ЗА ДИСКУСИЯТА ЛЯВА ПОЛИТИКА И ЛИДЕРСКИ ПРЕТЕНЦИИ

                        ЗА ДИСКУСИЯТА ЛЯВА ПОЛИТИКА И ЛИДЕРСКИ ПРЕТЕНЦИИ

/ едно неосъществено изказване на предконгресната конференция на Обединението на левите социалисти в БСП /

Ето, че се появи и малко по-конкретна лява политическа платформа. Янаки Стоилов както винаги е на равнище с анализа и предложенията, които прави от името на лявото крило в БСП.По точно от името на лявото идейно крило.Можеше ли да бъде  не само идейно, но и организационно по-силно крило отколкото е сега? Вероятно да. Но изявлението, че Я.Стоилов няма лидерски претенции, но има политически амбиции създава усещането, че всичко казано от него много трудно, да не кажем никак, може да се реализира в действителна политика .Смущение буди и очакването, че конгреса ще приеме тези постановки на лявото крило и БСП ще ги реализира в живота, най вече и поради известния факт, че за това ще са нужни  и съответните хора с необходимите качества, идеен багаж, воля и характер. И може ли само от лидера да зависи всичко  въпреки, че той е изразител и формира дадена политика ? Не трябва ли да има екип, но не от послушковци, а  съзвездие от личности, които изповядват общи идеи и политики.И още нещо. Достатъчно ли е  времето да се задвижи целия този механизъм за промяна, за да може да се явим добре подготвени на парламентарните избори и да спечелим по думите на Янаки Стоилов убедителна победа. Без да изпадаме в песимизъм, конгресът едва ли ще бъде толкова голям повратен момент  за необходимата промяна, защото промяна  значи процес, а това изисква време. Още повече, че ще  започнем  от задоволително равнище според социологическите изследвания, които показват,че следващият парламент най вероятно ще има коалиционен характер. От това следва, че ако искаме да бъдем сред новите управляващи трябва да сме готови за консесусна политика т.е на компромиси в политиките ни.Какви ще бъдат те не се знае.Намеренията са едно, действителният живот е друго.Обикновено моментните властови амбиции надделяват над дългосрочните стратегии и принципни политики.Дано този път не е така.Но кои ще бъдат носителите на новото.Сегашните социалисти депутати, бившите министри от тройната коалиция или нови хора.Кои са те, може ли да вдъхват доверие сред избирателите,конгресът ще ги посочи ли.След това ще се проведат ли необходимите дискусии сред социалистите и симпатизантитите т.е ще се развие ли вътрешно -партийнатата демокрация при избора или ще се оправдаваме, че пак няма време.Архи важно е как всичко това ще бъде отразено в медиите. Много въпроси с  трудни отговори, но необходими за по-голяма яснота на бъдщата политика на БСП, която следва да започне от идейното, премине през политическото и организационно равнище и стигне до онези личности способни за дела.Травиална е фразата, че доверието се губи лесно , но се печели много трудно. Но тя е проверена от опита.Доверието е еманация на духа , нещо което не се купува, или го има или го няма.Не можеш да купиш хиляди избиратели или да твърдиш, че ти си провеждал правилна политика, но не са те разбрали.Имаше един президент, който винаги не бе разбран какво е искал да каже.Накрая това се разбра на практика от злополучният ни преход.

Много са факторите, които влияят  на избирателя.При този информационен поток обикновеният човек трудно може да се ориентира .Не са редки случаите, когато избирателят се лъже особено от харизматични политици и не винаги прави правилния избор.Но това не значи, че неговата воля не трябва да се зачита и да не се вземат своевременни мерки за възстановяване на доверието, както се случи след парламентарните избори през2009 г.Сега е още по-трудно, защото времето е твърде малко.Смятам, че е пропуснато ценно време за промяна в БСП.Не веднаж сме си задавали въпроса защо става така? Обяснявали сме си го със страстите , суетата, стремежа на всяка цена да сме на върха, за което има и психологическо  обяснение.Но рядко се замисляме хората, които избираме имат ли способността да прилагат диалектико логическият подход, интелектуалната си сила за предвиждане на събитията, които логично следва да се случат в бъдещето.Трябва ли да пипнем в буквалния смисъл за да се опарим.Защо все още не се използва т.н истина от втори ранг,като се опираш на определени видими знаци от обективната действителност да намериш генезиса във все още невидимото, но вече с добре очертани контури бъдеще и след всичко това да предприемеш необходимите адекватни мерки.Сигурно мого са тези, които „виждат“ нещата, състоянието на БСП, излизат със свои верни анализи в публичното пространство, но няма кой да ги чуе. Може би е по вярно, че тези от които зависи промяната въпреки, че имат усещането какво ще се случи, са зависими от определени групи ,чиито интереси надделяват над общият  интерес.Изводът е, че ни трябва още време за да се самоусъвършенстваме.Конгресът ще положи още един основен камък, но следва по-трудната работа за да се завърти „мелницата и да смели качествено брашно“ образно казано. Това не става с чудеса, а с конкретна работа, особено от онези , които ще бъдат избрани да ръководят и управляват процесите.

