ТЕОРЕТИЧНА СЛЕПОТА

Може да се каже слепота в мисленето или догматично мислене, характерно с това, че се стреми да прилага готови формули от минал опит за решаване на проблеми в съвременният свят с новите параметри в еволюционното си развитие. Така може да се определи решението на отиващата си администрация на президента на САЩ Джо Байдън и европейски лидери да предоставят на Украйна оръжие за поразяване на цели дълбоко в територията на Русия. Някои анализатори удачно го наричат „схематично“ мислене, характерно за американците, което поставя света пред глобален военен конфликт  с непредвидими последици на основата на високото технологично равнище на оръжията. Изглежда, че  многополюсния свят с нови взаимоотношения между държавите на взаимен интерес в тяхното развитие като бъдещо устройство на планетета не ще може да се осъществи по мирен път, освен ако не надделее здравият разум. В противен случай отново ще го отнесат народите както винаги се е случвало в историята, но сега с една малка подробност. След ядрен апокалипсис  биолгичното развитие на земята да започне отначало, както преди 550 милиона години- твърдение на изследователи, със същества от най-примитивен вид обитавали водите на океаните, дълги пет сантиметра, без очи, с няколко клетки и оскъдна нервна система, без мозък. Като общ предшественик на живота на земята включително и на човека тези същества т.н. „ланцетници“ не се нуждаели от мозък, реагирали на външния свят сетивно с няколкото свои клетки. Ако се пренесем милиони години напред с развитието на други по-сложни организми създали органи за оцеляване се оказва, че най-важната задача на мозъка е оцеляването и предаване на генната информация на следващото поколение като контролира енергийните процеси за съхранение на тялото, подържане на  живота за да може да изпълни и мисията си да мисли,  човека да осъществи социалните си функции за разлика от животинския свят. „Мисля следователно съществувам“ бе казал Декарт, „политическо животно“-Аристотел, „съвокупност от обществени отношения“-Маркс. Оказва се, че от менталното състояние, мисленето на различните култури в света зависи и политиката, решаването на различни проблеми включително за войната и мира. Речта на омразата е вплетена в културата на отделни народи „око за око, зъб за зъб“ и в съвремието, при едни само индивидуалното благополучие, при други ценности са справедливостта и колективния просперитет, в стремежа към печалба се загърбват социалните проблеми. В глобализирания свят наред със създаването на все повече икономически и финансови връзки се развиват и усложнават взаимоотношенията между хората, мисленето е съпроводено с емоции, страсти , желания. В речта преминават мисли обагрени с гняв и  обидни думи дори между лидери на велики държави, създава се напрежение пагубно за нормално състояние на психиката на отделния човек и политическите процеси. Свободата на словото „да е позволено да мислиш каквото искаш и да кажеш каквото мислиш“ по думите на древноримският историк Тацит се превръща в безкрайни взаимни обвинения, преиначаване на истини и откровени лъжи в медиите и обществените институции като встрани остават решаването на жизнени проблеми на обществото. За кратък период у нас са проведени за седми пореден път избори за Народно събрание. Учудващо е, че в началото всички новоизбрани депутати се заклеват да служат вярно и безкористно на Народ и Родина, а след това все едно че нищо не е случило, не са в състояние да решат  елементарния въпрос за председател на Народното събрание и правителство, защото например ПП“Продължаваме промяната“ имат дълбоки „фундаментални“ различия с партия „Възраждане“ едните с евроатлантическите си ценности, другите с русофилски настроения. Парламентарната демокрацията се превръща в „диктатура на мнозинството“ под влиянието на лидерите на партиите. И сега както в миналото личностите в голяма степен определят нашата съдба, заглавие на забележителната книга на проф. Искра Баева с анализ за дейността на 12 политици от близкото историческо минало, предимно леви лидери по време на половин век социализъм и прехода към 35 годишен капитализъм у нас. За характера на социализма и неговият крах има различни определения в зависимост от гледната точка-„реален социализъм“, „административен социализъм“, „държавен социализъм от съветски тип“, „бюрократичен социализъм“, „сталинският тоталитаризъм“, „комунизъм“. Ленин има определение за социализма-„държавно-монополистически капитализъм в ползa на всички“ може да се нарече социализъм. Ричард Улф, изследовател теорията на марксизма приема, че страните от Източна Европа преминават от „държавен към индивидуален капитализъм“. Без да се отрича влиянието на външни фактори основни причини за този преход, реално крах на системата  в една или друга степен, са от вътрешен характер. Съществена причина е мисленето на субекта на управление, идейното съдържание изразено в политиката и нейната реализация. Архитекта на промяната в Китай- Дън Сяопин, след доклада на Хрушчов пред 20 конгрес на КПСС 1956г. и развенчаването на Сталин, има друго мислене „ние ще тръгнем по друг път“, за реформи на основата на марксизма и културните традиции, конфуцианството, даоизма, които не са в противоречие за трансформация на статуквото в съответствие с изменящите се обективни обстоятелства преди всичко в икономиката при силна политическа власт. Сателитният синдром у нас към „големия брат“ се задейства и при „перестройката“ на Горбачов промяната започнала не от икономиката, а от политическата система. Можеше ли да се избегне краха, злополучният ни преход. В историята както е известно няма „ако“, но отговорът е можеше при положение, че в мисленето на политиците от левия спектър управляващи в Съветският съюз и близо половин век у нас, Китай не бе квалифициран като „ревизонистичен“ и преодолян едностранчивият, догматичен прочит на марксизма след кончината на Ленин, плод на сталинските интерпретации и култа към личността. Съзнанието на човека не само отразява обективния свят, но и го създава посочва Ленин във „Философски тетрадки“ конспектирайки „Нуката логика“ на Хегел и визира 16 елемента на диалектиката, закона за единство и борба на противоположностите, които не винаги могат да се определят с формулата „А и не А“ и дуалистичното „Или-Или“ що се отнася до класите-капиталисти и пролетариат с особените отношения между тях.  Капиталът да господства и експлоатира наемния труд, а работническата класа да защитава своя интерес като промени статуквото, освобождава се и отхвърля иерархическата стуктура за реализиране на целите си. С подобни формули не се изяснява и разрешава противоречието как и кога възниква капитала и частта принадена стойност, която присвоява капиталиста, дали само в труда или само в обръщението при продажба на произведената стока. С диалектическия метод Маркс доказва в „Капитала“, че принадената стойност се получава не само в обръщението, но и в производството, защото работната сила е специфична стока и има свойството  в процеса на труда да създава допълнителна стойност над тази, която притежава капиталиста закупил работната сила. Смяната на една обществена система с друга, новите производствени отношения не могат да се утвърждават с „декрет на народа“ както отбелязва Маркс по време на Парижката комуна 1871 година, а трябва да се даде простор на онези елементи  развити в недрата на старото буржоазно общество, преминаването на собствеността и организацията на производството да се осъществява от „работнически асоциации“. Преди половин век Дън Сяопин бе казал на своите съпартийци, че ще бъдат необходими сто години за преход към социализма. Това прозрение се сбъдва в Китай и до средата на 21 век може да има „хармонично развита социалистическа държава“ по думите на комунистическия лидер Си Дзинпин. Обективното развитие на глобалния свят изисква леви политики и необходимоста от субективен фактор за реализацията им. Ленин посочва, че трябва да имаме друго виждане за социализма с развитие на икономическите отношения, прилага НЕП /нова икономическа политика/ просъществувала пет години след неговата смърт и административно прекратена през 1929г, държавната собственост се утвърждава като единствен белег на социализма. И леви автори днес твърдят, че крахът на социализма- „комунизма“ е крах и на марксизма, а не на „сталинизма“- идейна мисъл и политика на догматично интерпретиране теоретичното наследство на класиците, наречена на името на Сталин след неговата кончина. Лев Давидович/Троцки/ има забележителна мисъл обръщайки се към управляващите в Съветска Русия, че те не търсят диалектиката, но тя ще ги намери. Така стана за съжаление и у нас. Руски автори твърдят, че Солженицин е репресиран за това, че в писмата си от фронта е критикувал Сталин за „изопачаване на ленинизма“. Това схематично мислене, едностранчивата идейна конструкция и решения не са патент само на левите. Метастазите се виждат и днес в политическия, икономическия и обществен живот, когато мотивите са само политически без всестранен анализ на икономическите и социални последствия. За първи път 112 години след Търновската, в новата Конституция от 1991г различните по вид собственост са неравнопоставени, само частната собственост е неприкосновена, държавната /общонародна/ е лишена от конституционна защита. В началото на прехода основната цел бе смяна на обществената система чрез безогледна 100 процента приватизация. „Ликвидационните съвети“ унищожават икономическата база в селското стопанство, както става и в индустрията, митичната борба срещу „комунизма“ довежда до настоящата икономическа разруха и последвалите отрицателни процеси във всички сфери. Изкушавам се да цитирам великолепната мисъл на известния финансист Янис Варуфакис за неолиберализма и марксизма, бивш финансов министър на Гърция от лявото правителство на СИРИЗА в книгата му „Техно-феодализъм“: „Нито нов, нито либерален, неолиберализмът е безинтресен миш-маш от стари политически философии. Като теория той има толкова общо с реално съществуващия капитализъм, колкото марксизма има с реално съществуващия комунизъм“. За определен период при екстензивно развитие реално съществуващия социализъм-„комунизъм“ създадава условия страната да бъде на 26 място в света от близо 200 държави/сега на 70 място/ според индекс за човешко развитие на ООН, но наред с това приоритета на административния подход пред икономическата необходимост за промяна в политиките, плод на догматиката в мисленето характерно за онова време, полага основите за бъдещия му крах. Теорията на марксизма изисква съобразяване на конкретните политики с изменящата се обективна действителност и възникналите диалектически противоречия в икономическите отношения да се разрешават като нито се неглижират нито се разгарят. Когато Ленин след революцията от 1905 година в Русия спорейки с опонентите си на остров Капри, които смятат мисленето като психофизическо състояние на човека и ролята на мозъка само да възстановява нарушеното вътрешно биологично равновесие в организма, задава въпроса признават ли, че философията на марксизма е „диалектическия материализъм“, същността на теорията която носи името на Маркс. Този въпрос може да се зададе и сега на политиците от лявото пространство за критичен аналитичен прочит, правдив разказ за миналото, настоящето и стратегическа визия за бъдещето. Слушаме от представител на „новото ръководство“ на Социалистическата партия, че те не са против капитализма, а само малко за неговото подобряване и си спомняме как  през целият преход след 1989 година се задава въпроса, който не е загубил смисъла си и днес „А сега накъде“. Марксизмът не отрича капитализма като закономерна обществена формация на по-висок етап на развитие, прилагайки функционалния подход в историята, но у нас се получи периферен неолиберален капитализъм с още по-големи кризи, неравенства вътрешни и външни сравнение с държавите от ЕС, духовно опостушаване, нравствена и морална деградация в обществото. В този смисъл отговорността на Левицата е още по- голяма, но стратегическата цел  е премахване на наемния труд, вертикалната, иерархическа структура и господството на капитала, за разгръщане творческите сили на човека чрез утвърждаване демокрация на работното място. В света, на Запад и на Изток, вече има много фирми-кооперативи на работници и служители участници в производството, но и колективни собственици на капитала, които имат не малко успехи и са елементи на социализма на бъдещето.                                  

