НАКЪДЕ В 21 ВИ ВЕК

                              

Светът клокочи, като вулкан. Казват, че този век няма да прилича на миналия. Дълбоко се съмнявам. Едно от основанията за това е, че  системата от ценности, които създаде неолиберализма бавно, но сигурно отива в историята. Неговото многопосочно въздействие в обществото, в икономиката, финансите, културата, образованието, здравеопазването цялата т.н „непроизводствена сфера“ се отразяват на поведението на всеки. Глобалните процеси определят живота и на отделния човек. Затова тази несигурност и страх се предават и на поколенията, като всеки си задава въпроса така ли ще живеят нашите деца и внуци. Опасенията , че и те ще бъдат принудени да живеят в тази система поражда дълбоко безпокойство.В този свят на все по –голям хаос всеки търси корените си по думите на акад. Лихачов. Неолиберализма като философска основа не може да отговори на обективните изисквания на времето. На пръв поглед като че ли няма изход от ситуацията. Уж нормални хора , а се вършат абсурдни неща. Защитавайки  демократични ценности създават колосално напрежение в света, което взима човешки жерви. „Пуситата“ скандализирали цяла Русия с непристойните си изяви ги награждават и определят като борци за мир, без да се замислят за последствията върху морала и нравствеността. Прилаганият стандарт за оценка на нещата е очевидно порочен , но минава незабелязано без особени скрупули. Като че ли се плъзгаме по повърхността без да се виждат дълбоките течения на историята. Очевидни истини не се признават от политиците и повечето медии. Новините ни заливат с катастрофи , неблагополучия, показват ни сърцераздирателни случаи. Говори се против агресията и насилието , а мозъка на човека непрекъснато се бомбандира с негативини примери. Виртуалният свят се взима за реалност от много млади хора. Човек изкуствено се откъсва от действителността , като в тази атмосфера на несигурност, на липса на доверие, той не може да вземе решение за собствената си съдба. Да вземем пресен пример с АЕЦ“Белене“. Веднаж  се казва, че стойността му е 22 млрд. лева. Други опонират с 6-7 милиарда. Дали има проект или не . Един път се решава да се строи след това се отхвърля. Последно се посочва, че този проект е много опасен и даже „съветски“ учени навремето са били против строителството. Сега следва различни експерти да информират народа за ползите и вредите. Умува се какъв да бъде въпроса , по който ще се гласува. Сезира се конституционният съд правомерно ли е да се иска референдум по този „специфичен“въпрос, като се изразява съмнение в компетентността на избирателя. Никой не анализира поради каква причина са събрани 700 хиляди подписа като над 500 хиляди са признати с положителен отговор за стрителството на централата. Народът имплицитно чувства, че тази централа стратегически е нужна на страната и е далеч от дребните сметки на политиците. След повече от двадесет години е останало още чувство на гордост от миналото. Клишето за “ лошият комунизъм“  не е изтрило от паметта индустриализираната страна с хилядите специалисти , че България е била много по- близо до Европа отколкото сега като членка на ЕС.  Защото след няколко години, ако не се построят нови енергийни мощности нацията ще се лиши и от тези високо квалифицирани специалисти, атомни физици инженери и техници, които имаме сега. Защото през тези години на прехода чуждите ивестиции в голямата си част не отиваха в стратегически направления, във високи технологии. Защото се превърнахме в обслужваща нация на високотехнологичните народи. Затова логично е българина да иска да се съхрани, да покаже, че той има потенциал да се нареди сред първите  не само на математически олимпиади. Това ще покаже със сигурност референдума и ще обърка всички кабинетни и котерийни сметки.     

