НУЖЕН ЛИ Е МАРКСИЗМА

 

Този въпрос изплува отново в съвременния свят, когато  анализатори, политолози, социолози, прависти и философи или хора  в една или друга степен способни да анализират действителните процеси в света споделят своята гледна точка като съдържание на тяхната психология и начин на мислене. В последно време се засилва тенденцията да се прогнозира каква  ще бъде системата след краха на неолибералния модел, който в последно време някои автори наричат неофашизъм, с  черти на фашизма и нацизма   военно победен преди 77 години, но не и идеологически като се има предвид случващото се в света. Има издадени и не малко книги и публикувани статии, в които справедливо се посочва, че капиталистическите отношения са завладели дотолкова обществата, включително интимния свят на човека, че ще бъде трудно да се излезе от коловоза  и  човечеството се настрои към друг начин на живот много по-справедлив и хуманен. В такъв аспект, когато новото все още не се е появило реално не може да не се споменава миналото с неговите проявления в настоящето за анализ на  обществените процеси. Някои съвременни автори свързани с властващите  политически елити отхвърлят състояния и идеологии, при които са живели поколенията  определяйки ги като периоди на проваления марксизъм, комунизъм на Изток, или либерализъм и фашизъм на Запад, които никога повече няма да се появят. На тяхно място се предлагат различни модели на основата на религиите, християнството и исляма, на културните традиции и обичаи на всеки народ и като условие за това се поставя отвоювнето на суверенитета и националната идентичност, в историята известни като национално-освободителни движения и борба за свобода. Един път освободени от колониални зависимости, от господството на чужди хегемонистични сили, всеки народ следва да се развива свободно без робуване на постулати и ценности чужди  на неговата същност  и цивилизационен код, на исторически наследена култура. Въпросът е обаче, какво е съдържанието на тези нови модели, кой път води към храма за един общ световен прогрес или ще бъде път към средновековието. Ортодоксални религиозни водачи например в исляма не приемат съчетанието ислямски социализъм с мотива, че новият модел трябва да  бъде на основата само на ислямските закони и традиции. Спорът за това какъв път на развитие да се избере е взел хиляди жертви в историческото минало на човечеството. Така завършва и спорът, идеологическата битка в Съветска Русия, когато Троцки и Ленин предлагат Новата икономическа политика/НЕП/ за  разгръщане на стоково-паричните отношения просъществувала шест години отхвърлена от Сталин през 1929 година и заменена с командно-административната система с мотива, че не може да има едновременно капитализъм и социализъм, полу-капитализъм или полу-социализъм, че антагонизма между класата на капиталистите и класата на работниците винаги ще съществува и не може да има хармония, дори по-нататък в своите изявления определя засилване на класовата борба с развитието на обществото. Това е един вид начин на мислене каква е представата за социализма. Ленин по този повод има една забележителна мисъл, че „ние трябва да имаме друго виждане за социализма“. Има основание да се твърди, че Ленин е човека свързал национално-освободителните движения  с борбата за социализъм, но на практика се утвърждават  капиталистически отношения. В действителност не се получава в изостанали в икономическо и социално отношение страни да се претворява веднага идеята за социализъм, а има необходимост от преходни периоди. Затова и в трудовете на Н. Бухарин издадени в Китай през 80 те години на миналия век се развива теоретично и се предлагат политики как на практика да се подходи, да се осъществи социализма в изостанала селска страна. Може би е по-добре да се казва, че има различни видове капитализъм като социална система с характеристика на обществото до каква степен има чувствителност към социалната справедливост и разпределението на създаденото богатство с прилагане съответните икономически и финансови механизми, властови усилия и политики за намаляне на неравенствата, утвърждаване на други отношения между наемния труд, капитала и държавата, за което пледира и част от корпоративния мениджърски елит в света, как в съвременните условия на смесена икономическа структура както е в Китай и други страни управленските елити ще съумеят да усъвършенстват системата без да се трансформира в капиталистическа, а ще се запази и развие социалистическия и характер. Когато се говори за друг модел на социално-икономическо развитие не може да не се спомене и за идейната насоченост  на основата на християнските ценности на Махатма Ганди/ Великата душа/, Символът на Индия за национално освобождние.  Живял дълго време на Запад и опознал капиталистическата действителност той също има за цел не само Свобода и национално освобождение, но и борба срещу безогледната експлоатация и грабежа на природни ресурси от Западните държави, че техническия напредък не трябва да бъде самоцел а тясно свързан с духовното израстване на нацията, да се спазват традициите и историческите културни ценности, целта е преди всичко възпитанието на нравствени качества, духовното извисяване на народа. Още тогава, 20 те години на миналия век определя Европа като изгубила християнския си облик и предала се на Сатаната. Много от религиозните и водачите на национално-освободителните движения живеят дълго време в капиталистическия свят, познават отношенията в основата на които са парите, върховенството на златния телец, унищожаването на морала и ценността на човешкия живот и затова се обявяват за един нов модел на обществото без отрицателните последствия, загубата на човешкото у човека и за отсраняването на тези сатанински порядки обръщат поглед към поученията и каноните на религиите, които могат да завладеят масите с една нова енергия която ще промени статуквото. Някои от тях сигурно познават марксизма в една или друга степен и се обявяват срещу експлоатацията и униженията която системата упражнява върху човека. Съвременни автори също  не отхвърлят възможността в новите теории, като „Четвъртият  път“ на Александър Дугин, да заемат достойно място някои от констатациите на марксизма за капитализма. Но нещата в теорията не се развиват по-нататък или ако се развиват това е в обратна посока към минали времена. Една от причините затова е погрешната оценка за историческите периоди, повсеместната употреба на идеологемата „комунизъм“ характеризираща сталинския период в СССР и държавния социализъм, като модификация в страните от Източна Европа. Някои дори за доказателство посочват като факт от действителността личния си живот като преживели комунизма-марксизма. Може да се зададе въпроса  могат ли архитектите на новите  теории да създадат успешен социално- икономически модел призван да смени неолибералния капиталистически без да се прилагат основни универсални постановки на  марксизма, да се  анализират процесите без помощта на материалистическата диалектика носеща името на нейния създател Карл Маркс. От много автори се споделя че той е и ще бъде незаобиколим фактор за вярно обяснение на обществените процеси от миналото, настоящето и прогноза за бъдещето, доказал способността за  верен анализ на основата на факти от действителния живот. Когато предложили на Маркс да напише статия по даден въпрос отговорът е, че няма информация, конкретни факти. След Френската буржоазна революция 1789 година на чието знаме са написани нейните цели- равенсто , братство свобода, когато нито една от целите не е постигната, Маркс предлага за анализ нов метод с помощта на материалистичесвката диалектика връх в развитието на философската мисъл, която още тогава завладява умовете на прогресивната интелигенция. В писмо от 16 март 1860 година Жени фон Вестфален- съпругата на Маркс му съобщава че в руското общество се приема много добре неговата книга „Към критика на политическата икономия“ на лекции в Московския университет. Известният американски икономист проф. Ричард Улф в свои лекции споменава, че той става последовател на творчеството на Маркс посредством негов преподавател руснак. Преди перестройката на Горбачов в Съветския съюз има теоретични разработки под ръководстото на акад. Абалкин как да се преструктурира икономиката от командно- административна към пазарна като се запази социалистическия и характер.  У нас също има предложения в Левицата в началото на Прехода за преминаване на собствеността на средствата за производство в трудовите колективи и осъществяване на икономическа демокрация. Такива предложения има и сега от водещи икономисти в света за промяна на отношенията между труда и капитала с постепенното преодоляване на наемния труд, освобождаване от господството на капитала на творческите сили у човека, основна постановка в марксовата теория. Това не се осъществява от т.