Отново се чества 9 май, Денят на
Победата и Ден на Европа. На 8 май рано сутринта през 1945 година в Берлин,
Карлхост в сградата на военно-инженерното училище, където преди се подготвят
младите техници на Вермахта, се подписва Акта за безусловна капитулация на
Германия в присъствието на представители на четирите съюзни държави Съветският
съюз, Великобритания, САЩ и Франция маршал Георги Жуков, главният маршал на
британската авиация Артър Тедър, генерал Карл Спаатс, адмирал Бероу, генерал
Деларт дьо Тасини. След подписването
на капитулацията от фелдмаршал Кайтел упълномощен от гросадмирал Дьониц, новият
президент на Германия, маршал Жуков се обръща към съюзниците с кратко слово, че
на съветските войски се падна великата чест заключителното сражение да щурмуват
Берлин. На 50-та минута след 24,00 часа на 8 май заседанието е закрито, започва
първият мирен ден и само часовите пояси и с решение на Върховния съвет на Съветските
републики 9 май е Ден на Победата. Не е случайно, че този ден е определен от
европейските лидери и за Ден на Европа. През 1950 година в провъзгласената Декларация
от френският министър на външните работи Роберт Шуман, за създаването на
Европейската общност се повдига идеята за политическо сътрудничество между
народите на Европа за които войната става немислима. Някои забравят, че това е
победата над нацизма и фашизма, над „Третият Райх“ просъществувал само 12
години, но донесъл на човечеството най-ужасната в историята война с милиони
загинали, опостушени градове и села, неописуеми страдания. Неслучайно тази дата
чествана и от съвременниците има дълбок смисъл, но историята има собствен ход
като оповергава сентенцията, че е учителка на народите. В противен случай не
биха се случвали събития на които сме свидетели отново да се реабилитират
символи и героизация на нацистки и фашистки водачи, ирационални идеи и се
осъмва с поругани, разрушени паметници на антифашистката съпротива, да се
приравнява вината за Втората световна война между Хитлерова Германия и
Съветския съюз, уеднаквяване на символите „сфастиката и петолъчката“,
европейски политици да призовават проблемите и международните дела да се
решават не със средствата на дипломацията, а на „бойното поле“, русофобията да
замества антисемитизма. Това провокира отново да се припомнят историческите
факти без предвзети мнения, а с правдив анализ, в една забележителна книга на
известния журналист Кирил Янев „Хитлер
умря в 3.30 часа“ издадена през 2015 г., плод от множество архивни документи и
лични срещи с видни пълководци и участници в събития довели до Победата. Има обаче епизод от края
на войната за който не се споменава често, но по своето значение остава
завинаги в аналите на историята и ще се помни от поколенията. Това е периода
май-юни 1945 година, когато се сформира „Батальон 200“ за участие в парада на
Победата на 24 юни 1945 година на който наред с военните пълководци, маршалите
на Съветския съюз е представена и България с участието на единствения чужденец
генерал Владимир Стойчев командващ Първа българска армия в състава на Трети
украински фронт. Сформирането на този Батальон имащ за задача да бъде носител
на 200 пленени знамена на „Третия Райх“ започва в началото на м.май. Разказът
за това знаменателно събитие е на Василий Иванович Скипенко, работник стругар в
завод от уникалното приборостроене, фронтовак, преживял войната, скромен,
сладкодумен разказвач, който със спомените си допълва архивните документи заедно
със стотици писма и справки на други участници от неговия полк в състава на
дивизия „Дзержински“. Участниците в този анонимен Батальон за първи път
научават за задачата си, когато на поредната репетиция Жуков ги нарича „Победители“. Трофейните пленени знамена идват
направо от Германия и е нужно да се изберат онези, които „представляват“ моща
на Вермахта, завоевателната политика на „Третия Райх“, от покоряването на
Париж, Белград, Атина, окупацията на Белгия, Холандия, знаме Номер 1 е личният
щандарт на Адолф Хитлер. Денят на Парада е слънчев, но вали ситен, топъл юнски
дъжд, кремълският часовник отмерва 10.00 часа, портите на Спаската кула се
отварят и на бял кон излиза маршал Георги Жуков, който приема рапорта на маршал
Рокосовски. Всички единадесет сборни полка имат тържествени транспаранти, само
Батальон 200 е анонимен, фоторепортерите недоумяват що за поделение е това със
снажни, изправени, с богатирска осанка воини и мълвата носи, че това са сигурно
отличници в строевата подготовка. Сборният батальон е без тържествени транспаранти,
но със свалени до земята пленени знамена, тежки с позлатени орнаменти и знаци
обходили и развявали се из цяла Европа. Дефилират сборните полкове, музиката
гърми, часовникът отмерва времето и в 10.30 часа музиката рязко спира, чуват се
80 барабанни удара, напрежението расте, телата настръхват и със спуснатите
знамена под ръмящия дъжд тръгва Батальон 200. Първи полита на земята щандарта
на Хитлер, този който бе готов преди четири години за парад в Москва, трупат се
грамада, една печална купчина знамена пред Мавзолея на Ленин. На трибуните се
виждат второчените погледи, пребледнелите лица на чуждестранните гости, което
не може да се забрави. Площадът ехти, това е победа над символите на злото.
Чистото знаме носи със себе си светлината, дава порив и енергия за тържеството
на любовта и доброто у човека. „Печална купчина“ знамена, само така могат да се
определят символите на „Третия Райх“ омърсени с кръвта на милиони, жертви на
омраза и расова ненавист, стремеж за милитаризация на икономиките и жизнено пространство,
колонизация и ограбване на държави за сметка на народите. „Батальон 200“
изпълни мисията си да покаже на света повелята на Историята, светът бе свидетел
и чу грохота на падащите знамена, падението, величието и предупреждението.
Вечерта на 24 юни в Кремъл, на тържеството по случай Победата, Сталин ше вдигне
тост за здравето на ония обикновени хора от всички отрасли, на науката,
стопанството, военното дело, онези „низши чинове, които са основата и държат
върха“, тази спойка която спечели войната. В сюблимни моменти и диктаторите са
осенени от прозрения и вярна оценка на действителността.
