ОТНОВО БСП СЕ ГЪРЧИ

Това не е изненада за трезво мислещите и градивно критично настроени социалисти и симпатизанти, защото всички добросъвестни анализи през изминалите четири години показваха , че ако не се вземат необходимите нерки има голяма вероятност  да се да се получи тази ситуация,  в която попадна БСП сега. Не знам дали това ще се признае. Далеч съм от мнението на някои, които имат известно основание да смятат, че към това състояние на БСП се е подхождало съзнателно за да се докаже тезата, че съвременното развитие  изисква някаква форма на коалиционно управление или  обединение около изпълнението на програма. По- достоверно е  потвърждението за сетен път, че хода на историята не зависи само от рационалното мислене, а без да ги изброяваме,  от множество фактори свързани с човешки характеристики. БСП  не е извън тази парадигма. Въпреки всичко, като основна политическа сила в лявото пространство, от нея зависи каква тежест ще има левицата не само в българското общество, но и в европейското ляво движение. Затова нека не ни учудва, че  всички  на които не е безразлично бъдещето на Социалистическата партия са  малко по -критични към нейната политика. Както кратко, но точно се анализира  настоящата ситуация в рубриката „Няколко думи“ /“Дума“  21 май /  действително трябва да кажем „Попътен вятър“на новото правителство, но същевременно да посочим  тези подводни камъни с които то може да се сблъска. А това означава да се предпази и левицата от повтаряне на грешките от управлението на бившата тройна коалиция. Действително за „Коалиция за България“гласуваха повече 200 хиляди избиратели в сравнение с миналите парламентарни избори, но това не е достатъчно за да се изпълнява програмата на БСП. Има опасност отново да се загуби доверието и на тези  избиратели още повече че сега ситуацията е друга в сравнение с 2009 година. След управлението на ГЕРБ основано на идейните постулати на новите либерталианци , на крайности във финасовата политика пренебрегваща социалната стабилност, обществото ясно изрази недоволството си с масовите демонстрации сравними с началото на промените през 1990 година. То даде безапелационна оценка на т.н „преход“. Това предпоставя, че следващите политики не могат да повторят вече прилаганите досега. Избирателят не само на БСП е вече друг. Това показа не само ниската избирателна активност, около 50% от имащите право на глас. Много други ляво ориентирани гласоподаватели включително социалисти и симпатизанти на БСП гласуваха за ляво- центристки формации, които не успяха да преминат бариерата от 4% и не можаха да влезат в парламента. Показателно за олевяването на избирателите е , че традиционните десни партии, тези които извършиха „прехода“, останаха извън парламента. Сега какво се вижда на хоризонта. Според досега пубикуваната информация новото правителство на Пламен Орешарски ще има минимум програма до края на годината, след това средносрочна и дългосрочна програма до края на мандата. Още в намеренията за минимум програмата се изключват прилагането на прогресивното подоходно облагане и отпочване стрителството на АЕЦ „Белене“. Те остават за по-късни решения.  Мотивите са най-различни, но е видно, че това зависи от поведението на парламентарните сили подкрепящи правителството, основно ДПС , а то не е еднозначно.  ДПС е праволинейна, изпълняваща програмата си партия на либерална основа.  АТАКА се обявява против всичко и всички определяйки се като патриотична партия, която единствена мисли за народа. Трябва да се признае обаче, че много от постановките в тяхната програма са верни и попадат на благодатна почва, завладяват не малко избиратели. Същото се отнася  за Националният фронт за спасение на България и други формации с  приемливи предложения имащи допирни точки с програмата на левицата. Друг е въпроса, че в динамично развиващия се глобализиран свят все повече се налага нуждата от европейска интеграция на равноправна основа като условие за преодоляване на кризи и просперитет. Освен интегритета нищо не пречи новото правителство много по-добре от ГЕРБ да се ориентира в геополитическата обстановка и наложи сътрудничество с Русия, страните от БРИКС и Китай като най -динамично развиващи се икономики, същевременно прилагане на най- добрите социални европейски практики, различаващи се от северно- американския модел. БСП следва да се ръководи от основополагащите принципи на солидарност и справедливост. Подводните камъни пред правителството винаги ще се появяват, ако се пренебрегват тези принципи единствено заради участие във властта. Независимо от всичко олевяващото българско общество ще намери своята инстутиционалност. Добре ще бъде това да е БСП. Условие за това е създаването на условия за  участие на гражданите при вземането на решения за собствената си съдба. Положително е , че новиият премиер  провежда консултации с извън парламентарни формации за да се включат в програмата удачни предложения. С кои ще има срещи и  кои  предложения ще се приемат зависи в най-голяма степен от вижданията на премиера и неговия екип. В публичното пространство редица автори го определят като технократ приемлив и за дясно мислещите. Ясно е за сега от негови интервюта , че той не е променил убежденията си и приемането на длъжността премиер на България  