А Л Я С К А

 

Една земя по територия половин Европа на бившата Руска Империя отдадена или продадена за 7млн и двеста хиляди долара в злато през 1867 при Император Александър Втори. Някои казват отдадена за 99 години и „забравена“ при Хрушчов и след него. Нови документи разсекретени в  Русия и САЩ показват, че е продадена на масонска корпорация, при заплаха от нова война срещу Русия след Кримската война, и с получените пари са облагодетелствани не страните, а колосални суми са преведени в банковите лични сметки в чужбиина на чиновниците осъществили сделката и тайните масонски ложи под погледа на банкерите Ротшилд и Морган. Но заедно с това се разкрива и схемата в онези векове, която се прилага от капитала, „богатите котки“ на съвременен език, за покупка на природни ресурси в света и обсебване на нови технологии за глобално господство. Ако се вгледаме по-внимателно в процесите сега ще се види, че е вярна констатацията „нищо ново под слънцето“, но на друго по-високо технологично равнище. Аляска се оказва не само „Клондайк“ за добив на злато описана от Джек Лондон, но и място на научни  постижения в математиката, астрономията и техниката, открития способствали за съвременното развитие на човечеството. Още веднаж се потвърждава от филисофията и логиката , че минало, настояще и бъдеще трябва да се разглеждат като едно цяло. И сега света със затаен дъх следи процесите след срещата на Доналд Тръмп и Владимир Путин и като влияние за бъдещи конкретни решения не може да няма минал опит, древните открития в Аляска, които имат и извънземен произход, според учени- археологически, инженерни, геодезически. От близкото минало не може да се изтрие от паметта съместната борба срещу нацизма и фашизма през Втората световна война, признанието за Великата Победа на съюзниците и поклонението пред загиналите руски и американски летци.Това дава повод още веднаж да се открои приноса на двете страни, да се преосмислят човешките измерения което да стане основа, парадигма за бъдещите отношения между двете страни , не от висотата на хегемон а за мира в света и запазване живота на земята. В такъв смисъл в Аляска се направи първата важна стъпка, разпръскване на облаците  в  отношенията между двете държави стигнали дъното при администрацията на Джо Байдън. И ако има нещо, което заслужава адмирации е изключителното положителното отношение на Президента Тръмп към лидер на велика държава доказала във времето способността да отстоява общочовешки ценности. Това не може да стане без признание на истината, реалностите и вярното им интерпретиране. За съжаление това не се случи с ръководствата на ЕС, да бъдат следовници на онази Европа, люлка на Прсвещението със своята култура, философия, искуство, майка на демократичните правила в отношенията човек-държава, онази Европа , която бе пример за нашите възрожденци „да бъдем равни с другите европейски народи“. Сега това се споменава само протоколно при бележити годишнини и чествания или да се оправдават политики разминаващи се със здравия разум, обвити с лъжи и манипулации изпразнени от съдържание в интерес на глобалния финансов капитал. Дори новият повей след Аляска се смята за нещо временно, прищявка на Великите, което скоро ще отмине и ще остане с налудните идеи за милитаризация и подготовка на нова война с Русия следвайки пагубната максима „мир чрез сила“. Надеждата е, че в Европа вече се чуват гласове за един нов ЕС не федеративен,а една Асамблея -Съюз на суверенни нации, където принцип е икономическото развитие на всяка държава, отделяне на повече средства за образование, култура инфраструктурата и социални дейности. За Демократична Европа на диалога и пряката демокрация за което има примери и сега с референдуми по въпроси касаещи живота на всеки гражданин. „Историята е по-хитра“ бе казал един мъдър човек. Може да има и друго развитие на процесите. С началото на разпадането на колониалната система след Великата Октомврийска революция 1917  г. национално–освободителните движения и ускорението на процеса след Втората световна война редица страни намират свой път за икономическо и социално развитие, освобождават се от колониално административно господство, но повечето от тях остават в лоното на капиталистическите отношения, на икономическа и финансова зависимост от развитите капиталистически държави. Бившата Ост–Индийска компания разпростряла се тогава в света е пример за колониална зависимост с политики на заграбване на природни богатства и купуване на местни политици, на колониално мислене. Известна е репликата на Чърчил, че ако Индия, перлата в короната на Английската колониална империя, получи независимост бързо ще се „търкулне в Средновековието“. Свободна Индия след 1947г не само не се търкулна, но след няколко десетилетия изпрати космически кораб до Луната.  