н. „Перестройка“, когато политическият елит приема модела на  неолибералния капитализъм на Рейгън и Тачър, на теоретичните постулати на  Милтън Фридман и чикагските момчета. Сега има възможност като се има предвид колапса на капиталистическата система и ставането на многополюсния свят да се премине към нови хоризонти, за нов обществен порядък основан на справедливостта, нравствени и морални норми, културни традиции и суверенитет заедно със система основана на действителна демокрация и в частност на икономическа демокрация, за което има и реални постижения в света и солидни теоретични разработки доказани във времето. В противен случай е възможно по ирония на историята човечеството да се върне към  феодализма или в началото на капитализма, което ще бъде катастрофа, да не споменаваме и възможността за унищожителна ядрена война която би заличила живота на земята. Вместо тази зловеща перспектива още сега е възможно с техническите достижения  и част от огромните финансови разходи отделяни  за въоръжаване да се решат климатичните и социални проблеми разтърсващи света, например отново след хилядолетия да бъде озеленена пустинята Сахара, което радикално ще промени климатичния баланс на планетата към по-добро без увеличавсащите се горски пожари, сух климат и наводнения, на които сме свидетели, решаване въпросите  с недостига на питейна вода и енергията станали проблем и в Европа, ликвидиране на бедността. За целта обаче е необходимо обществените системи да бъдат настроени към нов  стопански модел с промяна на съществуващото социално-икономическо съдържание не към конфронтация, а за сътрудничество и взаимопомощ, както вътре в отношенията между стопанските субекти така и вън в международния обмен, което изисква обективното развитие, единството в многообразието на глобалния свят, както казват китайците хората да осъзнаят, че са „Общност с обща съдба“, фраза намерила място и в резолюция на ООН за правата на човека. Ноам Чомски в свой анализ споменава, че Универсалната декларация за човешките права на ООН с текстовете написани от комисия по инициатива на Елеонор Рузвелт съдържа три компонента с равен статус гражданско-политически, социално-икономически и културни права, но за съжаление се отхвърля втория компонент социално-икономическите права особено яростно при президента Рейгън и Буш, че те са „ мит“ или  както заявява тогава посланика на Рейгън в ООН Джейн Къркпатрик, че са „нещо като празен съд в който могат да се наливат неясни надежди и очаквания“. И така-пише той- Къркпатрик се присъединява към  съветския посланик Андрей Вишински който е съгласен, че това е само „набор от набожни фрази“. За съжаление и сега този втори компонент социално-икономически права се заобикаля и ако се споменава не се реализира в политиките на управляващите. Това е може би и разликата в подхода на радетелите за многополюсен свят Китай и Русия да се стремят към нови отношения със страните на взаимно изгодно сътрудничество и общ социално-икономически напредък без поставянето на политически условия заробващи страните, каквато е практиката на Международния валутен фонд спрямо желещите да получат кредити. Вместо хищническо ограбване на природни ресурси, увеличаване на финансови задължения и незачитане на човешките права характерни за колониалните политики на западните държави, Обшият дом изисква друго мислене и политики, каквито са  стремежите на по-голяма част от човечеството. С риск да не задържа необходимото внимание ще продължа  като си позволя  да използвам една сполучлива форма употребена в мрежата, да наречем словесен шарж, защото допълва и по-цялостно отговаря на въпроса „нужен ли е марксизма“, един хипотетичен разговор от отвъдното между Карл Маркс, социалиста утопист Робърт Оуен, Владимир Улянов/Ленин/ , Мао Цзедун и Чан Кай-ши по случай 100 години от създаването на Китайската комунисическа партия /ККП, 1921 г./. Робърт Оуен и Чан Кай-ши могат да се определят като опоненти на Маркс, Ленин и Мао. Първо започва Чан Кай-ши като поздравява Мао със стогодишнината на ККП и задава въпрос какво се постигна след като са го  изтласкали от континентален Китай, че сега Китай действително напредва и се превръща в най-голямата сила в света, но същевременно има крещящи неравенства, много богати бизнесмени и капиталисти, работещи бедни и ако целите са били само икономически то и Гоминдана/неговата политическа сила/ би свършил тази работа. Отговорът на Мао е, че очевидно Китай следваше да се развива по социалистически път на основата на марксистко-ленинските принципи. Ленин допълва, че в страната трябваше да се развият производителните сили и натрупа първоначален капитал под ръководството на Комунистическата партия като сравнява с неуспеха на неговия НЕП/Новата икономическа политика/ в Съветска Русия, че това което е заложил, екипът му не е успял да  развие и утвърди, че след него резултатите са положителни, но не съответстват на по-големите възможности за социално-икономическото развитие на страната. Маркс уточнява, че е бил уверен в оценките си за капитала и същевременно с Енгелс не са били сигурни как ще се употреби излишъка, принадената стойност и докато средствата за производство, земя, ресурси и технологии са собственост на отделни хора това ще оказва влияние върху държавата, ще има и крещящи  неравенства. Обръща се и към Ленин с порицание, че неговият екип не е постигнал дълговременен успех и е допуснал ционистко-капиталисическата клика, едрия капитал в определен период да организира двете световни кървави войни и предизвика световен пожар. Посочва, че от 1848 година  до настоящия момент десетки ревоюционери са имали желание да изградят социалистическо общество, но са получили  средни резултати и че единствено ККП е издържала изпитанията на времето като ръководна сила на държава с 18% от населението на света, 19% от световния брутен вътрешен продукт на база покупателна способност и сега се празнува тяхната невероятна упоритост, но че все още са в началото, първа стъпка в утвърждаването на социалистическото общество. Оценката му за Чан Кай-ши е, че не е разбира от идеология, а само от богатство и власт на основата на един национализъм. Робърт Оуен с остри думи към Маркс му задава въпроса не се ли срамува от кръвопролитията на революциите и неговите революционери за да се стигне само до първа стъпка на марксисткия социализъм в Китай. В отговор Маркс задава  контра въпроси защо в историята няма случай, когато социалисти и социалдемократи са на власт да са изградили социалистическо общество и сам отговаря, че тяхната идеология се основава само за подобряване на капитализма, на състрадание и смелост, но няма научен анализ, като за пример сравнява Китай и Индия, когато и двете страни започват едновременно градежа на новата държава след победата на национално освободителните движения през 50 те години на миналия век. В Китай сега по-голяма част от населението води качествен живот по всички параметри образование, здравеопазване, заетост, доходи, разходи на домакинство, свободно време, продължителност на живота и т.н.,което е целта на социалните революции и ако не възникват пречки по този път те могат бъдат да бъдат мирни без кръвопролития. Сравнява с Индия какво е постигнала социал-демократическата партия след три десетилетия, като сега при неолибералния капитализъм 2/3 от населението е „плебс“, печелят на ден по един долар на човек и същевременно индийската буржоазия трупа богатства. Ленин се обръща към Оуен с думите, че капиталистите не са се променили, а социалистите, социалдмократите, анархо-социалистите са  станали лакеи на капитала и ако искат да са успешни в бъдеще трябва да подкрепят един  антикапиталистически фронт. Капиталът подкупва и държи общественото мнение чрез медиите в рамките на глупави дискусии, като замъглява истинските причини за състоянието на нещата, изопачават се  понятията и значението на демокрацията, капитализма, социализма, комунизма. Известно е, че натрупаното богатство от колониите през 15, 16, 17 век се превръща в капитал през 18 век. Капиталистическата финансова система се утвърждава първоначално в Холандия/Нидерландия/, в Амстердам се създава първата в света фондова борса и към края на 19 век капитала се превръща в глобална сила. Може да се продължи разговора с други въпроси  например как се получава така, че при световни кризи каквато е пандемията Ковид 19/Covid 19/ милиардерите се увеличават и 162 крупни  милардера имат богатство колкото на  50% от бедните слоеве в света. Сега призивът на глобалния капитал, след като се признава колапса на неолибералния капитализъм, е да се изгради друг вид  „капитализъм на заинтересованите“ и се намали населението на Земята, защото 20% имат паразитно съществуване и не работят за него. Задачата на левите  партии е наемния труд да получава дължимия дял от приходите като  за успеха на едно социално движение за промяна статуквото и системата е нужно не само смяната на определени политически личности както става у нас, а приемането и прилагането на идеология за вярно изследване и оценка на дейтвителния живот,  причините за състоянието, за което може да способства познанието, но не като се отхвърля, а като се използва огромното теоретичното наследство на класиците на марксизма.       