за него е най- голямото професионално предизвикателство. Във всеки човек е заложена способността да се развива като личност и усъвършенства професионализма си, за да подкрепи например като приоритет  общото благо. Факт е обаче, че с дейността си като финансов министър на „кабинета Станишев“ нямаше големи симптоми за това. Дано сега кризисното положение в Европа и у нас като следствие от прилагане на крайни неолиберални политики бъде мотив  за други решения. В програмата още сега могат да се включат конкретни мерки за промяна в избирателния закон и то не само в частта за електронна обработка на документи, а даване на по-големи права на гражданските сдружения, неправителствени организации и други . Изборите показаха , че е наложително да се намали прага от 4 процента за партии и коалиции за влизане в парламента, да се свали прага на избирателната активност за признаване валидността на референдумите. Една от причините за липсата на достатъчно доверие в политическите партии при сегашните избори е спускането отгоре на кандидат-  депутати като избирателя се поставя в пасивна позиция без да може да променя нещата. Не приемайки  поведението на кандидата, единствената възможност е да не гласува за политическата сила. Тук става въпрос за политическото , а не за криминално поведение през изминалия мандат. И не само това. Отзоваването на депутати също е наболял въпрос. Без убедителен отговор остават и редица въпроси вълнуващи социалистите и симпатизантите, гражданското общество за целия „преходен“ период и ролята на БСП. Причините за криминалната  приватизция, нарушаването на основните принципи за солидарност и справедливост с прилагането на икономическата и финансова политика, безпринципно отминаване и завоалиране на истината например за възродителния процес с приемането на прословутата декларация на Народното събрание от 11.01.2012 година, с която възродителният процес се приравнява на етническо прочистване, приетият закон с който се принизява ролята на българските разузнавачи през авторитарния период. Много са въпросите за активното участие на  художествено -творческата интелигенция,за нейната подкрепа на левицата, но не на „интелгенти“, които въобще, априори мразят комунистите независимо от техния принос в антифашистката съпротива и стротелството при държавния социализъм. Трябва отчетливо да се каже на тези хора, някои от които са депутати от“ Коалиция за България“ в новия парламент, че действително БСП се е променила, че тя е отхвърлила догматичните постановки на сталинизма, грешките на живковизма, но не може да се откаже от героите на съпротивата срещу фашизма, че винаги ще признава за най- успешен  социалистическия период в социално- икономическото развитие на България, за което говорят статистическите данни на ООН и анализите на световно известни икономисти. В морален аспект Социалистическата партия ще залага все повече в защита на общественото благо и без да отхвърля индивидуализма ще се бори против егоизма и себеустройването за сметка на обшеството. Сега много се говори за укрепване на държавността, за новата роля на държавата за развитие на малкия и средния бизнес, като основа на обществото. Когато се каже „бизнес“в съзнанието преди всичко се появява образа на бизнесмен от когото зависи всичко- от повишяване на доходите до провеждане на адекватна социална политика. Даже и в настоящите дискусии, с представители на левицата, се завоалира значението на другата не по-малко съществена страна- труда. Не намират  достатъчно публичност каква част от добавената стойност има  заплащането на труда,  достатъчно ли е мотивиран човек за ефективен и качесвен труд. Посочва се , че трябва да има растеж на икономиката за да се вдигнат доходите. Но не се отбелязва , че благата  от този растеж трябва справедливо да се разпределят за да се преодолява бедността и неравенствата. Данните и сега показват , че това не се случва.  Отново се намират непреодолими пречки за прилагането на нова данъчна  система. Нищо не пречи и в минимум програмата на правителството „Орешарски“още сега да се постави началото за решаването на този въпрос.  Но изглежда, предложенията на ДПС за оставането на т.н плосък данък съвпадат с професионализма на новия министър- председател.  Въобще, ако БСП иска да отговори на очакванията на по-голяма част от обществото, да засили влиянието и доверието към себе си, в програмата трябва да залегнат конкретните първоначални задачи за успешното бъдещото стратегическо развитие на страната. А то минава чрез последователни стъпки за ляв завой в политиката. В противен случай неминуемо ще дойде момент, а той няма да бъде далеч, когато БСП трябва да решава принципно въпросите и  не може да  оправдава тяхното отлагане, с “насипното състояние“ на държавата, както се прави сега. Тогава ще бъде още  по-трудно да се получи доверието на обществото, БСП да провежда своята политика и изпълнява програмата си. Може да се случи антропологична катастрофа по метафоричния израз на известен наш историк. Такъв сценарий  не е невъзможен, затова новото правителство“Орешарски“ и политическите сили, които го подкрепят ясно трябва да определят своите приоритети  отговаряйки на очакванията на все повече ляво ориентиращото се гражданско общество.                                  