П Р Е Д К О Н Г Р Е С Н О

 

 

П Р Е Д К О Н Г Р Е С Н О

През погледа на един социалист

Не знам дали трябва отново да се пише „предконгресно“ за кой ли път, но това заглавие не е изгубило значението си дори в настоящето с новите вълни на времето. Въпросът е зададен не случайно, защото такива публикации има от много автори от близкото минало, които отново напомнят за себе си със зaдълбочените си анализи и правдивост, въпреки изминалите 35 години от началото на прехода, особено в забележителната книга „ Векът ни видян отблизо“ със статии под талантливото  перо на Стефан Продев, умело подбрани от издателство „Захарий Стоянов“ за един турболентен период от политическия живот у нас 1991-98 г. наситен със събития и личности определящи живота ни, настоящето и бъдещето на „лявото“ у нас потвърждавайки известната максима, че корените на настоящато са в миналото. Тогава, 1996 година м. декември преди извънреден конгрес на Социалистическата партия Продев, главен редактор на „Дума“ пише, че сред социалистите витае страхът от разцепление на партията и това действително може да се случи защото вече се появяват видими пукнатини. Геополитически има дясна социална среда, когато отчуждението и идейните различия се подхранват от новото класово разслоение  на икономическа основа. Ражда се литературния образ за „ червените бабички“ и „червените мобифони“. Социалното разслоение на обществото видимо се отразява и за новото състояние на партията и това е „първата пукнатина“. Създават се идейни течения и платформи, „Обединение за социалдемокрация“- ОСД  и „Марксистка платформа“, продължават във времето идейните различия и дискусии на страниците на „Дума“ за творческото наследство и как да се разбира Маркс в съвременността, което е „втората пукнатина“ и има опасност от  разцепване на партията като социалистите открито заявяват да се запази единството на всяка цена. И „третата пукнатина“ е  социалната същност на Партията, което влиза винаги в конфликт с управлението на държавата. Споменаваме тези изводи от великолепен анализ преди близо 30 години защото тези основни „три пукнатини“  във времето станаха дълбоки разломи в лявото пространство и партията мастодонт се разпадна на отделни леви формации. Сега отново се говори за обединение и единство и връщане към корените, но се разбира като механичен сбор с очакването, че с едно поклонение на „Бузлуджа“ ще се извърши  прелом и връщане доверието на избирателите. Не знам как се получава, но преди и сега са приети немалко програми на конгреси и винаги след изборен възход и самостоятелно управление, следва  падение. Ако това е характерно за първото десетилетие на прехода, през второто лявата партия не може да се похвали със  самостоятелно управление, влиза в коалиция с други либерални формации с компромиси от вътрешен и външен порядък, стига до незавидните 7.1 % изборен резултат през настоящата година.  Много са анализите и становищата, но не винаги се приема твърдението, че настоящето има корени в миналото, например още в началото след промяната на 10 ноемри 1989 г. и първите избори, където лявата партия печели безапелационно, независимо от огромните митинги на синята опозиция, в ръководството витае а и дълго време след това въпроса „А сега накъде“. В сложната обстановка влияят и външни фактори, новата геополитическа ситуация, перестройката на Горбачов и политиката на Елцинова Русия както за приемането ни в НАТО така и в Европейския съюз. Това обаче се отнася за всички страни от социалистическата общност. Казват, че у нас е засилен „сателитния синдром“, плътно привързани към единият господар  Съветския съюз преди, към другия Чичо Сам сега, но не може да не се отбележи и  „българският синдром“ белязал прехода ни с метастазите до  ден днешен на омраза в отношенията и разрушителния харатер към създаденото от „престъпния комунистически режим“ според сините демократи с приет закон от Народното събрание през 2000 г. И ако в началото, на „кръглата маса“ не е поставен сериозно въпроса за икономическият преход, по думите на Александър Лилов и в изменението на Конституцията се приема за неприкосновена само частната собственост, неглижира се и няма конституционна защита държавната (общонародна) и кооперативна собственост и последващият закон за сто процента приватизация, лявата партия също е длъжник на българския народ. В  конгресни документи е записано „преодоляване на капитализма“, което означава като първа стъпка свиване ножицата на неравенствата с приемане на нова данъчна система, прогресивно подоходно облагане и корпоративен данък. Получава се обратното с приемането на  т. н „плосък данък“ от Тройната коалиция“ с участието на Социалистическата партия, който не е променен досега. При съвместното управление с ПП„Продължаваме промяната“ съревнованието е кой е по-по най в социалната сфера, без да се споменава промяна на данъчната политика  като инструмент за преодоляване на неравенствата. Енгелс бе писал, че опортюнизма означава да жертваш стратегически цели за моментни интереси. Социалистите са петимни да  чуят от своите лидери не само че сме по принцип против войната, но един смислен, правдив анализ за причините на конфликта в Украйна какъвто правят Робърт Кенеди – младши, независим кандидат за президент на САЩ присъединил се към Доналд Тръмп,  Жак Бо –швейцарски експерт, дългогодишен инспектор в ООН автор на книгата „Украйна между войната и мира“ и редица други. Уважавани професори от левия спектър у нас пригласят на мантрата за „агресора“ Русия  политкоректната среда  заедно с  медиите като не се споменава, че „агресора“ Русия има право в съответствие с Хартата на ООН за правата на човека да защити етническите руснаци в Украйна, Донбас и Луганск, от унищожение от собствената им държава и че след студената война Запада не е спазил приетите обещания  НАТО да не се разширява до границите на Русия като това е  условието и за обединение на Германия. Не са спазени и ангажиментите на Франция и Германия като гаранти на „Минските споразумения“ за регулиране на кризата. Нещо повече оказва се, че това време на протакане след преврата 2014 г в Украйна се използва за подготовка на военен конфликт срещу Руската Федерация. И когато на въпроса към нашия социалистически министър на външните работи дали с посещението си в Киев първи не легитимира преврата на неонацистката хунта, отговорът е потресаващ, че при подобен случай ще направи същото. В общественото пространство се е утвърдила идеологемата “комунизъм“ за миналия период, който никога не е съществувал, същевременно  леви интелектуалци и социалисти от академичните среди твърдят, че това е една  утопия, без да се уточнява, че комунизма като момент от историческото развитие предполага напълно осъществима нова обществена социологическа система. В една публикация не е възможно да се посочат множеството фактори, които влияят на социалистите и избора на гражданите, но не може да не се спомене значението на идейното  мислене на лидерите и характерните личностни черти, което дава отпечатък на цялостна политика. Дълго време като пример бе Тони Блеър водача на лейбъристите във Великобритания с неговия „среден път“, десния социалдемократ  Герхард Шрьодер и Шулц в Германия. Лидери на Социалистическата партия приемат идеологията „няма ляво няма дясно“ прагматизма,  споменават че са „социал либерали“ и не се интересуват  от данъчната политика, въпреки че заемат най-високия пост в държавата. През 2006 година по инициатива на Ал. Лилов се учредява Обединение на левите социалисти - „ляво крило“, което бе отговор на одесняването на партията. След неговата кончината „лявото крило“ престана да съществува с мотива, че какво е това в една лява партия. Сега при ръководството със 7.1 % изборен резултат, се откроява т.н „ляв консерватизъм“ в съответствие с новата  консервативна вълна в Европа.  И ако в близкото минало в дискусиите участват съзвездие от видни учени като професорите  Добрин Спасов, Чавдар Добрев,  Петър Емил Митев, светла им памет, издава се теоретичното списание „Понеделник“, „Ново време“с главни редактори и автори на публикации са философи, политици и учени, в „Дума“ като журналисти са талантливи, идейни личности като Велислава Дърева и Велиана Христова, отдадени на новото начало заложено от главния редактор Стефан Продев, сега всичко това е вече история и отекло в канала, „отрязана е идейната глава“ в ръководството на Социалистическата партия. Личните интереси и стремежа за власт надделяват над идейността, откриват се всевъзможни фронтове и битки, отлюспвания, изключвания от партията като ехо от миналото. Още в началото на прехода след вътрешен преврат е изключен Тодор Живков, по късно Георги Първанов, последните осем години се отстраняват с лека ръка не само старите -„динозаврите“, определение на млади политици, но и млади хора с презумцията срещу наследстеността, за „чистотата“ на партията. Стратегическата цел се разбира само борбата срещу „модела“ ГЕРБ, но не се посочва модела на Левицата, освен срещу паралелната държава, олигархическите структури, корупционни практики, кои са стъпките напред в икономиката и финансите, за демокрация на работното място, колективна собственост на капитала и нова социалистическа организация на труда. В миналото има опит стопани да бъдат трудовите колективи, но за съжаление остава само опит.  Няма диалог, дискусията става забравено понятие, за възникнал  етичен или друг спор в самата партия арбитър е гражданския съд. Колективните органи стават оправдание за взети погрешни решения от лидера и  малка група около него, една практика останала от авторитарно време и ако се вгледаме внимателно няма да бъдем далеч от истината, че плачевният резултат от изборите 7.1 % е краят на един стил на работа познат в историята като „сталинизъм“ в по- мек вариант приложен у нас. Така, остават „твърдите ядра“ в голямата си част емоционално привързани, използвани от партийни ръководства за политики и укрепване на властта си със съмнителна способност за осмисляне какво означава съвременното ляво в Марксовия смисъл, идеите заложени от Димитър Благоев/Дядото/ при основаването на партията  на Бузлуджа. Без такъв анализ не могат да се очакват чудеса само с еклектичното, механично Обединение на леви формации без ясна идея и стратегическа цел. Не на последно място реална оценка на организационното състояние, привеждането му в съответствие с изменените условия в бита на младото поколение , технологичните промени, електронното общуване  и т н. Младият човек е петимен да знае истината за миналото и случващото се в настоящето, за справедливост и патриотизъм , което може да му даде една обновена Социалистическа партия способна да бъде не хегемон , а център за обединение на всички действително демократи за бъдещето на страната. Привличане в ръководните органи на нови лица с познания, морал и нравственост като първопроходците на социалистическата идея, не само оценка по външни белези младостта и атрибути „папионката“, които впоследствие  намират адекватното си политическо поприще. Лъжата ерозира доверието, когато се казва, че един куршум не е изнесен за Украйна или талантлив журналист член на ръководството, водещ в дебат, без да взима отношение, внушава че е висок демократизъм в партията да се приемат равностойно истината и лъжата като се знае от Логиката във филисофията, че от две съждения едното е вярно. Социалистическата партия може да има съществен принос за обновен Европейски Съюз, каквито стремежи и тенденции има, превръщането му в една национална асамблея на страните за демократична Европа основана на сътрудничество и взаимопомощ, икономическо и социално развитие за всички. Духът на времето, ситуацията в лявото пространство предполага провеждането на един съдържателен конгрес даващ енергия и импулс, надежда за творчество и дела. Разломът в Социалистическата партия обаче се задълбочава и след оставката на Председателя К. Нинова.  Бившите нейни сподвижници нарекли се „Ново  ръководство“ ще подготвят и проведат  конгреса, но това вероятно няма да се случи преди парламентарните избори през м.октомври.  Хаосът не е само идеен, но и организационен особено за Бургаската организация след решението на Националния съвет от 25 февруари 2024 г. за провеждане на извънредна общинска конференция, което Контролната комисия впоследствие отхвърли, но остана в историята като „фалшивата конференция“ задълбочила кризата в Общинската организация. Потвърждава се още веднъж, че „твърдите ядра“ могат да бъдат манипулирани от Централни ръководства с организационни похвати и властови стремежи. Дали с предстоящия конгрес  ще започне необходимото обновление в лявата по своята същност партия бъдещето ще покаже.