ЗА СИТУАЦИЯТА И ЛЕВИЦАТА

Наскоро споделих спомен във Фейсбук статията ми “Кризата на доверието“ написана преди две години към което допълних, че две години след публикацията не са много време,  нещата се променят динамично и  пред нас няма много светли хоризонти. Променена е геополитическата ситуация, навлезли сме в една икономическа и финансова криза обхванала Европа и света, нагнетяват атмосферата непремерените изказвания на управляващи от Партия „Продължаваме промяната“ за евентуален отпор на „агресора“ Русия. Сега е момента всеки да не е безучастен към ставащото, защото като се обърне колата пътища много както казва народа. Пиша отново това защото на следващия ден четем публикации в медиите, че Министър-председателя Кирил Петков е взел еднолично решение за изгонането от страната на 70 руски дипломати. Коментарът ми бе, че така с еднолично решение може да се обяви и война на Русия. Задава се въпроса, какво прави Левицата в лицето на Социалистическата партия. Според информацията нейният председател Корнелия Нинова „остро реагира“ и дава надежда за диалог за ново правителство, но без Кирил Петков.  Дали е достатъчно това. Свидетели сме на усилията на Левицата да се решават редица социални проблеми в рамките на управляващата коалиция, но  заедно с това като лавина се стоварват проблемите от усложнената геополитическа обстановка, войната в Украйна, решенията на НАТО за увеличаване на военното присъствие в Източна Европа, изострят се дипломатическите отношения с Русия. Всичко това поражда резонния въпрос достатъчна ли е само острата реакция и предложенията за нов кабинет излъчен от същото Народно събрание. Не е ли преляла чашата за да се вземат по-категорични решения. За кой ли път се потвърждава максимата, че несъобразяването с геополитическите процеси изправя политическата класа пред бетонна стена и се блокират по-нататъшни действия за успешно решаване на вътрешните проблеми. Много от избирателите бяха добронамерени към появилото се движение и по-късно партия на промяната, към Кирил Петков и Асен Василев. Назряла бе необходимостта от нов по-демократичен подход за което те даваха индикации за решения в икономическата, финансовата и социалната област, срещу корупцията за укрепване на държавността, като министри в служебното правителство, но не бе откроена визията им за политиките в международните дела особено по отношение на Русия и новата обстановка в света, с тенденциите за утвърждаване на многополюсния свят. Причина за кризата на доверието е и в разминаването между думи и дела, очакванията и реалното изпълнение на основни обещания от т.н летни протести преди година за промяна на статуквото. Оказа се, че в идейно отношение, политиките за запазване на данъчната система, липсата на мерки срещу увеличените неравенствта в обществото не се различават от тези на техните предшественици и другите десни   партии от управляващата коалиция. За съжаление, освен стремежа да се решат някои належащи въпроси породени от галопиращата инфлация и повишаването на цените не се чу гласа на Левицата, за първи стъпки при решаване на кардинални въпроси, да не споменаваме за необходимите реформи в здравеопазването и образованието заложени в нейната програма или политики утвърждаващи икономическата демокрация в производството, което следва да бъде същината на една съвременна Левица. Това се вижда в действителност. Някои могат да кажат, че не е достатъчно времето за решаване на тези въпроси, но денят се познава от сутринта и едва ли ще се осъществят с участието в настоящата коалиция. Лидерите на „Продължаваме промяната“ посочени и подкрепени от Президента, получиха доверието на избирателите и партията стана първа политическа сила без да се дискутира визията им за политиките в международните дела. Оказа се едностранчивост и липсата на вярна преценка за тенденциите в развитието на света и  стратегическо мислене,  което често съпровожда политическата ни класа в историята причина за  националните ни катастрофи.  Българските леви в най-трудните години след деветоюнския преврат 1923 година винги са били център на обединението на всички, които мислят за бъдещето на страната, на истинските демократи увенчано с успех със създаването на Отечествения фронт и победата на Девети септември 1944 година провъзгласен като „Ден на свободата“. Тогава въпреки, че Българската работническа партия /комунисти/ има най-голям принос в антифашистката съпротива, в правителството преобладават представители на другите демократични партии и Кимон Георгиев става министър председател. Така е извоювана победата над българския фашизъм. Ако се пренесем в настоящето можем ли да отговорим положително на въпроса способна ли е Социалистическата партия да бъде център на едно обединение първо на левите, а след това на всички сили национално отговорни и социално ангажирани за просперитета на страната. Всеки непредубеден ще се замисли за положителния отговор. Това е основния въпрос пред Партията на социалистите и едва ли само с гневни остри реплики и половинчати решения ще може да се излезе от ситуацията. Налага се извода, че това ръководство, инициирало решаването на някои социални въпроси, с по нататъшните си действия и подходи не е в състояние да отстоява действително лява политика с посочените по-горе направления и критерий  като участник в управляващата коалиция и дори да се сформира ново правителство с друг Министър-председател и в бъдеще ще се разминава особено по отношение на външната политика спрямо една велика сила като Руската федерация и ще продължава да губи влияние. Изходът от ситуацията е амбициите за власт да отстъпят на заден план, като Социалистическата партия пристъпи  с нужната отговорност и решителност за провеждане на Конгрес, избор на нов Национален съвет и потвърждаване неколкократно подаваната оставка от Председателя на Партията. Ще бъде престъпно ако бъдещето на основната политическа сила в лявото пространство се окаже заложник на лични интереси. За постигане на тази цел обаче има едно условие, да не се бяга от диалога и дискусията, като без да се копира изцяло опита от минали години например с  Централния дискусионен клуб в който имах удоволствието да участвам,  да има чуваемост и обратна връзка за обмен на информация така липсваща през годините и сега, когато се предпочита  повече единоначалието, командния метод, характерен за други институции. Преди няколко месеца в писмо, което трябваше да бъде изпратено до Националния съвет от социалисти членуващи в 140 партийна организация се предлага  възобновяване дейността на Дискусионния клуб при Общинския съвет на БСП - Бургас с мотива да се осъществи диалог и дискусия по теми от вътрешно-партийния живот, международни и други проблеми, които вълнуват социалистите. Становището е, че се задълбочават разделителните линии по много въпроси една от причините за което е липсата на достоверна информация. Освен с посещения на местни ръководства е прекъсната връзката между централното ръководство и повечето от социалистите. Проблемите се задълбочават и от оформянето на други леви формации и идейно движение вътре в самата Партия. За сега информацията за тези реални процеси идва само от медиите, което в голяма степен е едностранчива и повърхностна. Смятаме, че е нужен диалог, който може да се проведе само с желание преди всичко от Централното ръководство като се преодолеят съществуващите разногласия и лични амбиции, с добра воля и единение с другите леви формации на основата на избистрени виждания за развитие на лявото движение у нас. За съжаление съдържанието на писмото остана само с разговорите  и обмен на мнения с ръководствата на Областния и Общински съвет и не бе отнесено до Националния съвет и Изпълнителното бюро. От тогава се измениха доста неща, но проблемите и отговорите на въпросите останаха, дори се задълбочиха в периода на управляващата коалиция, особено сега когато ясно се откроява стремежа на лидерите на Партията „Продължаваме промяната“ на конфронтация с Русия, изгонването от страната на 70 дипломата и технически персонал със семействата им и на практика се прекратява дейността на консулствата в Русе и Варна. Когато пиша тези редове медиите информират, че посолството на Руската федерация с нарочна нота предлага да се оттегли едноличното решение на Министър-председателя в оставка като в противен случай се отива на предложение до правителството на Руската федерация за закриване на посолството и вероятно прекъсване на дипломатическите отношения. Дори през Втората световна война, когато сме към Тристранния пакт и съюзници са нацистка Германия и фашистка Италия, не са прекъсвани дипломатическите отношения със Съветския съюз и  консулствата  упражняват дейността си.  С действията на Кирил Петков изглежда имаме предвоенно положение и е предвидено да станем прифронтова държава. Независимо кой ще бъде следващ Министър-председател, Социалистическата партия преди всичко следва да се разграничи от Управляващата коалиция, обърне трезв поглед към идейното и организационно си състояние и дали заслужава за временни успехи с участието си във властта да губи стратегическата си цел като лява партия. От значение е да  направи  верен анализ и изводи за ситуацията в страната и глобалното развитие на света, за разширяване на нейното влияние и доверието сред гражданите, нужна е  една силна обединяваща Левица за което има потенциал.     

           

В ХАОСА

 