Георги Минчев

       

 

                       

Предконгресно, размисли на един социалист

ПРЕДКОНГРЕСНО
Размисли на един социалист

Преди близо седем години във в-к 24 часа в броя от 10 ноември 2005 година, в кратка статия с подобно заглавие отбелязвам, че ако продължаваме със същата политика, в следващият парламент ще имаме не 82, а 40 депутата. Подобно пророчество е случайност, но не е случайна загубата на БСП и идването на ГЕРБ на власт. Сега сме изправени пред ново предизвикателство. Ще спечели ли БСП парламентарните избори през 2013 година, ако не с пълно то с преобладаващо мнозинство, за да бъде първа политическа сила? Подобни размисли вълнуват не малко социалисти и симпатизанти. Още с обявяване на програмата си стана ясно, че ГЕРБ ще провежда неолиберална политика, с което ще влоши социалният климат.Това се потвърди по безспорен начин. Наред с това още тогава се очерта, че БСП ще бъде основната опозиционна сила и от повишаване на доверието към нея ще зависи разширяване на влиянието и в обществото. Това можеше да се постигне като Председателят и неговият екип подадат отставка след загубата през 2009 година, както се случва в съвременните демократични общества. Но се избра другият вариант да се посочва, че са постигнати редица успехи въпреки, че те не са припознати от избирателите. Това се оказа много по трудна задача за връщане на доверието в БСП, което показват и наскоро проведените президентски избори. Естествено в оценките на ръководството се посочва, че в сравнение с миналите парламентарни избори БСП печели повече гласове и значи е в подем. Това можеше да бъде убедителен аргумент, ако се сравняваха сравними неща, например с миналите президентски избори.
Учудващо е какъв е този маниер на анализ и подход. Смятам, че този проблем в БСП не е от сега. Повод за тези мисли ми дава наскоро издадената книга „Стефан Продев, Векът ни видян от близо“ на издателство „Захарий Стоянов“. Човек прочел книгата“вижда“през погледа и мисълта на Продев всичко онова случило се в страната и БСП през т.н преход. Не е спестено нищо, за което заслуга има в-к „Дума“и издателството подбрали грижливо и с усет статиите на големият журналист и писател .
Сега , когато предстои конгрес за кой ли път ше се поставят отново темите, за ролята и мястото на БСП, дали тя отразява реално социалната си същност, за грешките и успехите в управлението, ролята на личността и т.н. Въпроси стари, но и нови, защото сега сме в нова ситуация, в друго време. За разлика от минали години се откроява дилемата, кой ще бъде новия лидер и какъв ще бъде неговият екип. Някои посочват, че този въпрос е важен, но той не е главният въпрос на Партията. Струва ми се,че избягваме да говорим за личността, която ще бъде избрана да провежда дадена политика. За нейните характерни особености, нагласи,идеен багаж, способността да отстоява позиции и т.н. Можем да зададем въпроса както известния философ Славой Жижек. Имаме ли чувтвото за свобода открито да споделяме и изискваме за онова, за което при демокрацията имаме право? В това отношение не е преодолян все още т.н синдром на затворника, който при съобщението, че е свободен казал, че не иска и се хванал за решетките. За съжаление този синдром е и сред млади социалисти. В този смисъл винаги е подходящо да се разисква и чува мнението на всеки социалист и симпатизант за това какви личности ще бъдат предложени за избор, които да формират и провеждат политиката на една лява партия. Казвам и формират, защото личността
слага своя отпечатък.
Основните кандидати за председател на БСП са известни. Това са настоящият председател С.Станишев и експрезидента Г.Първанов. Пред социалистите застават двама кандидати вече с история в политическият им живот. Единият натрупа опит като министър председател и председател на БСП едновременно с това сега изпълняващ длъжността председател на ПЕС. Другият е бивш председател на БСП и два мандата президент на Републиката. Всеки може да оценя провежданите политики и поведението на двамата. Самите кандидати имат собствени оценки за изминалият период на мандатите им. Смятам за полезно обаче да се чуе и мнението на отделните социалисти и симпатизанти,защото през този период се формираха и оценки, които се разминават с тези на самите кандидати. И двамата не са съвсем точни по отношение на обективните реалности при анализ на изминалия период.
Всеизвестни са например оценките включително на икономисти от левицата за управлението на Тройната коалиция. За провежданата дясна данъчна политика, приемането на т.н плосък данък, което задълбочи неравенствата в обществото.
Не получи широка гласност какъв процент от инвестициите са в стратегически направления на икономиката за повишаване на добавената стойност и какво се прави в това направление. Какъв процент от националния доход излиза извън страната.Какво е съотношението на разпределение на богатствата между труда/заплати/ и капитала/печалби/, което е архи важно за една лява партия. Нямаше аргументирано обяснение поради каква причина се приватизира Параходство БМФ като държавата не запази дори контролния пакет, а се задоволи с 30 процента. Наред с това министрите социалисти тогава не проведоха елементарен социален диалог с новите собсвеници , в резултат на което при масовите съкращения бяха ощетени стотици работници. По време на стачката на учителите, социалисти от учебните заведения споделяха, че никой не ги е информирал за намеренията на Социалистическата партия. Такъв бе подхода и към други категории работници.Сега се признава от отделни евродепутати, че БСП е провеждала неолиберална политика за определено време с цел да увеличи влиянието си но се получило загуба на доверието сред верните си избиратели. Вярно е, че в коалиция с две либерални формации ДПС и НДСВ една лява партия трудно може да провежда своя политика.Но това не се признава открито от ръководството на БСП и нейния председател. Сред социалистите и симпатизантите битува мнението, че Партията е правила редица безприцпни компромиси заради участието си във властта. Смятам, че това не са случайни неща. Спомням си речта на Станишев при учредяването на Централния дискусионен клуб, в който участвах активно за определен период от време.След завършване на речта, бележитият философ проф.Добрин Спасов, сега покойник, посочи , че младият лидер на БСП не бива да има за пример Шрьодер. Известно е какво се случи малко по-късно с германските социалдемократи, а след това и с английските лейбъристи на Тони Блеър.