Някои ще кажат, че отново ще обслужваме интересите на Русия, на руските олигарси. Ами тогава да не признаваме и освобождението на България от османско робство защото по него време руското царско правителство е имало свои интереси, за излаз на проливите. В историята няма само черно и бяло. Когато се съчетават  интересите тогава  има и успехи. Върху това неизменно влияние оказват историческите и културни взаимодеийствия през вековете. Трябва ли да се отказваме от тази обща нагласа между два от народите на славянският свят. Пречи ли ни или ни спомага това за нашия просперитет . Това, че сме в евроатлантическите структури ни най малко трябва да ни спира да осъществяваме всестранни връзки с всички държави на равноправни начала. Това изисква историческата переспектива.Такава е и политиката на развитите държави в Европа. Такава следва да бъде и с нашите съседи. Не е тайна например, че Турция наред с икономическият си възход се стреми да бъде изразител на волята на народите от бившата Османска империя, да играе все по- голяма роля в геополитиката между световните сили. Тази доктрина наречена неоосманизъм е с поглед в миналото, а не в бъдещето. Това на основата на равноправието ли е ? Управляващите все по-често трябва  да си задават този въпрос.  Очевидното присвояване на исторически факти от нашата история от  Македония, стремежът да се изтрие историческата памет все по-често се използва за заличаване идентичнистта на българския народ.  Има още много примери, които показват, че преди всичко и най вече политиците, които се готвят да управляват след парламентаените избори през следващата година трябва да имат знанието по тези въпроси, за процесите в глабализиращият се свят и съответно да намират  адекватни политики и предприемат действени мерки. Неглижирането и инерцията, която сега съществува води стъпка по стъпка към заличаване на историческата памет особено сред младото поколение увлечено от компютаризацията в бита и егоистичната парадигма на неолибералната философия . Сега с избирането на Станишев за президент на ПЕС се увеличават шансовете на БСП за по- голямо влияние в българското обшество. Смятам обаче,че това е само условие за промяна на политиката. Ако продължава практиката да няма чуваемост на предложенията на социалистите и симпатизантите, на неправителствените организации, много скоро ще се пропусне още един момент за активизиране на избирателите и приобщаването на колебаещите се към левицата. Не трябва да се стои и на мотива, че с неговия избор вече няма никакви проблеми при оценките за политиката на Тройната коалиция или за признаването на антифашистката съпротива у нас, още повече за обективна оценка на Европейските социалдемократи за периода на държавния социализъм. Президента на ПЕС тепърва трябва да се доказва със своите дела . Хората се умориха от обещания и не вярват в илюзии, които дълго време се предлагат за консумация. Не е сериозно на въпроса кои са съюзниците на БСП да се отговаря , това са хората. Кои хора? Ако се имат предвид рапърите и Мишо Шамара, подкрепата и участието в гей парадите или за привличането на младите хора да правим нескопосани изказвания от рода да сравняваме социалистическата кауза с болестта Спин, тотално сме се объркали.  Защитата на тази кауза има други измерения в скалата на ценностите и на първо място каква ще бъде политиката в икономиката, финансовата и социална сфера. В предизборната ни програма ще бъдат ли включени конкретни неща за типа данъчна система, изтичането на капитали, каква част от печалбата облагодетелства чужди икономики. Ще се променили корпоративния данък от 10% за фирмите и физически лица. Икономически растеж може да има, но как и по какъв начин ще се намалят неравенствата, разликата между печалбите на капитала и заплащането на труда . Какви стимули ще се приложат за развитие на нови технологии и увеличаване на заетостта. Ще се промени ли съотношението между преки и косвени данъци и намали ДДС за най употребяваните стоки и услуги. Ще има ли необлагаеми ниски доходи и облагаеми на свръх богатите както се случва сега в Европа и света. Кога най- после БСП ще издигне лозунга за действителна равнопоставеност на всички видове собственост, но не само на думи , а да се гарантира от Конституцията, за качествено безплатно здравеопазване и образование, като се отмени абсурда болнични заведения да бъдат третирани като търговски дружества.  Сега се търсят финансови средства само  от европейските фондове и чужди инвестиции. Няма я ролята на държавата за развитие на икономиката, поради което 2/3 от приходите в бюджета са от данъци а само 1/3 от икономиката. Затова управляващите се чудят с какъв данък  допълнително да се обложат гражданите. Преодоляването на настоящата световна криза изисква други  решения. Бележити представители на световната икономическа мисъл като Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман и редица други правят блестящи анализи и предлагат други решения различни от неолибералните догми. Наши български икономисти Иван Ангелов, Чавдар Николов и други също имат друго виждане за преодоляване на кризата, за развитие на икономиката и подобряване живота на хората. Но както винаги се случва, лявата и всяка друга мисъл различна от пазарния фундаментализъм  е  охулена и определяна  като „малоумна“ / финансов министър С.Дянков/. Тя не е чуваема за съжаление и  от определени ръководни среди в БСП. Вече има и примери като Исландия, където се  постъпва по коренно различен начин и има забележителни успехи, но това не се популяризира. При това положение лявата вълна за която се говори  че идва може да ни залее , но не само  че няма да ни издигне , но е  твърде вероятно  да ни удави. Историята дава рядък шанс на левите в Европа, на новоизбрания президент на ПЕС, да върнат доверието на избирателите. Но това става с дела, с кардинална промяна в политиката, за което има всички обективни предпоставки. Избори могат да се спечелят и да участваме във власта в различни коалиции, както се е случвало и досега, но по-важното е какво следва след тях за да не се окаже отново, че БСП и повечето партии от ПЕС управляват , но какво от това. В този случай реанимацията ще бъде много по-трудна и продължителна. 