Китайците имат пожелание „Да живееш в интересни времена“, има се предвид кризисни ситуации, но има и продължение, че всяка криза е нещо и добро, защото може да се намери верния път за решаване на проблемите. А проблемите са много, които влияят върху психиката на човека и основния е геополитическата ситуация с фокус специализираната военна операция или според други войната в Украйна и то не за самата война, а за мотивите, причините и поведението на управляващите елити в Русия и на Запад за да се обясни ситуацията, хаоса който не може да се определи само с понятията Черно и Бяло. Сещам се за една великолепна статия „Большевизм и сталинизм“ публикувана преди години в руското списание тогава „Вопроси философии“ на известния американски историк Стивън Коен, където в няколко реда се споменава как знаейки за репресиите през 1937-38 година левите сили на Запад са туширали критиките си към Сталин и режима поради това, че се води световна битка срещу фашизма и нацизма и трябва в тази ситуация да се обединят усилията срещу по-голямото зло, това което често се пропуска при анализите. Неволно може да се пренесем в настоящето и да се обединяваме по принцип против войната, но за да имаме верен анализ не може да си затваряме очите за причините довели до съществуващото положение и се отговори на въпроса за законността, справедливостта и последствията от едно управление. В един диспут на въпроса кой е критерия един от участниците отговори-легитимно избраните, но в последствие след избора се случва властта да се преврне в престъпна. Хитлер например е законно избран и вота на германския народ е справедлив като се има предвид високата тогава инфлация, един хляб се купува с хиляди германски марки.  Сталин признава, че германския народ е в правото си да намери своето достойно място сред другите народи след катастрофалните клаузи на Версайския договор след Първата световна война, но Хитлер използва властта  по престъпен начин с расова и политическа омраза, и милитаризация. В Украйна не без чужда подкрепа се развиват подобни процеси с русофобия стигаща до призиви за физическо унищожение, ежедневни обстрели на населени места от собствената армия с хиляди убити, ранени, осакатени мирни граждани в източните части на страната Донбас и Луганск и обявен главен враг Русия, като за решаване на проблемите не помогнаха и т.н. Мински споразумения с гаранти Франция и Германия. Следствие на глобалните процеси при които са вплетени различни интереси не винаги достъпни за общественото съзнание и ясно популяризирани от медиите се създава атмосфера на тревожност и оказва влияние върху психиката на човека. На този фон се развиват и вътрешни процеси породени с осезателното отрицателно въздйствие от политиките на управляващите, засилващата се инфлация и повишението на цените. Влияние оказват  непремерените изявления на овластените от последните избори т.н Партия на промяната, оценките разминаващи се с реалната действителност във вътрешен и международен план. Интересно е, че вината за тази ситуация се търси не от тези които са предложили кандидатите за управленци-инициативни комитети, движения, партии и лидери, а избирателите. За кой ли път се доказва, че предствителната демокрация има сериозни недостатъци, енергията на избирателите да упражнят правото си на глас стига само до урните, след което все по-често се случва изключително трудно да се изберат нови хора с нужните компетенции, професионални, нравствени и морални качества. Започва нескончаема сага, че сега не е момента за нови избори при тази вътрешна и международна ситуация, започват срамни разговори и методи на управляващите за оставане във властта на всяка цена,  дребнотемието не слиза и от дневния ред на медиите. Остават в сянка и липсват в управленските програми такива въпроси като цялостна реформа на данъчната система, като материалната основа на обществото, механизъм за преодоляване на увеличаващите се неравенства особено важно за Левицата,  коалиционен партньор в управлението. Все повече избиратели имат чувството и разбират, че в управлението са хора слуги на чужди интереси и стремеж за собствено обогатяване под мангтрата за борба с корупцията като панацея за просперитет. Един малък пример е финансовото обезпечение на народните избранници, което е в пъти повече от средното за страната и няма промяна въпреки усилията на отделни депутати. Геополитическата ситуация, войната в Украйна е удобен повод за прилагане на правила и приемане на закони ограничаващи правото на информация, реанимират се остарели формули за решаване на съвременни проблеми не само по отношение на НАТО с присъединяване на нови държави, но и реконструкция на ЕС, създаване на т.н. Конвент за преразглеждане  договорите от Маастрих и Лисабон с отхвърляне на правото на „вето“ от отделни държави, изграждане на Европейска империя с мотива, че сега и в бъдеще времето ще бъде на империите, силна централна власт около която ще гравитират държави без национален суверенитет за по-голяма конкуренция с другите империи САЩ, Русия и Китай. Остават дълбоко замразени европейските принципи на Просвещението, отношенията между човека и държавата, не се  споменава въобще за икономическа демокрация като условие за  възпитание и утвърждаване на  истинска демокрация в обществено-политическия живот. Ще ми се да цитирам Бранко Миланович от неговата книга „Само капитализъм“ дългогодишен експерт в Световната банка „ Възможно е благодарение на новите типове технологичен прогрес производството в малък мащаб организирано от самонаети индивиди или малки групи хора работещи със свой собствен капитал и кредитирани с преференциални лихви от държавни банки да стане стандартен начин за организиране на производството“. В света вече има не само малки, но големи и средни фирми  в Китай, Великобритания, САЩ, Испания, където работниците и служителите участват в управлението и са  собственици на средствата за производство, на капитала. Тези политики за съжаление не са  достатъчно на вниманието и липсват в програмите дори на леви формации. Надеждата е, че както от хаоса, според теорията, се ражда Вселената така и от сегашния хаос ще се роди ново обществено устройство с по-справедливи отношения и разпределение на създаденото богатство в интерес на по-голяма част от човечеството. Казват, че общественото съзнание винаги изостава от историческата необходимост, което може би е причина да се прилагат в началото неадекватни  решения, но в процеса на развитие на нещата, както често се случва в историята, да вземат връх онези сили незабележими за момента и малочислени, но с верен анализ на ситуацията и предлагане на политики зад които застават милони. Така се случи с глобалното движение за здраве и свобода по повод пандемията  Ковид 19. Сега представители на глобалния капитал признават колапса на неолибералния капитализъм, но същевременно стремежът на финасовия и корпоративен елит е да запази господството си с прилагане на остарели формули от минали времена с помоща на новите дигитални технологии, да върне часовника на времето назад в началото, когато капитализма е в разцвета си. „Капитализмът загнива като се развива“, това е забележителната мисъл на Ленин, че след него идва друга система и според много съвременни автори ще бъде в интерес на мнозинството и са възможни различни варианти за изменение, преобразуване на собствеността в различни сектори с предимство на обществената собственост, отношенията между труда и капитала при което наемният труд ще изгуби значението си, колкото и невероятно да изглежда това сега. Някои не смятат, че има прогресивен обективен ход на развитие и се обръщат към изживени периоди,  към имперското начало, отхвърлят се всякакви теории с мотива, че те вече са минало, но в същото време се оправдават настоящи практики с далечни примери от историята. Не се знае до какво ще доведе това, но във всички случаи в решаване на съвременните проблеми много по-активно участие ще имат народите особено по отношение на мира и войната, защото при съществуващото високо технологично равнище на военната техника решаването на възникващите проблеми със средствата на крайната мярка- военно насилие е безперспективно, освен че създава други проблеми поставя под въпрос съществуването на човешкия род. Това сигурно ще бъде най-важния възпиращ фактор в политиката и практиките на  управляващите елити в света, да се съобразяват с реалностите и преодолеят хегемонистичните си, месианси идеи осенени от Бога да утвърждават със сила собствените си егоистични интереси. Още сега се вижда, че в глобализирания свят без сътрудничество, търговски обмен на равноправни начала между държавите няма перспектива, загубите за всички са колосални от всякакъв порядък. Няма да казваме „дано разумът надделее“, защото недалечната история, случилото се през Втората световна война, опровергава това, но със сигурност условието за един по-добър свят не е безраличието, а активността на всеки, както се изразява един световно известен музикант Роджърс Уотърс, че и малката свещ може да освети тъмнината в ъгъла на стаята.                    

НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

 