 

 

 

                     

МИСЛЕНЕ И ИСТИННОСТ

 

                    

И в Библията е казано, че всеки има своя истина като това се повтаря от много хора в ежедневния бит при спор и отговори на въпроси, с което се смята, че проблема е решен и няма какво повече да се дискутира. Бихме се съгласили с това ако нямахме чувството, че има нещо недоисказано и не докрай разбрано, което ни хвърля в съмнения и очаквания. На помощ  идва мисълта на велиия клиничен психолог Карл Г. Юнг, че гледната точка е психология и е твърде рядко дори между двама души да съвпада изцяло мисленето. Често  различията при диалога и дискусията при добронамереност и взаимно уважение водят до намиране на онази истинност за явленията, което е от полза за по-нататъшно развитие. Свидетели сме обаче и на обратния процес, когато едностранчивостта, липсата на способност за абстрактно мислене  водят до погрешни решения и действия оказващи пагубно влияние, особено що се отнася за обществения интерес.  Това се отразява и влияе на живота на всеки, но не винаги се разбира свързаността на нещата, на отделния човек с другите  като от взаимните връзки и действия се получава онази равнодействаща обща воля, основа за   качеството на живота. Мисля следователно съществувам е знаменитата фраза на Декарт, но ако се позовем на науката, мозъка на човека има за задача първо да съхрани енергийния баланс, физическите функции  на тялото за да има способността да мисли, да прави анализ и синтез, да оценя вярно обективните процеси в материалния и духовния свят. Споменахме духовния свят и не може да не се отбележи великолепната книга на богослова Ваклуш Толев „История на религиите“, златна книга според починалия наскоро Български Патриарх Неофит, царство му небесно. Някои задават тривиален въпрос как например се създава публикация и се пише книга, когато „не си пипнал с ръка“ онова за което се споделя. На пръв поглед резонен въпрос, но твърде опростенчески като се забравя, че културата на човечеството се съхранява през хилядолетията най-вече с писаното слово, историци и изследователи изучават архиви и книги. Велики автори, хора на науката от различни сфери на обществения живот, литератори, допълват и изменят познанието, случилото се през вековете става достояние на човечеството, обогатява се културата, извор за бъдещите поколения. Една еволюция, която се характеризира със забележителната мисъл на Хераклит преди две хиляди години „Панта рей“- всичко тече, всичко се изменя. И ако човешкият мозък в сравнение с древния човек увеличава своя обем и комплекстност и създава алгоритмите на изкуствения интелект /ИИ/, учени навлизат все по-дълбоко в тайните на природата и материята, от атома на Демокрит, сега до електроните и квантите, електрическите сигнали и енергии невидими за окото и други сетива на човека, същото, което става и в полето на духа, където господства древната богиня Психея. От Тотема, човечеството е сменило няколко Богове започвайки от Вавилон,  Египет, културата на Олимп, основните религии, които са взаимносвързани и във всяка една от тях Юдейство, Християнство, Будизъм, Ислям, в съвремието остава нещо от древността, от мистицима и мита, вплетени в новите духовни вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всяка религия има и социално послание, споява държавността и усъвършенства човека в своето развитие. Християнството заменя юдейското „око за око, зъб за зъб“ с „обичай ближния, дори врага си“, заменя общността на кръвното родство с “братя и сестри“ независимо от рода и кръвта, присъства истината и справедливостта, Човекът Бог-Иисус  Христос изрича „Аз съм пътя, истината и живота“. Има и тъмни страници, религиозните войни с хиляди жертви, Светата Инквизиция и догматика стигаща до садизъм, горящите клади с живи учени като Джордано Бруно. Но въпреки това човечеството еволюира в своето битие и познание за света и много от постулатите и сега удивляват със своето прозрение като думите на Иисус преди две хиляди години, когато при влизането в Храма бедната вдовица дава всичко, своите последни две лепти,  а богатия дава само от излишъка си. Не е ли и сега това у нас проблем, когато управляващата политическа класа  полага всячески усилия и продължава години наред да не променя данъчната система за преодоляване на увеличаващото се неравенство  несравнимо с другите европейски страни. Така е и с изтичането на милиарди от чужди компании безогледно експлоатиращи природни и човешки ресурси. Махатма Ганди по този повод бе казал след Първата световна война, че Европа се е простила с Християнството и тържествува Сатанизма. Сега положението не е по различно за което в новоизбрания Европарламент се обособяват групи депутати в защита и отвоюване на националния суверенитет. Със сигурност обаче след това ще се разрешава по-категорично и основното противоречие на съвременността между труда и капитала. След Октомврийската революция ленинските болшевики и народите от Изтока искат да съчетават борбата за национално освобождение с борбата за социализъм. На практика се утвърждават капиталистически производствени отношения и се оказва, че Ленин е с най-голям принос, такова е равнището на производителните сили, техническата база и културата. Обективните обстоятелства тогава налагат и по-голямата трудност, промяна в мисленето дори за такъв диалектик като Ленин с прилагане на НЕП/ новата икономическа политика/ в Русия. Сега в Руската Федерация се чуват авторитетни гласове от управляващите за нов икономически модел със социалистически елементи, „хибрид“,  който успешно работи и се утвърди в Китай. В информационния поток, който ни залива отвсякъде трудно може да се отдели зрънцето истина, но същевременно дава възможност да се откроява истинността  със знанието от нови данни до тогава скрити и недостъпни за анализ, особено когато се отнася за историческата истина, където са безброй спекулациите често породени от липса на информация или лични преживявания даващи отпечатък върху съжденията, оценките и заключенията. Могат да се посочат стотици примери от бита, ежедневното общуване и медийната практика за едностранчиво интерпретиране на фактите, което води до погрешни констатации и внушения за истинността на нещата. В миналото и сега се разминават с диалектиката, например НЕП в Русия и след шест години неговото отхвърляне при укрепването режима на Сталин с дуалистичното мислене  „или-или“ изразено и в политиката, или капитала или работническата класа, капитализъм или социализъм без преходни периоди или утвърждаване на производствени отношения без да се отчита степента на развитие на производителните сили, което създава условия за конфронтации и застой и не може да се претвори на дело критерият, че социализма като система  от по-висш порядък трябва да има производителност на труда равна или по-голяма от  най-развитите капиталисически страни, или създаването на трудовите лагери в Съветска Русия. Самият Солженицин автор на „Архипелагът ГУЛАГ“ в  писмата си до Сталин обвинява в „изопачаване на ленинизма“. Сега след разпада на Съветският съюз и социалистическата общност марксизма-ленинизма, въпреки и изопачен, вече не е официална идеология, червеното знаме бе свалено от Кремъл, Ленин и Октомврийската революция са в забвение от управляващата олигархическа класа. В последно време в някои от лекциите на изтъкнати руски автори, учени се споменават понятия от теорията на марксизма за „производителни сили“ и „производствени отношения“, „производителност на труда“, което дава надежда за вярна оценка на обективните процеси. Има и други, които продължават да твърдят, че при сталинската система са  „преживели марксизма и комунизма“. За съжаление такова е мисленето и на автори у нас и доколкото  има оправдание, от богословска гледна точка като първопричина способността и значението на духа за облагородяването на материята, определено не са обективни и правдиви в интерпретирането на историческите факти. Например се споменава събитие случило се в действителност, когато индийски „махатми“ след Октомрийската революция в Русия са занесли като подарък ковчеже с пръст и поздравления до „махатма“ Ленин като този жест се смята за кощунство на фона на разрушените църкви и имперската държава. Сега излизат и други научни публикации и книги с допълнитена информация и познание за случилото се. Както споменавам в първата книга „Пръски от мрежата“ в публикацията „Разколът“ историческите събития могат да се видят в друга светлина според изследванията на Александър Пьжиков /книгата „Корни сталинского болшевизма“/, когато в Русия православието се разделя на два клона, две течения, официалното на държавата с Патриарх Никон и на старообрядците на съпротива срещу опитите на официалната църкава за утвърждаване на гръцко влияние и обрядност. Въпреки, че Православното течение на старообрядците е подложено на репресии и допълнителна данъчна тежест върху стопанската им дейност още по времето на Петър Велики, като религия с чувството за справедливост, срещу обогатяването без труд, неприязън към официалната църква и властите завладява широки слоеве от народа и след революцията взема връх в социално-политическите процеси в страната. В този смисъл не злата воля на Ленин е причина за разрушаването на църкви, а колкото до самодържавието имперската власт бе свалена от Февруарската революция предхождаща Октомври. Често се случва и сега особено в медиите и социалните мрежи,  без да се познава предмета в дълбочина, да се правят констатации и изводи за сметка на истинността, която трудно се открива и доказва. Има вярващи в големия Бог създател на всемира, вярващи има и в науката, в знанието, философията и дадена теория като материалистическата диалектика носеща името на Маркс като метод за вярно обяснение на процесите в света. Без човека няма религия и двете „антиномии“, противоречия „теизма“ и „атеизма“ съществуват в общественото съзнание и не могат да се отхвърлят, „малкият Бог- умът“ / Ваклуш Толев/, продукт на  мозъка на човека в своето развитие винаги се стреми да познае непознатото, природата, ставащото в реалния свят. „Бог дава, но в кошара не вкарва“ гласи   българската поговорка. Някои могат да определят тази фраза за атеизтична, но тя не бива да се отрича и анатемосва, защото е в едно диалектическо единство с „теизма“-божественото. Историята потвърждава, че вярата само в „големия Бог“ не дава възможност на човека да разрешава земните си проблеми, духовните вълни могат да помагат, но неговият „малък Бог“-ума  има способността за творчество, да изследва обективния свят, постепенно да  освобождава човека, усъвършенства, намира Бога в себе си, истинността и взима решенията за своето битие.           