Георги Минчев

ЛЕТНИ РАЗМИСЛИ

 Прочетох в „Дума“ от 28 август 2012 г оценката на С.Станишев „За вицове наказания се налагаха в друго време“ за гафа на А.Кутев,   който в свое интервю сравни идеята за социализма с болестта“ Спин“.  Според него това е един измислен скандал. Да си призная, друго  не очаквах. Е, имах известна надежда, че след конгреса все нещо ще се промени в подхода към проблемите . Но уви ето, че и Председателя не казвам лидера замете случая. Сигурно за себе си признава гафа, но същевременно си повтаря известната фраза , че „кучето е лошо, но е наше куче“. Първо тази мисъл ми идва на ум и се питам защо става така. Може би причината е защото А.Кутев е избран по същият начин  както е избран  и Станишев, отгоре надолу по предложение свише и гласуване отдолу т.е сработил е механизма на авторитарното управление. Не знам кога ще се приложи друг по-демократичен механизъм отговарящ на 21 век и дали  въобще е възможно това при нашите нрави битуващи от много време и станали неразделна част от манталитета ни. Може би президента на ПЕС има богата информация по тези и други въпроси от организационен характер, но досега не е споделял опита на левиците в Европа. Затова и ние сме свикнали повече да се възхищаваме от чуждият опит отколкото да го прилагаме. Така става и при този случай с А.Кутев и преди него . Та какво толкова е станало , преразказ на виц. А ние можем да попитаме . Смятам , че имаме това право. Точно отговарящият за медийната политика в БСП ли трябваше да преразказва подобен виц. Според известен социолог това се дължало на прекалената енергия на този човек, т.е думите изпреварват мисълта и при голямото говорене може да се сгреши. Нищо лично както се казва, но някои журналисти сравняват с автомата калашников. Може би е крайност да се искат отставки , за сега Контролната комисия на БСП иска извинение от А.Кутев и случаят да приключи. Смятам, че едно разграничение на ръководството от казаното можеше да се направи, защото както е казал народа „Думата дупка не прави , но следа оставя“. Вероятно искаме много при сегашното състояние на нещата, когато цялата енергия  е хвърлена срещу врага ГЕРБ и се смята , че единствено този подход е верен и ще доведе до свалянето от власт на правителството на Б. Борисов без да погледнем какво е нужно да се направи в нашият двор, за което толкова се говори на Конгреса, преди и след него. Едно от положителните неща подписката за референдума за „Белене“ може да остане единственото свършено сред масата други въпроси, които чакат своя сериозен отговор. Смятам , че те са добре известни и това трябваше да стори председателят на БСП. Както се казва тежка е царската корона, но затова е корона и тя не се слага на всеки. Не може да се обвиняват тези , които са изразили различно мнение да кажем , че това е липса на политически усет. Напротив, според мен основното е тревогата за влиянието на БСП в обществото, която се изразява от хора не случайни, не по ранга , който заемат , а по интелктуалният и нравствен потенциал, който притежават и не е справедливо да се определят все едно са вредители и враг с партиен билет , защото и  това го имало в недалечното ни историческо минало. Добре известно е особено на тези, които се занимават с психология и се интересуват от нея, че е малък процента от избирателите , които гласуват действително за дадена програма, иначе не бихме си обяснили идването на Б.Борисов на власт , изключвам вината на БСП. Защото има такава въпреки, че тя упорито не се признава от ръководството . И затова ще сме свидетели и в бъдеще на атмосфера, при която социалистите и симпатизантите  отиват към урните със свито сърце по сполучливият израз на известен автор имащ колонка в ‚Дума‘.  Председателят на БСП следва да бъде бескомпромисен към поведението, особено на членове на ИБ и Националният съвет, които смятат, че знаят всичко, проявяват високомерие, не се вслушват в  мнението на социалисти ,симпатизанти и съмишленици, които участват в съмнителни приватизационни и други сделки.  Може ли хора неспособни за смислен диалог в самата БСП да засилват влиянието и в обществото. Смятам, че друг подход  следва да се налага и в разговорите с нашият опонет ГЕРБ за да кажем, че действително сме на европейско равнище и претендираме за бъдещо управление на страната . През тези повече от двадесет години обществото се умори от  противопоставяне между политическите сили, без да види стремеж към допирни точки, което е от полза за гражданите. Казвам допирни точки, защото има такива. Може ли да не приемем  положителното, което направи местната власт в Бургас за обновяването на града като това бе основната причина ГЕРБ да спечели с близо седемдесет процента от гласувалите избиратели. Трябва ли да си затваряме очите и да не подкрепим започването на „Супер Бургас“ със строителството на  морска  гара, която липсва от двадест години. Между другото „Супер Бургас“ беше проект на БСП, с който се явявахме на миналите избори. Можеше ли например по време на тройната коалиция да се започне т.н“ Детелина“ улесняваща движението по пътя за Созопол. Това сега направи ГЕРБ. Наред с това пречи ли ни някой още по-категорично да поставяме въпросите на доходите и заетостта, за изграждането не само на молове, а на малки високотехнолигични предприятия, за по-голяма публичност при изразходване на бюджетите, за финансовата децентрализация и самоуправление на общините и кметствата и редица други въпроси , които справедливо се поставят от обшеството и все повече намират място в медиите.  В състояние ли е БСП да наложи такъв дневен ред в нашата изстрадала страна. Смятам , че това ще беде разбрано от повечето мислещи хора, дори в средите на ГЕРБ и другите политически сили и това съществено ше увеличи влиянието на Социалистическата партия.

С нашата политика и подход трябва да привличаме най-голямата партия, а тя е на негласувалите. Това ще бъде и гаранция за успеха на левицата в следващите парламентарни избори.