Има нещо във вселената, което ненадейно се появява без да мислим предварително за него или можем да мислим дълго време, но не се случва да го изразим и споделим. Днешната случка е такава. Бяхме се събрали в „Малебу“ разговор на кафе по повод на двете мои книги публицистика „Пулсът на времето“ и „Бързеят на времето“. Разговорът се проточи неусетно във времето по проблеми от недалечното минало, настоящето и перспективите за едно по-добро бъдеще, в какъв свят ще живеят  следващите поколения, защо стана така, че исканата демокрация не доведе до желаните резултати, все въпроси които вълнуват обществото ни. Събеседникът ми Никола Александров бил на обществени длъжности, директор на големи предприятия, кмет на Бургас, известен общественик за разлика от много други на високи длъжности преди  тридесет години, не загубил скромността и стремежа към теоретично осветляване на проблемите, накратко казано от четящите, изведнъж спомена за писмата на Плиний Млади. Сигурно и при него  както и при мен стана с тази малка книжка, която дълго време стоя на лавицата в библиотеката ми, отварям я неведнъж но ей така да погледна някоя забравена сентенция, която и днес се използва, когато искаме да потвърдим истина ли е или не нещо от действителността което не бива да ни учудва толкова много, било е в миналото и сега след хилядолетия отново за кой ли път се повтаря в битието ни и показва че е истинно потвърдено от хилядолетен опит. Малката книжка „Плиний Млади писма“ отново ни пренася в древността преди две хиляди години за да потвърди сентенцията „Нищо ново под слънцето“. Естествено  за този дълъг период от рождението на Гай Плиний Секунд 61/62 година от новата ера до днес има много нови неща в историческото и духовно развитие на човечеството. Писмата обаче показват, че има и основни неща в човешката дейност, които остават неизменни може би с леки нюанси обагрени в съответствие с времето, но останали със съдържанието си като жалони в човешкото битие и общуване. Писмата са издадени  през 1962 година от Indiana University Press преведени от латински на български от Николина Бакърджиева с предговор от Анна Николова изд. „Народна култура“ 1979 г., където можем да прочетем, че Плиний Млади роден в Северна Италия, вероятно починал през 113 година, като за този период на най-големия разцвет на римската литературата от Първи век преди новата ера до Втори век след новата ера до нас достигат само три сбирки от писма – на Цицерон, Сенека и Плиний Млади, чрез които читателят може да се пренесе в онова  далечно време, да има възможност да усети цялата палитра от взаимоотношения от личния и обществен живот на римското робовладелско общество особено на неговия елит представляван от Плиний Млади, литератор, оратор, активен участник в обществените дела като юрист по времето на император Домециян/ 81-96/ година, военен трибун, квестор на императора, народен трибун сенатор; на император Нерва /96-98/ година, когато по думите на Тацит „е позволено да мислиш каквото си искаш и да кажеш каквото мислиш“, което ни навежда на мисълта да  сравним със  свободата на словото  в наши дни. Писмата показват приятелсткото отношение с император Траян, помощта която оказва на   Плиний в управлението на Витиния-малоазийската провинция на Рим като консул и императорски намесник. Възхищение поражда цялата кореспонденция отразяваща културата и образоваността по това време освен на елита, но и  равнището на писателите и поетите, морала и нравствеността, критериите на обществото и реакцията за едно или друго поведение. Впечатлява проницателността на Плиний като юрист и член на съдебен състав, консул при провеждане на следствени дела касаещи богатите прослойки, за благоразположението към тях, но заедно с това и безкомпромисните решения срещу закононарушителите независимо от социалното им положение „понеже благоразположението към злите хора е толкова несигурно, колкото и самите те“. Един извод който спокойно може да се отнесе и днес. Оказва се, че  в човешките взаимоотношения през  вековете нравите и характерните черти положителни, отрицателни, морални или неморални съществуват и се предават от поколение на поколение, как си взаимодействат духа и тялото „Чудно е -пише Плиний-как духът набира сили от дейността на тялото...даже когато се посвещавам на тялото си, което поддържа духа“. Това е писано хилядолетие преди съвременните клинични психолози да потвърдят взаимодействието между дух и тяло, как психологическите явления съпровождани от емоциите могат да предизвикат психосоматични изменения. Заедно със заниманията за здраво тяло не се забравят и заниманията за укрепване, възвисяване на духа чрез изкуствата и философията, които са на почит в древен Рим за да стигнат до нас въплътени в девиза „Здрав дух в здраво тяло“. Колко е важно за възпитанието на младото поколение и просперитета на страната  примера, който дава Плиний с неговия учител по философия  Евфрат, достолепен, общителен, изпълнен с човечност с неговите добродетели станали поведение в личния  живот следствие на което “човек следи съветите му и изпитва желание да бъде убеждаван дори след като вече е убеден“ и  когато вършиш необходимите битови, рутинни дейности които понякога  тежат, неволно си спомяш за неговите думи, че „част от философията е да вършиш обществена работа, да водиш следствие, да съдиш, да тълкуваш и превръщаш в реалност справедливостта, да практикуваш това което философите преподават“.   Хиляда и осемстотин години след това през пролетта на 1845 година в единадесетия тезис за Фойербах Маркс ще отбележи: „Философите само по различни начини са обяснявали света, а задачата е той да бъде изменен“, което е актуално и не противоречи с допълнението, че за да се измени света трябва се познава и прилага материалистическия диалектически метод наречен на негово име за реалистичен анализ  на обективната действителност, способността да улови вечното развитие и изменение. И ако се приложи този метод към развитието на обществата през хилядолетията и основно как и по какъв начин се изменя човека не само като антропологичен вид , а като съвкупност от обществени отношения и начина на производство на материални блага ясно ще се видят робовладелските отношения в древен Рим картинно описани от Плиний за държавните и частни роби, отношенията между господар и роб съществуващата иерархия заедно с чисто човешки отношения, проблемите за справедливостта и ролята на съдебната система и нейното реформиране, неща които и сега са предмет и стоят за решаване  у нас. Промяната в Конституцията и подзаконовите актове е важно условие да възтържествува справедливостта, но малко се говори и акцентира за моралната страна на въпроса, личностните характеристики на облечените във власт съдии и прокурори за безпристрастност и довеждане докрай на прилагането духа на закона срещу злоупотребата с власт, корупцията, ощетяване на държавната хазна, случаи за които споделя и Плиний на измами от висши сановници придобили огромни богатства “...в тази държава в която отдавна безчестието и безделието се възнаграждават не по-малко – какво дори повече от скромността и честността“. Преди две хиляди години и сега в социалния живот има дейности които се повтарят във времето, търговия, съд и религиозни вярвания, държавност, империи и социална иерархия , затова се казва нищо ново под слънцето. Повърхностно, формално е така, но ако се задълбочим в анализа ще се видят редица явления които са започнали тогава но след време  са станали например световни религии като християнството. В едно писмо до император Траян, Плиний като управител на голяма област, имперски намесник моли за съвет императора как да постъпи с някои християни, дали да се приложи насилие или не към тези, които не се отказват от вярванията си и все повече хора се приобщават към тази религия. От този момент минават близо три века когато християнството става официална държавна религия. Редица са въпросите по които Плиний търси съвет от императора за благоустрояването, здравеопазването, финансовото обезпечаване, как е най-добре да постъпи в полза на държавата, проблеми които и днес са на вниманието на обществото. Учудващо е, че още тогава се правят стъпки за самоуправлението, тайният избор въведен в закон от 139 г преди новата ера и редица други неща влезли в бита до наши дни. Писмата са пропити с редкия литературен талант на Плиний висока ерудиция за онова време, стремеж към нравственост и морал на висш магистрат и държавен деец за което може да завиди настоящето ни. Изпълнени са преди всичко с човечност и рядка проницателност, белег на висока култура и интелигентност проявяваща се не само в държавните дела но и междуличностното общуване. От тях може да се съди за нравите и обичаите много от които са в съвременния бит на човечеството и изводи които могат да се направят за едно по-справедливо и хуманно общество за което съвремието отдавна е узряло и има всички материални предпоставки. Като червена нишка минава стремежът за утвърждаването на отговорността на държавника при заемането на висок пост особено ролята на сената, народното събрание,  съдебната система, което и сега е проблем на обществото и най вече личностните качества на властващите. Не са отминати  морала и нравствеността в чисто човешките междуличностни отношения включително и в семейството. Не знам как ще прозвучи и едва ли може да се случи сега в съвременния свят примерът който се споделя в едно от писмата как поради неизлечима болест мъжът на име Цецина Пет е принуден да се самоубие , но съпругата Ария първа забива камата в гърдите си с думите: “Пете, не боли“ или сентенцията, която и сега звучи правдиво размишлявайки за болестта “когато сме здрави да бъдем такива каквито обещаваме, когато сме болни“. Не е подминат и проблема с войната с двете кръвопролитни войни, които води император Траян с племето даки /днешна Румъния/ завършили със завоюването на цялата област Дакия увековечени с колона издигната в Рим и неволно се питаме докога човечеството ще губи сили, материални и човешки загуби, огромни финансови средства, с които може още сега да се преодолеят бедността и лишенията, като се има предвид че средствата за водене на война са на основата на високо технологично равнище несъизмеримо с това преди две хиляди години по времето на Плиний Млади и тяхната употреба е тоталното унищожаване на живота на земята за да се каже, че има нещо ново крайно съществено което преобразява света, нова социологическа система въплътила в себе си добродетелите на обществата преди хилядолетия и вече е безвъзвратно е остаряла сентенцията нищо ново под слънцето.                            

ЗВЕЗДИТЕ

 

