Това е продължение на разговора
за мисленето като човешка дейност от първата ми книга „Пръски от мрежата“. Така
се случи, че търсейки в книжарница „Хеликон“ книгата на Янис Варуфакис „ТЕХНО
феодализъм“ пред погледа ми попадна заглавието „7 УРОКА за мозъка“ на Лиза
Фелдман Барет, изследовател на мозъка, което кореспондира с познанието за човека и неговата характерна черта мисленето,
за което говорят още в древността философи, мислители, Аристотел определя като
„зоон политикон“ политическо животно, а по-късно К.Маркс като „съвкупност от
обществени отношения“. Във философията се рзделят две направления кой е демиурга, кое е
началото, създателя на нещата, духът или
материята, понятията субективен и обективен идеализъм и материализъм, съответно
се формират идеологиите като например обективният
идеализъм с диалектиката, развитието на „абсолютният дух“ на Хегел и
материалистическата диалектика на К.Маркс. Богословът Ваклуш Толев говори за духовни
вълни, стрелата на Единството, че човек търси в религията хармонията между
Небето и Земята с двубоят между Дух и Материя,
идеята извлечена от митологиите на древния човек за божественото, което го е
съхранило през вековете и вътрешното вглъбяване в християнството, например у
нас „личната църква“ на семейството и душата по време на османското
подтисничество, за Христовият кръст символ на диалектическото Единство между
Дух и Материя, и Възкресението като победата на Духа, който не създава, а „опложда“
материята. За разлика от църковните отци апологети на простата вяра, знанието е
божественото за „добро и зло“, щото злото е неевоюлирало добро. „Прости им
господи Те не знаят какво вършат“ изрича Христос разпнат на кръста. Не може да
се подмине забележителният стих на големия
немски поет Й.В.Гьоте от „Фауст“:
Написано е тук. „В началото бе
слово“
Аз спирам изведнаж. Да почна ли
отново?
Не мога словото да оценя дотам,
По начин друг ще го предам
И като че умът намира верен
смисъл
Написано стои, в „Началото бе
мисъл“
Добре вникни във тоя първи ред,
Недей прибързва отнапред,
Нима е мисълта всемира сътворила,
Не значи ли това „В началото бе
сила“?
Ала едвам перото вземам във ръка
И пак съмнение терзае ме сега,
Но ето, че Духът помага ми
И смело пиша Аз
„В началото бе дело“!
„Духът помага ми“. Велик е Гьоте!
Често в разговори и дискусии за да се
докаже правотата се употребява известния израз в марксизма „Битието определя
съзнанието“, но се пропуска допълнението, че „съзнанието е относително самостоятелно“.
То е относително самостоятелно, но не идва някъде отвън, а е продукт на
човешкия мозък. Еволюиралият мозък на човека през хилядолетията е мрежа, но за
разлика от Интернет има, както доказва науката, 128 милиарда неврони, които
генерират съзнание, осъществява се взаимодействие между електрически сигнали и
химически реакции чрез мозъчни центрове непрекъснато до смъртта. Ако даден
център е увреден поради заболяване, депресия, деменция, травма, се разстройва
цялата мрежеста система, нормалното функциониране се подържа от химически
вещества като серотонин и допамин и чрез сетивата мозъкът получава информация,
невроните изпълняват, решават различни задачи, управляват телесните процеси, енергийното състояние,
емоциите, възприятията, паметта, страх и болка, множество различни психически
функции, зрителни, езикови. Изследванията показват, че мрежовата структура на
мозъка е комплексна сложна система способна да сътвори съзнание,
мислене-теоретично, абстрактно, креативно, творческо, да извършва анализ и
синтез от простото към сложното включвайки в настоящ анализ минал опит,
причинно-следствените връзки, способност да прогнозира бъдещо състояние. Еволюиралият
мозък на съвременния човек не би могъл да създава алгоритмите на Изкуствения Интелект
ако не се отличава от този на човека от древността със своята много по-голяма сложност
и комплекстност. Прогнозиращата способност на мозъка дава възможност да
променяме средата в която живеем, социалната среда създадена от миналите
поколения, от други преди нас и съвременните технологии могат да спомагат за
повече положителни отколкото отрицателни последствия, да се променя живота на
хората към по-добро, което може да извърши само човека като мислещо същество. Науката
потвърждава, че това е свързано с емоцията, импулси които минават през сърцето,
което доказва взаимната връзка между
всички органи на човешкото тяло, но като главен комплексен координатор и
съхраняващ енергията е мозъка имащ способността да обобщава и трансформира
физическите дейности в психически процеси. Взаимодействието с другите хора
укрепва мозъка, семейна среда, приятелски кръг, отношенията на работното място,
думите могат да променят нагласите, вижданията , мнението, гледната точка
според К.Г. Юнг е психология, която се променя. Затова е важен диалога при
решаването на проблемите, за опазване на природата, бедността, неравенствата,
които все още не са на нужното внимание, оказва се, че се изразходват повече
финансови средства за неутрализиране на отрицателните последици отколкото за
предотвратяване на причините например за демографската криза, неграмотността, заболяванията.