Георги Минчев

Бургас    

Да бъдеш добронамерен

                                  

/По повод позициите на проф.С. Стоилов и Г.Пирински във в-к „Дума“/

Летните жеги размекват мозъка. В такова време не бих си позволил да вземам думата, но като редови социалист започва да ми става тягостно от начина по който се постъпва за разрешаването на проблеми, които възникват винаги в човешкото общуване. Имам предвид публикуваните в няколко броя на „Дума“ мнения на проф. Стоилов и Г.Пирински. Ако продължаваме по този начин  да налагаме позицията си, на изборите догодина ще осъмнем с изобразена виртуална действителност и то не от кой да е, а от един опитен политик като Г.Пирински. Какво се предлага на социалистите ? Отново да „потънем“ в дискусии за да се открои кой прав и кой не е, вместо да се захванем с решаването на конкретни проблеми, за които споменава и проф. Чавдар Добрев в наскоро поместена статия в „Дума“. Въобще имам чувството, че продължаваме да вървим по коловоза без сянка от усилия за промяна, за което се дискутираше толкова много  преди конгреса.  Сега и проф. Стоилов има гражданска смелост публично да афишира мнението си, което според мен заслужава адмирации и оценка по достойнство от ръководството на Партията. Още повече , че са малко хората, които открито изразяват своето мнение . Смятам, че се изгуби достатъчно много време за да се осъществи на дело промяна в БСП и времето става още по-недостатъчно за да се отпуши енергията първо на социалистите и съмишлениците, а после на по- голяма част от обществото за да заеме социалистическата партия мястото на първенстваща сила. Смятам, че констатациите на проф. Стоилов за това , че има разминаване между резолюцията на конграса и управленската програма не са на празна почва, като се има превид политиката, която провеждаше тройната коалиция с министър председател социалиста С.Станишев, с което се увеличиха неравенствата в обществото. Тази политика  продължи и ГЕРБ със засилени ултра либерални отенъци. Какво искат сега редовите социалисти и съмишленици? Сега социалистите искат да имат гаранции от ръководството на Партията, че това няма да се повтори, а политиката ще се промени радикално при една изборана победа в интерес на средният и дребният бизнес, на повечето българи.  Съмнението идва от това, че същите хора , които провеждаха политиката на тройната коалиция сега изразяват други по-леви позиции. Можем  ли в такъв случай да имаме пълно доверие. И точно това поставя имплицитно като въпрос без да го изразява словестно проф.Стоилов сравнявайки текстове от резолюцията с управленската програма. Нищо чудно в бъдеще някой за да оправдае провежданата политика да се позове на резолюцията, като фундаментален документ. Оставям настрана небезизвестния факт, че в много случаи делегатите на такива големи форуми като конференции и конгреси често гласуват по инерция предоверявайки се на ръководствата. Затова ако тези ръководства действително искат да променят нещата, следва да се отнасят по-добранамерено към всяка критика продиктувана от загриженост и да не лепват поредния етикет за задкулисни действия и обвинения от времето на ранния авторитаризъм на миналото столетие.

Впрочем не е само на този въпрос, поставен от проф. Стоилов следва да се даде смислен отговор. Много социалисти и симпатизанти, представители на гражданското общество, на неправителствени организации, чакат официалната оценка за политиката на БСП през целия преход и каква отговорност ще понесат онези политици, които ликвидираха българският индустриален капитал, съществуващата организация в селското стопанство, загубата на редица пазари, осъществените редица приватизационни сделки, където държавата е ощетена и поради всичко това сега вместо в бюджета да идват приходи в по-голяма част от икономиката цялата тежест да пада върху данъкоплатеца.   В по- ново време поведението на депутатите социалисти при приемането например на декларацията за възродителният процес предложена от Иван Костов. Приемането на закона, с което се приравняват разузнавачите работили веотдайно за България с доносниците. Всички тези и други въпроси бяха поставени преди и след конгреса, но до сега няма задоволителен отговор. Нищо съществено не се прави по организационното състояние на Партията, въпреки, че на всички е ясно , че така не може да продължава. Младите хора няма да дойдат в кварталите. Това няма да се промени докато продължаваме да оценяме случващото се с възрастовият състав на БСП с успокоителната оценка, че такъв е и възрастовият състав в страната. Има и много други въпроси, за които се изисква желание за добрнамерен човешки диалог, не от позицията на всезнайковци, а на разбиращи политици. Докато това не се случи ние ще се занимаваме с „хартиени“ проблеми по точното опрерделение на известен автор и бивш телевизионен водещ. Сега ще чакаме изборите за президент на ПЕС и дано този пост се заеме от българина С.Станишев, след това ще очакваме развитието на дебата кой ще го наследи и най накрая може отново да подискутираме за това какво е написано и какво би трябвало да съдържат партийните документи. Не , че това не е важно, но едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш както е казал един известен български писател.

Георги Минчев

Г.Бургас                  

По- съвремeнен от всякога

На 18 юни се навършиха 130 години от рождението на титана на мисълта и делото Георги  Димитров. Написах титана и веднага си помислих, че някои отново ще кажат ето пак клишетата останали от тоталитарно време. Независимо от това обаче истината винаги трябва да се казва ясно и точно, въпреки опасенията, че "няма да сме в крак с времето", няма да сме "модерни" според не малко политолози и политически дейци на нашето време.  