В последно време все повече отбягвам да стоя пред екрана на компютъра не само от въздействието върху очите, което не е за пренебрегване, но и от известно разочарование от мнения и съображения, коментари по въпроси от вътрешен и международен характер и не на последно място от отношения, които по една или друга причина не си очаквал. Въпреки всичко, става навик да си свериш часовника в мрежата за поредица проблеми вълнуващи човешкото общество, какво мнение се оформя и е интересно как се интерпретират събитията от най-различни гледни точки, от експерти по вътрешни и международни дела. С това не се отрича и омаловажава мнението, становищата на други хора със здрав смисъл и поглед върху процесите. Учудващо е как понякога по един проблем се получава диалог и дискусия, а в определен момент не можеш да познаеш и се питаш това същия човек ли е. Има разочарование, но ако се погледне философски всичко е в реда на нещата прилагайки закона за единството и противоречията. Иначе светът би бил твърде еднообразен и сив и не би имал прогресивно развитие и  затлачил в тинята на елементарното и едностранчивото още повече ако си спомним мисълта на богослова Ваклуш Толев, че има добро и зло, но злото е нереализирано добро и човек малко се успокоява ,че в бъдеще всичко ще бъде наред и не трябва да се тревожи толкова за недостатъците на другите, а да погледне във всички случаи и себе си, критичност и самокритичност като условие за едно взаимодействие в обществото, където се редуват взаимно изключващи се противоречия  в един момент силно негативни и враждебни след това уравновесени и единни възцаряващи добронамереността, мира и любовта. Всичко това е заложено в отделния човек независимо от професията, която заема и към коя социална стълбица съдбата е отредила да бъде, в научния свят или непосредствено като обикновен физически работник, учител или дипломат. Всеки притежава някакви професионални умения и качества в съответствие с образованието, социализиран в отделни групи и социални слоеве. Веднага трябва да се направи и другият извод, че всички са във взаимодействие един с друг и създават  така нареченото общество не като сума от отделни индивиди без връзка помежду си, а винаги в отношения и взаимна връзка. Трябва да се отчете и другия факт, че по своето съдържание извън образованието и възпитанието, а погледнато повече не от философска а от психологическа гледна точка има най-различни хора и поведение. За някои казват че имат излъчване, „светлая харошая голова“, както се изразява Ленин, приличат на ярка звезда, огряват пространството около себе си и могат да се нарекат слънчеви личности, както казва Ботев за Левски „той става сутрин и пее, студ, дърво и камък се пука  той пак пее“ и е приятно на човек да бъде в такава компания. Има и други приличащи повече на онези звезди, с наименованието  „черни дупки“, които поглъщат енергията не отдават нищо.Това се чувства и в мрежата като стават много по-сложни и тягостни взаимоотношенията и всякакъв опит за регулиране безвъзвратно пропада колкото и да иска човек. Може би са прави онези американски психолози, които твърдят, че има хора родени с такава душевност, определят ги като „отровни ядки“ и впоследствие е трудно се неутрализират негативните процеси дори и попаднали в благоприятна среда. Обикновено се казва че средата определя характера, семейна, работна, както казва поета „в затвора попаднал на хора и станал човек“. Още по вярно е, че характера на човек се оформя в детска възраст и носи със себе си белезите на случилото се през целя си живот или неморална постъпка в по-зряла възраст, която тежи несъзнателно проявяваща се в някакъв вид девиантно поведение. Големи клинични психолози като Зигмунд Фройд и последователите му пренасят психоанализата и теорията си за обяснение на исторически събития и състояния на цялото общество, като например каква е причината в Германия да се получи такова широко движение като фашизма обхващащо не само работнически и средни слоеве, но и интелигенцията в по-голямата си част. Клиничният психолог Карл Густав Юнг, привърженик на колективното несъзнавано, обяснява това с възобновената активност на древно-германският бог Вотан, „Познавах много високо образовани немци, които бяха толкова разумни отколкото смятам себе си или Вие себе си. Но една вълна ги заля и отнесе тяхната разумност, а когато поговориш с тях си принуден да признаеш, че просто са нямали друг избор. Една необяснима съдба ги бе сграбчила, а за нея не може да се каже, че е била вярна или грешна. Това няма нищо общо с рационалната оценка, то е просто история“. В една от лекциите си пред двеста лекари в клиниката в Тависток в Лондон през 1935 година споменава, че „психологията не е религиозна вяра, а само гледна точка и ако се настроим към това човешки бихме могли да се разберем като хора“ и продължава, че „очевидно има хиляди хора, едни търсят изпълнение на желанията, други - осъществяване стремежа към власт, а трети искат да виждат света такъв какъвто е и да оставят всичко на мира. Аз признавам, че някои хора имат сексуални, а други-друг вид потребности. Моят проблем - казва проф.Юнг - е борбата с могъщите чудовища на историческото минало, с голямата змия на хилядолетията, с бремето на човешкия дух. Има хора които движат историята и други които си строят къщичка близо до града. Случаят Мусолини /Бенито Мусулини фашисткия лидер на Италия по онова време/ не се решава само с това да се каже, че имал комплекс за власт. Той се занимава с политика и за него това е на живот и смърт“. Ако се огледаме около нас сигурно в този образ ще се вместят и наши съвременни политици, а и за  войнстващия характер на някои за снабдяване с още повече оръжия за Украйна под обвивката за мир и скорошно спиране на военните действия и както Премиера  призовава всеки български гражданин да предостави една заплата за тази цел. Естествено всичко не може да се обясни с психологическите нагласи на личността, но заедно с отчитането на други интереси може да се получи по-пълна картина за действителното състояние на нещата. Развитието на процесите в света налагат на партиите и политиците да  правят анализи за случващото се по света и у нас за да не се получава така, както споделя в един пост във Фейсбук известен политик, че ние гражданите на Европа не проумяваме няколко видими неща и изрежда проблемите. Дошло е време интелектуалния ни елит да спомогне за „проумяването“ на гражданите за което не се съмняваме, че има тази способност, но засега не го прави, а „строи-както казва проф. Карл Юнг- къщичка близо до града“. Сигурно както се развиват нещата няма да е достатъчно да се правят само анализи а и конкретни стъпки, защото се оказва, че в много случаи събитията ни изпреварват и ставаме не само свидетели, но и потърпевши. Икономическите войни, санкциите, увеличаването на инфлацията и повишаването на цените почти на всички стоки на пазара са вече непосилно бреме за много граждани. Ако продължаваме с враждебната реторика и действия спрямо Русия и други велики сили, васално услужливи на силните на деня от Западния свят без да се отчитат исконни национални интереси и суверенитет, да не се съобразяваме и вярно да анализираме реалностите могат да ни се случат още по сериозни неща. Светът преминава от едно състояние на хегемонизъм на САЩ към многополюсност с всички произтичащи от това последствия и промяна във вътрешния и международния живот и всякакво заиграване на политиците ще има пагубни последици за страната и гражданите независимо съзнават, проумяват или не ситуацията. Може да се напомни на Премиера, че Русия не е само бензиноколонка както Хитлер навремето смяташе Съветският съюз като колос на глинени крака. Известно е как завърши всичко това, но се оказва, че историята не е учителка и всичко се повтаря в най-ралични варианти и нюанси на друго равнище по спиралата на времето, но последствията сега могат да бъдат много по-страшни защото светът е на друга по-висока технологическа основа, не е както по време на опиумните войни преди векове. За съжаление това не се разбира и от наследниците на Британската Източно-Индийската компания, крупните индустриалци и банкери в САЩ и Западна Европа, част от англоскасонския свят, които нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили.  

РАЗМИСЛИ

 

