МИСЛЕНЕ И ИСТИННОСТ

 

                    

И в Библията е казано, че всеки има своя истина като това се повтаря от много хора в ежедневния бит при спор и отговори на въпроси, с което се смята, че проблема е решен и няма какво повече да се дискутира. Бихме се съгласили с това ако нямахме чувството, че има нещо недоисказано и не докрай разбрано, което ни хвърля в съмнения и очаквания. На помощ  идва мисълта на велиия клиничен психолог Карл Г. Юнг, че гледната точка е психология и е твърде рядко дори между двама души да съвпада изцяло мисленето. Често  различията при диалога и дискусията при добронамереност и взаимно уважение водят до намиране на онази истинност за явленията, което е от полза за по-нататъшно развитие. Свидетели сме обаче и на обратния процес, когато едностранчивостта, липсата на способност за абстрактно мислене  водят до погрешни решения и действия оказващи пагубно влияние, особено що се отнася за обществения интерес.  Това се отразява и влияе на живота на всеки, но не винаги се разбира свързаността на нещата, на отделния човек с другите  като от взаимните връзки и действия се получава онази равнодействаща обща воля, основа за   качеството на живота. Мисля следователно съществувам е знаменитата фраза на Декарт, но ако се позовем на науката, мозъка на човека има за задача първо да съхрани енергийния баланс, физическите функции  на тялото за да има способността да мисли, да прави анализ и синтез, да оценя вярно обективните процеси в материалния и духовния свят. Споменахме духовния свят и не може да не се отбележи великолепната книга на богослова Ваклуш Толев „История на религиите“, златна книга според починалия наскоро Български Патриарх Неофит, царство му небесно. Някои задават тривиален въпрос как например се създава публикация и се пише книга, когато „не си пипнал с ръка“ онова за което се споделя. На пръв поглед резонен въпрос, но твърде опростенчески като се забравя, че културата на човечеството се съхранява през хилядолетията най-вече с писаното слово, историци и изследователи изучават архиви и книги. Велики автори, хора на науката от различни сфери на обществения живот, литератори, допълват и изменят познанието, случилото се през вековете става достояние на човечеството, обогатява се културата, извор за бъдещите поколения. Една еволюция, която се характеризира със забележителната мисъл на Хераклит преди две хиляди години „Панта рей“- всичко тече, всичко се изменя. И ако човешкият мозък в сравнение с древния човек увеличава своя обем и комплекстност и създава алгоритмите на изкуствения интелект /ИИ/, учени навлизат все по-дълбоко в тайните на природата и материята, от атома на Демокрит, сега до електроните и квантите, електрическите сигнали и енергии невидими за окото и други сетива на човека, същото, което става и в полето на духа, където господства древната богиня Психея. От Тотема, човечеството е сменило няколко Богове започвайки от Вавилон,  Египет, културата на Олимп, основните религии, които са взаимносвързани и във всяка една от тях Юдейство, Християнство, Будизъм, Ислям, в съвремието остава нещо от древността, от мистицима и мита, вплетени в новите духовни вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всяка религия има и социално послание, споява държавността и усъвършенства човека в своето развитие. Християнството заменя юдейското „око за око, зъб за зъб“ с „обичай ближния, дори врага си“, заменя общността на кръвното родство с “братя и сестри“ независимо от рода и кръвта, присъства истината и справедливостта, Човекът Бог-Иисус  Христос изрича „Аз съм пътя, истината и живота“. Има и тъмни страници, религиозните войни с хиляди жертви, Светата Инквизиция и догматика стигаща до садизъм, горящите клади с живи учени като Джордано Бруно. Но въпреки това човечеството еволюира в своето битие и познание за света и много от постулатите и сега удивляват със своето прозрение като думите на Иисус преди две хиляди години, когато при влизането в Храма бедната вдовица дава всичко, своите последни две лепти,  а богатия дава само от излишъка си. Не е ли и сега това у нас проблем, когато управляващата политическа класа  полага всячески усилия и продължава години наред да не променя данъчната система за преодоляване на увеличаващото се неравенство  несравнимо с другите европейски страни. Така е и с изтичането на милиарди от чужди компании безогледно експлоатиращи природни и човешки ресурси. Махатма Ганди по този повод бе казал след Първата световна война, че Европа се е простила с Християнството и тържествува Сатанизма. Сега положението не е по различно за което в новоизбрания Европарламент се обособяват групи депутати в защита и отвоюване на националния суверенитет. Със сигурност обаче след това ще се разрешава по-категорично и основното противоречие на съвременността между труда и капитала. След Октомврийската революция ленинските болшевики и народите от Изтока искат да съчетават борбата за национално освобождение с борбата за социализъм. На практика се утвърждават капиталистически производствени отношения и се оказва, че Ленин е с най-голям принос, такова е равнището на производителните сили, техническата база и културата. Обективните обстоятелства тогава налагат и по-голямата трудност, промяна в мисленето дори за такъв диалектик като Ленин с прилагане