Наследниците им в Лондон и другите бивши метрополии не са се отказали от световно господство с икономически, финансов и военен натиск да постигат целите си, нагледен пример военните конфликти в света. Големи корпорации „Блек Рок“/Black Rock/, „Вангард“/The Vanguard Group/, Стейт стреет /”Statе street”/ разполагат са активи трилиони долари, националните бюджети на няколко развити държави. Световните финансови олигарси както в миналото, по време на продажбата на Аляска, „нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили“, но за разлика от миналите векове се създават нови стопански структури БРИКС, ШОС, коалиции от държави за суверенитет и нова финасова система срещу доларовия диктат. Навремето Франклин Рузвелт за след края на Втората световна война споменава в разговор с Чърчил, че света се нуждае от нова икономическа система преодоляване на  колониалната зависимост анахронизъм от миналото. Сега сме свидетели  на тези процеси за суверенитет при които участват и желаят да се присъединят повече от половината държави в света с нови принципи на взаимно изгодно икономическо сътрудничество са повеля на деня. Историята показва, че глобалните промени се съпътстват от войни. Дали глобалния капитал и финансова олигархия –Лондонското сити- ярък представител със своите  структури-майстори на тайните операции и Американската дълбока държава ще пристъпят към последното средство - военен натиск зависи в голяма степен от активността на народите. Промените чукат и на нашата врата. С васалните политики на сегашните управленски коалиции ГЕРБ, БСП, ИТН е път за никъде. Нужни са политици с национално достойство, компетентност, морал и нравственост в интерес на страната. Дано Историята е благосклонна към нас в тези турболентни времена.             

„Е Д И Н Б Ъ Л Г А Р С К И В Е К“

 

Това е заглавие на новата книга, близо 600 страници, на трима известни автори, авторитетни учени Искра Баева, Димитър Денков и Боян Дуранкев, за историята, философията, икономиката на България за периода 1923 -2024 г. Споменава се, че след близо пет века Османско владичество  българинът е съхранил език, вяра, душевност и заедно с това е придобил отрицателни черти за бъдещия просперитет. Уводните думи впечатляват с готовността за приемане на аргументирани и други гледни точки, което дава свобода да споделят мисли за една ползотворна дискусия. В книгата хронологичния порядък започва с историята и завършва с икономиката може би защото самата научна дисциплина, с конкретни цифри и данни от много наши и световни статистики, има по голям доказателствена сила в публичния спор. И трите раздела обаче независимо от хронологията дават великолепна възможност за по-цялостен обзор   съвременният читател да намери истини, които  са били „ бели петна“ в неговото познание и мислене за събития и случки интерпретирани досега в академичната наука и литература.  Някои ще кажат, че е било по-добре да започва или завършва с философията като наука, първа межу равни, за да се види червената нишка на мисълта, идеологията, мирогледа и възгледите на авторите, които  могат  да се определят като леви или неутрални пречупени през собствен поглед. В една книга не може да се обхване широката палитра, богатството на един комплекс от мисли, емоции и действия, характерни  за човека особено за овластени личности, които със своите характерни черти дават отпечатък за едни или други политики с влияние на обществения живот и бъдещето, например времето за възстановяване на  българската държава след Руско-турската освободителна война 1877-78 г и след това, когато се сравнява българското развитие със съседни страни. Известни събития и факти придобиват по-ясни контури и разбиране, Берлинския конгрес лятото 1878 г с разкъсването на България като не се осъществява етническото единство според Санстефансия мирен договор, Съединението собствено дело на революционните дейци, акцентиране върху необоснованите  репресии срещу редица интелектуалци станали жертва на преврата от 9 юни 1923 г и последвалите кървави сблъсъци след атентата в църквата „Св. Неделя“ 1925г. Решението на управляващите за участието в Първата световна война и последвалото Войнишко въстание, погледа назад в историята към  Балканските войни, двете Национални катастрофи, което доказва още  веднаж , че миналото не остава без последствия в настоящето и бъдещето. Не са спестени разногласията в Комунистическата партия след преврата на 9 юни за съвместни действия със Земеделския съюз и между Коминтерна за провеждане на Септемврийското въстание 1923 г, закъснялата оценка на комунистите за  преврата на 19 май 1934 г като „военно-фашистки“,  забраната на партиите подхранващо желанията и днес като панацея за добруване въпреки, че тогава реалността е друга „Едната България парфюмирана, Другата окъсана“ по думите на личния съветник на Царя Любомир Лулчев. С обективен поглед е оценката за нескончаемият спор дали у нас е имало фашизъм или не с констатацията, че след преврата и в резултат от променената външна среда, фашизма в Италия и нацизма в Германия, Царят успява да запази властовите си позиции, управлява еднолично без собствена партия, провеждат се избори независимо от орязаната, „куха парламентарна демокрация“ без партии и с приемат допълнения към ЗЗД/за защита на държавата/ и нови профашистки закони ЗЗН/за защита на нацията / създават се подобни обществени организации, но не се допускат до властта крайни привърженици на фашизма и нацизма. Важно събитие за бъдещето е присъединяването към „Тристранния пакт“ съюзът с нацистка Германия, фашистка Италия и Япония- 1 март 1941 г. Като съюзник българските войски окупират настоящи територии, бивши български земи в Югославия и Гърция. Царят става „Обединител“, което и сега се тиражира от медиите, но се оказва,че това е временно в началото, а окончателният статут за присъединяване на новите земи се решава след края войната, което не е в наша полза. След нападението на Германия на Съветския съюз започва антифашистката съпротива, създава се НОВА- партизански отряди, сега отречена с поругани паметници и изтрита памет за  герои антифашисти. През 1942 г у нас започва осъществяване идеята на Георги Димитров за „Народния  фронт“ в борбата срещу фашизма, широко обединение от различни слоеве на обществото като се   създава „Отечествен фронт“  упражняващ властта на 9 септември 1944 г. Един въпрос, който вълнува обществото и днес е защо Съветският съюз обявява война на България на 5 септември 1944 г при положение, че не са прекратени дипломатическите отношения с Хитлерова Германия и м. август 1944г България обявява неутралитет.  Във вътрешен план се приема профашистко законодателство /ЗЗД и ЗЗН/, но е колеблива външната политика на Царя и правителството  като  “символичната война“ срещу САЩ и Великобритания става етикет за оценка от съветската дипломация, че всичко у нас е символично. Богдан Филов в „Дневника“си отбелязва, че е притеснен от вероятността съветските войски да преминат през България за да гонят германски войскови части, което е един от мотивите заедно с примери на нарушен неутралитет за обявяане на войната. След преврата в София на 8 септемри вечерта, на 9 септемри 1944 г. по Националното радио Петко Стайнов бявява този ден за „Ден на Свободата“. Започва нов период в историята на България, участие в Отечестваната война срещу нацистка Германия, премахване на профашистките закони и организации, съд на виновниците за Втората световна война според Споразумението за примирие, решенията на Ялтенската конфренция и действията на СКК/Съюзната контролна комисия/, създаване условия за стопански и социален напредък на страната. През 2000 година периода 1944-1989г е обявен за „престъпен комунистически режим“. Дали е вярна тази оценка може да се докаже само с научен обективен анализ, който непредубеденият читател може да намери в книгата. За началото на този период има достатъчно  факти и данни да се твърди, че с участието в Отечествената война 1944-45 г и антифашистката съпротива България не губи територии и преживява национална катастофа както в миналото след Балканските и Първата световна война. Попаднала в „съветската сфера на влияние“ това дава отпечатък на политическото и икономическо развитие. Скоро предложената от Георги Димитров „народна демокрация“/смесен тип икономика и политически плурализъм/, различна от съветската диктатура на пролетариата отстъпва място на съветската формула и  нов турболентен период, политически сблъсъци в самите и между партиите, укрепване властта на Отечествения фронт,   парламентарни избори с избран министър-председател Кимон Георгиев и първи референдум, след който страната става Република. Не ни отминава и „студената война“ между Изтока и Запада след речта на Чърчил във Фултън 1946 г с метафората  „Зад желязната завеса“. Всичко това предпоставя икономическото и политическото ни развитие окончателно в съветската сфера на влияние с периода на „сталинизма“ и след смъртта на Сталин, разведряването и „живковизма“ у нас, съветската и българската „перестройка“ с неосъществения  друг подход, реформите да започват от икономиката както опита на Китай след срещата на Т.