Колебаех се какво да е заглавието, не защото не може да се напише нещо както обикновено се прави, а защото темата конкретно е за една характерна черта у човека- мисленето. Човек непрекъснато се сблъсква с други хора, взаимодейства си и само с един малък разговор в магазина, кварталната кръчма или  на едно кафе, където разпуска от всекидневното напрежение и по-свободно споделя мислите, мнението си не само за ежедневните битови проблеми, но и за международния живот, събитията по света например дали е война или специална операция провеждана от Русия в Украйна за „демилитаризация и денацифиация“, като обществото е разделено и процеса върви от антикомунизъм преди към повсеместна русофобия сега. От друга страна признанието за духовни и културни връзки между българския, руския и украинския народ. Последните обаче, техните официални представители не искат да бъдат наричани братя с руснаците дори в официални и неофициални срещи у нас искат да общуват не на руски или украински, а на английски език. Учудващо е, че и през летния сезон има  украински туристи, които не желаят да говорят на руски, но да оставим настрана тяхното мислене. Известно е, че нацизма и фашизма през Втората световна война бе победен военно, но не и идеологически. Тази ирационална идеология според идеолозите на нацизма има древни арийски корени. Самият Хитлер казва, че ще отнеме социализма от социалистите, че той е древна арийска германска институция и няма такова нещо като класа, а има каста, а кастата означава раса. Партията е наименувана Национал-социалистическа работническа партия, лично определя и тълкува цветовете на знамето  червеното – социалната, бялото –националистическата идея,  пречупения черен кръст- символ на древната арийска раса, но сменя посоката на пречупването не в ляво, а в дясно. Могат да се посочат много белези от идеологията на  националсоциализма нямащи равни по демагогия и наглост. В началото със знамена, факли, символни знаци и възгласи „Зиг Хайл“/да живее победата/ след това „Хайл Хитлер“ с палежи и погроми. За реализиране на идеологията започва и подготовката на хора фанатично предани на идеята за нейното реализиране, което не се постига за един ден. Така е било в Германия, така става и в европейските страни,  всяка със своя модификация за фашизма. Затова много автори са прави, че специалната операция на Русия за денацификация в Украйна тепърва  ще започне след военните действия и ще бъде продължителен период обхващащ няколко поколения. Само един въпрос витае в пространството можеше ли да не се случи това в Украйна сега да се налага провеждането на специална операция от въоръжените сили на Русия, защото тази крайна мярка има и отрицателни последици, реанимирането на НАТО и засилване активността на международни неофашистки организации по света. Много интересно се получава с „марксизма“ на който главен враг е Хитлер и той приема за икономическата система на нацизма разработката в една книга с автор Федер, където капитала се разделя на лихварски и индустриален и ако последния се освободи от лихварския капитал при условията на патриархални отношения между работници и работодатели Германия ще просперира, което се нарича „социализъм“. В САЩ за  администрацията също врага е марксизма, както и в Русия за съжаление  мислители близки до властта в Кремъл отричат марксизма, който по техните думи вече са преживели в Съветския съюз, но не се признава, че това е деформирания, догматизиран марксизъм-„сталинизъм“. Дано както предвиждат авторитетни автори, вярната оценка на реалната ситуация  ускори процеса за преодоляване на олигархическия и приемане на нов икономически и финансов модел. Историята познава  и други събития, плод на мисленето на политици и лидери от които зависи по какъв път ще тръгне развитието на света. Сега  стои въпроса какъв Европейски съюз трябва  да бъде дали съюз, асамблея на суверенни нации или съюз  със силен център. Още навремето мисленето се разделя едното на Русо за единство на основата на доброволно сдружаване на европейски суверенни държави и другото имперска форма на асоцииране със силен общ център на Хобс, такъв какъвто се опитват да създадат Наполеон и Хитлер. Изглежда ЕС върви към втория тип със силен имперски център. Подобно е и положението в Русия,  сега се критикува Ленин дори се обвинява за разпада на Съветския съюз защото тогава, в онзи исторически момент е наложил мисленето за образуване на доброволен Съюз на свободни суверенни републики, които имат правото да се отделят по всяко време, а не съюз от имперски тип.  Изглежда е трудно да се преодоляват стериотипите без да се вниква в конкретната ситуация в миналото, духа времето, за което от съществено значение е прилагането на диалектическия метод  според Хегел за открояване на истината или материалистическата диалектика на Маркс за оценка на реалната ситуация. Въпросът може да се постави и в настоящия момент за оценка на ситуацията в света  от политическите сили  у нас. Разбира ли се до какво може да доведе едно войнстващо мислене с една подкрепа с оръжие и прочие на режима в Украйна, който по всички белези обслужва интересите на глобалния хегемон САЩ и при положение, че има маса доказателства за изстъпления на неонацистки групировки с международни участници, с мълчаливото съгласие и бездействие на управляващите за тероризиране на институции и граждани изразяващи  друго мнение и критика на провежданите политики. Дори Цар Борис Трети навремето споделя вътрешното си негодуване от депутатите в Народното  събрание, които с възгласи „Ура“ приветстват обявяването на „символична война“  срещу САЩ и Великобритания с думите „да не бяха викали толкова“ и  както се развиват събитията в последствие е имал  основание за това. Изводът е, че повечето от политиците са скарани с диалектическото мислене и проницателност за прогнозиране дори в най-общи линии на политики не само за момента, а със стратегическо значение. В този смисъл се изкушавам да цитирам една мисъл на бележития български философ проф. Добрин Спасов от книгата му „Догматизъм и антидогматизъм във философията“: „.. В тези времена на необозрими „лавини от информация“ сигурно по-силно ще започнем да усещаме потребността от интелектуализация и на образованието, разбрана между другото като създаване на умение за логично подреждане на наличните знания, за извеждане на неизвестното от известното – умение, което ще си остане най-добрия начин на плуване сред вълните на информационния потоп... Иначе не може и да бъде, щом логическото мислене като познание чрез „силата на интелекта“ е специфично човешко достояние, същност на нашата способност да предвиждаме ненастъпилото бъдеще, да откриваме забравеното минало, да осъзнаваме невидимото – необходимо условие да се трудим, да бъдем хора“. Цитатът е малко по-дълъг, но си заслужава да се вникне по-дълбоко в него защото той разкрива същността на човека като мислещо същество, една от неговите най-характерни черти заедно с редица други, които са предмет на философите за определение на Човека от древността до наши дни. В дигиталната ера в която живеем изследователите, философи, социолози, политолози имат на разположение планини от данни, същевременно много трудно може да се намери зрънцето истина за научни открития. Въпреки това хипотезите и прозренията за бъдещето, вероятното сбъдване се оказват по-сполучливи посредством информацията получена от интернет, която преди това е била скрита и недостъпна дори след проведени анкети и социологически проучвания. Свидетели сме на невиждан интерес от милиони хора към информацията в социалните мрежи Фейсбук, Гугъл и т.н., както се казва алгоритъма и софтуера знаят повече за тебе отколкото ти самият. Четенето от различни сайтове предполага и по-богат избор на различни гледни точки в съответствие с нагласите на потребителите. Оказва се, че Фейсбук много повече обединява отколкото разделя, защото хора с различни политически виждания и убеждения, като приятели в сайта, споделят различна информация, която предполага да се погледне от друг ъгъл на нещата. Повечето от приятелите в мрежата не се познават визуално, но имат допирни точки по възгледи и предпочитания, на ментално равнище намират в много случаи общ език по отделни проблеми, създават се предпоставки за диалог и дискусия, която в зависимост от равнището и разбирането взаимно ги обогатява. Има и психологическа страна, когато човек ежедневно работи и живее в една еднообразна среда често различна от вътрешното му „Аз“ се стреми да намери отдушник за съпричастност и споделяне в мрежата по теми които го вълнуват, става по-открит и откровен с характерните си черти, които при други обстоятелства остават скрити и не би споделил мнението си дори в анкети или социологически изследвания. Може да се случи и обратното да има стремеж да показва само по-добрата си страна не истинското „Аз“, а показност за непрекъснато благополучие и щастие като подтиска негативното. Не е тайна, че тези скрити нагласи се използват за създаване на нови сайтове в унисон с търсенията  и желанията на потребителите. Случва се твоето вътрешно „Аз“ да не съответства на външното „Аз“ на приятелите в мрежата, но чувството че човек не е сам подтиква да се включва в общия хор,  да преодолява несъзнателната враждебност породена от инертността и минал опит. Всичко това е основание да се използва големия по обем информационен поток синтезиран в кратки публикации и коментари във Фейсбук, което ще бъде предмет надявам се на друга книга. Понякога хората едно мислят, друго казват и трето вършат. Такава е сложната система наречена Човек, но във всички случаи като критерий за истинност остава практиката. Затова и в  „Библията“ е казано по делата ще ги познаете.                     

 