ОТГОВОР НА ЕДНО ПИСМО

Отговорът е на едно забележително писмо на подалият оставка Председател на Б С П. Адресирано е до всички социалисти. Забележително е, защото за първи път Лидер на партията на социалистите се обръща към всички тях, въпреки че преди това, ако не се лъжа, са подавани три пъти оставки но такова писмо няма. Вероятно сега намеренията са по-сериозни. Основателно е обръщението към всички социалисти, защото изборът за Председател на партията е направен според новият устав, за който са гласували повечето социалисти. Писмото започва със „скъпи социалисти“ и завършва  „обичам ви, винаги ваша Корнелия“. Няма лошо, духовната вълна на Християнството е Любовта. Молбата е социалистите да приемат оставката защото само те имат това право. Добре е, че се признава катастрофалната загуба на последните избори на 9 юни 2024 г. за 50 НС и за Европейски парламент /Народно събрание, гласове  151,600 – 7.1 % /. При това положение здравият разум е оставката да се приеме. Похвално е, че Председателят няма да участва в работата на Изпълнителното бюро и Националния съвет на БСП „за да се избегнат всякакви внушения“ за намеса в решенията на колективните органи на партията и ще се съсредоточи само в работата на Народното събрание като депутат. След това се посочва, че заедно със социалистите е имало много битки и изпитания, но никога не е предала и продала БСП, но са правени и грешки. Е, добре би било да се посочат и признаят грешките, с което писмото би придобило по-богато съдържание и въздействие. Впечатлява обаче изповедта, че в продължение на осем години усилията са насочени към „изчистване на партията“ от клиентелизъм, зависимости, трупане на лично богатство и привилегии и „мафията и дълбоката държава“ не могат да диктуват. Сега, за всичко това „изчистване“ чуваме само от медиите, какви са мотивите например за отсраняването на Велислава Дърева и Велиана Христова дългогодишни журналисти от в-к „Дума“, талантливи творци, идейни, които не се създават за един ден, още повече доказали безкромпромисните си позиции за сметка на лични неудачи и привилегии. Отстраняването и изключването от редиците на Партията на социалисти с авторитет и положително влияние в обществото.  Оказва се, че такива хора се наказват, а не се подкрепят и не издържа  мотива за продължителност във времето на заеманите изборни длъжности. Паралелно с това можеше да се влючват повече млади хора с нужните качества за лица на Социалистическата партия. Казваме „социалистическата“ защото са скандални примерите с онези, които преминават на коренно противоположни позиции по редица въпроси и стават говорители на нови формации като ПП „Продължаваме промяната“. Липсата на диалог и чуваемост продължава да бъде ахилесовата пета в стила и методите на работа. Това може би е причина да се пропускат възможности за по-голямо влияние при т.н летни протести“ преди две години, когато надделяват ПП „Продължаваме промяната“, а след време се участва и в коалиционен кабинет с тази формация, да се доказва кой е „по-по най социалистически“ в социалната сфера. Не може да не се спомене за оръжейните сделки, въпреки че се отричат доставките на оръжие „нито един патрон“ не е доставен за Бандеровска Украйна. По документи може да е така, но реалността според нас е друга. Това ми напомня случай с Вигенин като министър  на външните работи първи посетил и легитимирал правителство на Украйна след преврат и още по гртескно на мой въпрос не се ли е сетил за това отговорът бе , че при подобен случай пак ще направи така. Сега доказва себе си с мнението за предстоящата Конференция в Швейцария по темата Украйна и при изборите за Европейски парламент  е избран за депутат. Има и друг евро-депутат с няколко езика, който гласува „въздържал“ се по въпрос за решение относно равнопоственост на вината за Втората световна война нежду „свастиката и червената звезда“ метафорично казано. Едва ли в този Отговор ще се съберат всички „грешки“, но не може да не се спомене какво значи израза, че заедно ни чакат „тежки“ дни и трябва през летните месеци да си починем за предстоящи битки през есента и че „вратата на крепостта няма да бъде разбита отвън, а ще бъде отворена отвътре“. Това напомня на времена преди близо столетие както свидетелства историята, когато „сталинските болшевики“ разстрелват „ленинските болшевики“ за ляв и десен уклон, това време наречено „сталинизъм“ и смятам, че е преписано от някъде, че ние членовете сме истинските и честни хора, силата на партията, а не върхушката й. С призивът да не се позволява да се отнеме правото на социалистите от пряк избор на Председател прозира да се заметат под килима всички онези недомислия като решението от 25 февруари 2024 г с което де факто се наказват социалистите от градската организация София и Бургас с провеждането на събрания и нов избор на ръководни органи. Оказва се, че една демократична процедура може да има обратен, отрицателен ефект в зависимост от характерни черти на личността и най-вече на водача- Председател на партия, организация. Затова навремето Стоян Михайлов бе написал великолепната книга „Сталинският тоталитаризъм“, която за съжаление не се познава достатъчно. През есента действително ще се решават важни въпроси за бъдещето на Социалисточеската партия, но борбата започва сега с откритото несъгласие на Младежкото обединение в БСП с порочния стил и методи на работа на настоящият Председател, което сигурно ще има подкрепа на всички онези честни социалисти, които се призовават, но не за псевдо-ляво причина за настоящият крах на Социалистическата партия, останала само с абревиатурата, а за друго  съдържание, защото Лявото е нужно на България и това все повече се разбира дори от негови недоброжелатели.             

МИСЛЕНЕ И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Това е продължение на разговора за мисленето като човешка дейност от първата ми книга „Пръски от мрежата“. Така се случи, че търсейки в книжарница „Хеликон“ книгата на Янис Варуфакис „ТЕХНО феодализъм“ пред погледа ми попадна заглавието „7 УРОКА за мозъка“ на Лиза Фелдман Барет, изследовател на мозъка, което кореспондира с познанието за  човека и неговата характерна черта мисленето, за което говорят още в древността философи, мислители, Аристотел определя като „зоон политикон“ политическо животно, а по-късно К.Маркс като „съвкупност от обществени отношения“. Във философията се рзделят  две направления кой е демиурга, кое е началото, създателя  на нещата, духът или материята, понятията субективен и обективен идеализъм и материализъм, съответно се формират  идеологиите като например обективният идеализъм с диалектиката, развитието на „абсолютният дух“ на Хегел и материалистическата диалектика на К.Маркс. Богословът Ваклуш Толев говори за духовни вълни, стрелата на Единството, че човек търси в религията хармонията между Небето и Земята с двубоят  между Дух и Материя, идеята извлечена от митологиите на древния човек за божественото, което го е съхранило през вековете и вътрешното вглъбяване в християнството, например у нас „личната църква“ на семейството и душата по време на османското подтисничество, за Христовият кръст символ на диалектическото Единство между Дух и Материя, и Възкресението като победата на Духа, който не създава, а „опложда“ материята. За разлика от църковните отци апологети на простата вяра, знанието е божественото за „добро и зло“, щото злото е неевоюлирало добро. „Прости им господи Те не знаят какво вършат“ изрича Христос разпнат на кръста. Не може да се подмине забележителният  стих на големия немски поет Й.В.Гьоте от „Фауст“:

Написано е тук. „В началото бе слово“

Аз спирам изведнаж. Да почна ли отново?