     Но това остава за тяхна сметка. Критичното мислене, каквото има Г.Димитров е рядко явление в историята. Критично от гледна точка на това, че то съдържа в себе си диалектическият подход при анализ на нещата, изисква смелост и мъжество, каквото малцина като Г. Димитров притежават и затова тяхната мисъл и дело ще пребъдат.

        130-годишнината от рождението на Г.Димитров е повод да се върнем назад във времето, да се потопим в онази атмосфера на политически борби, на човешки страсти и въжделения, да разберем противоречивият ход на историята, на хора и съдби направили така, че да се разгърне мощно антивоенно и антифашистко движение по него време и по-късно да се създаде антихитлеристката коалиция между държави с различни обществени системи и идеологии. Затова, когато говорим за Г.Димитров, трябва да  имаме  предвид, че става въпрос за колосална личност от международен мащаб, която не може да се побере в тесните рамки, в които се опитват да я поставят съвременните доморасли конюктурни политици. Та възможно ли е люде, имащи  единствено лични користни интереси, обвити в мъглявината за общото благо, стоейки вечерно време самодоволно пред телевизора и самовлюбени се наслаждават на поредните тиради за бърз икономически растеж и благоденствие и в същото време да се извършва безогледна и в много случаи безмислена приватизация, следствие на което голяма част от българският народ  е поставен в стресово състояние, да разберат какво например е направил Г.Димитров и продължават да го свърват със Сталинските репресии и лагери, с насилието и антихуманността.
      В последно време на страниците на "Дума" се публикуваха редица материали за настоящата годишнина. Интригата обаче се оформи дали Г.Димитров е отровен  или не. Дебата в публичното пространство придоби характер на доказване на виновността или невинността на Сталин и Берия.Това стана и своеобразна разделителна линия за правилността на водената тогава политика, като че ли няма други доказани случаи за физическа разправа с видни дейци на международното комунистическо и работническо движение. Сред голяма част от нашата общественост битува едностранчив поглед върху историята и в частност върху личността и делото на Г.Димитров като се вземат отделни факти, изолирани от целият контекст, раздухват се неимоверно и пред погледа на нашия млад съвременник се появява образ, далеч от истината. Но времето отминава и заедно с това бавно, но сигурно заблестява истинското злато сред океана от злоба и ненавист. И отново както казва Енгелс в незаменимата си статия "Ретроградни знамения на времето", написана през 1840 година "...нашите мандарини на регреса ликуват и се готвят да зачеркнат от световните анали три века като нагла екскурзия в забранени области, като трескаво бълнуване и не виждат, че историята се устремява само по най -прекият път към ново сияещо съзваздие от идеи, което скоро ще ослепи със своето слънчево величие късогледите им очи". Това, като че ли е писано в наши дни. Но така е във всяка област на човешкият дух и мисъл.Така е в художествената култура, в музиката и литературата, класическите произведения остават вечно в съкровищницата на историческото и културно развитие.                       
           Бъдещите поколения трябва само да посегнат и да се ползват от тях. В него време Г.Димитров в най-голяма степен прилага този подход. Овладял до съвършенство диалектико логическото мислене, натрупал огромен опит сред работническото и антивоенното движение в Западна Европа през 1929-33 година, като ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна, запознал се отблизо и потопил се в европейската култура, той се изгражда като политик на своето време. Той ясно вижда и разбира догматиката и схематизма царящи в политиката на Коминтерна под влияние на Сталиновите постановки за социалдемокрацията като близнак брат на фашизма, за насочване на главният удар срещу левите социалдемоктрати, за "класа против класа", за незабавна революция и съветска власт като единствен начин за победата на социализма и т.н. И това става във време, когато на политическата сцена се появява фашизмът първо в Италия и след това в Германия. През 1933 година във Франция назряват събития, които показват, че такава тактика е погрешна, че тя раединява левите сили и за победата на Хитлер  в Германия причината е тази. Запалването на Райхстага от хитлеристите с цел да се обвинят комунистите и се разгроми прогресивното движение довеждат Г.Димитров до Лайпцигският  процес станал известен в историята като първият удар нанесен срещу фашизма в Европа и света.
             Но и във фашисткият затвор Г.Димитров отново анализира поитическата обстановка в Европа, в комунистическото движение и идва до извода за изработване на нова политика, съобразена с новите условия. Във формирането и прилагането на тази нова политика е величието и нравствената сила на Г.Димитров, което смятам, че стои  в страни от погледа на редица автори и не намира подобавашо място в публичното пространство, защото докато в Лайпциг врагът е ясен и е насреща, сега сред "своите" се изискват неимоверни усилия, воля и смелост да се опълчиш, както казва самият Димитров пред седмият конгрес на Коминтерна, срещу "вкоренени пороци" в дейността на комунистическите партии. Съществена крачка във формирането на тази нова политика има писмото на Г.Димитров до Сталин за методите на работа и политиката на Коминтерна. Ето какво предлага Димитров за обсъждане:                                     Първо: Правилна ли е квалификацията за социалдемокрацията като социалфашизъм.
          Второ: Правилно ли е да се смята във всички случаи социалдемокрацията като главна опора на буржоазията.
             Трето:Правилно ли е да се смятат левите социалдемократи за главната опасност.
         Той поставя още въпросите за обединение на левите сили без предварително поставяне като условие хегемонията на комунистическите партии. В изборите да се издигат най-достойните от левите сили кандидати. Да се отива на широка коалиция с центристки партии и движения. Г.Димитров иска критично да се осмисли съчетаването на борбата за демокрация с борбата за социализъм с оглед на тяхната неразривна връзка. Да се прилага диференциран подход към всяко политическо движение, към кадрите, решително да се отхвърли схематизмът и догматизмът в теорията и практиката. Изводът, който той прави е "масова работа, масова борба, масова съпротива, единен фронт, никакви авантюри". Всяка от тези думи е изстрадана на дело. Това звучи актуално и днес. Сега, когато пред света стоят въпросите за справедливо разпределение на богатството, за глобализацията и проблемите свързани с нея, за преодоляване на неолибералната идеогия и свързаните с нея политики, за екологията и опитите да се налага със сила нов световен ред финасовата диктатрура, която заплашва демокрацията изисква отново да се обърнем с лице към огромното теоретично наследство и практическа дейност на Г.Димитров, неоценим капитал за поколенията.
           Европейското ни настояще и бъдеще не може  да съжителства с варварско отношние към антифашистката съпротива, към личността и делото на Г.Димитров.Това трябва да стане разделителна линия за истински демократизъм, да стане нравствена норма, по това да се оценя стойността на политическите партии и движения. Известна е мисълта, че който не се поучава от историята е обречен да я преживее отново. Близката ни политическа история показва, че нашите беди в голяма степен са в резултат от липсата на значими политици , които имат способността вярно да оценят действителността и да вземат адекватни политически решения.
      В мрака на времето  потънаха безвъзвратно редица политици. Това не се случи с Г.Димитров. Даже най - злите му врагове от хитлеристкия райх /Х.Горинг / съжеляваха, че той не е от тяхната партия. Както големият икономист Джон Гълбрайт казва за Маркс, че не може да се даде целия на комунистите, така и Георги Димитров ще остане в историята като най-обичания, известен и уважаван деец на световното комунистическо и работничвско движение, признат от най-светлите умове на човечеството, по- съвременен от всякога.  