На поканата на дискусионният клуб при Общинският съвет на БСП, на който бях председател близо седем години , за дискусия с лидера на Партията, не бе обърнато
никакво внимание, а на следващи срещи с по- големи аудитории имаше повече монолог,а не диалог. Имам чувството, че се отбягват задълбочените дискусии, не се изяснява същността на нещата. Много се говори, че в БСП демокрацията е на равнище. Това е сигурно така, ако се сравняваме с вождистки партии. Но ако искаме действително да се отворим към обществото, трябва да се развива вътрешно партийната демокация. Това можеше например да се случи при избирането на кадидатската двойка за президент и вице президент, като изборът се осъществи не от Националният съвет, а от самите социалисти, на общи събрания, на които да присъстват и симпатизанти. Но оценката отново е ,че БСП е провела възможно най- демократичния избор, Както се казва нищо ново под слънцето. Фразата, че БСП е моралният победител е или признак на липса на смелост, или опит да се отклони вниманието от трезв анализ за откриването на действитенлите причини за загубата на президентските избори. За такъв анализ не е достатъчно само да се критикува проведеният от ГЕРБ изборен процес, за което има основание.
Спорът в Народното събрание преди време, дали десни или леви партии са виновни за кризата е също повърхностен. Настоящата криза е породена от самият капитализъм. Не случайно за преодоляването и сега десни лидери на развити държави предлагат някои леви решения, като данакът „Тобин“, засилена регулация за пресичане на спекулативния финансов капитал и т.н. Съвременният капитализъм е достигнал такова развитие, че са нужни реформи, което потвърди и наскоро проведения форум в Давос. Ще се удължи ли неговия живот и до кога е друг въпрос. Във всеки случай се потвърждава мисълта, че капитализмът загнива като се развива. За съжаление редица социалдемократически и социалистически партии се приобщиха към господстващото неолиберално статукво и повече от двадесет години, наред с десни партии прилагат и подкрепят в една или друга степен практики, които стават причина за социалните вълнения в Европа. Това също следва да се признае от новият председател на ПЕС, защото от верният анализ адекватен на реалността зависят и съответните мерки. Но за това има едно условие, не да се отхвърля както досега, а в анализите да се прилага методът на Маркс т.е в политиката все по-голямо място да заема науката, а не идеологемите. Коренът на проблемите в БСП също е в теоретичното изясняване нейната политика на равнище на най – висшият и форум конгреса. Как например да си обясним, че Г.Първанов в някои от своите изказвания определя себе си като привърженик на социаллибералната идея, каквато има и А.Доган, или признанието на среща с обществеността в Бургас, че той през мандата като президент си е забранил да говори за данъчната политика. Практиката за подкрепа на независими кандидат кметове, включително членове на БСП, за определен момент имаше резон, но същевременно се оказа пагубна за състоянието на Партията и нейното влияние, още повече ако се провежда дълго време както се случи в Бургас.
Проблемът за признаване на антифашистката съпротива у нас също не бе решен както по време на т.н преход, когато БСП беше на власт, така и по време на мандатите на Първанов и Станишев. Може би ще се окажат прави онези автори, които посочват, че левицата след десети ноември 1989 година е загърбила геричното си минало, като е дала предимство на други въпроси. В резултат, в обществото и сега при управлението на ГЕРБ продължават да се наслагват неверни интерпретации на историческите факти, засяга се светлата памет на хиляди антифашисти, действителни демократи, което се превръща в лична драма на потомците. Да не говорим за отрицателното въздействие върху възпитанието на младото поколение в демократичен дух.
Очаква се конгресът да даде отговор на всичко това. Сега има възможност да се загърбят личните страсти, да се избере друг екип и председател на БСП с достатъчен рейтинг в обществото, които не са обременени с минали решения и ще бъдат в състояние да направят обективен анализ на действителността. Не се ли случи това, има голяма вероятност да се тъпче на едно място и въпреки недоволството от управлението, ГЕРБ да спечели мнозинство в народното събрание и да бъде отново първа политическа сила.
В историята на човечеството особено след големи кризи винаги тласък на развитието са давали левите идеи. Така е още от времето на Бисмарк, когато се приемат първите социални закони, по времето на Франклин Рузвелт и след Втората световна война, когато правителствата приеха програмите на Националните фронтове на съпротивата срещу фашизма и се създава държавата на благоденствието. Сега това се случва в Азия и Латинска Америка. Форума в Порто Алегре под лозунга, че е възможен един друг свят увлича в социалното движение милиони привърженици. Политиките засягащи зашитата на общото благо и интересите на мнозинството, винаги са давали могъщ импулс за съзидание. БСП сега има рядката възможност да даде такъв импулс на българското общество, да бъде мотор за нови политики и в ПЕС. Европа има исторически потенциал да бъде водеща за промяна на глобализиращия се свят в интерес не само на определена класа и групировка, а на всички народи.
Ще ми се повече делегати на конгреса особено младите, които не са участвали в събитията белязали прехода, да са прочели статиите на Стефан Продев събрани в книгата „Векът ни, видян отблизо“. Всеки докоснал се до проблемите в тях ще има възможност независимо от познанията си да научи нещо ново от великият майстор на словото, съчетал в едно историографията с блестяща есеистика, далеч от предварителни сценарии и казионни политики.