За разлика от животните човекът създава реалната социална среда, неговият мозък
е способен да общува, комуникира, изследва,усъвършенства се, създава култура,
която не загива след неговата смърт а продължава да влияе дори върху
генетичната преопределеност в историческото развитие на човечеството. Човешкият
мозък създава и провежда политиките, които могат надграждат и променят
съществуващата социална среда за благополучието на хората, създаване на
необходимите условия за нормално развитие, хранене, подслон, медицинско
обслужване,образование, за мира и войната, всичко от което зависи съхранението
на живота. Това е великото преднаначение на човешкият мозък. Може би затова
учени занимаващи се с изследванията на мозъка за комплимент употребяват „Харесвам твоя мозък“.
Владимир Улянов/Ленин/ е харесвал и употребявал израза „ Светлая харошая
голова“. Развитието на технологите достига до разработване алгоритмите на
Изкуственият Интелект /ИИ/с което се изменя цялата парадигма на социалния живот.
Променят се обществените отношения, наред със старите се употребяват нови
понятия за да характеризират по-добре измененията в отношенията между труда и
капитала, между самият капитал „стар“ и нов. Водещ при съвременния капитализъм става
„Облачният капитал“, новият господар при който пазарът се заменя с феод, а
печалбата с рента, добре познати понятия от феодализма ако се прилага
функционалния подход в историческото развитие на човечеството, първобитен, робовладелски,
феодален строй, капитализъм, социализъм/комунизъм/. С новите технологии могат
да се решават множество задачи, например за минути да се преведат пари от
единият край на света до другия като се заобикалят банките посредници,
предприемачите/капиталисти/ стават зависими, васали на Облачните капиталисти, собствениците
на алгоритми, увеличават се новите пролетарии и „крепостни“ във феода, „онлайн
пазар“ е достъпен само за клиенти срещу солидно заплащане, няколко хиляди евро,
и подписване на договор с потребителя да не променя феода. Такъв случай наскоро
бе публикуван във ФБ. „Капитализмът загнива като се развива“, това бе написал
навремето Ленин, но се оказва, че това развитие не води автоматично до крах на
капиталистическата система и утвърждаване на нови социалистически отношения.
Както твърди Янис Варуфакис в книгата си „Техно феодализъм“ спасяването на
банките през 2008-9 година с огромните финансови средства отпуснати от
държавата някои успяват да вложат като солидни инвестиции и стават
собственици на новите технологии,
капитализмът се трансформира, определя се с нови понятия и отношения на
властване на новия „Облачен капитал“. Новите капиталисти-облаколисти, на пръв
поглед спасяват капитализма, същевременно става уязвим много повече с нарушаването
механизмите на системата, трансформацията на печалбата в рента и пазара във
феод като се увеличава властта и личното богатство/ яхти, недвижими имоти,
огромни суми в офшорни зони/ на собствениците на новите технологии. Същевременно
се свиват инвестициите в производството и инфраструктурата, разделени, атомизирани,
експлоатирани обедняват широки слоеве от населението, което създава условия за дълбоки кризи, но и
по-големи възможности за обединение на наемния труд, разширяване на неговия
терен за сметка на капитала. Без да сме прекалени оптимисти във времето на
промените, но развитието както учи диалектиката е неибежно и е възможно трансформация
на капитализма както твърди Бранко Миланович, дългогодишен експерт в Световната
банка, в книгата си “Само капитализъм“ „....частният капитал да престане да е
доминиращ или наемният труд да загуби значението си. Възможно е благодарение на
новите типове технологичен прогрес, производството в малък мащаб организирано
от самонаети индивиди или малки групи хора работещи със свой собствен капитал и
кредитирани с преференциални лихви от държавни банки да стане стандартен начин
на производството. Или може да има други комбинации, които ще маргинализират
капитализма такъв какъвто го дефинират Маркс и Макс Вебер“. В Европа и света
вече има хиляди малки и средни фирми, много
по-големи фирми, където собственици на капитала са трудовите колективи. Някои
ще кажат, че това не се отнася за нас тъй като проблемите са други в сравнение
с развитите държави, но въпросът е че тази нова организация на производство е
практически осъществена, дава своите положителни плодове и е конкретна стъпка
към социализма на 21 век. Всяка страна
има свой път на развите в съответствие с историческото си и културно наследство,
но ще има и нещо общо, универсално за което пише Маркс. За съжаление бедата на
левиците в Европа и у нас е, че отхвърлиха огромното теоретично наследстово на
класиците, в редките дебати не се чува реалността в която съществуват неща
определени с понятия като капитал, наемен труд, експлоатация, справедливо
разпределение на създаденото богатство, за постижения се смятат временни успехи
в социалното дело в съюз с други партии за сметка на стратегическите интереси
на „лявото“, което винаги ще съществува заедно с „дясното“ в условията на
капитализма.