Не мога словото да оценя дотам,

По начин друг ще го предам

И като че умът намира верен смисъл

Написано стои, в „Началото бе мисъл“

Добре вникни във тоя първи ред,

Недей прибързва отнапред,

Нима е мисълта всемира сътворила,

Не значи ли това „В началото бе сила“?

Ала едвам перото вземам във ръка

И пак съмнение терзае ме сега,

Но ето, че Духът помага ми

И смело пиша Аз

„В началото бе дело“!    

„Духът помага ми“. Велик е Гьоте! Често  в разговори и дискусии за да се докаже правотата се употребява известния израз в марксизма „Битието определя съзнанието“, но се пропуска допълнението, че „съзнанието е относително самостоятелно“. То е относително самостоятелно, но не идва някъде отвън, а е продукт на човешкия мозък. Еволюиралият мозък на човека през хилядолетията е мрежа, но за разлика от Интернет има, както доказва науката, 128 милиарда неврони, които генерират съзнание, осъществява се   взаимодействие между електрически сигнали и химически реакции чрез мозъчни центрове непрекъснато до смъртта. Ако даден център е увреден поради заболяване, депресия, деменция, травма, се разстройва цялата мрежеста система, нормалното функциониране се подържа от химически вещества като серотонин и допамин и чрез сетивата мозъкът получава информация, невроните изпълняват, решават различни задачи,  управляват  телесните процеси, енергийното състояние, емоциите, възприятията, паметта, страх и болка, множество различни психически функции, зрителни, езикови. Изследванията показват, че мрежовата структура на мозъка е комплексна сложна система способна да сътвори съзнание, мислене-теоретично, абстрактно, креативно, творческо, да извършва анализ и синтез от простото към сложното включвайки в настоящ анализ минал опит, причинно-следствените връзки, способност да прогнозира бъдещо състояние. Еволюиралият мозък на съвременния човек не би могъл да създава алгоритмите на Изкуствения Интелект ако не се отличава от този на човека от древността със своята много по-голяма сложност и комплекстност. Прогнозиращата способност на мозъка дава възможност да променяме средата в която живеем, социалната среда създадена от миналите поколения, от други преди нас и съвременните технологии могат да спомагат за повече положителни отколкото отрицателни последствия, да се променя живота на хората към по-добро, което може да извърши само човека като мислещо същество. Науката потвърждава, че това е свързано с емоцията, импулси които минават през сърцето, което доказва  взаимната връзка между всички органи на човешкото тяло, но като главен комплексен координатор и съхраняващ енергията е мозъка имащ способността да обобщава и трансформира физическите дейности в психически процеси. Взаимодействието с другите хора укрепва мозъка, семейна среда, приятелски кръг, отношенията на работното място, думите могат да променят нагласите, вижданията , мнението, гледната точка според К.Г. Юнг е психология, която се променя. Затова е важен диалога при решаването на проблемите, за опазване на природата, бедността, неравенствата, които все още не са на нужното внимание, оказва се, че се изразходват повече финансови средства за неутрализиране на отрицателните последици отколкото за предотвратяване на причините например за демографската криза, неграмотността, заболяванията. За разлика от животните човекът създава реалната социална среда, неговият мозък е способен да общува, комуникира, изследва,усъвършенства се, създава култура, която не загива след неговата смърт а продължава да влияе дори върху генетичната преопределеност в историческото развитие на човечеството. Човешкият мозък създава и провежда политиките, които могат надграждат и променят съществуващата социална среда за благополучието на хората, създаване на необходимите условия за нормално развитие, хранене, подслон, медицинско обслужване,образование, за мира и войната, всичко от което зависи съхранението на живота. Това е великото преднаначение на човешкият мозък. Може би затова учени занимаващи се с изследванията на мозъка за  комплимент употребяват „Харесвам твоя мозък“. Владимир Улянов/Ленин/ е харесвал и употребявал израза „ Светлая харошая голова“. Развитието на технологите достига до разработване алгоритмите на Изкуственият Интелект /ИИ/с което се изменя цялата парадигма на социалния живот. Променят се обществените отношения, наред със старите се употребяват нови понятия за да характеризират по-добре измененията в отношенията между труда и капитала, между самият капитал „стар“ и нов. Водещ при съвременния капитализъм става „Облачният капитал“, новият господар при който пазарът се заменя с феод, а печалбата с рента, добре познати понятия от феодализма ако се прилага функционалния подход в историческото развитие на човечеството, първобитен, робовладелски, феодален строй, капитализъм, социализъм/комунизъм/. С новите технологии могат да се решават множество задачи, например за минути да се преведат пари от единият край на света до другия като се заобикалят банките посредници, предприемачите/капиталисти/ стават зависими, васали на Облачните капиталисти, собствениците на алгоритми, увеличават се новите пролетарии и „крепостни“ във феода, „онлайн пазар“ е достъпен само за клиенти срещу солидно заплащане, няколко хиляди евро, и подписване на договор с потребителя да не променя феода. Такъв случай наскоро бе публикуван във ФБ. „Капитализмът загнива като се развива“, това бе написал навремето Ленин, но се оказва, че това развитие не води автоматично до крах на капиталистическата система и утвърждаване на нови социалистически отношения. Както твърди Янис Варуфакис в книгата си „Техно феодализъм“ спасяването на банките през 2008-9 година с огромните финансови средства отпуснати от държавата някои успяват да вложат като солидни инвестиции и стават собственици  на новите технологии, капитализмът се трансформира, определя се с нови понятия и отношения на властване на новия „Облачен капитал“. Новите капиталисти-облаколисти, на пръв поглед спасяват капитализма, същевременно става уязвим много повече с нарушаването механизмите на системата, трансформацията на печалбата в рента и пазара във феод като се увеличава властта и личното богатство/ яхти, недвижими имоти, огромни суми в офшорни зони/ на  собствениците на новите технологии. Същевременно се свиват инвестициите в производството и инфраструктурата, разделени, атомизирани, експлоатирани обедняват широки слоеве от населението, което  създава условия за дълбоки кризи, но и по-големи възможности за обединение на наемния труд, разширяване на неговия терен за сметка на капитала. Без да сме прекалени оптимисти във времето на промените, но развитието както учи диалектиката е неибежно и е възможно трансформация на капитализма както твърди Бранко Миланович, дългогодишен експерт в Световната банка, в книгата си “Само капитализъм“ „....частният капитал да престане да е доминиращ или наемният труд да загуби значението си. Възможно е благодарение на новите типове технологичен прогрес, производството в малък мащаб организирано от самонаети индивиди или малки групи хора работещи със свой собствен капитал и кредитирани с преференциални лихви от държавни банки да стане стандартен начин на производството. Или може да има други комбинации, които ще маргинализират капитализма такъв какъвто го дефинират Маркс и Макс Вебер“. В Европа и света вече има хиляди  малки и средни фирми, много по-големи фирми, където собственици на капитала са трудовите колективи. Някои ще кажат, че това не се отнася за нас тъй като проблемите са други в сравнение с развитите държави, но въпросът е че тази нова организация на производство е практически осъществена, дава своите положителни плодове и е конкретна стъпка към социализма на 21 век. Всяка страна  има свой път на развите в съответствие с историческото си и културно наследство, но ще има и нещо общо, универсално за което пише Маркс. За съжаление бедата на левиците в Европа и у нас е, че отхвърлиха огромното теоретично наследстово на класиците, в редките дебати не се чува реалността в която съществуват неща определени с понятия като капитал, наемен труд, експлоатация, справедливо разпределение на създаденото богатство, за постижения се смятат временни успехи в социалното дело в съюз с други партии за сметка на стратегическите интереси на „лявото“, което винаги ще съществува заедно с „дясното“ в условията на капитализма.            