Георги Минчев

Няколко думи

Във в-к Дума от 16 декември 2011г.под заглавие „Пак дамла за българите”екс министъра на транспорта Петър Мутафчиев справедливо посочва редицата проблеми създадени от сегашното управление, което стигна до приватизация на части от БДЖ. Но това веднага навежда на мисълта за приватизацията на също така голямо и важно за страната предприятие като Параходство БМФ преди три години. Така, че приватизацията т.е преминаването на собствеността от държавна в частна не е нещо ново и не едно правителство провежда подобна политика, опирайки се на конституцията, където за съжаление не е гарантирана неприкосновеността на държнавата собственост, както това е направено за частната. Нима БМФ не бе „златната кокошка”, която сега вместо в държавната хазна „златните яйца”, разбирай огромна част от печалбата, отива в частни джобове. В този смисъл няма съществена разлика между сегашната политика и тази на тройната коалиция, където водеща бе БСП с министри социалисти.
Още повече ,че както сега така и тогава подхода при съкращенията на работниците се оказа един и същ. Какво пречеше например при приватизацията на БМФ държавата да
запази не 30% а основния пакет, за да има решаващ глас при провеждане на морската
политика и разпределение на печалбата. Тогава преди три години работниците нямаха подкрепата не само на синдикатите,но и на държавата. Министрите социалисти не проведоха елементарен социален диалог с новите собственици в защита на работещите, което стана причина да се подходи арогантно, като се скъса колективния трудов договор, където се упоменаваше, че всеки съкратен ще получи справедливо обезщетение съобразно тудовия стаж във фирмата. Смятам, че това е само една част от причините
БСП да загуби доверието и да не спечели парламентарните избори през 2009 година.
Тези неща нямах намерение да ги споменавам , но сега ни предстоят нови парламентарни избори , а до сега не виждам промяна в анализа на ситуацита, в подходите и мерките, които трябва да се предприемат, за да се върне доверието на избирателите в БСП и да има действителна лява алтернатива на сегашното неолиберално управление.Това може да се постигне не само с нови управленски програми с нова философия, но и с популяризирането и провеждането им от нови лица необвързани с минали решения.

Още за негативизма на българина

Казвам и още защото ми се струва,че има нещо недоизказано, когато се определя

негативизма на българина и неговото обратно влияние върху процесите в обществото, за материалното и духовно развитие на нацията. И това не е само възпитанието на младото поколение от по възрастното, което се лъже според автора на статията от най-

ранна младенческа възраст. Действително децата стават възрастни и вече не вярват ,че баба Меца ще ги изяде или че дядо Коледа ще им донесе желания подарък. Но това не значи, че през този период от развитието на детето не настъпват изменения в неговия характер,че то става само затворено и подозрително към заобикалящия го свят, вече в нищо не вярва и че този негативизъм то ще носи до края на живота си. Разбира се има и

такива случаи, но те са изключение от общото правило. Това се дължи и на други причини. Напротив при едно добро възпитание вече възрастния човек ще се раздели с детството си смеейки се и ще си спомня с радост хубавите моменти.