ОТНОВО ЗА ИДЕОЛОГИЯТА НА БСП

За кой ли път в публичното пространство се дискутира тази тема. Всички са единодушни, че без идеология коя да е партия бързо ще слезе от политическата сцена, ще се изроди в секта, разяждана от междуособици и вътрешни борби. В същото време различни са вижданията каква е и каква следва да бъде идеологията на  БСП. Визирайки миналото някои автори посочват, че БСП е основана   като социалдемократическа партия и че тя трябва да се върне към изконните си корени. Други смятат, че няма разлика между социалдемократическа и социалистическа, че това е само игра на термини и че основното е тя да е модерна лява партия. Но не се посочва какво конкретно означава това. Не са малко авторите , които не виждат в настоящата програма на БСП нейната идейна насоченост и как ще се преодолява капитализма. Още повече, че в предишното управление на тройната коалиция, където водеща бе лявата партия не се усети нейната лява същност. Във всички тези виждания и мнения в една или друга степен се приема , че БСП не трябва да се отказва от марксизма. Леви автори стигат до извода, че тя трябва да приеме марксизма, но категорично да се противопостави на болшевизма, като причина за всички беди връхлетели не само Русия, но и международното комунистическо движение включително нашата страна. Крахът на държавния социализъм от съветски тип се приема като знак за анатемосване на Ленин и „неговата идеология“-болшевизма и дори,че портретът му не бива да стои наред с тези на Маркс и Енгелс. Човек би махнал с ръка на това и би го квалифицирал като незнание, но самото афиширане в публичното пространство изисква и съответен отговор. За съвременните антикомунисти това е любим рефрен,  да олицетворяват Ленин със Сталин, че неговата политика е продължение на лениновата политика и забравят, че дори такъв антикомунист като Збигнев Бжежински признава за най- демократичен  шест годишният ленинов период на НЕП, или изводът, който прави Ханна Аренд, че първите съвети са най- демократично избрани. Нима все още се приема от автори определящи се като леви, иделогемата за еднаквата същност между болшевизма и сталинизма, като се има предвид, че по време на сталинските репресии бе ликвидиран елита на болшевишката партия. Навремето Алън Дълес  се хвали в тесен кръг, че  има заслугата комунистите да се избиват един с друг. По-вярното е, че е използвал за това създадената тогава атмосфера в обществото. И тук идва логичният въпрос кой създаде тази атмосфера? Нима това са Ленин и болшевиките. Може ли да се твърди, че целият период от 1917 до 1953 година е болшевишки? Когато се говори за марксизма не се споменава за неговата същност. Знае се,че Маркс, по думите на Енгелс, е този който има най голям принос за материалистическия диалектически метод и поради тази причина той носи името на Маркс. Забрави ли се , че на Ленин принадлежат думите , че който иска да бъде действително болшевик трябва да чете трудовете на Хегел, да разбере неговата диалектика. Може ли да има сравнение между Сталин и Ленин не само по техния теоретичен багаж, но и в подхода за решаване на проблемите? В самият разгар на Октомрийската революция и след това Ленин не веднаж споменава, че трябва да се посъветва с Маркс. Всички исторически факти говорят, че Ленин е овладял до съвършенство методът на Маркс, което проличава в неговите трудове, в осъществяване на първите стъпки на съветската власт, че той по думите на съвременният американски социолог Имануел Уолърстейн е бележит държавник и следващите поколения по достойнство ще оценят неговият принос за равитието на Русия. Не е ли ленинова мисълта , че комунизма не е встрани от общия цивилазионен поток и е “сумата от човешките знания“. Действително в началото Ленин и болшевиките подценяват стоково-паричните отношения. Но особено след Кронщадският метеж Ленин стига до извода, че трябва да има промяна в икономическата политика и то не временна като тактически ход, а както той казва за дълго време. И в това се състои неговата интелектуална сила и марксистки характер, да не робува на постулати, а на основа от фактите на реалният живот да прави теоретични обобщения. Този подход е чужд на „правоверните марксисти“.                 

