ПАПАТА МАРКСИСТ

Това не е измислена фраза, а действително „обвинение‘‘ срещу Папа Франциск от онези среди и световни медии на неолибералната  глобална действителност, които се стремят да уязвят Папата. Но както често се случва резултата е с обратен знак. За кой ли път се потвърждава великата сила на диалектиката  като универсален метод на истината. Затова може би и самият Папа Франциск не отрича, а признава че може да се гордее с това определение. И това не е случайно защото неговата същност проличава в цялостната му дейност, житейска биография и като служител на Църквата на която е посветил живота си. От години Ватикана вече не смята марксизма за свой враг. Сега  и самият Папа не се смущава да го наричат марксист. Достатъчно е човек да се запознае с неговите мисли изложени в един разговор с журналиста Андреа Торниели, в неговото жилище Дом „Света Марта“ във Ватикана, намерил публичност в една малка книжка „Името на Бог е милосърдие“ посветена на  годината на Милосърдието-2016 г.,  за същността на вярата и поведението, което човек трябва да следва като необходимост в съвременния свят за да си отговори на редица въпроси, които вълнуват всеки,  които сега излизат на повърхността и стават предмет на остри дискусии  при неговата официална визита в страната ни. Въпросите за войната и мира, мигрантите и бежанците,  семейството  като основна клетка на обществото, ширещата се корупция, поведението на бизнеса и предприемача /капиталиста/, за доброто и злото в света и обикновените отношения между хората, ролята и мястото на религиите и толерантността и докъде трябва да се простира  без да се оневинява престъплението и редица още неща с които се сблъсква съвременния човек. И най важно, тези реалности може ли да ги вижда Църквата и на каква основа трябва да построи цялата си духовна дейност в полза на човека, да развие в него доброто защото както казва нашия известен богослов Ваклуш Толев, светла му памет, „злото е нереализирано добро“. Затова може би като мото на книжката се започва с  цитат на Папа Франциск: “Църквата не е на този свят за да осъжда, а за да позволи срещата с онази глъбинна любов, която е Божието милосърдие . За да се случи това- повтарям го често- е нужно да се излезе навън. Да се излезе от църквите и енориите, да се излезе и потърсят хората там, където живеят, където страдат, където се надяват..“. Не сме вещи  в богословието,  каноните и протокола на Католицизма и Православието, но е впечатляващо тълкуването на християнското милосърдие, когато става въпрос за осъждане например на прелюбодейката, която водят при Христос с вързани ръце и предстои осъждането и, убийство с камъни по Мойсеевия закон, когато  Христос е изправен пред дилемата или да спазва закона или да  прости. Както посочва  Папа Франциск, целта на фарисеите и книжниците е да го поставят на изпитание, да му поставят капан, без да ги е грижа за жената или  прелюбодейците. Затова той иска да остане сам с жената и изрича станалата вече  широко популярна фраза“ Който от вас е без грях нека пръв хвърли  камък.“.  И за да разберем що е милосърдие и човеколюбие трябва да се осмисли и решението на Христос. Той не я осъжда, няма назидание за греха който и тя признава, че е извършила. Не казва, че прелюбодеянието не е грях, но  не я осъжда и според закона.Той отива отвъд закона, който постановява убиване с камъни, и казва на жената да си върви с мир и повече да не греши. На въпроса на Андреа Торниели защо днес човечеството има нужда от милосърдие Папата отговаря, че в третото хилядолетие освен социалните страдания на хората уязвени от бедността проблема е, че сме изгубили усещането за  грях, да можем да се срамуваме от постъпките си, хората прибягват до магьосници, гадатели, търсят спасение където и да е и че винаги това е съпътствало живота  на човека, но никога не е имало толкова много хора които търсят здраве  и духовно изцеление и най вече да  се търси някой който да ги изслуша и разбере проблемите, да се изправи срещу действителността гледайки другия човек, а не себе си отразени в огледало, срещу лицемерието на онези които си мислят, че греха е петно върху дрехата , което можеш да изчистиш като я сложиш в пералнята. Забравя се , че човек е живо, сърдечно, емоционално същество и е необходимо да споделя тревогите си, преживяванията си, че психическото състояние влияе на здравето и не е случайна станалата култовата фраза от филма „Кръстника“, че когато душата страда тялото крещи. В този смисъл огромен фактор за лечението е семейството , където човек може да се отпусне, да сподели съкровени мисли и разговаря открито без да се страхува или както казва Папа Франциск, че семейството е най-близката болница, първото училище за децата, незаобиколим ориентир за младите, най-доброто убежище за възрастните. И веднага ни навяват мисли за прословутата т.н Истанбулска конвенция и за някои високопоставени в Европа включително и наши политици които все още не са убедени, че в нея има и „подводни камъни“ и с право  Конституционния съд определи нейното несъответствие с Конституцията. И въпреки това различни неправителствени организации по заобиколен начин се опитват да налагат своите виждания за родител едно и две и други подобни, което е несравнимо с дълбоката любов на бащата и майката към детето си. Свидетел на много житейски ситуации Папата стига до извода „Грешни да, покварени не!