И аз като проф. Иво Христов си
позволявам да използвам метафора, защото много точно се обрисува ситуацията в
която се намира българското общество и има ли изход от нея. Това бе и темата за
обсъждане на наскоро проведената среща с дискусионния клуб на Общинския съвет на БСП в Бургас и представянето на неговата книга „Пред
пепелището на нестаналото българско общество“. Самата тема предизвиква заслужен
интерес още повече, че откровено се посочват причините и следствията от нашия
т.н преход от социологическа и политологическа гледна точка. Многото въпроси
намериха и адекватен отговор. Но не знам защо накрая професора спомена, че дори
и неговото куче със зъби се защитава, ако някой иска нещо да му отнеме. Може би
искаше да ни провокира, че ние като кучето трябва да положим по-големи усилия
да защитаваме нашите права и да не допускаме наши и чужди грабители да ни
отнемат това, от което зависи качеството на нашия живот т.е да излезем от „пепелището“. Но за
разлика от кучето, което не се интерисува от другите кучета, човекът сам не
може да реши задачата за качеството на своя живот. Човекът не е само индивид и
обществото не е сбор от индивиди както го определя неолибералната идеология.
По- правдиво е определението на Маркс в неговите „Тезиси за Фойербах“/ шести
тезис/,че „.. човешката същност не е абстракция присъща на отделния индивид, а съвкупност на всички обществени отношения“.
И още едно негово фундаментално откритие за „отчуждението от труда“, което би
ни помогнало да раберем по-добре отношенията при капитализма, така и
отношенията при т.н държавен социализъм и да предлагаме решения. Това, което не
може да се отрече е неговия социологически подход и както той посочва в
предговора на „Икономическо –философски ръкописи от 1844 година“, че „...моите
изводи са плод на напълно емпиричен анализ въз основа на добросъвестно критично
проучване на политическата икономия“.Основателен е и извода , който се прави в „Пепелището..“,
че „Прехода“ е наложен отвън и няма сериозни, добре организирани и мотивирани
социални сили, които биха могли да направят промяната към по-добро. Това казва
пред съдебния състав на турския съд още навремето Васил Левски, че българина
иска свободата, но тя да му се поднесе на тепсия. Той може да каже това и го
прави с любов и разбиране. Неслучайно записва „Народе“ с четири питанки. Двеста
години византийско и близо петстотин години турско робство не са останали
незабелязано в народопсихологията и навиците. След Освобождението авторитаризма
в Царство България и по време на държавния социализъм продължават тази традиция нещата да се случват
„отгоре“. В нашата културно –историческа традиция това ще продължи дълго време
да очакваме все някой да ни освободи. И Димитър Благоев споменава, че нещата у
нас зависят 2/3 отвън. В книгата си проф. Христов съобщава, че за някои „болести“
няма лек. Теоретично може и да е така, но ние сме длъжни не само да
констатираме, но и да си изясним достатъчно реалистично ситуацията как
стигнахме до този „преход“и последиците от него след една модернизация , която
нареди България сред средноевропейските страни. По статистиката на ООН през
1989 година да бъдем на 26 място от близо 200 страни, а сега да сме някъде към
60- то място. За някои злонамерени хора
това е комунистическа пропаганда. Ами да, ако приемем че в ООН са всички
комунисти. С прилагането на неолибералните практики т.н Вашингтонски консесус нашия
„преход“, за който някои казват, че е завършил действително ни доведе до пепелище,
метафората с която си служи проф. Христов. Той също справедливо посочва, че
излизането ни от това положение отново ще бъде в резултат на влиянието на външни
сили „Тъй като понастоящем Европа и света са изправени пред кардинална промяна
на геополитическото и цивилизационно статукво“. Кои са тези външни сили? Те
мога да бъдат от Изток и от Запад, но ние традиционно се обръщаме към тези,
които са най-близо до нас географски и в културно исторически план на първо
място Русия.Така е било в миналото, така е и сега. Както модернизацията по време
на държавния социализъм се случи с помоща на Съветския съюз, така и сега при злополучния
ни „преход“влиянието на Русия не може да се отрече. След Горбачовата неудачна „перестройка“,
Руската олигархия при Елцин не вижда друг път освен тясно сътрудничество с
американските им колеги, като прнебрегват и теоретични разработки на руски
учени. Не намира официално признание Февруарската, а още повече Октомврийската
революция. И двете революции се обявяват за изкуствено прекъсване на
историческия път на Русия. Омаловажават се както причините така и следствията от
тези събития или се тълкуват превратно в разрез с историческата истина. За
оценка на тези събития се използва друга методология, която се смята съвременна
и модерна, която ако се използва за изясняване на движещите сили на историческите
процеси се оказва, че всички революции са
продукт на една група измамници и
фалшификатори, която сменя друга група и налага своите властови технологии и
митове. Създават се органи за измама и тяхното насилствено утвърждаване. „Това
е циничния бизнес на революциите с нейните дантоновци и робеспиеровци, парвуси
и ленинисти, сталинисти и ждановци, берии и фуше“. Не знам дали съм съвсем точен
в превода, но това е в бележка под линия на руски език като се цитира ивестния
сега историк и политолог Андрей Фурсов./стр. 171 от книгата „Пред пепелищата.....“
/. Така се разбира сега историята и на Русия, където има две големи групи които
имат влияние,както показват социологическите изследвания едната с проимперски,
а другата със сталинистки нагласи. Официалната политика балансира между
олигархията и тези групи като се неглижира т.н„Червен проект“заложен от
Октомврийската революция и Ленин, който в голяма степен се осъвременява и се
прилага в политиките на Китай наред с традиционната китайска философия. Универсаните
истини от колосалното творчество на Маркс със спецификата на китайската
културноисторическа традиция. В Русия всичко това се замества сега с
патриотизъм, здрав национализъм и отговорност към Отечеството. Така както се
изразява един анализатор“самолета за сега лети“. Но както се вижда и от
кандидат-президентската кампания във всички програми на кандидат-президентите
присъства проблема за смяна икономическия модел и финансовата политика за да се
преодолеят съществуващите противоречия, които реално съществуват. За нас всичко
това не е без значение, защото с Русия имаме една цивилизационна съдба и
пренасянето на бългаската средновековна култура, писменост и християнство
стават основа и на цивилизационния код на Русия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар