврейски произход  на бащата Алоис  Хитлер. Унижението на Германия след Първата световна война може би намира своя огледален образ в психологическият профил на Хитлер с характерните черти оформени в неговото детство да защити покорната си послушна майка пред пълновластният господар бащата, в бъдеще олицетворяваща Германия и я освободи от престъпните евреи, фантазен образ на лошия баща. Този налуден на пръв поглед извод като причина за преследването и унищожението на евреите до девето коляно се допълва, че  като възрастен  чрез властта си като диктатор Хитлер може да отмъсти на всички за случилото се в неговото детство като тотално изтребване в лагерите на смъртта и в това начинание да увлече хиляди, които го обожествяват и практически създават условия за изграждане на  цялата техническата инфраструктура за умъртвяване. Както пише и Арт Кац в книгата си „Холокоста“, има богата литература като точно се посочва броят на жертвите, разработването на газа, технологията на умъртвяване, възхода на нацизма, антисемитизма, но няма отговор и твърде малко е казано защо Бог допусна това, къде беше Бог?. Този въпрос може да смути много хора свикнали с рационалното обяснение на нещата, но случилото се преди близо век не може да ограничи мисълта на човека да изследва и онова което изглежда невероятно и абсурдно особено сега, когато технологиите достигат съвършенство и човешкият ум съумява да задава въпроси на създадения от него изкуствен интелект и да търси оптимални отговори. Има и твърдения, че не е далеч времето, когато технологиите могат да достигнат такова развитие, че да унищожат човешкото и да остане само животинското у човека. С Холокоста обаче човечеството вече познава и е преживяло животинското и въпреки невероятно може да се случи обратното, изкуственият интелект да се откъсне от властта на човека и да унищожи животинското у него. В стремежът към познание не може да се отхвърли и обяснението за Холокоста от теологична гледна точка, как това се случва в цивилизована Германия дала на света бележити учени и художествени творци, която за евреите е пример за  човешкия прогрес. Разколебава и вярата в образованието и просвещението като единствено условие за хуманизъм и човечност. Това навежда мисълта да се обърне към писанията на мъдреците и религиозните водачи в техните пророчества, предупреждения и завети, в историческият път на еврейския народ. За някои еврейски философи е абсурдно Холокоста да се смята за възмездие, съд и божие наказание. За други от гледна точка на теологията „Хората на Книгата“ както са наричани евреите написали много книги, но не са разбрали  древните Писания и отговора за греховете да се търси там,  извършени не от отделния индивид, а колективната вина на евреите през хилядолетията, предателството и разпъването на Исус от Назарет на кръста с  мотива по-добре да загине един отколкото всички и както се знае от историята, че преди и след Христа войните и  разрушенията водят до безброй жертви, деца, жени и старци, че пророчествата в Книгите Левит, Второзаконие,Еремия, Плачът на Еремия, Царе в една или друга степен се сбъдват и наказанието застига и следващите поколения. Идва и резонния въпрос ако Бог е безсилен както твърдят и еврейски философи, стои безучастно по време на Холокоста, какво трябва да се направи  да не се случат бъдещи страдания преживени в миналото, изгнанничество, липса на държава и разпиляност на евреите по света, да се избегне едно бъдещо унищожение, каквото е пророчеството в техните Писания, отговорът е „евреинът да се превърне в християнин“, да гледа  не само греха на другите, но да се покае за собствените си грехове. У човека има „добро и зло“, а злото е нереализирано добро според забележителната мисъл на българският богослов Ваклуш Толев. След 1948 година със създаването на  държавата Израел, а и преди това не настъпва траен мир, несигурността съпътства  живота на евреи и палестинци, обвиненията са взаимни и в определени моменти ситуацията ескалира във военни конфликти както е сега, с хиляди убити палестинци от въоръжените сили на Израел и евреи след терористични акции на  палестинската съпротива. Сигурно е пресилено, но се създава ситуация за палестински Холокост  и сбъдване на пророчествата от еврейските Писания,  предпоставки за повторение на миналото и последното унищожение на еврейския народ. Едва ли причините трябва да се търсят само в религиите и вярата, безспорно икономическите са в основата, но не е без значение ролята  на възпитанието, създаването на етническата и расова омраза, стремежа за жизнено пространство на Ционистки Израел, отстраняването на всички дори от собствената управляваща политическа класа, които са за създаването на Палестинска държава. Надеждата е, че ще се намерят политици  пророчествата на еврейските религиозни предци да не се сбъднат, а палестинските деца да играят с еврейските и да не носят автомат за убиване на „враговете“.            