на НЕП/ новата икономическа политика/ в Русия. Сега в Руската Федерация се чуват авторитетни гласове от управляващите за нов икономически модел със социалистически елементи, „хибрид“,  който успешно работи и се утвърди в Китай. В информационния поток, който ни залива отвсякъде трудно може да се отдели зрънцето истина, но същевременно дава възможност да се откроява истинността  със знанието от нови данни до тогава скрити и недостъпни за анализ, особено когато се отнася за историческата истина, където са безброй спекулациите често породени от липса на информация или лични преживявания даващи отпечатък върху съжденията, оценките и заключенията. Могат да се посочат стотици примери от бита, ежедневното общуване и медийната практика за едностранчиво интерпретиране на фактите, което води до погрешни констатации и внушения за истинността на нещата. В миналото и сега се разминават с диалектиката, например НЕП в Русия и след шест години неговото отхвърляне при укрепването режима на Сталин с дуалистичното мислене  „или-или“ изразено и в политиката, или капитала или работническата класа, капитализъм или социализъм без преходни периоди или утвърждаване на производствени отношения без да се отчита степента на развитие на производителните сили, което създава условия за конфронтации и застой и не може да се претвори на дело критерият, че социализма като система  от по-висш порядък трябва да има производителност на труда равна или по-голяма от  най-развитите капиталисически страни, или създаването на трудовите лагери в Съветска Русия. Самият Солженицин автор на „Архипелагът ГУЛАГ“ в  писмата си до Сталин обвинява в „изопачаване на ленинизма“. Сега след разпада на Съветският съюз и социалистическата общност марксизма-ленинизма, въпреки и изопачен, вече не е официална идеология, червеното знаме бе свалено от Кремъл, Ленин и Октомврийската революция са в забвение от управляващата олигархическа класа. В последно време в някои от лекциите на изтъкнати руски автори, учени се споменават понятия от теорията на марксизма за „производителни сили“ и „производствени отношения“, „производителност на труда“, което дава надежда за вярна оценка на обективните процеси. Има и други, които продължават да твърдят, че при сталинската система са  „преживели марксизма и комунизма“. За съжаление такова е мисленето и на автори у нас и доколкото  има оправдание, от богословска гледна точка като първопричина способността и значението на духа за облагородяването на материята, определено не са обективни и правдиви в интерпретирането на историческите факти. Например се споменава събитие случило се в действителност, когато индийски „махатми“ след Октомрийската революция в Русия са занесли като подарък ковчеже с пръст и поздравления до „махатма“ Ленин като този жест се смята за кощунство на фона на разрушените църкви и имперската държава. Сега излизат и други научни публикации и книги с допълнитена информация и познание за случилото се. Както споменавам в първата книга „Пръски от мрежата“ в публикацията „Разколът“ историческите събития могат да се видят в друга светлина според изследванията на Александър Пьжиков /книгата „Корни сталинского болшевизма“/, когато в Русия православието се разделя на два клона, две течения, официалното на държавата с Патриарх Никон и на старообрядците на съпротива срещу опитите на официалната църкава за утвърждаване на гръцко влияние и обрядност. Въпреки, че Православното течение на старообрядците е подложено на репресии и допълнителна данъчна тежест върху стопанската им дейност още по времето на Петър Велики, като религия с чувството за справедливост, срещу обогатяването без труд, неприязън към официалната църква и властите завладява широки слоеве от народа и след революцията взема връх в социално-политическите процеси в страната. В този смисъл не злата воля на Ленин е причина за разрушаването на църкви, а колкото до самодържавието имперската власт бе свалена от Февруарската революция предхождаща Октомври. Често се случва и сега особено в медиите и социалните мрежи,  без да се познава предмета в дълбочина, да се правят констатации и изводи за сметка на истинността, която трудно се открива и доказва. Има вярващи в големия Бог създател на всемира, вярващи има и в науката, в знанието, философията и дадена теория като материалистическата диалектика носеща името на Маркс като метод за вярно обяснение на процесите в света. Без човека няма религия и двете „антиномии“, противоречия „теизма“ и „атеизма“ съществуват в общественото съзнание и не могат да се отхвърлят, „малкият Бог- умът“ / Ваклуш Толев/, продукт на  мозъка на човека в своето развитие винаги се стреми да познае непознатото, природата, ставащото в реалния свят. „Бог дава, но в кошара не вкарва“ гласи   българската поговорка. Някои могат да определят тази фраза за атеизтична, но тя не бива да се отрича и анатемосва, защото е в едно диалектическо единство с „теизма“-божественото. Историята потвърждава, че вярата само в „големия Бог“ не дава възможност на човека да разрешава земните си проблеми, духовните вълни могат да помагат, но неговият „малък Бог“-ума  има способността за творчество, да изследва обективния свят, постепенно да  освобождава човека, усъвършенства, намира Бога в себе си, истинността и взима решенията за своето битие.