  

Б А Т А Л Ь О Н „2 0 0“

 

Отново се чества 9 май, Денят на Победата и Ден на Европа. На 8 май рано сутринта през 1945 година в Берлин, Карлхост в сградата на военно-инженерното училище, където преди се подготвят младите техници на Вермахта, се подписва Акта за безусловна капитулация на Германия в присъствието на представители на четирите съюзни държави Съветският съюз, Великобритания, САЩ и Франция маршал Георги Жуков, главният маршал на британската авиация Артър Тедър, генерал Карл Спаатс, адмирал Бероу, генерал Деларт дьо Тасини.             След подписването на капитулацията от фелдмаршал Кайтел упълномощен от гросадмирал Дьониц, новият президент на Германия, маршал Жуков се обръща към съюзниците с кратко слово, че на съветските войски се падна великата чест заключителното сражение да щурмуват Берлин. На 50-та минута след 24,00 часа на 8 май заседанието е закрито, започва първият мирен ден и само часовите пояси и с решение на Върховния съвет на Съветските републики 9 май е Ден на Победата. Не е случайно, че този ден е определен от европейските лидери и за Ден на Европа. През 1950 година в провъзгласената Декларация от френският министър на външните работи Роберт Шуман, за създаването на Европейската общност се повдига идеята за политическо сътрудничество между народите на Европа за които войната става немислима. Някои забравят, че това е победата над нацизма и фашизма, над „Третият Райх“ просъществувал само 12 години, но донесъл на човечеството най-ужасната в историята война с милиони загинали, опостушени градове и села, неописуеми страдания. Неслучайно тази дата чествана и от съвременниците има дълбок смисъл, но историята има собствен ход като оповергава сентенцията, че е учителка на народите. В противен случай не биха се случвали събития на които сме свидетели отново да се реабилитират символи и героизация на нацистки и фашистки водачи, ирационални идеи и се осъмва с поругани, разрушени паметници на антифашистката съпротива, да се приравнява вината за Втората световна война между Хитлерова Германия и Съветския съюз, уеднаквяване на символите „сфастиката и петолъчката“, европейски политици да призовават проблемите и международните дела да се решават не със средствата на дипломацията, а на „бойното поле“, русофобията да замества антисемитизма. Това провокира отново да се припомнят историческите факти без предвзети мнения, а с правдив анализ, в една забележителна книга на известния   журналист Кирил Янев „Хитлер умря в 3.30 часа“ издадена през 2015 г., плод от множество архивни документи и лични срещи с видни пълководци и участници в събития  довели до Победата. Има обаче епизод от края на войната за който не се споменава често, но по своето значение остава завинаги в аналите на историята и ще се помни от поколенията. Това е периода май-юни 1945 година, когато се сформира „Батальон 200“ за участие в парада на Победата на 24 юни 1945 година на който наред с военните пълководци, маршалите на Съветския съюз е представена и България с участието на единствения чужденец генерал Владимир Стойчев командващ Първа българска армия в състава на Трети украински фронт. Сформирането на този Батальон имащ за задача да бъде носител на 200 пленени знамена на „Третия Райх“ започва в началото на м.май. Разказът за това знаменателно събитие е на Василий Иванович Скипенко, работник стругар в завод от уникалното приборостроене, фронтовак, преживял войната, скромен, сладкодумен разказвач, който със спомените си допълва архивните документи заедно със стотици писма и справки на други участници от неговия полк в състава на дивизия „Дзержински“. Участниците в този анонимен Батальон за първи път научават за задачата си, когато на поредната репетиция Жуков ги нарича  „Победители“. Трофейните пленени знамена идват направо от Германия и е нужно да се изберат онези, които „представляват“ моща на Вермахта, завоевателната политика на „Третия Райх“, от покоряването на Париж, Белград, Атина, окупацията на Белгия, Холандия, знаме Номер 1 е личният щандарт на Адолф Хитлер. Денят на Парада е слънчев, но вали ситен, топъл юнски дъжд, кремълският часовник отмерва 10.00 часа, портите на Спаската кула се отварят и на бял кон излиза маршал Георги Жуков, който приема рапорта на маршал Рокосовски. Всички единадесет сборни полка имат тържествени транспаранти, само Батальон 200 е анонимен, фоторепортерите недоумяват що за поделение е това със снажни, изправени, с богатирска осанка воини и мълвата носи, че това са сигурно отличници в строевата подготовка. Сборният батальон е без тържествени транспаранти, но със свалени до земята пленени знамена, тежки с позлатени орнаменти и знаци обходили и развявали се из цяла Европа. Дефилират сборните полкове, музиката гърми, часовникът отмерва времето и в 10.30 часа музиката рязко спира, чуват се 80 барабанни удара, напрежението расте, телата настръхват и със спуснатите знамена под ръмящия дъжд тръгва Батальон 200. Първи полита на земята щандарта на Хитлер, този който бе готов преди четири години за парад в Москва, трупат се грамада, една печална купчина знамена пред Мавзолея на Ленин. На трибуните се виждат второчените погледи, пребледнелите лица на чуждестранните гости, което не може да се забрави. Площадът ехти, това е победа над символите на злото. Чистото знаме носи със себе си светлината, дава порив и енергия за тържеството на любовта и доброто у човека. „Печална купчина“ знамена, само така могат да се определят символите на „Третия Райх“ омърсени с кръвта на милиони, жертви на омраза и расова ненавист, стремеж за милитаризация на икономиките и жизнено пространство, колонизация и ограбване на държави за сметка на народите. „Батальон 200“ изпълни мисията си да покаже на света повелята на Историята, светът бе свидетел и чу грохота на падащите знамена, падението, величието и предупреждението. Вечерта на 24 юни в Кремъл, на тържеството по случай Победата, Сталин ше вдигне тост за здравето на ония обикновени хора от всички отрасли, на науката, стопанството, военното дело, онези „низши чинове, които са основата и държат върха“, тази спойка която спечели войната. В сюблимни моменти и диктаторите са осенени от прозрения и вярна оценка на действителността.    

 

Ч О Г Л А В Д Е Н

 

Започна с времето, не въобще с времето, а с метеорологичната прогноза. Събота е 20 април 2024 година. Вали вече цял ден и това не предразполага към радост и положителни емоции. Психолози твърдят, че човек ако се  усмихва насила се отразява и на вътрешното му състояние. Съмнявам се, още повече че освен хаоса в държавата породен не само от глобални причини, но от глуповини и недомислици на недорасли политици с решения плод на мислене не след задълбочен анализ, а ей така да решим пък ще видим какво ще стане, което излиза скъпо и прескъпо след време и то не на гърба на този взел решението, а на други хора и според сполучливия израз на американският политолог, философ и финансов експерт от ливански произход Насим Талеб не отговарят за последствията, не  „залагат собствената си кожа“. Изглежда са ампутирани от мисълта да провидят какво ще се случи накрая на азбуката, когато кажат първо „А“ и то не само в практически смисъл, а и в духовен, психически дали ше се създаде климат обединяващ и стимулиращ или омраза и разделение на общността, подозрителност и „врагове“ без никакво основание водени единствено от мнението, становището на началството. Другата гледна точка, мнението на „инакомислещите“ както се изразяват по интелигентно се приема като нещо недопустимо. Няма да правим по­­-задълбочен анализ защо се получава така, но има достатъчно примери от историята всеки да направи извод за себе си. Един пример, който породи този пост е решението на НС на БСП от 25 февруари 2024година за провеждане на предсрочна конференция на социалистите от общинската организация в Бургас. В това отношение сме побратими със социалистите от градската  организация в София, но за разлика от тях имаме други неясни „прегрешения“ никъде неупоменати дори на проведената в този дъждовен ден Общинска конференция. Оказа се, че това е само „техническа“ конференция за избор на Председател и Общински съвет. Бяхме двама делегати от нашата организация и още с влизането в   ДТ“Адриана Будевска“, където трябваше да се регистрираме ми поискаха личната карта сигурно по указания свише да няма опити за чужди елементи. Кой знае. Добре, че гарантираха за мен други делегати познавайки ме като един от „динозаврите“ нали така се изразяват някои млади политици. От този момент започна чоглавото време и продължи след дълга процедура в съответствие с устава на партията, избор на нов Председател и избор на Общински съвет. Нямах намерение да се изказвам, но провокираха съображения продиктувани от здравия смисъл, още повече в зала с 300-400 места присъстват 43 делегати от 68 предварително избрани от организациите, в сравнение с други конференции, което събуди у мен една скверна мисъл не далеч от реалността, че отново участвам в подобно събитие случило се преди 34 години, когато останалите няколко човека в огромната сграда сега съдебна палата, закрихме Общинската организация на БКП в Бургас. Споделих още, че това решение на Националния съвет на БСП волно или неволно раздели социалистите и като участник на срещата в София подкрепям  учредяването на движение „Бузлуджа“ за обединение на левите сили у нас. Оказа се обаче, че за някои делегати това е равносилно на „врага с партиен билет“. На излизане от залата една делегатка мимоходом ми подхвърли „как са бузлуджанчетата“. Човек може да махне с ръка, но се замислих как може въпреки и порочен стил на работа на национално равнище, необмислени решения налагани властово без диалог с другата страна в спора, може да се просмуква надолу до отделния човек и става поведение. Един друг глас в залата по време на изказване на делегат изразявайки несъгласие с решението на националното ръководство, прозвуча агресивно, че това изказване, несъгласие е поръчково и въпросът е кой го е поръчал. Без коментар! Вечерта във ФБ четем, че предният ден по предложение на ДПС и ГЕРБ и със съдействието на БСП, Народното събрание е приело  Закон за изменение на Закона за инвестициите, с което се разрешава на всеки инвеститор да поиска и придобие имоти и вещни права върху собственост на държавни предприятия без търг или конкурс по данъчна оценка, езуитско решение, без да се приватизират предприятията стават една “куха структура“ без собственост. Тъй като наскоро станаха изменения в настоящата Конституция като се ограничиха правата на Президента относно служебните правителства, неволно минава мисълта за едно друго изменение на Конституцията от 1991 г - 112 години след Търновската Конституция, с което единствено частната собственост става неприкосновена и от конституционна защита се лишава държавната (общонародна) собственост. Оказва се, че злополучният ни преход продължава, но това не е предмет на дискусия в българското общество. Казват, че „прехода“ ни е режесиран отвън, от чужди сили и сигурно такъв е режисьора, но за тази сюрреалистична среда в която живеем причината не е отвън , а вътре в нас народопсихологията с дълбоки корени в миналото. Та така, това е положението „другарки и другари, дами и господа“, харесвам този израз на уважаван от мен професор написал великолепната книга “Критическа психология на Българската история“.                               