СВЕТКАВИЦАТА

 

Както светкавицата озарява  небосвода и разсейва тъмнината, така премина по света интервюто на Тъкър Карлсън с Президента на Руската федерация Владимир Путин, разсея стелещата се информационна мъгла обвила общественото пространство и събуди света. Не по-малко силно е последвалото интервю, само след няколко дни, на международна среща в Дубай, където  американският журналист отговаря на многобройни въпроси и човек не може да не се възхити на професионализма, високата култура, искреността, откритото без излишни думи и заобикалки споделяне на онези чувства и мисли, на онзи американски патриотизъм довел до реализация  на интервюто с Руският държавен глава. Както съобщават медиите, впечатленията на Путин за журналиста са като „опасен човек“, който последователно прилага своя тактика, търпеливо изчаква неговите отговори въпреки пространното изложение върху историята на Русия,  не се получава и  „остър диалог“, за което е имал готовност. Оказва се, че провеждането на смисленото интервю с Руският президент с една добронамереност, което не се среща често сред западните журналисти  особено сега в напрегнатата международна обстановка, с правдивото информиране на американското общество за реалните процеси в света и преодоляване на заблудите, повърхностните оценки и мнения завладели публичното пространство, не без помоща на повечето медии в страната, става много по-опасно за дълбоката държава, партията на войната в САЩ. Неволно си спомняме за бележити личности от американската история, които са жалони за поколенията със своя патриотизъм и дела като Франклин  Д. Рузвелт  избиран три пъти за президент оставил неизлечима следа с политиката на „новият  курс“ през 30-те  години на миналия век и нова структура за сигурност в света заедно с другите велики сили след Втората световна война. Когато сме свидетели на прояви на фашизъм и  нацизъм, реабилитиране на символи, рушене на паметници на антифашистката съпротива, възвеличаване на бивши отявлени нацисти главорези представяни за национални герои аплодирани от съвременни парламенти, омаловажаване ролята на Съветският съюз за победата над фашизма, например в София унищожаването на паметника на Съветската армия, заличаване паметта за милионите жертви и опитите за утвърждаване на  подобен ред в Европа и света, твърде актуални  са думите на Франклин Рузвелт тогава  срещу онези движения и организации в САЩ ратуващи за нов глобален порядък, че „това не нито нов, нито ред“. С впечатляващ патриотизъм са пропити публикациите на американският политически анализатор Пол Крейг Робъртс бивш зам. министър на финансите при президента Р.Рейгън с откритите писма до Руският президент, че руснаците забравиха поуките на Маркс за капитализма и предупрежденията за военни конфликти с Руската федерация. Забележителен е приносът на Робърт Кенеди - младши за организирането на световно движение за здраве и свобода, срещу локдауните, ваксинационните паспорти, редицата ограничения на свободите на гражданите,   корупционните практики, използвани по време на вирусната пандемия „Ковид 19“ за извличане на огромни печалби от фармацевтичните компании, здравни институции и корпорации, частни фондации за което сега се водят съдебни  дела. Това са само някои примери на американски патриоти, а  има и много други, учени от университети, обществени дейци, художествени творци, които не спестяват истината, не правят компромис със съвестта си. Когато запитали К.Маркс кое качество най-много цени у човека отговорът е „честността“, необходимата лична характеристика за реална оценка на обективно изменящия се свят при което се признават появилите се нови  данни на познанието  и се върви от относителна към абсолютна истина. В този процес вземат участие все повече хора от различни слоеве всеки със свой минал опит и идейни възгледи, но променйки мисленето си според новите реалности в света, отдават сили и средства за утвърждаване на общочовешки ценности, мира и сътрудничеството. Видно е за всеки непредубеден, че обективната глобализация не търпи изкуствено наложени санкции, насилие и войни, политики на хегемонизъм от минали времена. Това се опитват да обяснят Тъкър Карлсън и американските патриоти въпреки мрачните тонове в политическия живот. Все повече народите проумяват случващото се, издигат искания в защита на правата и справедливо заплатен труд, достоен живот „жълтите жилетки“ във Франция преди време, сега протестите на фермерите обхванали цяла Европа. След санкционните политики на ЕС големи фирми в Германия не издържат на конкуренцията и преместват производството в други държави. Прави са онези които смятат, че времето за решения се сгъстява и това, което не е решено за  десетилетия сега може да се осъществи за един ден както по време на Френската революция от 1789 г. Конвента решава за една нощ с мнозинство онова за което има разногласия между политическте сили дълго време. В това глобално преустройство за утвърждаване на многополюсен свят самият капитал търси своето място както се твърди в изследвания на учени с израза „капиталът срещу капитализма“. Какво ще се случи бъдещето ще покаже,“историята е по-хитра“ пише Владимир Улянов, във всички случаи обаче независимо от забавяне или връщане назад за определено време, наред с националната идентичност, суверенитет и развитието на технологиите, продължава да стои въпроса за отношенията  между наемния труд и капитала като основно противоречие в съвременния свят- 99% срещу 1%. Светът се движи по тази орбита за което писа Маркс и сред учените марксисти и немарксисти философи и  социолози  няма кардинални различия в изводите, че съществуващата неолиберална капиталистическа система не може да отговори адекватно при решаване проблемите на динамично развиващият се свят и ще бъде заменена от друга по-справедлива обществена формация. Във време на глобални промени, както показва историята, се появяват и лидери, които събират в себе си очакванията, разпознават знаците на историята и водят  народите към просперитет. Достатъчно е само да се проследи историята на Руската федерация след разпада на Съветският съюз и ролята на Владимир Путин.  Светът стана по- светъл след интервюто на Карлсън, но както се получава и в природата след светлината идва тъмнината. Ден след това услужливите западни медии на властимащите  завъртяха отново колелото на инсинуациите и омразата към Русия и нейният президент с „убийството“ на руският опозиционер Алексей Навални излежаващ присъда за корупция, а не по политически причини както се вижда  от интервю със Скот Ритер, друг американски патриот добре запознат със сагата „Навални“. Смъртта на един човек се превръща в политика. Популяризират се познати сцени с една единствена цел утвърждаване в съзнанието русофобски  настроения и нагласи на омраза както навремето  Третият Райх се подготвя за война. За разлика от онези времена обаче все повече хора си задават въпроса в „чий интерес е всичко това“ и всеки може сам да намери отовора като съвестно се проследи историческият ход на събитията. И това няма да бъде краят на историята с неолибералния капитализъм както твърдеше  амариканският  социолог от японски произход Френсис Фукуяма, впоследствие  отказал се от собствените си твърдения. Отново ще се появяват все повече „светкавици“, ще озаряват пътя на човечеството в обективно глобализиращият се свят, което изисква други политики на мир и сътрудничество, суверенитет, свободни нации от колониални зависимости и натиск,  действителна демокрация.        