Живков с Дън Сяопин. За разлика от други страни Преходът у нас започва със сто поцента приватизация на държавната собственост с приетия закон от 1992г в съответствие с новата Конституцията приета от Велико народно събрание 1991г като се неглижира и няма конституционна защита държавната/общонародна собственост/, създават се условия, юридическа рамка за криминалния ни преход. Популяризира се мита, че държавната собственост във всички случаи е лош стопанин, не се споменава например  за ролята на планово начало в икономиката и държавната собственост още при Цар Борис III с образуване на“ Държавно параходно дружество“- Варна  с  неговият Указ от 1943г и мотива, че само „държавата чиито средства са достатъчни може да обзаведе нужното число кораби, които да задоволят стопанските нужди на страната“. През социалистическия период създаването на „Български морски флот“е 56 пъти по-голям по регистров тонаж и 62 пъти по товароподемност, България е призната за морска държава. Подобно е развитието във всички сектори на народното стопанство, социалната и културна сфера, по индекс на ООН за човешко развитие през 1990 г  България е на 27 място в света/ сега 70/, в първа /от три групи/ на високо развиваща се индустриална държава и достига средно европейско равнище, увеличен БВП 7,5 пъти и население близо 9 милиона, с икономически растеж средно за периода 4,69%. В Източна Европа, според американския изследовател на марксизма Ричард Улф, е станала смяна от „Държавен към Индивидуален капитализъм“ за разлика от други възприети наименования  „административен, бюрократичен, държавен социализъм от съветски тип“ или „Сталинов тип“ характеризиращ по-добре системата  и властта  с израза на Лев Троцки “Вие не търсите диалектиката, но тя ще ви намери“, в публичното пространство най-често е употребата „комунизъм“.  Крахът настъпва с политически решения без икономическа обосновка, идеологическа нищета с прилагане на остарели формули от минал опит, „теоретична слепота“ на БКП  за бъдещето на социализма, конфронтационната нагласа на лидерите на СДС стремящи се към властта, нежеланието за диалог с „бившите“, липсата на сериозен подход на политическите сили участници на „Националната кръгла маса“ за икономическото развитие на страната. Оказва влияние и „сателитния синдром“ прилагане „перестройката“ на М.Горбачов-промяна на политическата система пред икономическите реформи като дълго време се задава въпроса  „А сега накъде“ въпреки редицата алтернативни подходи, разумни теоретични разработки за повече социализъм и истинска демокрация останали без политическа подкрепа. В книгата, живота на няколко поколения се анализира през призмата на идеите за националното, социално, интернационално/предимно евроатлантическо/, отделени в „Три Българии“/Царска, Народна република и Република България/,  всяка с доминация на една от трите идеи, които оказват влияние в диалектическо единство персонифицирани в личности и политически организации. Въпреки глобалните процеси се доказва, че българите успяват да съхранят народност и духовна същност и всяко следващо поколение, независимо дали ни харесва или не, стои на рамената на миналите, надгражда нещо положително в авторитарна среда, която е белег не само на социализма. На някои процеса може да изглежда бавен и несигурен, но  историята има други измерения. Важно е да се разкриват и решават обективно възникващите противоречия, за което личността трябва да има познание и възможност свободно да разгръща творческите си сили, утвърждаване на действителна демокрация, в която доверието днес е разколебано. Важно е възпитанието и усъвършенстване средата на живеене –икономическа, политическа, социална, да не се забравя  „цивилизационния ни код“ с приемане на православието и създаването на българската азбука преди повече от хилядолетие, което се чества наскоро от Православната църква, но често е  встрани от програмите на медиите и политическата класа, а за някои е пречка за  просперитета ни. В словото по случай честването на 24 май 2025г прозвучава  твърдението, че поради езика имаме разделено общество, а не мисленето, идеологията, съответно политиките за значението на национално, социално, интернационално. Съдържанието на „И ний сме дали нещо на света“, българската азбука, писменост и  книжнина, укрепва единението „държавата на духа“, най-древната култура запазила се в Европа/Дмитрий Лихачов/, за отстояване на суверенитет в бурното море на все по-агресивните стремежи на залязващата система на неолибералния капитализъм за експлоатация на природни и човешки ресурси  стремящ се към подготовката на нова война, която ще се различава от минали по технологичното си равнище и унищожение.  