“ Покварата е грехът, казва той, вместо да бъде признат за такъв и да ни направи смирени, бива издигнат в система, превръща се в обвивка на съзнанието, в начин на живот, вече не се чувства нужда от прошка и милосърдие, а оправдава себе си и поведението си. Какво е корупцията ако не е поквара. Както се посочва в книгата, по тази тема има негова специална статия  Corrupcion y pecado /”Поквара и грях”/. Покварата  е повече качествено състояние, пораждат се навици, които ограничават способността за любов и водят до самодостатъчност.  „Поквареният, казва папа Франциск, мами държавата като не плаща данъци, уволнява си служителите на всеки три месеца за да не ги назначи на безсрочен договор или пък експлоатира нелегални работници и въпреки, че ходи редовно на църква  няма задръжки да използва властовата си позиция като изисква да му се плати подкуп или да  споделя арогантно, че неговата домашна помощница- прислужница е редно да удоволетворява и сексуалния му нагон‚ че тя е и “за това“, да бъде експлоатирана и „употребявана“ както прави с работниците си“ . Как ви се вижда драги читатели, различен ли е този Папа. Няма съмнение, че той е недолюбван от олигархията, корумпираните властимащи управленци, работодатели. Папа Франциск напомня, че в посланието си  за Световния ден на мира през 2002 година, след терористичните нападения в САЩ, свети Йоан Павел Втори е заявил, че няма справедливост без прошка  и че способността да се прощава е залегнала в основата на всеки проект за по-справедливо и солидарно общество, че в социалните и междудържавните отношения също намират място милосърдието и прошката като учението за закрила на сираците , на вдовиците и чужденците което е възприело и Християнството. Това обаче  минава покрай ушите на американската администрация. Дори се изфабрикуват  лъжливи сведения за да се оправдае войната в Ирак. В поредица от военни действия отново се проявява  колониалния манталитет на водещи западни държави за силово решаване на проблемите, което довежда  до безпрецедентна миграция,  задушаваща Европа и създаваща редица конфликти в европейските общества, засилват се религиозните и етнически противоречия, терористичниte атаки с много жертви и все още краят не се вижда. Вместо да се издига глас за преодоляване на причините пораждащи миграционната вълна усилията се насочват към строеж на огради, нови „берлински стени“. Това има предвид Папата когато казва, че който се огражда със стени има вероятност да се самозатвори, което не е дългосрочно решение и е в противоречие с обективния ход на историята, на засилени връзки и отношения, справедливо разпределение на богатствата и природните ресурси, т.е от глобализацията като обективен процес да имат полза всички народи. Това обаче едва ли може да се случи при неолибералния капитализъм, при съществуващата икономическа и финансова система обслужваща егоистичния интерес на определени групи . Това не е призив да се приемат безрезервно мигранти както се опитват да манипулират обществените настроения  властимащите и техните слуги, продажните медии, а милосърдието и човеколюбието да намери израз в решаване проблемите на бедността,  социалното изключване на човека, преодоляване на увеличаващите се неравенства както между държавите така и вътре в тях. Запазването на мира за което пледира Папата е първото условие за запазване живота на земята като се има предвид все повече увеличаващите се съвременните оръжия  и не е безпочвен страха от случаен инцидент, което може да взриви света. Веруюто на Папата е преди всичко да се погледне към седемте тленни и духовни милосърдни дела.“В приемането на отритнатия, ранен в тялото си и в приемането на грешния ранен в душата си е заложена нашата надеждност като християни“. Казват, че Христос бил първия комунист. Може и да е така като се има предвид, че човеколюбието, хуманизма включва комунизма в марксовия смисъл. Христовата църква се разделя далеч във времето  на Католическа и Източно Православна и въпреки усилията през вековете и досега не се намира формулата за единодействие, напротив в някои периоди от историята това е пагубно за християнските народи, като падането на Константинопол 1453 година под властта на исляма. Каноническите  богословски постулати приети от църквите кой е  в  правото си да изразява по добре християнството и  досега тровят атмосферата, водят до конфликти и безсилие пред общата заплаха от един апокалипсис в ядрения век. Може би различията ще се изгладят в бъдеще, но динамичното развитие на съвременния свят все повече изисква  обединение сега, което може да се осъществи  на социална основа каквато  изначално  има християнството,  църквите не да бягат от реалностите и да засилват и без това в много отношения подмененото Христово учение, а  активно да участват в решаване проблемите на човека,  да изменят условията на неговия живот.  Вижданията на социалния Папа Франциск, ако можем така да го наречем, могат да бъдат подкрепени  и от Православната църква  със своето участие  да обогатят значително социалния контекст на католическия Папа, за което тя има огромен потенциал, без да изпада в конформизъм и обслужва, съзнателно или не, интересите на определени олигархически групи на властващите, да не говорим за необходимостта от общи усилия за запазването на мира на планетата Земя като условие за съществуване на човечеството.