Точката на кипене

Известно е, че физическите явления повтарящи се в материалният свят дълго време се превръщат в закон. Но затова е необходимо изследователите и специалистите да имат и общ поглед върху нещата. Ето защо не малко математици, физици и хора на точните науки се интерисуват от философията, четат не само древногръцките, но и съвременни  философи . Отиват далеч в своето професионално израстване  онези, които предусещат, че имат силата и интелигентността на основата на логиката, да предвиждат бъдещи процеси и разбират, че само с емпирични данни без те да се обвържат в своите множество взаимодействия не може да се формулира закон и се приложи метод, който да им помогне в по-нататъшната успешна изследователска дейност.  Така е и с обществените процеси, колкото някои да смятат, че в тази сфера има други явления неподвластни на правила, защото са ирационални, хаотични и т. н. Опитът показва, че въпреки случайностите  тези процеси  могат да се анализират и да се получи реална картина за причините и следствията от ставащото в живота като се приложат законите на логиката, на материалистическата диалектика. Така се случва и в наши дни. Беше ясно, което се каза публично още  преди четири години, с публикуването на програмата на ГЕРБ, че тяхната политика ще бъде на основата на неолибералната идеология  и че тя ще претърпи провал. Сега остава да видим и втората част от филма. Социалистическата партия и лявата коалиция ще бъде ли онази сила , която ще получи доверието на избирателите за да изпълни своята програма? В обществото  се натрупа достатъчно отрицателна енергия и беше очевидно, че ще дойде момент, когато тази енергия ще се отприщи т.е ще достигне  точката на кипене. Поставят се не  само конкретни въпроси за цените на ел.енергията, но фундаментални проблеми на настоящото  и бъдещото ни битие, които са се натрупали в течение на двадесет и две години. Тези количествени натрупвания през  тези години сега водят  до изискването за ново качество на провежданата политика, която да доведе до нови, различни от  досегашните практики. Така законът за количествените натрупвания и качествените изменения е в действие. На някои може да не се се харесват тези  „остарели“ според тях   понятия и да искат да ги заменят с други звучащи съвременно термини , което  е приемливо, ако спомагат да се изяснят по-добре протичащите процеси и да се вземат адекватни решения. Ще цитирам  бележитият наш философ, вече покойник проф.Добрин Спасов „В нашето пространство времето на учителите вождове отминава заедно с примитивизма на мисленето ни. Никакво старо величие не може да бъде безрезервно следвано в нови условия, но не може да бъде и абсолютно отхвърлено, защото те не са абсоютно нови. Днес не би трябвало да се смята за кощунство дори ако някой закачливо“дръпне  брадата“ на такъв гений като Маркс. Но като разчитаме предимно на собствените си глави ще трябва да признаем, че очите ни виждат по-добре сложността на съвременното общество и поради прозренията на предците и отците. Ако сега пътят ни напред се очертава като демократичен и реформистичен, заслуга има и толкова хуления на времето Бернщайнов ревизионизъм. Но, когато разберем социализма като реална цел, а не като нравствена насока на вечно социално движение , нашите благодарности трябва да се насочат към ортодоксалния марксизъм . Ако пък се убедим, че и най-новата левица ще се нуждае от анализиращ, прогнозиращ, организиращ/но вече не командващ/авангард, можем да споменем с добра дума и ленинизма“ / Сп. „Понеделник“ бр.11/12.12г, стр.40 /. По- добре не може да се каже. По същият начин стои и въпроса , който отново се дискутира в последно време. Защо в крайна сметка рухна държавният/реалният/ социализъм? Сега не се твърди толкова настоятелно, че е рухнала идеята както беше преди време въпреки, че има и леви автори подкрепящи тази теза. Сменя се с друга парадигма, че в историята няма само постъпателно прогресивно развитие, а  има ретроградно, консервативно и се посочва реставрирането на капитализма в бившия Съветски съюз и в източноевропейските страни. За оценка на кратък период това е може би вярно, но историята разбирана като дълъг процес на развитие се движи по обективни закони както в природата  и  сериозните изследователски  анализи  са за дълъг период. Това е великото прогностично откритие на историческият материализъм, което не може да се игнорира с лека ръка.  По този начин както и преди се завоалира  причината за краха. Не знам съзнателно или не,  не се използва  метода посочен  от класиците за взаимодействието между производителни сили и производствени отношения, фундаменталното откритие на Маркс за начина на производство. Отново „остарели“ понятия, но вече все повече използвани от съвременни философи за обяснение на това, което се случи с държавният/реалният/ социализъм. Прилагайки този подход излиза наяве нарушеното по него време  вътрешно диалектитическо единство между производителни сили и производствените отношения. Това не е обективен процес, а продукт на субективно теоретично мислене, което  смята, че нови производствени отношения могат да се наложат и са нещо дадено отвън, откъснато от производителните сили, които вече имат простор за неимоверно развитие и ще запълнят с времето този „сандък“ наречен производствени отношения. Това мислене се оказа пагубно за усъвършенствуването на системата продиктувано от новите реалности в живота независимо, че за краткият  период на съществуване от историческа гледна точка,  държавният социализъм постигна значителни стопанските резултати. Това е основната груба грешка в разбирането на теорията след Ленин, която се прехвърли и в политиката по време на държавният социализъм. Това обяснява защо имаме „връщане назад“. На пръв поглед е така оценявайки краткия период,  но в действителност в дългият исторически  процес нещата си идват на мястото. Друг е въпроса, че това „връщане назад“  може да бъде по-консервативно или по-либерално , оцветено от