Известно е, че за това спомагат и приказките чрез които децата разбират по добре заобикалящия ги свят формират у себе си чувството за вяра в доброто и преодоляват по добре трудностите, които ще срещнат в бъдеще. Изглежда ми малко инфантилна идеята да се определя зрелостта на народите с етапите на на развитие на детето. Това са различни неща. Детето има свой собствен свят.Върху него все още не влияят формираните в обществото отношения или то се докосва до тях чрез своите родители,в семейството. Човек и народа могат да бъдат излъгани, но не могат да бъдат лъгани постоянно.Казва се, че колкото равнището на култура е по-голямо, толкова по-малка е вероятносттаа даден народ да бъде излъган. Това е относително вярно. Не бе ли излъган

германския народ от хитлерофашизма като се знае ,че по него време Германия е на високо културно равнище, където живеят и работят световно известни учени, писатели

интелектуалци. Кой е могъл да предположи, че ще бъдат умъртвени милиони в газовите

камери на концлагерите. Всяка революция има на знамето си идеите и мечтите на поколението. Но винаги ли тези идеи и мечти се претворяват в живота. Не действат ли

различни сили и интереси, които или загробват идеята или до толкова я изкривявят, че не можеш да я познаеш. И въпреки това народа създава материално-техническата основа на общвсвото чрез своя труд. Не се ли получи това и у нас,когато при т.н реален или сега както го наричат държавен социализъм се създаде колосална материална база

разви се духовната култура, което намери израз в класирането на България в края на

осемдессетте години на двадесет и шесто място в света според индекса за човешко развитие на ООН..Нима промените в Източна Европа не дойдоха с желанието за разгръщане на действителните предимства на социализма На основата на това което бе създадено можеше ли да се изравним и в някои аспекти даже да надминем държави по производителност на труда.

Но за да се случи това политическата класа трябваше да си служи не с идеологеми и конфронтация. Един мой познат доста точно обрисува ситуацията с метафората „оседлан кон не можаха да го подкарат”И какво се получи.Не бе ли излъган българския народ, че ще живее по-добре.Сега след двадесет години преход по индекс за човешко раззвитие сме към седемдесето място да не говорим за конкурентноспособност. Загубихме и тези пазари,които традиционно имахме. Причина за това не е в незрялостта и изначалния негативизъм, коренящ се в историческото минало, а нашата политическа класа в създаването на омраза утвърждавайки неработещи политики. Нима може да се забрави фразата "кой не скача е червен" произнесена от известен политик, който продължава да е чест гост на медиите и депутат в народното сжбрание. От незрялост на народа ли бе приемането на законите за реституцията преди тези за развитието на икономиката. Ами разрухата, която настъпи в селското стопанство с известните "тройки". Нашите стоки били годни само за пазара на бившия Съветски съюз,но не и за други страни. Имаше предприятия на световно равнище по мнение на западни експерти и други които трябваше да бъдат подкрепени в т. н преход. Но се получи точно обратното. Те бяха

приватизирани т.е разграбени, като на улицата останаха хиляди безработни без препитание. Младите хора намериха изход като напуснаха страната. Това е причината,а не, че са намерили отдушник от "тоталитарните лъжи".

Европа искала да ни помогне и ние да живеем по правилата на цивилизоваания свят. Това, че ние сме в ЕС е само условие за нашето развитие, защото зависи коя Европ иска да ни поимогне. Тази Европа, в която след Втората световна война се създадоха т.н държави на благоденствието със силно развити социални мрежи или настоящата Европа,която прилага неолибералните практики и въпреки кризата няма изгледи скоро да ги изостави и да формира нови политики за утвърждаване на действително гражданско, а не пазарно общество. Българинът през тези двадесет години бе облъчван постоянно от гурутата на неолиберализма, преставители на фондации тясно свързани с интересите на едрия капитал.За съжаление основната сила в лявото пространство БСП не съумя,а може би не искаше да излезе от господстващите неолиберални практики и се движеше в рамките на статуквото. Един от евродепутаатите наскоро заяви, че това е било с цел да се прехвърли мост към левите идеи за да се разшири електоралната база, но се получило точно обратното, изгубило се доверието на верните избиратели. Добре, че това поне се признава. Сега с основание се отправят много критики към цялостната политика на Герб, но до сега не сме чули някаква нова визия на опозиционната левица. Решението на проблемите се търси в някои несъществени практики касаещи само финансови параметри. Не се променя философията на нещата.И как ще се промени, когато прагматизма е наше верую. Дълго време отричахме, че има ляво и дясно, че ние само управляваме. При това положение не са изненада политиките, които се провеждаха и по отношение на приватизацията, по големите разлики в първоначалното разпределение между това, което получава ка -питала и с пъти по-ниско заплащане на труда. Да не говорим за вторичното разпределение чрез данъчната система, с което богатите станаха още по-богати. И за това не е виновна простащината, нито, че сега нашия народ се намира по средата между селото и града и има още селски манталитет. Това са само вторични белези, които действително влияят за качеството на нашия живот. Все едно да кажем, че за кризата са виновни само хулиганите банкери, които не спазват правилата. Причината е в самата същност на капиталистическата система. Който е в периферията, както се случва при нас, е толкова по зле. Това го изпитваме на гърба си като редица наши и чужди монополисти ни извиват ръцете и не можем да намерим изход...Противоречията се задълбочават. Все повече срещу политиките на едрия капитал се обявявят наред с наемния труд, средния и дребния, фамилния бизнес. В такива периоди на историята обединението на силите за промяна се случва спонтанно. Ние казва Маркс трябва да искаме невъзможното за да получим възможното. Може ли левицата и в частност БСП да оглави един такъв процес.Отговора е безспорно да., но с други лица, с други политики. Доверието се губи лесно, но се печели много трудно. Нужно е постоянство и продължително време хората отново да повярвт в теб. Крайно време е властта да не бъде самоцел и когато не можеш да провеждаш политиката за която са те избрали да имаш мъжеството и моралната сила да подадеш оставка. В противен случай ще бъдем свидетели на поредните коалиции, които отново ще губят доверието на избирателите. Българският избирател вече два пъти дава своето доверие на харизматични популистки личности. Американски журналисти иронично подхвърлят, че вярваме в чудеса .Не е точно така .Отчаянието е по-силно от глупостта. То е породено действително от срива на държавността, тоталната криминализация на живота, разграбване на собствеността и т.н , но причината за това не е в лошия материал,