Следващите 100 години, които започват от днес, политическата ни класа следва да има стратегическа цел и приоритети-национални, социални, демографски, запазване на генофонда, държавата да създава условия за развитието на всички, възпроизводстово на населението, възпитанието и образоването, психическото, физическо здраве и заедно с вътрешните проблеми се участва активно в международните дела, движението за демократична Европа DIEM 25, Европейски съюз структуриран не по вертикала, а в една Асамблея на суверенни нации.  Условие за развита цивилизация е изграждане на мироглед вярно оценящ измененията в обективната действителност и политики за решаване на проблемите в съответствие със специфичните за нас ценности без чужда намеса,  икономиката и финансите да обслужват обществения интерес. Настоящото благоденствие и прогреса в бъдеще изискват истинен, обективен прочит на миналото, какъвто виждаме във великолепния научен труд „Един български век“.                     

К О Н Ц Е П Ц И Я Т А

 

Преди да започне нещо да се прави в обществения живот, на писателското, поетично поприще или в индивидуален, личен план не може да се осъществи замисленото без к о н ц е п ц и я, онова първоначално на пръв поглед нещо хаотично, но постепенно изкристализирано в ума, определено виждане, конструкция и съдържание на онази смес от идеи, минал опит и знания, което ще сътвори бъдещата „сграда“, политика, творба. В това отношение природата е дала много примери като най-впечатлителен е този на пчелата с нейната организация, ред и дисциплина и накрая саможертва, но с една цел да произведе  онова, което ние хората ценим като супер полезна храна – меда. Има някаква невидима нишка, низ от действия и случайности, които водят до съвсем ралични резултати от първоначалния замисъл, но в своята съвкупност определят необходимостта  от диалектичното развитие на процесите в реалността. Така се случи и когато търсих в моята библиотека поетична стихосбирка на Христо Фотев представена преди години в Д Т „ Адриана Будевска“ с едно негово пожелание изписано в началото на книгата. Известно е, че той е роден в Истанбул, но винаги подчертавал, че е гражданин на Бургас. По този повод му споделих, че моите родители са родени в Истанбул, потомци на македонски българи от Егейска Македония намерили препитание след въстания и войни, но аз съм роден в Бургас. Той ме погледна, леко се замисли, усмихна се и написа „На Георги Минчев от Истанбул“. Прерових доста книги в това начинание и както твърди американският финансов експерт, философ от ливански произход Насим Талеб, колкото и книги да сме прочели от лавиците ни гледат повече  непрочетените. Така пред погледа ми попадна един бисер- „Дневника“ на учения, писателя, бележития литературен критик  Боян Пенев. Във великолепния предговор проф. Георги Цанев пише, че в процеса на преработката от автора, книгата търпи изменения, от нахвърляните отделни листи с хронологично подредени действителни случки от живота, към анализ на обществените порядки, духовността на времето. Така концепцията на „Дневника“ като литературна творба по форма и съдържание придобива по-всевобхватен характер включващ различни аспекти от живота с техния психологизъм, с по-ясна представа за минали събития и опит за сравнение с настоящето. Например в спомен от 7 ноември 1915 г. съвременния читател може да намери сходни процеси с днешния ден, за Европейския съюз и Левицата „...