политическите субекти, но във всички случаи е връщане към равновесието, продиктувано от  закона за вътрешното диалектическо единство между производителни сили и производствени отношения. Всичко това напомня и за сегашното състояние, продукт на пазарният фундаментализъм, когато имаме финансова стабилност, за което  ръкопляскат в ЕС, но в същото време нямаме социална стабилност, растеж на икономиката и доходите и сме най-бедни сред европейските народи. Цяло изкуство е да съчетаваш едното с другото. Това не бе и по силите на ГЕРБ. Даже силната харизма на нейния лидер не успя да преодолее  натрупаният негативизъм в обществото. С тоталното оттегляне на държавата от икономическите процеси отново се наруши взаимодействието между производителни сили и производствени отношения. В повечето случаи  собственическо-мениджърският елит  опериращ  с наш и чужд капитал се грижи повече за личното си  обогатяване, отколкото за справедливото заплащане на труда,  за влагането на необходимите финансови средства за иновации и нови технологии, за квалификацията на работниците т.е за развитието на производителните сили. С лишаването на социалната държава от силен държавен сектор не се гарантират основни приходи в бюджета, като не се удоволетворяват редица дейности в социалната сфера. Държавата е лишена от инструменти, от необходимите финансови ресурси за ускорен, догонващ растеж на икономиката, поради това, че основни финансови потоци изтичат от страната в резултат от сключените приватизационни сделки и консеционни договори. Средствата от фондовете на ЕС и чуждите инвестиции не са достстъчни за догонващ  растеж, още повече, че досега те не бяха влагани в стратегически сектори на икономиката / въпреки, че корпоративният данък от 10 % е един от най ниските в ЕС/. За това са необходими и други условия, които липсват в страната. Неосъщественият държавен контрол и   съдебена санкция раздуват  сивата икономика, която сега е близо 40%, ощетявайки  обществото и отделният гражданин. Нарушен е общественият договор за социална държава както е по Конституция, но дълго време никой не взема мерки. Затова се иска нова Конституция , която да гарантира общественият интерес. Негативизма не е само по тази причина. С основание протестиращите искат промяна на статуквото при вземането на политическите решения. Оказва се, че съществуващата парламентарна демокрация основана  на партийното представителство зависи от състоянието и дейността на самите партии т.е  ограничава ли се или не участието на гражданите във вземането на  решения за развитието на страната и за техният живот. В самата си същност това е искане , за прилагане на по-голяма справедливост и демокрация, за икономически и социален просперитет. Нима преди 22 години, в началото на „прехода“, хората не искаха повече социализъм? Не беше ли това и задачата на перестройката , провалена по субективни причини, без ясна икономическа програма приета на национално равнище, каквато имаха други страни след разпадането на Съветският  съюз. Властващите политически сили не успяха да удоволетворят тези искания, идеологизираха и политизираха всичко. Държавната собственост /средствата за производство/ бе преобразувана в частна без икономическа обосновка, без ясни правила гарантирани от съдебната система, от държавата и в интерес на общественото благо.  Следствие на това дойде и разрухата.  Затова сега в края на „прехода“ гражданите  нямат  доверие на тези политици и партии и искат нови лица с презумцията ,че така ще се решат проблемите. Какво  предлага обаче сегашната законова уредба ? За да участват във властта    гражданите трябва да припознаят съответната политическа сила и да бъдат в новия парламент . И какво ще видят там? Ако се прилага досегашната  практика  избраните депутати отново ще бъдат в парламентарни групи, които ще представят монолитно своите виждания за решаването на проблемите често под давление на  лидера и неговият екип. Ще има изказвания и накрая най- голямата парламентарна група ще наложи своите решения т.е своята политика. Това е и една от причините отделни депутати да стават независими. Дълго време ние не сме свидетели на цивилизован дебат между парламентарно представените политически сили, да се взема под внимание и мнението на опозицията. Преобладават  лични или партийни пристрастия, с предвзети мнения, следствие на което дори и удачни предложения не намират подкрепа. При  ГЕРБ този процес бе още по-драстичен. Така на практика се получава авторитарен парламентаризъм. Парламентарната демокрация не може да изпълни пълноценно своето предназначение. С последните скандали още повече се срина рейтинга на Парламента. Съчетано с протестите на гражданите се очерта необходимостта от смяна на партийните лидери с нови лица, способни да извършат промяна в дейността на партиите. За сега това не е станало. Социологически изследвания потвърждават, че 85% от  социалистите и симпатизантите ще гласуват за БСП, но не и за Станишев.   Парламентарната демокрация няма само този недъг. Фактически гражданите избират депутатите по партийни листи изготвени от партийните централи, като  кандидат- депутатът има шанс да бъде избран , ако е в началото на листата. Това поражда и корупционни практики в самите партии. Тази форма на партийна демокрация трябва да се промени. Това искат гражданите, чрез свои делегати да имат законова възможност за участие при вземането на  решения в институциите, производството и  разпределението на благата.   За съжаление в 21 век все още не е решен и проблема /прилагане на  механизъм/  за  отзоваването на депутатите по всяко време, което е принцип на Парижката комуна преди близо век и половина. Историята обикновенно показва, че не всички искания се удоволетворяват. Не са редки и случаите гражданите да бъдат излъгани в своите очаквания. Въпреки това смятам, че все нещо положително ще се случи, колкото и малко да е то. Това ще бъде и една стъпка към бъдещото общество на участието, към социализма на бъдещето.

