вторник, 19 август 2025 г.

А Л Я С К А

 

Една земя по територия половин Европа на бившата Руска Империя отдадена или продадена за 7млн и двеста хиляди долара в злато през 1867 при Император Александър Втори. Някои казват отдадена за 99 години и „забравена“ при Хрушчов и след него. Нови документи разсекретени в  Русия и САЩ показват, че е продадена на масонска корпорация, при заплаха от нова война срещу Русия след Кримската война, и с получените пари са облагодетелствани не страните, а колосални суми са преведени в банковите лични сметки в чужбиина на чиновниците осъществили сделката и тайните масонски ложи под погледа на банкерите Ротшилд и Морган. Но заедно с това се разкрива и схемата в онези векове, която се прилага от капитала, „богатите котки“ на съвременен език, за покупка на природни ресурси в света и обсебване на нови технологии за глобално господство. Ако се вгледаме по-внимателно в процесите сега ще се види, че е вярна констатацията „нищо ново под слънцето“, но на друго по-високо технологично равнище. Аляска се оказва не само „Клондайк“ за добив на злато описана от Джек Лондон, но и място на научни  постижения в математиката, астрономията и техниката, открития способствали за съвременното развитие на човечеството. Още веднаж се потвърждава от филисофията и логиката , че минало, настояще и бъдеще трябва да се разглеждат като едно цяло. И сега света със затаен дъх следи процесите след срещата на Доналд Тръмп и Владимир Путин и като влияние за бъдещи конкретни решения не може да няма минал опит, древните открития в Аляска, които имат и извънземен произход, според учени- археологически, инженерни, геодезически. От близкото минало не може да се изтрие от паметта съместната борба срещу нацизма и фашизма през Втората световна война, признанието за Великата Победа на съюзниците и поклонението пред загиналите руски и американски летци.Това дава повод още веднаж да се открои приноса на двете страни, да се преосмислят човешките измерения което да стане основа, парадигма за бъдещите отношения между двете страни , не от висотата на хегемон а за мира в света и запазване живота на земята. В такъв смисъл в Аляска се направи първата важна стъпка, разпръскване на облаците  в  отношенията между двете държави стигнали дъното при администрацията на Джо Байдън. И ако има нещо, което заслужава адмирации е изключителното положителното отношение на Президента Тръмп към лидер на велика държава доказала във времето способността да отстоява общочовешки ценности. Това не може да стане без признание на истината, реалностите и вярното им интерпретиране. За съжаление това не се случи с ръководствата на ЕС, да бъдат следовници на онази Европа, люлка на Прсвещението със своята култура, философия, искуство, майка на демократичните правила в отношенията човек-държава, онази Европа , която бе пример за нашите възрожденци „да бъдем равни с другите европейски народи“. Сега това се споменава само протоколно при бележити годишнини и чествания или да се оправдават политики разминаващи се със здравия разум, обвити с лъжи и манипулации изпразнени от съдържание в интерес на глобалния финансов капитал. Дори новият повей след Аляска се смята за нещо временно, прищявка на Великите, което скоро ще отмине и ще остане с налудните идеи за милитаризация и подготовка на нова война с Русия следвайки пагубната максима „мир чрез сила“. Надеждата е, че в Европа вече се чуват гласове за един нов ЕС не федеративен,а една Асамблея -Съюз на суверенни нации, където принцип е икономическото развитие на всяка държава, отделяне на повече средства за образование, култура инфраструктурата и социални дейности. За Демократична Европа на диалога и пряката демокрация за което има примери и сега с референдуми по въпроси касаещи живота на всеки гражданин. „Историята е по-хитра“ бе казал един мъдър човек. Може да има и друго развитие на процесите. С началото на разпадането на колониалната система след Великата Октомврийска революция 1917  г. национално–освободителните движения и ускорението на процеса след Втората световна война редица страни намират свой път за икономическо и социално развитие, освобождават се от колониално административно господство, но повечето от тях остават в лоното на капиталистическите отношения, на икономическа и финансова зависимост от развитите капиталистически държави. Бившата Ост–Индийска компания разпростряла се тогава в света е пример за колониална зависимост с политики на заграбване на природни богатства и купуване на местни политици, на колониално мислене. Известна е репликата на Чърчил, че ако Индия, перлата в короната на Английската колониална империя, получи независимост бързо ще се „търкулне в Средновековието“. Свободна Индия след 1947г не само не се търкулна, но след няколко десетилетия изпрати космически кораб до Луната.  Наследниците им в Лондон и другите бивши метрополии не са се отказали от световно господство с икономически, финансов и военен натиск да постигат целите си, нагледен пример военните конфликти в света. Големи корпорации „Блек Рок“/Black Rock/, „Вангард“/The Vanguard Group/, Стейт стреет /”Statе street”/ разполагат са активи трилиони долари, националните бюджети на няколко развити държави. Световните финансови олигарси както в миналото, по време на продажбата на Аляска, „нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили“, но за разлика от миналите векове се създават нови стопански структури БРИКС, ШОС, коалиции от държави за суверенитет и нова финасова система срещу доларовия диктат. Навремето Франклин Рузвелт за след края на Втората световна война споменава в разговор с Чърчил, че света се нуждае от нова икономическа система преодоляване на  колониалната зависимост анахронизъм от миналото. Сега сме свидетели  на тези процеси за суверенитет при които участват и желаят да се присъединят повече от половината държави в света с нови принципи на взаимно изгодно икономическо сътрудничество са повеля на деня. Историята показва, че глобалните промени се съпътстват от войни. Дали глобалния капитал и финансова олигархия –Лондонското сити- ярък представител със своите  структури-майстори на тайните операции и Американската дълбока държава ще пристъпят към последното средство - военен натиск зависи в голяма степен от активността на народите. Промените чукат и на нашата врата. С васалните политики на сегашните управленски коалиции ГЕРБ, БСП, ИТН е път за никъде. Нужни са политици с национално достойство, компетентност, морал и нравственост в интерес на страната. Дано Историята е благосклонна към нас в тези турболентни времена.