Няколко години след смъртта на Ленин връх вземат привържениците  на „военния комунизъм“, които искат да решат всички въпроси както по време на гражданската война. В икономиката и общественият живот се утвърждават командно-административните методи на управление. Нарушава се диалектическото единство между производителни сили и производствени отношения. Смята се, че наложените по административн път нови производствени отношения автоматично ще спомогнат за развитие на производителните сили. За определен период от време това екстензивно развитие има резултат, развиват се динамично редица отрасли. Но в следващите години започва забавяне на икономическото развитие, противоречията се задълбочават, волунтаризма надделява на трезвия икономически анализ. Не Ленин и болшевизма са виновни за догматичното интерпретиране на основни марксови постановки основани на задълбочен научен подход. В резултат  не се извършиха  необходимите реформи от които се нуждаеше съветския социализъм, което продължи и след Втората световна война. Това се отрази и на новосъздадените народнодемократични държави приложили съветският опит. През тези години до 1989 година и при нас се правеха различни опити за реформи в икономиката. Показно се предаваше  собствеността на трудовите колективи и в същото време държавата продължаваше да изземва голяма част от печалбата. Разбира се това спомагаше за решаване на редица социални проблеми , но забавяше иновациите и обновяването на материално техническата база. На практика се игнорираше извода на Маркс,че ..нови по висши производствени отношения не настъпват преди материалните условия за съществуване да са узрели“. Не каза ли това и Дън Сяопин на своите комунисти? Китай не е ли жив пример за претворяване на дело на Лениновият план за развитие на социализма? Ленин споменава например, че  национализацията е само юридически акт ,  но не и реалното обобществяване на средствата за производство. Едва ли В.Улянов се нуждае от адвокати. Историята отдавна е казала своята дума. Не за първи и последен път той се сравнява с догматични умове за да се дискредетира марксовата диалектика. В една кратка статия е невъзможно да се обгърне огромното теоретично наследство, което остави този човек, ненадминат творчески марксист, чужд на буквата, дълбок анализатор, диалектик логик . И тук не става дума да се поставя или не неговият портрет до този на Маркс и Енгелс . Това е много дребно и показно мислене. И ние носехме на манифестации и поставяхме техните портрети, но това не доведе до реално прустройство. М.Горбачов също цитираше Ленин, но практически не се променяше нищо. Липсваше аналитичният ум, характер и воля за борба в интерес на угнетените и онеправданите, качества, които притежаваше Ленин. Една личност е неповторима в историята. Но след  Ленин има и ще има  ленинци, какъвто е примера с Георги Димитров. Не прилича на леви автори да определят  Димитров като проводник на сталинизма. Цялата негова дейност  говори за точно обратното, за  не леката му борба срещу догматичните постановки на Сталин и вкоренените пороци в комунистическото движение по онова време. Левите сили само ще спечелят ако използват лениновото теоретично наследство, пример да бъде организаторският му талант , за да имаме сега както по негово време съзвездие от личности, които да овладяват и имат доверието на милиони. БСП трябва решително да се отърве от все още непреодолените метастази не на болшевизма /ленинизма/, а на сталинизма, като най-големият враг на марксизма и това да се каже на висок глас на конгреса. Така нещата ще си дойдат на мястото. Това ще бъде и залог в БСП да се провежда широка задълбочена дискусия за  анализ съобразен с реалния живот, с действителни дела, но не в интерес  на олигархични прослойки. Тогава можем както някога Ленин да кажем „Ест такая партия“. Партия, която пак по негови думи трябва да изразява това, което народа съзнава. И не само да изразява, а да е действена  не мнима алтернатива  скрита зад общи фрази и постановки. Да обединява всички  леви сили, които са против неолибералното статукво. Може би искаме много от настоящите лидери и кандидат лидери. Но живота не търпи вакуум. Ако не се случи това ще дойдат други  не толкова прогресивни партии и движения и отново левите не ще могат да провеждат политиките си. Ще мине време, докато се намери субекта, който ще има способността да отговори на обективните изисквания за преустройство на обществото.