Георги Минчев

За Македония и македонизмa

Тази тема скоро няма да заглъхне.  С настъпването на глобалните промени в  света,разпадането на Съветският съюз, рухването на т.н „реален социализъм“ избуяха националистическите страсти в редица страни. Политическите елити за да закрепят своята власт грубо започнаха да изопачават историческите факти въпреки  огромният исторически материал  събран в елитни библиотеки по света. Това се прояви и у нас с честването на 100 години от Балканската война, като политически лидери на ДПС не се посвениха да определят тази справедлива война като геноцид и етническо прочистване , термини от лексикона на съвремието, което няма нищо общо с историческте доказателства. Не стига това, но и витиевато ни се обяснява, че ние не сме в крак с времето и трябва да забравим исконни истини за да бъдем достойни граждани на обединена Европа. Това щеше да бъде смехотворно и тъжно , ако същите мисли не витаят в главите на управляващите в съседна Турция и те не само витят , но и са вплетени в една политическа доктрина наречена неоосманизъм.   Започнах с Балканската война и неоосманизма защото и събитията , на които сме свидетели в западната ни съседка Македония в много отношения имат нещо общо, а именно с антибългарската си насоченост. Та нали Балканската война 1912-13 година  има за задача освобождението на нашите „кръвни братя“ в Македония и Западна Тракия , както е записано в Манифеста за обявяване на войната. През 1917 година излиза доклад „Анкетата на Балканите“ на анкетна комисия от най-авторитетни учени от Европа и Америка отпечатан със спонсорството на американският филантроп Андрю Карнеги. Ето каква е българската статистика  в „Анкетата на Балканите“ за населението в Македония през 1900 година/Библиотека"Балкански въпроси" книга1 изд.Ал.Паскалев и Сие, София 1917г./ Българи  са 1,181,936 ; гърци-228,702 ; сърби-700 ; турци-499,204 ; албанци-128,711 ; власи-80,767 ; евреи-67,840 ;цигани-54,557 и други-16,407 или  общо 2,258,824 души. Има сръбска и гръцка статистика, но според анкетата само българската статистика държи сметка за народностното самосъзнание, в сръбските и гръцките становища преобладава политическата конюнктура, а не научни изследвания. Това недвусмислено показва българският характер на населението от Македония. Членовете на анкетната комисия разглеждат периода до 1878 година, след Берлинският конгрес, по време на Балканската война и след Букурещкият мирен договор 1913 година, когато става разделянето на Македония. Те коректно отбелязват, че сръбските и гръцките войници, след присъединяването на северозападна и югозападна Македония съответно към Сърбия и Гърция, с ужас виждат, че населението на тези присъединени земи не е сръбско или гръцко, а е българско. И започва истинско насилие, унищожава се българската интелигенция, преименуват се градове и села. Например, моето родословно дърво е от Егейска Македония-Леринска околия с град Лерин . Сега се казва г.Флорина. Дядо   ми по бащина линия е от с.Долно Върбени/ Екшису/, сега Ксино Неро, а баба ми по майчина линия е от с. Пътеле, сега Свети Пантелеймон. В началото на 20 ти век много българи от Македония емигрират. Дядо ми Петър посещава първоначално България и не намира работа след което се заселва   заедно с баба ми Елена  в Турция -Цариград, където се ражда баща ми Борис.  Другата ми баба Стамена и дядо ми Георги като представител на френска фирма отиват в г. Зонгулдак, където e родена  майка ми Анастасия.  През 1945 година родителите ми идват в България г. Бургас, където  съм роден. Това звучи биографично, но достатъчно социологически за да се подчертае българският характер на населението, независимо от превратностите на времето. Много потомци на българи от тези земи  имат подобна житейска съдба. В печатното издание на официалния сайт на община Несебър скоро излезе съобщение, че разрастването и развитието на село Равда става след заселването на българи бежанци от Егейска Македония. Такива примери има в редица краища на България. Подобна е биографията и на настоящият президент Росен Плевнелиев. В предговора на „Анкетата на Балканите“ е записано:    „Както човек не може да живее без хляб, така и народ не може да съществува  без зачитане на народността и индивидуално съществуване. Когато това е потъпкано започват противоречията, претенциите и на държавите“. Това е причината за редицата въстания срещу османската власт предшестващи  Балканската война и самата война. Сега в началото на 21 ви век при новите геополитически реалности , когато България е член на ЕС управляващите в Скопие  всячески се