ЗА „ЧЕРВЕНИТЕ ЛИНИИ“

В последната ми книга „Пръски от мрежата“,издадена миналата година‘, има публикация „Нищо ново под слънцето“един разказ за писмата на Плиний млади, литератор, народен трибун,юрист, сенатор в Римската империя по времето на император Нерва(96-98 г.) когато по думите на Тацит е позволено да мислиш каквото си искаш и да кажеш каквото мислиш. След близо 2000 години отново пред съвременните общества стоят  проблемите за информацията и дезинформацията за фалшивите новини, създават се организации за следене и забрани на свободното слово. Отново има „червени линни“със заплахата ако не се съобразяваш да бъдеш отлъчен,наказан, порицан. В човешките общества винаги е имало червени линии, например в морала и нравствеността, в поведението на отделната личност и колективни органи и организации, които ако се нарушат се създава непоносима психологическа атмосфера и срив на всяко усилие за решаване на реалните проблеми, огледален пример е Народното събрание с т.н Сглобка. Още по-непродуктивно е когато висши началства като от върха на Олимп се рапореждат за безпрекословно изпълнение на решения от други подвластни  органи и организации. Това би имало  обяснение при тоталитарните и авторитарни режими при едни други времена на Изток и на Запад, което води и до физическо унищожение на „инакомислещите“ с етикети като „фракции“ и „вътрешни опозиции“. Да се чуди човек, че това са изрази не на закоравели  възрастни „бетонни глави“ или още по-съвременно „динозаври“, а на млади хора, за което преди време бях написал  коментар сравнявайки ги с един герой на Трендафил Акациев „ синее се над мойта шапка, мъгливо е под нея“ . С коментари обаче такива личности , още без съществен принос към обществото, не се стряскат особено. По-тревожно е положението, когато“червени линии“ се използват за политически цели или за задоволяване егото на властимащи като Национални съвети, изпълнителни бюра като под формата на колективни органи са способни да унищожат всичко под себе си, дори малките успехи за изплуване от блатото. Някои казват, че е виновен демократическият централизъм, но по-вярно е, че проблема е повече в централизма и липсата на демократизъм, диалога, дискусията. Последните събития достигнали до нас от медиите е сагата с Градската организация на социалисите в столицата и Националният съвет на БСП. Икономисти повечето от десния сектор,твърдят че създаденото богатство горе на върха от шепа милиардери се просмуква надолу и така се решава проблема с бедността. Има нещо вярно, че държавата става по-богата, но остават неравенствата в обществата дори се увличават както показват изследванията. Нещо подобно се получава и със стила на ръководствата на върха на пирамидата просмукващ се надолу по иерархията с конкретен пример ,когато преди няколко месеца социалисти от Бургаската организация поеха инициатива да се възобнови общинският Дискусионен клуб. Всичко бе уточнено, когато изведнъж се разрази истинска буря,че има “фракционна“ група, правят се списъци, вълнение голямо. Така се получава, когато е нарушено доверието и се има за пример националното ръководство. Проблемът е по-голям, нима не се знае и разбира, че Преходът започна от „Кръглата маса“ 1990 г, без да се подценява нейната ролята за демократизацията на страната, но още тогава са пресечени „червените линии“за което Александър Лилов има доблеста да признае в словото си на колоквиума в Париж през 2010 г., по повод 20 годишнината създаването и, цитирам дословно от книгата „Преходът“: „Като оглеждам нашата Кръгла маса днес след двадесет годишна дистанция, и от високата трибуна на Сорбоната виждам, че тя можеше да даде повече на България като глас на разума в онези трудни години. Особено в една сериозна дискусия за предстоящото развитие на икономическия преход. Липсата на такава дискусия е голяма слабост на Кръглата маса“. Не е ли съществена причина и следващите години липсата на сериозен диалог и дискусия не само сред социалистите за кардинални проблеми, но и с други политически сили и със сигурност ще бъде по-полезно ако не се смятат за врагове. Ноам Чомски има една мисъл, че партиите и движенията имат две направления електорална и стртегическа политика, които трябва да се съчетават и да не се пренебрегва едната за сметка на другата като особено пагубно е да се неглежират стратегическите цели както се получи с лявата партия останала само с абривиатурата си социалистическа.                  

ХОЛОКОСТ

Това е заглавието  на една малка книжка с едно подзаглавие „Къде беше Бог?“, която преди години бях прочел, но сега отново събуди интерес с автор Артър Кац претърпяла четири издания в САЩ преведена на български език. Холокоста това последователно изтребление на евреите в Европа  отново става предмет за оживени дискусии по повод случващото се в международния живот, военните стълкновения между Израелци и Палестинци с  безброй жертви. Темата е болезнена и сложна както самият автор споделя близо двадесет години след това събитие когато са унищожени шест милиона евреи в нацистките крематориуми потресло  света, дори потърпевши автори по чудо останали живи не са взели перото да опишат този планиран геноцид над еврейския народ. Как да се обясни Холокоста, този сакрален въпрос вълнува вече десетилетия за което са написани безброй  статии, издадни книги от много автори всеки със своя гледна точка обясняващ случилото се. Хората на академичната наука поставят в основата теоретичното мислене, идеологията на националсоциализма, расовата теория, непълноценните хора, подчовеците, стремежа за жизнено пространство, завладяване богатствата на други страни, целта за свръхпечалби на едрия капитал от една милитаризирана икономика и както твърдят нейни представители са смятали Хитлер за временно явление и след преодоляване на икономическата и социална криза, хиперинфлацията след Първата световна война  нещата в  Германия да се нормализират. Без да отричат социално-икономическите причини много автори анализират случилото се от психологическа гледна точка и ролята на възпитанието на човека от кърмаческа  до израстване на личността в зряла възраст както твърди Алис Милер в книгата си “В началото бе възпитанието“ и обръща внимание на т. н „черна педагогика“ на насилие , физическо и психическо малтретиране на децата приела масов  характер в повечето немски семейства станала норма при оформяне характера на личността като пример за нормално поведение да се смята изграждането на „силният човек“ сдържащ емоциите си и не проливащ сълзи, не проявяващ  съчувствие и емпатия следствие възпитанието чрез забрани, когато детето е възпрепятствано да прояви собственото си АЗ без да има възможност за споделяне онова, което го вълнува. В нездравословната психическа атмосфера се формира  малкия човек с онези отрицателни черти, които се проявяват в бъдеще в неговата зрялост, необоснована омраза към другия, насилието, чувството за отмъщение и несъзнателно поведение стигащо до престъпление като се възпроизвежда онази  потисната енергия от неговото детство. Това показват  изследванията и при анлиза на психопрофила на  Адолф Хитлер. Не бихме поставили този въпрос ако историята не потвърждава, че характерните черти на личността преплетени с идеологията дават своя отпечатък в политиката и управлението на обществените процеси и дела. Обобщавайки изследванията на редица автори клинични психолози, психоаналитици,  психотерапевти и собствени анализи, авторката Алис Милер стига до изводи с отговор на въпроса „ у кого е вината“ за злочестата съдба на престъпниците с присъдата на обществото, затвор или смърт, още повече що се отнася до Хитлер и обкръжението му за престъпления срещу човечеството довели до Нюрнбергския трибунал като посочва  последователно събития от живота на германският Фюрер. Адолф расте  в една напрегната атмосфера не само от нестабилното психическо състояние на майката Клара Пьоцл, която за кратко време губи трите си деца, но най-вече от тежката атмосфера в семейството създадена от неговият баща, на насилие и страх, на покорство пред волята на господаря, където не е позволено да се противоречи и сподели. Дори след смъртта на бащата,  майката със страхопочитание минава пред наредените му за пушене лули. Вече възрастен тази атмосфера от детството и създадените навици по-късно се трансформират в диктаторски черти за безпрекословно изпъление, мълчаливо приемане на всичко, в противен случай физическа принуда. Това потискане на собственото АЗ и в послушание на принципи и норми изисквани от родителите без да са преработени от самата личност са възпитавани поколения подрастващи в немските семейства, съществена причина за бъдещото поведение за приемане на Фюрера  като баща,  водач на нацията. Големият клиничен психолог Карл Г. Юнг привърженик на колективното несъзнавано споменава, че тогава една вълна в основата на на която е древният Бог Вотан завладява германското общество и дори високо интелигентни хора негови познати се превръщат в нацисти. Освен Бог Вотан като архетип, за това състояние сигурно съществена причина е и ролята на възпитанието. Една жена например след като прочела „Моята борба“ на Адолф Хитлер  научила за престъпленията на евреите лихвари  и ги намразила защото експлоатират бедните. Влияние върху детската психика оказват и слуховете в обществото въпреки недоказаните подозрения  за еврейски произход  на бащата Алоис  Хитлер. Унижението на Германия след Първата световна война може би намира своя огледален образ в психологическият профил на Хитлер с характерните черти оформени в неговото детство да защити покорната си послушна майка пред пълновластният господар бащата, в бъдеще олицетворяваща Германия и я освободи от престъпните евреи, фантазен образ на лошия баща. Този налуден на пръв поглед извод като причина за преследването и унищожението на евреите до девето коляно се допълва, че  като възрастен  чрез властта си като диктатор Хитлер може да отмъсти на всички за случилото се в неговото детство като тотално изтребване в лагерите на смъртта и в това начинание да увлече хиляди, които го обожествяват и практически създават условия за изграждане на  цялата техническата инфраструктура за умъртвяване. Както пише и Арт Кац в книгата си „Холокоста“, има богата литература като точно се посочва броят на жертвите, разработването на газа, технологията на умъртвяване, възхода на нацизма, антисемитизма, но няма отговор и твърде малко е казано защо Бог допусна това, къде беше Бог?. Този въпрос може да смути много хора свикнали с рационалното обяснение на нещата, но случилото се преди близо век не може да ограничи мисълта на човека да изследва и онова което изглежда невероятно и абсурдно особено сега, когато технологиите достигат съвършенство и човешкият ум съумява да задава въпроси на създадения от него изкуствен интелект и да търси оптимални отговори. Има и твърдения, че не е далеч времето, когато технологиите могат да достигнат такова развитие, че да унищожат човешкото и да остане само животинското у човека. С Холокоста обаче човечеството вече познава и е преживяло животинското и въпреки невероятно може да се случи обратното, изкуственият интелект да се откъсне от властта на човека и да унищожи животинското у него. В стремежът към познание не може да се отхвърли и обяснението за Холокоста от теологична гледна точка, как това се случва в цивилизована Германия дала на света бележити учени и художествени творци, която за евреите е пример за  човешкия прогрес. Разколебава и вярата в образованието и просвещението като единствено условие за хуманизъм и човечност. Това навежда мисълта да се обърне към писанията на мъдреците и религиозните водачи в техните пророчества, предупреждения и завети, в историческият път на еврейския народ. За някои еврейски философи е абсурдно Холокоста да се смята за възмездие, съд и божие наказание. За други от гледна точка на теологията „Хората на Книгата“ както са наричани евреите написали много книги, но не са разбрали  древните Писания и отговора за греховете да се търси там,  извършени не от отделния индивид, а колективната вина на евреите през хилядолетията, предателството и разпъването на Исус от Назарет на кръста с  мотива по-добре да загине един отколкото всички и както се знае от историята, че преди и след Христа войните и  разрушенията водят до безброй жертви, деца, жени и старци, че пророчествата в Книгите Левит, Второзаконие,Еремия, Плачът на Еремия, Царе в една или друга степен се сбъдват и наказанието застига и следващите поколения. Идва и резонния въпрос ако Бог е безсилен както твърдят и еврейски философи, стои безучастно по време на Холокоста, какво трябва да се направи  да не се случат бъдещи страдания преживени в миналото, изгнанничество, липса на държава и разпиляност на евреите по света, да се избегне едно бъдещо унищожение, каквото е пророчеството в техните Писания, отговорът е „евреинът да се превърне в християнин“, да гледа  не само греха на другите, но да се покае за собствените си грехове. У човека има „добро и зло“, а злото е нереализирано добро според забележителната мисъл на българският богослов Ваклуш Толев. След 1948 година със създаването на  държавата Израел, а и преди това не настъпва траен мир, несигурността съпътства  живота на евреи и палестинци, обвиненията са взаимни и в определени моменти ситуацията ескалира във военни конфликти както е сега, с хиляди убити палестинци от въоръжените сили на Израел и евреи след терористични акции на  палестинската съпротива. Сигурно е пресилено, но се създава ситуация за палестински Холокост  и сбъдване на пророчествата от еврейските Писания,  предпоставки за повторение на миналото и последното унищожение на еврейския народ. Едва ли причините трябва да се търсят само в религиите и вярата, безспорно икономическите са в основата, но не е без значение ролята  на възпитанието, създаването на етническата и расова омраза, стремежа за жизнено пространство на Ционистки Израел, отстраняването на всички дори от собствената управляваща политическа класа, които са за създаването на Палестинска държава. Надеждата е, че ще се намерят политици  пророчествата на еврейските религиозни предци да не се сбъднат, а палестинските деца да играят с еврейските и да не носят автомат за убиване на „враговете“.            