РАЗКОЛЪТ

 Живеем в динамична среда и е трудно да се определи откъде да се започне. Създаде се един хаос в света и не се знае конкретно още какво предстои. Експерти, анализатори, социолози, политолози запълват времето на телевизиите, облъчват ни от малкия екран с какви ли не прогнози, но както пише авторът на „Черният лебед“ Насим Талеб нито една може да не се случи  в бъдеще защото са плод на минал опит. Затова Ленин предупреждава, че историята е по хитра и не подлежи на конкретни прогнози, а може само да се начертаят най-общи контури. Не е достатъчно да искаш да промениш света към по-добро, трябва да имаш и познанието за процесите основани на научна теория за вярно анализиране на реалната действителност, не е нужно   „да пипнеш с ръка“, а със силата на мисълта, интелигентността, за разлика от животинския свят, човек е способен да прозре в най-общи линии бъдещото развитие на нещата. Хегел бе казал, че средство за познанието и открояването на истината е диалектиката, развитието на абсолютната идея от простото към сложното, борбата между противоположностите и техния синтез, отново разделянето им и ставането на нещо ново и така до безкрайност.  Основата на марксизма е диалектиката на Хегел, но приложена в материалния живот. Развитието на нещата става в обективния, действителен свят като се възприема мисълта на Гьоте за сивотата на теорията и вечното зелено дърво на живота. Споменаваме тези известни неща, защото малко е да се каже, че не се практикуват и са инструмент за анализ. Освен в Китай, на Изток например  в Русия един от трите големи центъра в света, научни среди близки до политически ръководства  отричат марксизма, цитират се отделни  постулати като борбата срещу експолоатацията, което евентуално може да се приеме в една нова Четвърта теория, заедно със стремежа за справедливост, колективност и общност. Обръщат поглед към далечното минало, цитира се  творчеството на  Прудон, но не и отговора на Маркс в  „Нищета на философията“ и в писмото  до П.В. Аненков дворянин, кореспондирал с Маркс, изразител на среди недоволни от руското самодържавие и в онзи момент под влияние на демократичната и революционна мисъл в Западна  Европа. Ще припомним, че Жени фон Вестфален съпругата на  Маркс, която следи публикациите в световната преса, в писмо от 1860 г. го уведомява, че в Московския университет на лекции е спомената неговата книга „Към критиката на политическата икономия“, че в Русия сред интелигенцията има засилен интерес към идеите му. Но да дадем думата на Маркс за философията на Прудон: „Защо г-н Прудон говори за бога, за всеобщия разум на човечеството, който никога не греши, който винаги е равен сам на себе си, за който е нужно да си съставиш само правилна представа, за да притежаваш истината... прибягва към повърхностно усвоено хегелианство за да се представя за дълбок мислител...когато признава своето пълно неразбиране на историческото развитие на човечеството-а той го признава като прибягва към гръмките думи за всеобщя разум, бог и т.н – не признава ли той едновременно и необходимо, че е неспособен да разбере икономическото развитие. Г-н Прудон смесва идеите и нещата. Хората никога не се отказват от това, което са придобили, но това не значи, че те не ще се откажат от оная обществена форма, в която са придобили определени производителни сили...затова именно се разразиха двата гръмотевични удара – революциите от 1640 и 1688 г. Всички стари икономически форми, съществуващите им обществени отношения, политическият строй, който беше официален израз на старото гражданско общество – всичко това в Англия бе разрушено“. Още тогава представители на Капитала от други страни зявяват, че това се е случило в Англия и анализа не се отнася за тях, на което Маркс остроумно отговаря, че „в тази приказка за тебе се говори“. Парадоксално е, че съвременни мислители  отричат прогреса и радикално смятат да решат съществуващите обективно противоречия, като очистят или заменят с друго „лошото“ противоречие и по този начин умъртвяват развитието, склонни са да се утвърждават остарели форми от древността без да се държи сметка, че хората не ще се откажат от цивилизационните си придобивки, технически и социални постижения и ще бъдат способни да утвърдят нови отношения в обществено-политическия живот за развитие на съществуващата материална база и справедливо разпределение на богатството създадено от капитала и труда за духовното израстване на човека. След Октомрийската революция  марксизма има  държавна подкрепа през целият период на държавен социализъм в Съветския съюз до неговата развала, но след това малко неща са изменени в научното интерпретиране и осмисляне на случилото се. Признава се влиянието на сталинския период на социализъм, като система характеризирана с личностните черти на политическите лидери, което е вярно, но недостатъчно за обяснение на сложните процеси най-вече в Съветска Русия  дали отражение по света и у нас. Един въпрос обаче витае в пространството, както Маркс навремето бе писал “един призрак броди из Европа....“. Действително ли теорията на марксизма е виновна за краха  на съветския проект или сталинизма, явление започнало в Съветският съюз, но разпространило влиянието си в една или друга степен в социалистическата общност. На този въпрос има посветени много изследвания в научното творчество на много автори. Правдив отговор може да се получи от забележителната книга на Стоян Михайлов „Сталинският тоталитаризъм“ издадена преди двадесет и две години и представена още тогава от автора пред  дискусионният клуб в Бургас с думите му, че тя е написана от марксистки позиции и да не се губи вяра в бъдещето. Редица са руските автори, но в съветската историография, както споделя Александър Пьжиков в „Корни сталинского большевизма“,  дълго време  обяснението на процесите не излиза от рамките на щампите и квалификациите, че  съветския проект е плод на чужда по своята същност идеология присадена на руска почва. Справедливо се обяснява, че действително за свалянето на царизма са обединени различни по своята идеология сили срещу самодържавието. В началото на съветската власт връх вземат ленинските болшевики, тънък интелектуален слой с идеята за световна перманентна революция, но това скоро остава на заден план с появата на ново поколение от народа  във властта. Създава се фактически нова партия и само по външни белези прилича на тази по времето на Ленин, но с друго идеологическо съдържание   „руското като най-добро“. Недостатъчно внимание се обръща на корените на това явление,  закъснялата религиозна реформация в Русия за разлика от Западна Европа, където различните течения католицизъм и протестанство са обособени в отделни държави. В Русия следствие усилията за реформиране на църквата по време на патриарх Никон по гръцки образец с подкрепата на държавата на Петър Велики се формират две различни течения в православието, едното към официалната власт, другото народното православие на старообрядците, като и двете съществуват в една  териториално обособена държава. Това е от съществено значение за своеобразния характер на бъдещите процеси в Русия и Съветският съюз, които определят социалното и политическо развитие. Предреволюционните процеси до Октомрийската революция са белязани с давление по религиозен признак от официалната църква и властта към разколниците-старообрядци, което преминава в социалното и политическото със засилено данъчно облагане, забрани за търговска  и икономическа дейност, изменя се социалната среда следствие на което се засилва негодуванието срещу властта, частната собственост и официалната църковна иерархия. Староверците намират изход в друг начин на живот и себеустройване на основата на колективизма, общността и справедливостта, които стават основни принципи в икономическия и социален живот, с други ритуали и обреди скрити от църковната и светска власт. След революцията носителите на тези принципи вземат връх във властта и стават ориентир в държавната политика. Религиозността преминава в социалното и обагря политическото, което дава правдиво обяснение за огромния ентусиазъм  намерил израз в обявеното от Сталин строителство на социализма в една отделно взета страна- Русия, в нов проект спомогнал за преодоляването на колосалните трудности по време на  индустриализацията, Втората световна война и след нея при възстановяването на икономиката, което учудва света. В руската и съветска литература са описани много образи на носители на тази народна религиозност и нравствени черти със своето чувство за справедливост, колективизъм и честност, защита на общото  и преклонение към труда като единствено средство за благополучие и източник на богатството. Същевременно неприязън към богатите, официалната църква, интелигентите, частната собственост, стремежа за радикална промяна без оглед на средствата, което дава и ключа за разбиране на други нелицеприятни процеси в съветския държавен социализъм и това явление сталинизъм, създаване на нова идеология в основата на която е колективистичната, общинна психология на староверците опакована с марксистки лозунги. Сталин се е опирал и използвал тази психология и вярвания за укрепване на личната си власт. Само ще споменем неговите думи след смъртта на Ленин, че „руският народ иска да има цар и ще има“. Така може да се разберат по-добре конфликтите състояли се в партията на болшевиките непосредствено след гражданската война 1920-22 г. с оформянето на т.н „работническа опозиция“ и след този период обагрени с характерните черти на личността на Сталин и чувсвото за власт, създаване на култ към вождовете достигнал до отстраняване на ленинската гвардия извършила революцията и по-късно 1937-38г. до физическото и унищожение. След смъртта на Сталин постепенно управленците с произход от старообрядски среди отстъпват на други, предимно от Украйна с друг манталитет, идеология, вярвания и нравствени ценности. През 70 години на миналия век религиозната вяра на старообрядците превърнала се в социален модел и практика вече е изчерпана, не се е състояло  „царството божие на земята“, което предвещава и краха на съветския проект оказал колосално влияние в света. Но това не е крах на марксизма за което споменават и съвременни автори. Напротив, задълбоченият анализ показва, че теорията на Маркс и неговата същност материалистическа диалектика не е онази завладяла широките народни селски маси в болшинството си необразовани преди революцията от 1917 г. достигнали степен на образованост след дълго време едва през  40 те години на миналия век, когато е ликвидирана неграмотността.  Справедливо и научно обосновано ще бъде да се оценя като догматично интерпретирането и прилагането на теоретичното наследство на класиците, предимно политически представяно по време на съветския период и отхвърляно сега  от  политическите класи не само в Русия, но за съжаление и от левиците в Европа, не се осмисля дори казаното от Джон Гълбрайт, че не може да се даде целият Маркс на комунистите.  Погледнат от друг ъгъл историческият процес  включващ религиозността и вярванията на широки слоеве от народа запълва не само бели петна в историографията, но обогатява познанията, което е  важно за правдиво обяснение и корените на случващото се. Това е необходимо за да  обясним настоящето, да не се повтарят грешките от миналото, които в дадена ситуация отново избуяват като метастази в политиките, като влияят на живота на милиони  в  глобализирания свят. Може да се направи извода, че разковничето за едно добро решение за икономически, финансов и социален модел е съчетанието на нравствени, морални политики, психологическите особености, утвърдени в  културно-историческото развитие на всеки народ с научна теория, която вярно отразява реалностите, обективната действителност, инструмент за което може да бъде материалистическата диалектика, същността на марксизма. Този въпрос за нов икономически и финансов модел предстои за решаване и както се вижда се правят първи стъпки като дедоларизацията в световната търговия, което ще бъде сериозна стъпка в гигантската промяна във времето на упадъка на една хегемонистична неолиберална империя към възхода на друга, със свой икономически и финансов модел в преходният период от капитализъм към социализъм, който ще продължи дълги години след  войната в Украйна. Икономическата война срещу Русия и Китай вероятно ще ускори и краха на инициатора САЩ и няма да бъде причината отвън, както се опитват да представят проблема политиците, а повече от съществуващите дълго време вътрешни противоречия в страната между 1% и 99%, както учи диалектиката. Тези промени са неизбежни и в трите центъра със съответните  обособени  райони от една страна САЩ и ЕС и от друга страните от БРИКС всеки със своят специфичен принос, но ще изискват и  нещо универсално, нова теория с достиженията на икономическата мисъл в света включваща и марксизма, като незаобиколим фактор в утвърждаването на необходимостта от  нова стопанска система, както посочва акад. Никола Попов в третият том от трилогията „Капиталът срещу капитализма“. Решаването проблема за ново вътрешно социално-икономическо устройство, преодоляването на неолибералния модел ще даде простор и на нови взаимоотношения, използване положителните страни на глобализацията от всяка страна, на обективната необходимост от сътрудничество. На фона на провежданата политика на САЩ на санкции и забрани обаче не е изключено и появата на нови конфликти и натиск включително  военен за експлоатация на природни ресурси и постигане на икономически интереси. Сериозни автори твърдят, че настоящият проект на глобализация се разпада, но не се посочва, че това е проектът на капиталистическата глобализация преминала през няколко етапа в зависимост от това какви са целите на управляващата буржоазна класа. Такъв е периода в развитието на света, казва Маркс преди 170 години в речта си за Свободата на търговията пред Демократичното дружество в Брюксел-1849г., „..когато системата на свободната търговия действа разрушително. Тя разлага предишните националности и довежда до крайност противоположността между пролетариата и буржоазията. С една дума системата на свободната търговия ускорява социалната революция. И само в този революционен смисъл господа, аз се изказвам за свободната търговия“. Сега също може да се каже с една строфа на Гьоте от „Фауст“, „Добре вникни във тоя първи ред...“. Тази социална революция трябва да доведе до такава стопанска система при която да се осъществи на дело другия основен жалон на марксизма, че  свободното развитие на всеки е условие за свободното развитие на всички, което предполага активното участие на всички в този процес.