нито в генетичната обремененост на българина, а в неосъществената перестройка.

Горбачов и Елцин, се оказаха издънки на сталинско – брежневската система. Нима в забранената КПСС нямаше хора с модерно мислене и знания за това по какъв начин да се премине от командно административна система на управление на икономиата и даване простор за разгръщане на произвдителните сили. Покойният академик Абалкин тогава предлага всяко предприятие да бъде подготвено и да влезе в световното стопанство конкурентноспособно. Това трябваше да стане за период от двадесет години. Но това не се осъществи. Липсваше руския Дън Сяо Пин. Една от вините на Горбачов е, че по него време Съветския съюз бе оставен седем години на автопилот. Вместо постепенност в прехода се прие "шоковата терапия", което се превърна в разрушаване и ограбване на постигнатото. Победителите идвали с идеите си. На световната капиталистическа класа се намериха както се случва в историята наши още по-активни разрушители. И сега това се представя от бивши десни управлявящи като стратегическа политика като начин за ликвидиране на базата на "комунизма". По голяма глупост не може да се измисли. Тази глупост може да се роди не в главите на българския селянин и гражданин, а в главите на незрели повърхностни философи, които Ленин определи навремето думата "интелигентики". За съжаление това става под погледите на неолиберална Европа. Всички постижения по време на "омразния комунизъм" българския народ ги е заслужил със своя труд. За определен период от време тази авторитарна система създаде условия за нарасване с пъти на материално техническата база в сравнение с периода до девети септеври 1944 г. с което страната се индустриализира. Тя бе на гребена на втората вълна по терминологията на Арнолд и Хайди Тофлър. Може би тези успехи притъпиха вниманието на тогава управлявящите, които не можаха вярно да анализират измененията в обективната действителност и да вземат необходимите мерки За това основно попреи догматизирания марксизъм.

Стигна се до там да се определят новите технологии като буржоазни. Така по думите на

Тофлър "компютърния капитализъм победи заводския социализъм". Но вместо промянята на 10 ноември да стане преломен момент политическата класа да създаде условия за развитие на информационно общество и производителността на труда, първите закони бяха за реституцията. Все повече се потвърждава, че истинската демокрация е една илюзия, че под нейната обвивка съществуват реални класови интереси. Да, сега имаме политическа демокрация. Това, че културното ни равнище е много по-високо в сравнение с няколко поколения българи и че имаме парламентарен живот не ни прави по свободни икономически. Даже има едно отвращение от партиите и политическата класа, което се проявява в нарастване процента на не гласувалите. Преди двадесет години се взимаха политически решения без никаква икономическа обосновка, плодовете на което берем сега. Достатъчно е да се видят плачевните резултати от проведеното през тази година преброяване на населението.

И за съжаление няма светъл лъч. Искаме да бъдем цивилизована държава, но как да стане това, като сме на последно място по инвестиции в науката и образованието. Преобразуването на производството на основата на съвременни информационни технологии върви бавно. По-голяма част от инвестициите не са в тази посока, няма икономически и финансови стимули. Това не е негативизма заложен у нас още от Паисий Хилендарски, турското робство и "комунизма", а негативизъм породен от реалистичен анализ, който всеки здравомислещ човек прави... Нравствените принципи идват с усъвършенстване на обществените отношения, за което Маркс пише в шестия и седмия от "Тезисите на Фойербах". Човешкият потенциал на една страна може да се развива, но той може да не допринася за издигане равнището на собствената икономика, защото ще потърси реализация дгугаде ако не са създадени необходимите условия, както се случва сега. С влизането ни в Европейския съюз решаването на нашите проблеми наистина не зависи само от това да прилагаме установените европейски правила, но не зависи и само от нашето морално усъвършенстване, а зависи от действителна защита на икономическите и социалните ни интереси, участието ни и сътрудничеството с онези леви и други политически сили в Европейския парламент, които са за изграждане не на пазарно, а на гражданско общество.