СВЕТКАВИЦАТА

 

Както светкавицата озарява  небосвода и разсейва тъмнината, така премина по света интервюто на Тъкър Карлсън с Президента на Руската федерация Владимир Путин, разсея стелещата се информационна мъгла обвила общественото пространство и събуди света. Не по-малко силно е последвалото интервю, само след няколко дни, на международна среща в Дубай, където  американският журналист отговаря на многобройни въпроси и човек не може да не се възхити на професионализма, високата култура, искреността, откритото без излишни думи и заобикалки споделяне на онези чувства и мисли, на онзи американски патриотизъм довел до реализация  на интервюто с Руският държавен глава. Както съобщават медиите, впечатленията на Путин за журналиста са като „опасен човек“, който последователно прилага своя тактика, търпеливо изчаква неговите отговори въпреки пространното изложение върху историята на Русия,  не се получава и  „остър диалог“, за което е имал готовност. Оказва се, че провеждането на смисленото интервю с Руският президент с една добронамереност, което не се среща често сред западните журналисти  особено сега в напрегнатата международна обстановка, с правдивото информиране на американското общество за реалните процеси в света и преодоляване на заблудите, повърхностните оценки и мнения завладели публичното пространство, не без помоща на повечето медии в страната, става много по-опасно за дълбоката държава, партията на войната в САЩ. Неволно си спомняме за бележити личности от американската история, които са жалони за поколенията със своя патриотизъм и дела като Франклин  Д. Рузвелт  избиран три пъти за президент оставил неизлечима следа с политиката на „новият  курс“ през 30-те  години на миналия век и нова структура за сигурност в света заедно с другите велики сили след Втората световна война. Когато сме свидетели на прояви на фашизъм и  нацизъм, реабилитиране на символи, рушене на паметници на антифашистката съпротива, възвеличаване на бивши отявлени нацисти главорези представяни за национални герои аплодирани от съвременни парламенти, омаловажаване ролята на Съветският съюз за победата над фашизма, например в София унищожаването на паметника на Съветската армия, заличаване паметта за милионите жертви и опитите за утвърждаване на  подобен ред в Европа и света, твърде актуални  са думите на Франклин Рузвелт тогава  срещу онези движения и организации в САЩ ратуващи за нов глобален порядък, че „това не нито нов, нито ред“. С впечатляващ патриотизъм са пропити публикациите на американският политически анализатор Пол Крейг Робъртс бивш зам. министър на финансите при президента Р.Рейгън с откритите писма до Руският президент, че руснаците забравиха поуките на Маркс за капитализма и предупрежденията за военни конфликти с Руската федерация. Забележителен е приносът на Робърт Кенеди - младши за организирането на световно движение за здраве и свобода, срещу локдауните, ваксинационните паспорти, редицата ограничения на свободите на гражданите,   корупционните практики, използвани по време на вирусната пандемия „Ковид 19“ за извличане на огромни печалби от фармацевтичните компании, здравни институции и корпорации, частни фондации за което сега се водят съдебни  дела. Това са само някои примери на американски патриоти, а  има и много други, учени от университети, обществени дейци, художествени творци, които не спестяват истината, не правят компромис със съвестта си. Когато запитали К.Маркс кое качество най-много цени у човека отговорът е „честността“, необходимата лична характеристика за реална оценка на обективно изменящия се свят при което се признават появилите се нови  данни на познанието  и се върви от относителна към абсолютна истина. В този процес вземат участие все повече хора от различни слоеве всеки със свой минал опит и идейни възгледи, но променйки мисленето си според новите реалности в света, отдават сили и средства за утвърждаване на общочовешки ценности, мира и сътрудничеството. Видно е за всеки непредубеден, че обективната глобализация не търпи изкуствено наложени санкции, насилие и войни, политики на хегемонизъм от минали времена. Това се опитват да обяснят Тъкър Карлсън и американските патриоти въпреки мрачните тонове в политическия живот. Все повече народите проумяват случващото се, издигат искания в защита на правата и справедливо заплатен труд, достоен живот „жълтите жилетки“ във Франция преди време, сега протестите на фермерите обхванали цяла Европа. След санкционните политики на ЕС големи фирми в Германия не издържат на конкуренцията и преместват производството в други държави. Прави са онези които смятат, че времето за решения се сгъстява и това, което не е решено за  десетилетия сега може да се осъществи за един ден както по време на Френската революция от 1789 г. Конвента решава за една нощ с мнозинство онова за което има разногласия между политическте сили дълго време. В това глобално преустройство за утвърждаване на многополюсен свят самият капитал търси своето място както се твърди в изследвания на учени с израза „капиталът срещу капитализма“. Какво ще се случи бъдещето ще покаже,“историята е по-хитра“ пише Владимир Улянов, във всички случаи обаче независимо от забавяне или връщане назад за определено време, наред с националната идентичност, суверенитет и развитието на технологиите, продължава да стои въпроса за отношенията  между наемния труд и капитала като основно противоречие в съвременния свят- 99% срещу 1%. Светът се движи по тази орбита за което писа Маркс и сред учените марксисти и немарксисти философи и  социолози  няма кардинални различия в изводите, че съществуващата неолиберална капиталистическа система не може да отговори адекватно при решаване проблемите на динамично развиващият се свят и ще бъде заменена от друга по-справедлива обществена формация. Във време на глобални промени, както показва историята, се появяват и лидери, които събират в себе си очакванията, разпознават знаците на историята и водят  народите към просперитет. Достатъчно е само да се проследи историята на Руската федерация след разпада на Съветският съюз и ролята на Владимир Путин.  Светът стана по- светъл след интервюто на Карлсън, но както се получава и в природата след светлината идва тъмнината. Ден след това услужливите западни медии на властимащите  завъртяха отново колелото на инсинуациите и омразата към Русия и нейният президент с „убийството“ на руският опозиционер Алексей Навални излежаващ присъда за корупция, а не по политически причини както се вижда  от интервю със Скот Ритер, друг американски патриот добре запознат със сагата „Навални“. Смъртта на един човек се превръща в политика. Популяризират се познати сцени с една единствена цел утвърждаване в съзнанието русофобски  настроения и нагласи на омраза както навремето  Третият Райх се подготвя за война. За разлика от онези времена обаче все повече хора си задават въпроса в „чий интерес е всичко това“ и всеки може сам да намери отовора като съвестно се проследи историческият ход на събитията. И това няма да бъде краят на историята с неолибералния капитализъм както твърдеше  амариканският  социолог от японски произход Френсис Фукуяма, впоследствие  отказал се от собствените си твърдения. Отново ще се появяват все повече „светкавици“, ще озаряват пътя на човечеството в обективно глобализиращият се свят, което изисква други политики на мир и сътрудничество, суверенитет, свободни нации от колониални зависимости и натиск,  действителна демокрация.