От културата и състоянието на Европа не остана нито следа. Цяла Европа се превърна в лудница. Спасението на европейските народи е в една социална революция, а на балканските - в един съюз. Но сега нито едното е възможно, нито другото. Потребни са нови социални сили, непокварени; съвременните демократични елементи в Европа се изродиха в шовинизъм и ограничен национализъм; идеализмът и интернационализмът на социалистите се изпари. Да отправим поглед към бъдните поколения , в тях е надеждата; на съвестта на днешното поколение тежат непростими прегрешения“. Историята се повтаря на по-висок етап в развитието на човечеството, но познанието за миналото  включено в мирогледа е твърде важно за цялостна концепция в управлението като се разкриват и характерните черти на личността честност, неподкупност, критичност и искреност при оценка на обществените процеси и поведение. Тези непреходни качества хилядолетия са нравствен и морален ориентир, духовна същност на нашите възрожденци, които без да щадят живота си са поели върху себе си мисията за добруване на Отечеството и са приели словото на апостол Павел „Не сяду я в совете злими и с злодеями......“ Това и сега е неизпълнимо за много властващи. Ако се вземе развитието на обществения живот у нас след 10 ноември 1989г, когато започва т.н Преход ще се види, че са извършени редица промени в политическото пространство, но не е поставен сериозно  въпроса за икономическия преход, за което по думите на Ал. Лилов вината е на всички политически сили включително социалистеската партия. След 35 години,  постигнали целта членство в ЕС и НАТО, няма стртегически план за развитие на страната, цялостна концепция обоснована философски, идеологически, мирогледно, стопански, с приоритети в интерес на цялото общество освен неуспешният опит на Президентството. А нима може да има успех това начинание без да се отчита изменената глобална среда, когато страната се оказва в периферията на колабиралия съвременен неолиберален капитализъм с всички произтичащи последици. Самата структура на ЕС по вертикала с отдаване на суверенитета на страните членки на бюрократична власт в центъра със стремеж за федерализация, се нарушават  принципите на демокрацията, едностранчивост в оценките, двойни стандарти към отделните страни. У нас се неглежира пряката демокрация-референдумите, участието на всеки гражданин в процесите касаещи собствения му живот от вътрешен и международен характер. В политическото и медийно пространство продължава   психологическият натиск, зомбирането с клишета от неясните  ероатлантически ценности, подмяна на основния принцип на ЕС-мира с политики на превъоражаване и подготовка за бъдеща война с „врага“ Русия, тиражира се налудната мисъл, че за цялата ситуация по света и унас е виновен Путин вместо просвещение, познание за различните гледни точки на динамичните процеси,  необходимата информационно-статистистическа оценка къде се намираме в сравнение с другите страни. Дребнотемието замества сериозния диалог и дискусия за приоритетите на една концепция за период 15-20 години. В началото на века основна цел на политическите сили у нас бе членството в ЕС и НАТО, приобщаването към „златния милиард“. Сега е резонно да се направи равносметка, обективен анализ какво спечели страната и бългаският народ и какво загуби, как се изпълниха приоритетите. Изградено ли е национално самосъзнание в мисленето, единение на народа за постигане цели на една  концепция за власт и управление в полза на всички, или с утилитарния принцип “възможното добро за възможното повече хора“, условие за което е правдивото осъзнаване на процесите във вътрешен и международен план. Постигнато ли е нужното равнище на подготовка на управленци способни за качествено изпълнение на задачите на основата на демократичен избор чрез справедлив конкурс без партийно оцветяване и лични пристрастия. От особена важност е отговорността на медиите към обществото да бъде облечена в законова форма както в тяхна защита от посегателства на собственици, така и за нравствено етичния кодекс на тяхната дейност в полза ценностите на българската душевност и народопсихология. Архиважна за цялостното развитие е стопанската политика на страната за взаимно изгодно сътрудничество с всички държави, независима финансова политика подвластна само на избрано по демократичен път правителство. Приемането за парична единица „еврото“ и смяната на българския лев е крачка към окончателна загуба на суверенитет с непредвидими в бъдеще последици, за което имат горчив опит други страни. Обществено полезна власт не може да има ако управлението няма грижа за генофонда и демографската политика каквато криза има в страната. От повече девет милиона сега след 35 години статистиката показва, че сме под шест милиона и половина с тенденция намаление, сериозна заплаха за съществуването и просперитета на българското общество. Не може да има ефективно управление без да се отчита колективното несъзнавано, цивилизационният ни код, православието и българската азбука, с което сме свързани с Русия в културно-историческото  