стремят да намерят политическа изява, чрез злостна антибългатска кампания стигаща до нарушаване на елементарни норми на поведение, заличаващи всичко българско. Интересно явление, потомци на исконно българско население да отричат , че имат български корен? И не само това, по всякакъв начин да заличават български следи от археологически паметници, да упражняват контрол над собствените си граждани за свободна изява на правото на глас и индивидуални предпочитания. Това е красноречив пример на какво е способен македонизма,  формиран по време на Титова Югославия. Подобни примери на незачитане на човешките права на българите има и в Западните покрайнини, които са в границите на Сърбия. През м.март 2012 година Сърбия получи статут за преговаряне за членство в ЕС. Сега ще започнат ли да се решават проблемите?/ Вж. „Дума,“публикацията „Какво правим за малцинството ни в Сърбия?“14 януари 2013 година/  Какво трябва да прави  Българската държава? Мълчаливо да гледа и  се успокоява , че това са само въпроси на историята и не касаят икономическите ни и други взаимоотношения.  Сега България трябва ли  да  каже „Да“ за  започване на процедура  с  Македония  с  презумцията, че в процеса на преговорите и в самият ЕС проблемите с управляващите в Скопие ще се решат?  Много хора смятаха , че след приемането ни в ЕС през 2007 година ще се признае и  антифашистката съпротива у нас като част от световната и европейска съпротива срещу фашизма. Но това не се случи. Вече  22 години  в България  антифашистите не се признават за участници във Втората световна война. В Македония е създаден филм „Трето полувреме“, където Българската държава се обвинява,  че по него време тя има определена вина за депортирането на евреите от Вардарска Македония в лагерите на смъртта. Управляващата политико-медийната класа у нас се ослушва и посочва  всякакви оправдания вместо да каже, че  българската общественост тогава оказва натиск върху царското правителство в резултат на което от сигурна смърт в нацистките концлагери се спасиха хиляди български евреи . Но това не стана с 11,343 българските евреи от Вардарска Македония, Тракия и Пирот, които не бяха признати за български поданици и всички загинаха в газовите камери. Казва се, че цар Борис не е бил антисемит. Може и да е така, но цялата политика по него време е била пронацистка, сервилна  към Германия. Законът за защита на нацията и цялото българско законодателство,административна ,съдебна и военна власт действат и в тези новоприсъединени територии.  Това говорят историческите факти  /Бенжамен Варон “Капитализмът-антагонист на човечеството“2004 г., статията „Имаше ли пронацистка царска България своя Холокост“-стр.111/,  а те трябва да се признаят, да не се заобикалят или преиначават, за да сме достойни  граждани на ЕС  и ако искаме македонизма, неосманизма и всякакви други „изми“ да нямат повод да заблуждават и промиват съзнанието. Това се отнася  за отношенията ни с   всички Балкански държави. „Червената линия“, за която се говори , че трябва да се прилага в  нашите взаимотношения с другите страни в основата си трябва да отговаря на демократичните принципи, които Европа и света са изстрадали в сложното си историческо развитие и се ценят от световната прогресивна общественост. Това е трудна задача, защото  ще засегне и нас, като българи. Но друг път за по- нататъшна успешна интеграция на ЕС няма. Спомням си, че преди години германсккият канцлер Хелмут Кол се поклони пред жертвите на нацизма загинали в концлагера в Бухенвалд. Това направиха и други канцлери на Германия. Добре ще бъде за демокрацията, ако това стане пример за подражание и на политическите лидери у нас и на Балканите. Историята трябва да се обяснява, да се обогатява с нови факти, но  не и нихилистично да се отрича или преиначава съобразно политическата конюнктура или да служи за прикритие и оправдание на нечисти съвести. За икономическата, политическа и социална интеграция между държавите залог не трябва да бъде идентичността на народите. Гаранция за това е знанието за историческите процеси и тяхното вярно интерпретиране. ЕС има забележително постижение, отхвърляне на войната като средство за решаване на проблемите . Сега е изправен пред други предизвикателства, да се превърне в Съюз на гражданите, които желаят да има повече разбирателство , солидарност  и  справедливост. На дневен ред са политиците. По-конкретно сме в очакване да видим, какви ще бъдат препоръките на БАН в изпълнение  поръчението на премиера на България за подобряване на добросъседските отношения с младата държава Македония.                  