ЗА КИТАЙСКОТО ЧУДО И РОБУВАНЕТО НА ИДЕОЛОГЕМИ

   Световната икономическа криза обърна погледите на изток към Китай, към китайско чудо.Това дава повод за размисъл както за миналото, така и за настоящето и особено за бъдещето.  Задаваме въпроса кои са тези обществени условия, където човек става по-добър, въпрос, който задава още през 30 те години на миналия век един от последните болшевики академик Струмилин...Споменах думата болшевик и не мога да отмина проблема, който е отдавна на вниманието на историци, философи, политолози, а именно за връзката между болшевизъм и сталинизъм. Този въпрос според мен е непосредствено свързан както с политиката на китайското ръководство довела до kитайското чудо, такаи с процесите в комунистическото движение, в часност и в Б С П.
През 80 те години на миналия век на страниците на сп.”Вопросьi философии” се публикуваха интересни материали като този  на Стивън Коен.От българска страна фундаментален труд озаглавен „Сталинския тоталитаризъм” написа от марксистки позиции Стоян Михайлов. Наскоро Александър Лилов написа две статии за Трайчо Костов и Кръстю Раковски.в сп. ”Понеделнк”. Тази дискусия ту затихва, ту се засилва, но смятам, че тя и сега е на дневен ред, защото все още няма нужната яснота, което се отразява на политиката на левите сили, на цялостната политическа атмосфера в обществото. Това се чувства и в публикациите на леви автори и в медийната ни политика. Не се споделят и публикуват и други гледни точки. Например да вземем темата за Китай. В статията на Серж Алими „Пекинският консенсус” във в-к”Монд дипломатик” от 4 февруари т.г., се поставят основни въпроси, за ролята на Китай в световната икономическа криза и въобще за модела ,който се изгражда там за кого е привлекателен. Има автори, които смятат, че Дън Сяо Пин е предвиждал по-голямо равновесие между труда и капитала. От публикации в печата е известно, че към края на живота си той е смятал, че не е направил всичко както би искал Маркс. Може би китайския мъдрец е предусещал, че прекалените неравенства могат да нарушат тънката граница между общото и частното и в определен момент онова второстепенно намиращо се в сянка да придобие първостепенно значение. По този начин казано на политически език ще се загуби социалистическия характер в развитието на Китай. За сега се казва, че китайското ръководство вижда проблемите и методично ги решава за да не се случи това...
Китайското чудо изисква да сложим други очила за да видим под друг ъгъл историческите събития.включително и по въпроса за болшевизма и сталинизма. Нима Дън Сяо Пин не отхвърли по същество това явление определено в теорията като сталинизъм и по-късно неосталинизъм, догматичните интерпретации на Мао. Не съчета ли Дън марксизма с китайското Дао т.е естествения път на развитие на нещата. Китайското чудо не е ли пример за правилността на Лениновия Н Е П и ако тази политика не бе прекъсната от Сталин, а бе продължена нямаше ли успехите да бъдат много по-големи и сега да говорим за „Руското чудо”и руския народ, а и всички ние да имаме друго качество на живот, такова каквото мечтаеха руските болшевики.По друг начин щеше да се напише историческия процес.          
Учудващо е, че определящи се за леви автори наред с възхищението си от съвременен Китай продължават да говорят за марксовия догматизъм, а не за догматизирания марксизъм, определят целия период от 1917 до 53 година за болшевишки като го сравняват с наи-грозните престъпления на сталинизма ликвидирал  елита на Болшевишката партия. А какво да кажем за неосталинизма.
Можеха ли реформите в Източна Европа да станат още през 50 те и 60те години на миналия век? Какво ретроградно и несоциалистическо имаше в програмните искания на унгарските и чехските работници? В Полша работниците обвиняваха Лех Валенса, че е предал интересите им,а той се оправдаваше, че те не били достстъчно настоятелни
за преминаване на предприятията към работническо самоуправление... Сега, когато
историка изследва тези процеси се вижда,че всички признаци за промяна по пътя на реформирания социализъм са били налице. Не носехме ли и ние на манифестации само
портретите на Маркс без да се разбира и прилага неговия метод за анализ на действителността, материалистическата диалектика. Б С П  и българските антифашисти трябва да се гордеят, че оше през 60 те години се намират личности като Бенджамин Варон и другарите му, които поставят въпроса за промяна, а Георги Найденов утвърди в практиката нови форми на управление на икономиката,които дават забележителни резултати.. Известно е как завърши всичко. Не е ли това основната причина за
рухването не на идеята както някои казват, а на т.н. реален социализъм. Големият икомомист Джон Гълбрайт навремето бе казал, че не може да се даде целия Маркс на комунистите.