В И Е Н С К А Ф И Л Х А Р М О Н И Я

 

 

В И Е Н С К А  Ф И Л Х А Р М О Н И Я

Празничен новогодишен концерт 2024 година

 

Отново се пренесох в онази атмосфера, която ежегодно оказва своето неотразимо въздействие човек да става емоционално съпричастен към музикалните произведения сътворени от братята Щраус заедно с други бележити композитори в изпълнение на Виенската филхармония. Неволно в паметта ми изплуваха години назад, когато от две големи нотни тетрадки, които са още в библиотеката ми, изпълнявах на един бял акордеон „Баркарола“ валсовете на Йохан Щраус. В детска възраст постигнах  успехи на музиалното поприще, но съдбата отреди друг път за което не съжелявам, у мен останаха завинаги онези характерни черти на  възпитанието което може да даде изкуството и най-вече музиката. Може би и сега това е съществена причина да се очаква с вълнение ежегодното изпълнение в началото на всяка нова година магията сътворена  от оркестъра и неговият диригент в голямата златна зала препълнена с негови почитатели. Всеки разбира,че това което се случва за тези часове в залата се различава от обгръщащата ни навън реалност с нейната турболентност и предизвикателства. Наред с това мислите не могат да не се насочат както към исторически сравнения така и към непосредствения бит във всички части на света, войните в Украйна и Близкият изток, редицата военни стълкновения в Африка и Латинска америка. Ние също имаме принос с едни налудни решения да се заличава паметта чрез унищожаване на паметници с рязане на бронзовите художествени скулптури на съветски войник с вдигнат автомат в ръка заедно с майка и дете и работник олицетворяващи победата над фашизма и нацизма в последната най-кървава война в историята на човечеството отнела над 60 милиона човешки живота. Оказва се в последствие, че това действие е незаконно но продължава скверното, кощунствено дело с една виртуална торта с украса металните части на разчленените от паметника човешки фигури. Задава се обаче следващият въпрос не е ли това само увертюра, психогическа подготовка за други непредсказуеми действия тази турболентност сега да прерастне в начин на мислене и поведение. Авторитетни  художествени творци и хора на науката бягат от отговора какво може да се случи в действителност при едно такова разделение в обществото. Може би това е и целта на извършителите и задкулистните идейни съветници и подстрекатели, както се случва във фашистка Италия и нацистка Германия при Мусолини и Хитлер през миналия век. Дали това се вписва в т.н евро-атлантически ценности. Слушайки и преживявайки с емоционална наслада изпълнението на Виенската филхармония това ни се вижда невъзможно, както навремето се е смятало за невъзможно в просветена и образована Германия да се появят хора способни да задействат технологии за масово унищожение на считаните от тях  „подчовеци“. Има автори, които твърдят, че Потопа е станал в Черно море което преди е било сладководно езеро 7 -8000 години преди Христа, след което е станало разселването из целия Европейски континент  заедно с по-високата култура на българското племе. Надеждата е да се намерят хора здравомислещи в управлението на държавата със стратегическо мислене за съжаление липсващо в определени периоди от близката ни история и сега.