              Георги Минчев

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ - НА ГРАНИЦАТА НА ПРОМЯНАТА

      Държавен социализъм за банките и богатите и неолиберализъм за средните и бедните слоеве. Тази фраза се набива на пръв поглед, когато читателят държи в ръцете си книгата на Улрих Бек " Германска Европа, новите властови пейзажи под знака на кризата". Тази мисъл е адекватана на това, което се случи в политиката на развитите държави по време на кризата. Самият Улрих Бек нарича анализа си за настоящето и бъдещето състояние на ЕС, есе. Известният професор по социология, преподавател в университета "Лудвик Максимилиан"в Мюнхен, в Харвардския университет, Лондонското училище по икономика и в Париж не се стъписва пред думата есе, както някои наши титулувани учени, защото знае много добре, че и в есето могат да се изрекат научни истини по нищо не отстъпващи на академичната наука. Това е потвърждение и на мисълта на нашият бележит историк проф. Андреей Пантев в статията "Есеистика и академизъм" от книгата му "Исторически съмнения". Ще цитирам дословно: "Анализаторът есеист е самостоятелният илюминатор, но не по предписан сценарий. Неговият почерк личи независимо за какво и за кого пише. Дори и да знаем цялата информация, от него разбираме нещо повече за нея.....". Това е само малка извадка от тази великолепна статия. Но, да продължим нататък. Както казва и самият Бек публичният дебат за бъдещето на Европа се води предимно от икономическата перспектива, анализира се Европейската икономика през 2012 до 2020  година, финансовото състояние на държавите и от тази парадигма погледа не се вдига по-високо. За това състояние на Европа и света и последиците от него говори още К.Маркс в речта си за свободната търговия пред Брюкселското дружество през 1849 година, като в края на анализа си казва, че той е за свободната търговия защото това ще доведе до социални революции в отделните страни. След глобалните промени, рухването на Съветския съюз,  т.н "реален социализъм" и обединението на Германия, глобалният капитализъм е в настъпление, финансовите пазари са недосегаеми, цели държави са под господството на финансовият капитал. Постепенно се руши държавата на благоденствието след Втората световна война, което се дължеше не само на програмите на Националните фронтове срещу фашизма, които и десни правителства приложиха в  Западна Европа, но и на натиска, който оказа върху капитала  "лошият комунизъм". За "награда", малко преди кризата, неолибералите от дясно и от ляво в Европейският парламент анатемосаха и сравниха "комунизма" с фашизма като затвориха вратата за истината. Сега всички се кланят на финансовите пазари, които не са някакъв невидим враг, а имат конкретно лице, символ на симбиозата между капитал и политика. Бивши политици са на възлови места във финансовият свят, в банки и застрахователни дружества, хедж фондове, в големите световни корпорации. Те подготвят почвата за своята управленска реализация още докато са на власт, като създават благоприятни условия за крупни печалби на едрия капитал в ущърб на гражданите. Повече от двадесет години този неолиберален ред изглеждаше непоклатим, докато не се случиха събитията последвали финансовата криза от 2008 година. Тогава тези, които бяха върли привърженици и архитекти на тази система за една нощ "сложиха звездите". Улрих Бек се изразява още по-образно, че те приеха де факто държавният социализъм за себе си за да се спасят, т.е правителствата с парите на данъкоплатците спасиха финансовият капитал с оправданието, че иначе ще бъде по-лошо.  Последствията от кризата легнаха изцяло на плещите на гражданите. Кризата ясно показа, че е необходимо да се предприемат неординарни мерки, но и че политическата класа не е готова за това. Рецептите, които се предписват не са адекватни на болеста. Тук не се касае само за нова икономическа и финансова парадигма, а за цялостна промяна на политическите институции, които сега работят по вертикала и все още се смята, че проблемите ще се решат без активното участие на гражданите. Не се отчита, че самото  развитие  изисква всички държави да преодолеят егоистичният си интерес в услуга на общноста.  Политиците не са се отърсили и от заблудата, че е по-важно да бъдеш избран в собствените си страни. Това най-вече се отнася за Германия, която по стечение на обстоятелствата сега е най силната икономика и със своята външна политика  е основен фактор за една нова по-справедлива и благоденстваща Европа. Но както казва и Улрих Бек ще може ли германският дух да преодолее сам себе си, да "вижда" по нов начин света, германците да се поставят на мястото на гърците, да почувстват "другия". Това се отнася за всички европейски граждани, за да не се обвиняват отделните народи  в прахосничество , разюзданост, мързел. Това неминуемо води до реанимация на отдавна минали събития, които се използват в днешният ден. Не случайно гърците рисуват пречупени кръстове и обвиняват Европейската комисия, Европейската банка и Международният валутен фонд в нов империализъм потъпкващ правата и свободите. Как може да се преодолее това схващане? Отговорът е чрез повече демокрация.  