Отхвърлянето на Маркс не е ли причина сега  европейските социалисти и социал демократи да не могат да отоговорят на въжделенията на 60 процента от европейците за
промяна на статуквото. Б С П  не свива ли влиянието си  и губи избори след избори. Динамичният стереотип на отрицанието на Маркс така се е утвърдил в съзнанието, че щом  споменем името му веднага ни се казва,че не е актуален тъй като е творил преди 150 години. Даже не се вслушват в наскоро приетото становище на Ватикана,че сега за преодоляване на икономическата криза,  трябва да се използуват изследванията на Маркс. Какво още трябва да се случи за да не се робува на идеологеми ,наложени от ограничени умове.  Ученият има една задача, обективно и безпристрастно да изследва процесите, без предвзето мнение да упражнява своята критика. Друг такъв критичен метод освен марсисткия за сега не е открит.Но за това е необходимо още едно условие,  честност.Това качество, което Маркс определя като основно у човека. 
През настоящата година светът отбелязва 65 години от победата на антифашистката коалиция над хитлерова Германия, решаващ принос за което има Съветския съюз. И отново ще се намерят хора, които ще тръбят,че победата не трябва да се чества в Москва защото тя е извоювана от Сталинска Русия. На тях можем да отговорим, че по него време този въпрос не е стоял пред Чърчил и Рузвелт, не че не са знаели за състоянието на съветското общество. Комунистите от западните страни също са знаели това .Руският войник, който знаеше по-добре от всеки друг състоянието на своето битие и изнесе на своя гръб цялата тежест на войната, имаше моралната сила и  разбра по думите на Ханна Аренд,че фашизма е по-голямото зло. Целият прогресивн свят се обедини срещу  него, за да запази доброто у човека,съвременната цивилизация. И сега е показателно,че  на парада на победата в Москва участваха представителни военни части на страни от Н А Т О  и наред с марша на победата на червения площад прозвуча одата на радоста, химна на обединена Европа. Тази истина не я разбра или не искаше да я разбере робувайки на личните си интереси само нашата десница, затова  България е единствената страна, където антифашистите не са признати за участници във Втората световна вoйна. И още нещо, руският войник влизаше в бой с името на Сталин, но под знамето на Ленин. Това ,което революцията от 1917 година даде на руския народ под ръководството на болшевиките не можеше да се изтрие от сталинските репресии. Притиснат от обстоятелствата самият Сталин извади от затворите маршали и генерали, които оглавиха Съветската армия и извоюваха победата. Може би това щеше да се случи и в икономиката за промяна на  управлението, защото моделът бе изчерпил възможностите си за развитие, още повече, че непосредствено преди войната редица стопански ръководители на крупни предприятия поставят въпроса за прилагане на нов стопански механизъм, който да засили личната заинтерисованост. Но обективните обстоятелства, започването на Великата отечествена война изискваща централизирано управление провалят тези възможности. Победата на 9 ти май бе условие за утвърждаване на демокрацията ,но в същото време нереформираната сталинска система оказа своето въздейстие и върху бъдещото развитие на Източно Европейските страни. Последвалата система, сега невежи и злонамерени хора я представят за комунизъм и като продукт на марксизма. Но всичко идва с врвмето си. Човечеството натрупа ценен опит и поуки по пътя на своето социално освобождение, от Парижката комуна от 1871, през болшевишката революция  1917 година ,държавата на благоденствието в Западна Европа и реалният социализъм след Втората световна война, до Китайското чудо сега.. Как ще се развива по-нататък историческия процес ние можем само да прогнозираме в най общи линии. Но едно е сигурно, че комунистическата идея въплатила в себе си исконните човешки въжделения за социална справедливост и хуманизъм винаги ще мобилизира хората в борбата им за по-добър живот.
                          
Уважаеми читателю,
Посочените по-горе проблеми вълнуват не малко социалисти и симпатизанти, антифашисти , хора , участвали в социалистическото строителство, млади членове на БСП .
Те са актуални и пораждат много дискусии в обществото. Тяхното все още недостатъчно осветляване и популяризиране се използува от недобросъвестни автори за злостни антикомунистически кампании, които интерпретират историчските факти тенденциозно и заразяват публичното пространство с мистични обяснения за историческите процеси. Всичко това ми даде повод да споделя свои мисли по посочените проблеми, което надявам се ще даде  известно обяснение, но мисля,че ше даде и  тласък за по-нататъшна дискусия. още повече,че предстои конгрес на Партията, кьдето се надявам  да прзвучи един задьлбочен всвстранен анализ за реалното сьстояние на БСП и политиката , която трябва да провежда, за преодоляване на капитализма , както е записано в нейната програма.