наследство. Православната ни църква скоро отбеляза 1160 години от покръстването при княз Борис I-Михаил и 1170 г от създаването на българската азбука. Отрицателно е отношението на повечето българи към новата „сглобка“ ГЕРБ , БСП-Обединена левица и ИТН за участие на страната в „коалицията на желаещите“ под диктовката на Великобритания в подкрепа на неонацистка Украйна в конфликта с Русия, още повече без да се отчитат първопричините и сложността на проблема, за което вина имат Франция и Германия- гаранти за  изпълнението на „Минските споразумения“. Обяснението за тези политики е васалното поведение, което съпътства управляващите неведнаж в историята. Оказва се, че сега включително „Б С П Обединена левица“ са в общия хор дирижиран отвън, приемат за основен приоритет политика срещу „агресора“ Русия и като заплаха всичко руско, култура, изкуство и каквото се сетите. Това е съвременната „концепция“ за просперитета на България наложена от Брюксел. Няма истинско познание за историческото миналото, има идейно и психологическо зомбиране, враждебно поведение във всяка област на обществения и стопански живот, във външните отношения с Руската Федерация. След 80 години от Победата над фашизма сме свидетели на опити за милитаризация и расова омраза характерни за Третия Райх на Хитлер военно победен, но не и идеологически-извод от среща на европейски философи в Женева след Втората световна война. Разумът отново отстъпва независимо от милионите жертви и страдания. Ръководни политици в ЕС изопачават историята, внушават, че причината за всички беди- умирането на Европа е  вън,  а не вътре в нея. На великият немски философ Хегел е мисълта, че световно-исторически събития и личности се повтарят в историята два пъти, с допълнението на Маркс- един път като трагедия, втори път като фарс. Фарсът е съпроводен с политики далеч от истинността и реалностите на динамично изменящият се свят, което не са способни да провидят или не искат да признаят чиновниците от Европейската комисия  и набедените у нас политици с васален  синдром. Концепцията на европейско  равнище е засилване на дигиталния, електронен контрол, политиката на Европейската централна банка да осигурява 800 милиарда евро за въоръжаване за сметка на социалните програми и реалната икономика. Очевидни са симптомите на кризата в развитите западно европейски държави и западащата империя САЩ–цитаделата на глобалния капитал, увеличаващите се социални неравенства, колосален дълг спрямо брутния вътрешен продукт, очевидно проиграният военен сблъсък с Русия на територията на Украйна. Историята на капитализма показва, че при изчерпване на политическите и икономически средства-санкции и ограничения за решаване на проблемите остава военният натиск, започва с информационно-пропагандна и подготовка за нова война. Дали глобалният западен капитал ще прибегне до това последно средство времето ще покаже. Има обаче съществена разлика сега от минали времена 17, 18 и 19 век, Първата и Втората световна война през 20 век, с новото технологическо равнище и икономическо развитие. Повече от половината страни в света имат друга концепция за просперитет на основата на суверенитет и взаимно-изгодно сътрудничество, която все по-ясно се очертава в многополюсния свят и бъдеще на човечеството.            

           

                             

„К Р Ъ Г Л А Т А М А С А 1990 г.“

 

Често някои исторически събития не намират нужното внимание и не се отбелязват в календара , но по своето значение са твърде важни в цялостния процес  на трансформация на една политическа и социално икономическа система в друга както се случва през 90 те години на миналия век. Обикновено  в общественото пространство се цитира това време като Преходът. Изписани са хиляди страници и издадени десетки книги , но  това е заглавието на една забележителна книга с автор Александър Лилов, политически деец  по време на социализма,  идеолог на промяната известен като Стратега и лидер на Социалистическата партия. Книгата „ Преходът“ има и това преимущество, че в нейното съставяне и съдържание участва проф. Искра Баева по теми за дискусия  със самият автор , които обхващат цялостно процесите от това време на глобални изменения в политическият живот на социалистическата общност. Ще спрем вниманието само на част от книгата, но твърде съществена за да отговорим правдиво на въпроса какво е началото на прехода за което твърде малко се споменава като се има превид известната мисъл като аксиома, че „корените на настоящето са в миналото“.  