Вертикалната парадигма да отстъпи място на хоризонталната. У нас като периферия,  безконтролният капитализъм се проявява в още по-драстични краски. Държавната собственост бе неглижирана , не намери гаранции както частната  в новата Конституция. Общото благо бе потъпкано. Тъй наречените  "тинк тенк" всячески се стремяха да оправдаят теоретично повсеместната разруха, създаденото с труда на всички. Нарушен бе в пъти баланса между  труда и капитала в полза на последния. Приватизацията стана синоним на кражба. Сега това очаква и гърците с  приватизиране на всичко останало за да се изплатят дълговете на банките кредитори. В Германия преди време в пресата колкото иронично, толкова и сериозно се подхвърляше, че трябва да си продадат островите. Даже и сега по-голяма част от финансовата помощ, която Гърция получава отива в подкрепа на банките, а не в икономиката. В "старите" страни от ЕС все още са запазени редица социални придобивки въпреки кризата, но това не е без активните граждански протести  на нововъзникналите движения. Глас на протест против бюджетните съкрашения на социалните разходи и господството на финансовите пазари издига и асоциацията на "Ужасените икономисти" във Франция с Манифест от 22 алтернативни мерки, който има все повече последователи в Европа и света. До 80 те години на миналият век контролът над капитала се осъществява от националната държава. Сега това не е възможно. Нужно е политиката да заеме своето първенствуващо място на европейско и световно равнище. Може ли сега политическата класа в България сама да защити гражданите от световният финансов капитал?. За привличане на преки инвестиции се създават благоприятни финансови условия, но голяма част от печалбите на чуждите компании изтичат зад граница. Чувства ли се българинът европейски гражданин при положение, че е несравнимо по-беден?. По данни на Евростат за 2011 година по БВП/Брутен вътрешен продукт изчислен чрез покупателната способност на човек от населението/България остава на дъното на класацията в ЕС, едва 46% от средния за общността. ЕС продължава да не се интерисува от социалните проблеми здравеопазване , образование, наука и други предоставяйки ги за решаване на отделните държави, въпреки първите стъпки за една по-пълна интеграция с решението на Европейският парламент, Европпейската комисия и 11 държави от еврозоната, склонни да приложат данък върху финансовите транзакции.  У нас неолибералното управление няма намерение да приеме този данък, продължава и социално несправедливият "плосък данък", анахронизъм за развитите държави. Неравенствата не са само между севера и юга. Те са и вътре в самите държави от ЕС, като ние сме в една група с най изостанали страни от Африка и Латинска Америка. Всичко това е причина да се появяват нови националистически формации, които декларират официално намеренията си за отделяне от ЕС. Жалко ще бъде ако тези нагласи надделеят в обществото, защото Европа не е само икономика и финанси, а е и култура , родина на Просвещението , на духа на свободата и равенството. Не случайно редица държави и граждани на други континенти искат да живеят достойно в ЕС, в една цивилизована среда. Надеждата е не само в промяна на икономическата и финансова парадигма, а на институциите и тяхната социална политика, като погледът се обърне към реалният живот. Естественото развитие на социологическата система , каквато е Европейският съюз, обективно налага да се задълбочава интеграциата между държавите , все повече да се отърсват от собственият си егоизъм в подкрепа на обща социално-икономическа и производствена политика , гаранция за устойчиво развитие и просперитет на всяка страна. В историята коренните поврати се решават като си взаимодействат силите "отдолу" и "отгоре" т.е между граждани и управляващи. Информационата епоха предполага нови отношения различни от тези на които сме свидетели досега, но това няма да стане автоматично. Промяната зависи от активното начало заложено в човека, от неговата воля и морална сила. С настоящите граждански движения в Европа и света имаме основание да вярваме, че това може да се случи, да се изгради един нов, по-справедлив и проспериращ ЕС. Народите са петимни за преодоляване на хаоса създаден от глобалният капитализъм. Системата се нуждае от равновесие. Сега е ред на политиците и лидерите. Рискът от катастрофа за обществата от ЕС може да остане само риск, както казва Улрих Бек, като се работи за повече Европа. Но въпросът има и по-дълбоко философско значение. В новият обществен договор , който се предлага, в основата е идеята за регулирания капитализъм прилагана в националната държава. Ще сработили тя  на европейско равнище, ще реши ли проблемите или трябва да се приема друго лекарство? Бъдещето ще покаже.         

Георги Минчев