Георги Минчев

Г.Бургас

ЗА ДИСКУСИЯТА ЛЯВА ПОЛИТИКА И ЛИДЕРСКИ ПРЕТЕНЦИИ

                        ЗА ДИСКУСИЯТА ЛЯВА ПОЛИТИКА И ЛИДЕРСКИ ПРЕТЕНЦИИ

/ едно неосъществено изказване на предконгресната конференция на Обединението на левите социалисти в БСП /

Ето, че се появи и малко по-конкретна лява политическа платформа. Янаки Стоилов както винаги е на равнище с анализа и предложенията, които прави от името на лявото крило в БСП.По точно от името на лявото идейно крило.Можеше ли да бъде  не само идейно, но и организационно по-силно крило отколкото е сега? Вероятно да. Но изявлението, че Я.Стоилов няма лидерски претенции, но има политически амбиции създава усещането, че всичко казано от него много трудно, да не кажем никак, може да се реализира в действителна политика .Смущение буди и очакването, че конгреса ще приеме тези постановки на лявото крило и БСП ще ги реализира в живота, най вече и поради известния факт, че за това ще са нужни  и съответните хора с необходимите качества, идеен багаж, воля и характер. И може ли само от лидера да зависи всичко  въпреки, че той е изразител и формира дадена политика ? Не трябва ли да има екип, но не от послушковци, а  съзвездие от личности, които изповядват общи идеи и политики.И още нещо. Достатъчно ли е  времето да се задвижи целия този механизъм за промяна, за да може да се явим добре подготвени на парламентарните избори и да спечелим по думите на Янаки Стоилов убедителна победа. Без да изпадаме в песимизъм, конгресът едва ли ще бъде толкова голям повратен момент  за необходимата промяна, защото промяна  значи процес, а това изисква време. Още повече, че ще  започнем  от задоволително равнище според социологическите изследвания, които показват,че следващият парламент най вероятно ще има коалиционен характер. От това следва, че ако искаме да бъдем сред новите управляващи трябва да сме готови за консесусна политика т.е на компромиси в политиките ни.Какви ще бъдат те не се знае.Намеренията са едно, действителният живот е друго.Обикновено моментните властови амбиции надделяват над дългосрочните стратегии и принципни политики.Дано този път не е така.Но кои ще бъдат носителите на новото.Сегашните социалисти депутати, бившите министри от тройната коалиция или нови хора.Кои са те, може ли да вдъхват доверие сред избирателите,конгресът ще ги посочи ли.След това ще се проведат ли необходимите дискусии сред социалистите и симпатизантитите т.е ще се развие ли вътрешно -партийнатата демокрация при избора или ще се оправдаваме, че пак няма време.Архи важно е как всичко това ще бъде отразено в медиите. Много въпроси с  трудни отговори, но необходими за по-голяма яснота на бъдщата политика на БСП, която следва да започне от идейното, премине през политическото и организационно равнище и стигне до онези личности способни за дела.Травиална е фразата, че доверието се губи лесно , но се печели много трудно. Но тя е проверена от опита.Доверието е еманация на духа , нещо което не се купува, или го има или го няма.Не можеш да купиш хиляди избиратели или да твърдиш, че ти си провеждал правилна политика, но не са те разбрали.Имаше един президент, който винаги не бе разбран какво е искал да каже.Накрая това се разбра на практика от злополучният ни преход.

Много са факторите, които влияят  на избирателя.При този информационен поток обикновеният човек трудно може да се ориентира .Не са редки случаите, когато избирателят се лъже особено от харизматични политици и не винаги прави правилния избор.Но това не значи, че неговата воля не трябва да се зачита и да не се вземат своевременни мерки за възстановяване на доверието, както се случи след парламентарните избори през2009 г.Сега е още по-трудно, защото времето е твърде малко.Смятам, че е пропуснато ценно време за промяна в БСП.Не веднаж сме си задавали въпроса защо става така? Обяснявали сме си го със страстите , суетата, стремежа на всяка цена да сме на върха, за което има и психологическо  обяснение.Но рядко се замисляме хората, които избираме имат ли способността да прилагат диалектико логическият подход, интелектуалната си сила за предвиждане на събитията, които логично следва да се случат в бъдещето.Трябва ли да пипнем в буквалния смисъл за да се опарим.Защо все още не се използва т.н истина от втори ранг,като се опираш на определени видими знаци от обективната действителност да намериш генезиса във все още невидимото, но вече с добре очертани контури бъдеще и след всичко това да предприемеш необходимите адекватни мерки.Сигурно мого са тези, които „виждат“ нещата, състоянието на БСП, излизат със свои верни анализи в публичното пространство, но няма кой да ги чуе. Може би е по вярно, че тези от които зависи промяната въпреки, че имат усещането какво ще се случи, са зависими от определени групи ,чиито интереси надделяват над общият  интерес.Изводът е, че ни трябва още време за да се самоусъвършенстваме.Конгресът ще положи още един основен камък, но следва по-трудната работа за да се завърти „мелницата и да смели качествено брашно“ образно казано. Това не става с чудеса, а с конкретна работа, особено от онези , които ще бъдат избрани да ръководят и управляват процесите.

Георги Минчев