Преди 35 години се организира  т.н. „Кръгла маса“, разговор , дискусия между политическите сили у нас, за бъдещото политическо и икономическо устройство на  държавата след командно - административната система  на „държавния социализъм от съветски тип“ както официално се нарича и приема. По повод  20 годишнината от това събитие дало начало на Прехода,  на 10- 11  май 2010 г. в Париж се провежда  международен колоквиум  „Национална кръгла маса от 1990г. Основополагащ акт на българската демокрация“. От българска страна в словото на Александър Лилов се посочва, че тя е организирана по примера на полската Кръгла маса и нейното значение у нас като Българска кръгла маса е положително, дала началото на мирен, цивилизационен преход с решаващи стъпки в демократизирането на българската политическа система. В същото време споделя, че започва „яростна политическа конфронтация, а в нейния разгар и на криминализирането на икономическите реформи, на разграбването и разорението на българската икономика“. Добре известни на обществеността са статистическите данни на международни институции, но за съжаление все още в някои среди битуват предвзети мнения, видите ли това е комунистическа пропаганда , че тогава 1990 г.по индекс за човешко развитие на ООН страната е на 27 място, а сега на 70. Какво може да се отговори, че в ООН „всички са комунисти“. В политически аспект се приемат важни решения, за нова избирателна система, за властта на президента дали да бъде  само представителна или полупрезидентски модел, който е подходящ за нашите традиции в културно историческото  развитие. Лилов откровенно споделя, че в икономическо и социално отношение равносметката от прехода е „една тежка реалност“, икономическата проблематика не е поставена сериозно на Кръглата маса и всички политичесли партии са в дълг към българския народ. В международно отношение голям успех е интегрирането ни в ЕС  през 2007 г.,за което принос имат всички политически партии, но социалистите имат своите колебания по отношение  членството ни в НАТО, продукт на студената война и трябва да се търсят нови решения за  колективна сигурност на обединена Европа. Категоричен е, че българската икономическа и социална драма е в това, че страната е на последно място по всички показатели за икономическо развитие и жизнен стандарт в ЕС и че става дума за изоставане в пъти а не в проценти „Преходът върна назад  икономическото развитие на страната и социалното положение на мнозинството от хората и е необходима НОВА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРОСПЕРИТЕТ през следващите две-три десетилетия“ .Това основно се съдържа в словото на Александър Лилов от „високата трибуна на Сорбоната“, както  той се изразява, на 20 годишнината от Кръглата маса. Сега на 35 годишнината констатираме отново незавидното ни равнище по всички икономически и социални показатели в сравнение с другите страни от ЕС. Измениха се обективните условия в глобален аспект , оформят се нови отношения между държавите и съюзи в процеса на утвърждаване на многополюсен свят. „Старите“ политики на колониална и полуколониална зависимост са в конфликт със стремежите на все повече народи за суверенитет, национално достойнство и просперитет. В изменената обективно среда е нужно промяна в мисленето на политиците, което за съжаление не се случва у нас. В предконгресно време Левицата следва да отговори каква стратегическа цел има и след това стъпка по стъпка да я осъществява. Това, което е пропуснато тогава 1990г в Конституцията да се допълни неприкосновеност и на държавната(обществена) собственост, освен на частната както е записано сега, проблемите за отношенията между капитала и наемния труд, които все повече се изострят, експлоатацията, неравенствата , „преодоляването на капитализма“, какъв Европейски съюз искаме Федерален или Съюз на суверенни нации, въпросите за войната и мира, идейно осмисляне, визия-концепсия на властта, адекватни политически решения съобразно с изменящият се  свят и  избор на хора способни да ги реализират. И в Библията е казано „ ново вино в стари мехове не става“.  Важно условие е политиките да се съобразяват с нашия „цивилизационен код“ православието и българската азбука, традициите и обществените нагласи-продукт на историческото ни и културно развитие.